Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на

Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от рационализация на окончателно остарялото въоръжение и бойна техника.

В Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили през 2017 година за първи път в формален държавен документ се признава, че Българските въоръжени сили са в положение със усложнение и нараснал риск да извършват конституционните си отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната в границите на груповата защита. Това е една доста тревожна констатация, която не би трябвало да остане без последици.

Това съобщи в изявление за БГНЕС ген. м-р (о. з.) доктор Стоимен Стоименов.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението.
Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от рационализация на окончателно остарялото въоръжение / БГНЕС
БГНЕС: Генерал Стоименов, какво още споделя Докладът за положението на защитата и Въоръжените сили през 2017 година?

Генерал Стоименов: Тази година Министерството на защитата показва един справедлив и изчерпателен отчет. В неговата подготовка участваха над 100 специалисти от всички структури на Министерството и Българската войска. Той мина през наложителните разисквания в Съвета по защита, Съвета за сигурност към Министерския съвет и Правителството и тогава беше импортиран за одобряване от 44- то Народно заседание. Аз проследявам годишните отчети за положението на защитата и Въоръжените сили /ВС/ на Република България и по тази причина приписвам дължимото самопризнание на експертния екип, подготвил тазгодишния отчет.

Сега по-конкретно за това какво ни споделя Докладът за положението на защитата и Въоръжените сили.

Започвам с тревожната оценката, че е налице нараснал риск, както за персоналния състав на армията, по този начин и за осъществяване на дилемите по защитата на страната. Притеснително е и признанието, че една част от дилемите по първите две от трите задачи, предоставени на Водоснабдителна система, се извършват със усложнение. В предходните отчети не се съдържаха такива отрицателни оценки.

Справедлива е самокритиката по повод осъществяването на капиталовата план-програма на Министерството на защитата (МО). Фактът, че нито един от огромните капиталови планове, чиято реализация трябваше да стартира през 2017 година, не започва е индикативен за отношението към модернизацията. Отлагането във времето на плановете със стратегическо значение се отразява на отбранителните качества на страната.

Ахилесовата пета на построяването на съвременна войска се явява нейното окомплектоване с персонален състав. В отчета се сочат обстоятелства и цифри за недоокомплектоването на Въоръжените сили. В случая по-важно е какво четем сред редовете. Видно е, че пада престижът на армията, престижът на службата в нея и рейтингът на военната специалност, че е изтъняла или скъсаната връзка сред народ и войска. С други думи, иде тирада за незадоволителното положение на работата за подсилване на най-важния детайл на бойната мощност - духовния фактор. За това приказва фактът, че некомплектът във Водоснабдителна система доближи 20%, като максимален е в Сухопътните войски. Още по-тежка е картината с доброволния запас. Неговият цифров състав е 3000 души, а 83% от длъжностите към този момент години наред остават вакантни. Обявяват се постоянно състезания за попълване на незаетите длъжности, само че искащи да станат резервисти няма.

Съвсем основателно главно място в отчета е отделено на осъществяване на дилемите по 3 съществени задачи, които са предоставени със Закона за защитата и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на Въоръжените сили. Всъщност, в тази си част, отчетът ни споделя каква войска имаме, какво е нейното предопределение, функционалности и задания и по какъв начин те се извършват.

От отчета излиза наяве, че с по-големи усложнения се работи по задача „ Отбрана “, която е главната задача на Въоръжените сили. Признава се, че това, което се прави за защитата на страната и нашето присъединяване в груповите системи за защита и сигурност, не дава отговор на влошената геополитическа среда за сигурност и на произлизащите от нея условия. Това затруднява работата по целите, каквито са подготовката на персоналния състав и на заявените формирования и сили за НАТО и Европейски Съюз, присъединяване в задачи, учения и тренировки по груповата защита, както и осъществяване на Пакета от 55 цели за качествата на НАТО със сертифицираните за задачата 55 формирования. През годината от плануваните 312 учения от друг мащаб, са извършени 290, т.е. към 93%.

