Архивите на историята са затрупани от забележителни творци. В различен

Архивите на историята са затрупани от забележителни създатели.

В друг интервал от историята ни, те са били провокативни и коментирани.

В различен обаче биографиите им имат пълен пласт от давност.

Днес множеството от тези 10 персони не са известни в очите на младото поколение… само че това ще се промени с нашата ранглиста за едни от най-вдъхновяващите създатели!

1. Антон Страшимиров

„ Клаха народа, както и турчин не го е клал! “

Един популярен човек и смел създател, който към този момент не се учи в учебните заведения. Потъналият в давност публицист е роден през 1872 година във Варна. След непредвидената гибел на татко му, работи от 13 годишен в кръчми и кафенета в Силистра, Тутракан и Русе. Имал е досег и до тютюневите ниви. Неволите и суровият сиромашлък оформят твърдия темперамент на Страшимиров. Това, до една степен, го трансформира в русофил, който се увлича по народническия социализъм.

През 1895 година отпътува за Берн, Швейцария, където се среща със западната литература и философия. В него се възражда все по-голям интерес към политиката и в учителския му интервал, той сътворява от учениците си едни непокорни, изобличителни и будни жители.

Става въстаник на не какъв да е, а точно на Яне Сандански. През 1901 година е определен за пратеник на Седмия македонски конгрес. Животът му е един забързан низ от политика, три войни, журналистика (редактор на сп. „ Пламък “, в което основен редактор е Гео Милев и във в. „ Звезда “, „ Новини “ и „ Ведрина “ ), кавги (като аферата „ Мис Стоун “), смели действия (защитава жертвите на Цанковия гнет, основава Комитет за отбрана на евреите, дружно с Екатерина Каравелова).

Творческият му път е цветен, изчерпателен и авангарден! Хуманист по душа, той твори в модернизма, само че реализмът участва непрекъснато във всеки му род. Връх в творчеството е „ романът за гибелта “ – „ Хоро “, който разобличава погрома и деградацията на обществото след така наречен „ Септемврийското въстание “, 1923 година

2. Дорис Дей

„ Ако е правилно, че мъжете са такива зверове, това изяснява за какво множеството дами са фенове на животните. “

Дорис Мери Ан Капелхоф умира на 13 май 2019 година на преклонната 97 – годишна възраст. Тя е от тези паметни създатели, които имат незабравим глас и задоволително необятна усмивка за „ Стария Холивуд “.

Дорис стартира кариерата си в Биг Бенд през 1939 година и поема светлината на прожекторите още с първия си шлагер “Сантиментално странствуване “ (1945 г.). След като напуща групата, стартира солова кариера, като записва повече от 650 песни в интервала 1947 – 1967 година Сред нейните награди са „ Грами “ за повсеместен принос. През 1960 година е номинирана за Оскар за най-хубава актриса, а през 2004 година е удостоена с Президентския орден на свободата от президента Джордж У. Буш.

Първият ѝ филм се споделя „ Романс в намерено небе “ (1948г.). Най-успешните ѝ филми са комедии с присъединяване на Рок Хъдсън и Джеймс Гарнър, като „ Интимен диалог “ (1959 г.) и „ Премести се, скъпа “ (1963 г.). Снима се в поредност мюзикъли, комедии и драми. Личният ѝ живот е маркиран с цели четири несполучливи брака. Тя получава голям брой разочарования от мъжете като физически похищения и финансови кражби. По тази причина, Дей затваря любовта си към тях и отваря сърцето си към животните. Легендата на Холивуд е емблематична активистка срещу похищението за изработката на облекла от тяхната кожа.

3. Даниел Дарийо

„ За да оцелеете, би трябвало постоянно да сте сами със себе си, с цел да регенерирате своя дух. “

Даниел Ивон Мари Антоанет Дарийо се ражда в Бордо на 1 май 1917 година, само че израства в Париж. Нейната кино кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия! Учи чело и пиано в Парижката консерватория. Със знойната си хубост Дарийо става международна звезда през 30-те години, когато си партнира с Дъглас Фербанкс в сантименталния холивудски филм „ Гневът на Париж “ през 1938. Първите стъпки в киното прави още на 14 години в музикалния филм „ Балът “.

Снима се в над 140 кино лентата, като измежду тях изиграва и няколко ярки исторически персони.

