Ароматът на току-що изпечен хляб, примесен с ухание на канела,

Ароматът на преди малко изпечен самун, подправен с благоухание на канела, масло и ванилия… С нищо несравнимо и толкоз уютно чувство, че чак се чудиш къде се е дянала баба ти. Винаги когато съм пътувала отвън България, съм отдавала дължимото на дребните пекарни – френските с кроасани и франзели, немските – с бретцелите и поничките, виенските – с кипферлите и щруделите, гръцките с милопитите и баклавите… Винаги съм се чудила по кое време и за какво сме изгубили усет къв такива неща, до момента в който незабелязано тази традиция се появи и огря града ни. Една от първите птички на смяната беше Ma’ Baker - първо на Скобелев, след това на Раковски, в този момент и на Шейново.Обичам това място поради хубавия самун и вкусните сладкиши, приготвени на място – лимоновия кейк, кекса „ на баба “, курабийките, крекерите и не на последно място – хубавото кафе, което можеш да изпиеш дружно с тях. И в трите пекарни от веригата през лятото витрините се отварят, с цел да влезе градът вътре, а ароматът да излезе на открито и да ви плени още на улицата. И трите са в характерна градска среда. Това на Шейново не прави изключение. Намира се покрай Българска национална телевизия, на един от ъглите на паметното площадче, където като че ли се пренасяш в атмосферата на града от началото на предишния век – стига да не се заглеждаш много-много в градежа на мястото на разрушената фабрика за бира, несъмнено.

Асортиментът е познатият: прясно изпечени виенски кифлички, сандвичи и сладкиши по предписания от бабите. Кафето се сервира в присъщи чаши, семпли, само че с типични елементи, което прави положително усещане. " Горещата точка ", мястото за топли питиета, е аранжирана по същия метод, както в заведенията на „ Скобелев “ и „ Раковски “. Тук обаче има горен етаж и цялото кафе през лятото е като отворена дървена веранда. Това е прелестно, само че би трябвало да се внимава, в случай че сте с дребни деца.