Положителна е оценката на държавното и военното управление за осъществяване на ограниченията по „ Планът за подготвеност за присъединяване на НАТО “ и по „ Адаптираното предно наличие на НАТО в Черноморския район “, за присъединяване в което заделяме един механизиран батальон към интернационалната бригада, образувана в Румъния.

Оценката на Министерството на защитата за осъществяване на поетите задължения по задачата „ Подкрепа на интернационалния мир и сигурност “ е позитивна. Нашата страна взе участие в 8 задачи с 907 военнослужещите. В съпоставяне с предходната година имаме нарастване на броя на участниците с 19%. Инциденти с рейнджърите от задачите няма.

По третата задача „ Принос към националната сигурност “, която е обвързвана с попречване и очистване на следствията от повреди, трусове, наводнения, пожари и други от този темперамент, оценката е позитивна и това е заслужено. За осъществяване на дилемите по тази задача са построени 99 формирования от типовете въоръжени сили. За предходната година армията взе участие с 1197 военнослужещи в 69 мероприятия, свързани с бедствия.

Нова задача по тази задача, която извършва МО с триумф, е помощ на Министерство на вътрешните работи по защита по държавната граница с Турция. Там приблизително за месец вземат участие към 240 военнослужещи и 70 единици техника. Тази задача отклонява вниманието от насъщни задания, в допълнение натоварва персоналния състав и излиза скъпо на МО. Независимо от това е обикновено, при този доста сериозен проблем с миграцията, армията да поеме своя дял за запазване на външната граница на Европейски Съюз.
Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от рационализация на окончателно остарялото въоръжение / БГНЕС
БГНЕС: Генерал Стоименов, има ли недостатъци в положението на защитата и Въоръжените сили, които да не са намерили място в отчета и какви са аргументите за проблемите?

Генерал Стоименов: Разбира се, както към всеки отчет, по този начин и към въпросния, могат да се предявят основателни искания. Според мен сериозен пропуск на отчета е, че няма оценка на положението на невоенния съставен елемент на системата за защита. Почти никакво внимание не е отделено на осъществяване на дилемите по защитата на страната от другите, с изключение на МО, органи и организации, за чиято активност в ЗОВСРБ има цялостен раздел. Не е оценена работата по подготовката на популацията и стопанската система за защита. Подценен е въпросът за положението на мотивацията на персоналния състав на армията и Въоръжените сили. Слабо място на отчета е създаването на насоките на бъдещата работа за реализиране на ново качество на подготовка, боеспособността и бойна подготвеност на армията.

Що се отнася до аргументите за слабостите и проблемите, то може да се каже, че те фактически са свързани с незадоволителния бюджет, който се отпуска за защитата на страната, с огромния некомплект от персонален състав, за което към този момент стана дума и с неприятното положение на въоръжението и бойната техника, които са окончателно остарели.

БГНЕС: Генерал Стоименов, задължение ли е за държавния бюджет модернизацията и превъоръжаването на армията?

Генерал Стоименов: За България, която е най-бедната страна в Европейския съюз и е на последно място в Съюза по редица качествени индикатори, разноските за защита и сигурност без подозрение тежат на бюджета. През 2017 година на практика няма осъществени разноски за рационализация на армията. Разходването на средствата, заделени за защита, възлизащи на 1,254 милиарда лв., или 1,27% от Брутният вътрешен продукт, са отишли на първо място за личния състав - 67,4% и за настояща прехрана - 21,6%. Капиталовите разноски, в които влизат средствата за главен ремонт на въоръжението, техниката и инфраструктурата, възлизат на 139 687 480 лева, което прави 11% от общите разноски за защита. Ако през 2017 година беше почнала модернизацията, щяха да се разходват в допълнение още 402 милиона лв. и в този случай разноските за защита щяха да набъбнат до 1,69% от Брутният вътрешен продукт. Няма подозрение, че за превъоръжаване и рационализация са нужни съществени за нашите благоприятни условия инвестиции. Двата огромни капиталови плана, които Народното събрание утвърди преди няколко дни с гласовете на ръководещи и съпротива, като се изключи парламентарната група на Политическа партия „ Воля “, ще костват на данъкоплатците 3,2 милиарда лв.. По-конкретно, за капиталовия план „ Придобиване на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада “ ще са нужни 1 460 000 000 лева, които ще си изплащат за 12 години. Актуализираният капиталов план „ Придобиване на нов вид военен аероплан “ планува да се закупят 16 бойни самолета на два стадия, като през първия стадий ще постъпят 8 самолета, за което ще са нужни 1 800 000 000 лева