През 1938 година играе ролята на благородничката Мария Ветсера в „ Майерлинг “, дружно със звездата Метро Боайе, който се превъплъщава в принца-престолонаследник Рудолф. Филмът е трагична любовна история, разказваща любовта на единствения наследник на Франц Йосиф I и Елизабет Баварска, след чиято гибел кралицата изпада в доживотна меланхолия. Смъртта му предвещава и началото на Първата международна война.

Следва седемгодишен контракт с Юнивърсъл и присъединяване в исторически продукции като „ Катя “ – за любовта на княгиня Екатерина Долгорукая и император Александър II. Решението да продължи да работи и след нацистката окупация като снима във филми в киностудията „ Континентал “, основана от пропагандиста Йозеф Гьобелс, я белязва като колаборационистка за цялостен живот.

4. Фридрих Шилер

„ Против нелепостта и самите богове са безсилни. “

Когато се замислите за велики немски създатели, в съзнанието ви евентуално ще се откроят братята Грим или другата прекаленост Фридрих Ницше. През 1759 година в Марбах се ражда един стихотворец с несклоняем дух. Шилер приключва медицина, само че творчеството на Жан-Жак Русо и Гьоте, го подтикват към същинското му предопределение.

Той написва първата си пиеса „ Разбойници “ още в учебно заведение, само че когато я показва през 1781 година му е неразрешено да разгласява други писания. Следват редици пътувания от градове в градове, до момента в който не се „ сблъсква “ с древногръцката литература, която става за него плод на съвършенство! Още повече, благодарение на Гьоте през 1789 година, става професор по история и философия в Йена и се задълбочава в трудовете на Имануел Кант.

Ранното му творчество е обвързвано с литературното направление Буря и напън. Това е течение в немската литература, развило се през епохата на Просвещението, наричано още „ ера на гения “ заради възхвалата на себеосъществяващия се създател. Неговата „ Ода на насладата “, прославяща братството на цялото човечество, става знак във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – през днешния ден формален химн на Европейския съюз!

През целия си живот е имал вътрешно подло заболяване, което не го е спряло да „ бъде различен всяка последваща седмица ”, както споделя с топлота за него Гьоте.

5. Елисавета Вазова

„ Импресионистката със свободен дух, която покори всяка своя фантазия. “

България има безброй образци за почтени дами и Елисавета Консулова-Вазова е измежду тях. По фамилното ѝ име, може да се досетите, че е снаха на един от най-култовите български родове – Вазовия. Тя е родена през 1881 година в Пловдив. Баща ѝ Георги Консулов е съмишленик на Левски и ръководител на Тайния революционен комитет в Пазарджик, поради което е заточен в Измир, Мала Азия. С най-малкия Вазов наследник – Борис се срещат на едно литературно четене. След като се венчават, тя е една от първите дами, които вземат решение да запазят своето моминско име.

С тази храброст, тя съумява да приключи Рисувалното учебно заведение със компетентност живопис. Вече омъжена и с две дребни момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Невъзможното се оказва допустимо с моралната поддръжка на въпреки всичко деспотичната баба Съба – нейната свекърва. Тя отпътува за Мюнхен да учи при професор Книр.

Европейската рецензия прави оценка високо картините ѝ, назовават я „ майка на цветята “, тъй като те били обичана тематика в творчеството ѝ. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник в България със своя независима галерия и първата жена, която си разрешава да нарисува голо тяло! Освен тези революционни победи, основава книга за възпитанието – „ Книга за младите майки “.

6. Роми Шнайдер

„ Кой би се осмелил да ти каже, че достойнството, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена? “

Споменавали сме за красивата императрица Сиси и точно Роми Шнайдер изиграва нейната роля в едноименните няколко кино лентата за принцесата. Австрийско-немската актриса е родена през 1938 година във Виена. Фамилията ѝ е една самобитна пътека от основни артисти и актриси.

Роми като че ли се е заразила от ориста на Е. Баварска, нейният наследник от режисьора Хари Майен умира на нежната 14-годишна възраст и това я срутва душевен. Голямата, само че неизживяна обич на актрисата е всеобщият френски любим Ален Делон.

„ Кристин “ е филмът, в който се срещат, а през 1969 година снимат една от най-емблематичните ленти в историята на киното „ Басейнът “. Иронията е, че при първия им план дружно, Ален е Господин Никой, а тя – общоизвестна фаворитка.

След раздялата им, споменът за токсичната, само че някак си приказна обич, я убива на 43-годишна възраст. Историята я помни с филми като „ Сияние на жена “, „ Убийството на Троцки “ и „ Процесът “, а гибелта ѝ отключва в Делон поета. Той написва едно от най-красивите прощални писма „ Сбогом, моя кукличке… “, което съумява да види бял свят!

7. Сергей Есенин

„ Грубите получават насладата. На нежните се дава тъгата. “

Изгарящата страна на любовта от мъжка гледна точка…

Роден е през 1895 в едно село в Рязанска област, Русия. Бурният му характер и непукизъм, бързо го трансформират в абсурден човек. Пише първото си стихотворение на 8 годишна възраст. Самоук е, тъй като на няколко пъти напуща образователните заведения. Патриот е и си мисли, че основната тематика в творчеството му ще са селските поля.

Уви, пристрастява се към алкохола, дамите и от елементи побоите. Превръща се в модернист на модерния съветски романтизъм от началото и средата на предишния век. Третата и последна брачна половинка на Сергей Есенин е внучката на Лев Толстой, София Андреевна. Развоят на неговата орис е извънредно подобен с този на нашия стихотворец Пеньо Пенев.

Изкуството им не е оценено, в живота им царува отмалялост и незаинтересованост, не се сближават с децата си, имат пристъпи на потиснатост и опият към самоубийствата. И двамата умират в хотелски стаи. Запечатват своите последни творби с кръвта си.

8. Джуди Гарланд

„ Колко необичайно е, когато илюзиите ти умират. Сякаш губиш дете. “

Родена с името Франсис Етел Гъм през 1922 година в Съединени американски щати, актрисата с прелестен глас остава печален нюанс в историята на Холивуд. „ Вълшебникът от Оз “ е най-големият триумф в кариерата на Джуди Гарланд, която по това време е единствено на 16 години. Лентата е една от първите цветни в историята на киното и тя оставя смъртен отпечатък в живота на младото момиче.

Още от дребна, тя се сблъсква с „ тъмната “ страна на славата. Множеството полови набези и борби на нейни сътрудници и продуценти стартират от фотосите на този детски и магически филм. Кошмарът не свършва до тук, тъй като очарователната млада звезда е принудително подложена на чудовищната диета.

На нея ѝ е било разрешено да яде само чорба и салати, с цел да поддържа слабата си фигура. И като че ли това не е задоволително, само че младата Джуди Гарланд е била принудена да взима амфетамини, които да убиват апетита ѝ и да я поддържат слаба и това става пожизнен табиет.

В кариерата си има над 48 кино лентата и е считана за най-исканата актриса за предишния век. Въпреки ранната си гибел, звездата дава живот на идната легенда Лайза Минели, която има всичките четири най-престижни награди „ Оскар “, „ Еми “, „ Грами “ и „ Тони “.

9. Едгар Дега

„ Изкуството не е това, което виждаш, а това, което караш другите да видят. “

„ Художникът на балерините “ е роден през 1834 година в парижко аристократично семейство. Импресионистът бързо влиза във авторитетните среди на Едуар Мане. Художникът обича да пресъздава „ суровата “ среда на артистите, в частност балерините.

Обръща внимание на подготовката, изморените лица, трудолюбието. В персонално отношение, той е абсурд: реакционер с предубеждения за дамите, само че цялостен живот ги рисува в разнообразни условия и облекла.

Интересно е, че той не се интересува от обществени въпроси и в никакъв случай не влиза в полови връзки с многочислените си модели. Само научен интерес го тласка към изобразяването на ефирни женски облекла, голи пози и предизвикателно сложните придвижвания на балерините. Остава непознат в света на телефона, ослепява и умира уединен и с възприятие на несгода.

10. Джоко Росич

„ Но по този начин е с индивида. Той в никакъв случай не пораства. Само остарява. И цялостен живот гони своите детски стремежи, своите детски комплекси, своите детски любови… ”

Майка му е българка, а татко му – сърбин. През 1932 година се ражда в Крупан, Кралство Югославия. През 1951 година емигрира в България по политически аргументи. Завършва стопанска система и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като публицист в БНР.

Снима се в български, маджарски и сръбски филми. Носител е на медал „ Кирил и Методий ” първа степен. Участва в над 110 кино лентата със своя запаметяващ се пресипнал глас. Едни от най-известните ленти, в които е играл, са „ Осмият ”, „ Демонът на империята “, „ Михаил Строгов “, „ На всеки километър “, „ Антихрист “, „ Баща ми бояджията „, „ Хан Аспарух “, „ Време разделно “, „ Под игото “, „ Капитан Петко челник “.

Той е поканен за прословутия монолог „ Йовано, Йованке ” от Слави Трифонов. Във втората си част, Росич прави импровизация на текста, поради проблеми със запомнянето.