Сега на въпроса - задължение ли е за бюджета модернизацията и превъоръжаването на армията? Анализът на цифрите и сметките демонстрира, че за посочените два плана, при одобрените параметри за цени и периоди за погашение на годишна база, ще са нужни средства, възлизащи сред 0,4 и 0,5% от Брутният вътрешен продукт. При състояние, че се извърши „ Националният проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година “, бюджетът за защита може да обезпечи нужния за модернизацията по двата плана запас.

БГНЕС: Генерал Стоименов, може ли България сама да обезпечи сигурността си или това е въпрос на груповата защита?

Генерал Стоименов: Отговорът на този въпрос се съдържа в националните концептуално-доктринални документи. В Националната отбранителна тактика - точка 40 се показва, че защитата на страната се възнамерява, приготвя и реализира в границите на груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз с дейно потребление на националните отбранителни качества. При обезпечаване военната отбрана на страната от допустима външна експанзия се задейства член 5 от Вашингтонския контракт по силата, на който се подсигурява сигурността и защитата на всяка страна членка на Алианса. Допълнителна гаранция за нашата сигурност ни дава събитието, че както се сочи в националните документи, свързани с защитата, никоя прилежаща страна не преглежда България като собствен зложелател.

И в този момент един предполагаем въпрос, произлизащ от отчета за положението на защитата. Случвало ми се е да ставам очевидец на диалози за сигурността на България, в случай че НАТО, като остаряла и изгубила смисъла си организация както твърдеше в предизборната си акция президентът Тръмп, се разпусне. В България това е тематика табу, само че като догадка тя съществува и по нея се приказва. При тази догадка ние като страна изпадаме в тежка обстановка, без гаранции за нашата сигурност. Едва ли е нужно да приказваме за големия дисбаланс във връзка с бройка и въоръжение с армиите на някои наши съседи. Да не приказваме за Русия, която се афишира от български политици и военни специалисти за страна - опасност за сигурността на България. Сами, освен това положение на армията, не сме подготвени да осигурим военната отбрана на страната. Мисля, че би трябвало да се замисляме и по тази догадка, колкото и да не е настояща към днешния ден.

В тази връзка се възнамерявам върху еуфорията, която обзе мнозина наши депутати и управлението на МО, след одобряването на двата капиталови плана, по силата на които в Сухопътните войски ще постъпят 150 бойни и специфични машини, а във Военновъздушните сили на два стадия - 16 бойни самолета. Задоволството от това положително решение несъмнено ще провокира в мнозина размисъл и носталгия по българската армия, която беше най-голямата военна мощ на Балканите и громеше наред вражеските армии във войните за национално обединяване, по Българската национална войска (БНА), която по цифров състав беше четири пъти по-голяма и разполагаше с разнообразни системи ракети, включително и SS-23 и най-малко десетократно повече танкове, бойни машини на пехотата, артилерийски системи, бойни самолети и вертолети, бойни кораби и подводници от днешната наша войска.

Днес времената са други. Но и в тези времена, говорейки за съвременна войска и за нейната прехрана, е в действие сентенцията на фамозния френски военачалник Наполеон Бонапарт, който споделя „ Народ, който не храни своята войска, скоро ще храни непозната “. / БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------------

Ген. м-р доктор (о.з.) Стоимен Стоименов, някогашен президентски консултант по въпросите на националната сигурност и заместник-началник на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на БА и на приемника му Служба „ Военна информация ” /1994-2005 г./ Анализът е изработен особено за БГНЕС.