Православните християни честват Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики
Архиерейска Света литургия и молебен за новата година ще бъдат отслужени тази заран в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
Православна черква отбелязва на 1 януари празника Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики.
Василиевата литургия ще стартира в 10 часа, а в 11.30 - молебенът.
Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство, напомня БГНЕС. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий.
След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов.
В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии.
Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
В град Елена и покрайнината се е запазила една празнична благословия за благодат, която се извършва точно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на равнища,
Червена ябълка в градина,
Жълт кукуруз в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина ".
Там, където минат сурвакарите, хората ги подаряват с пари и лакомства.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Православна черква отбелязва на 1 януари празника Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики.
Василиевата литургия ще стартира в 10 часа, а в 11.30 - молебенът.
Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство, напомня БГНЕС. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. След това младият Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий.
След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис. Там той основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов.
В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната черква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази дребна основна разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии.
Както коледарите и сурвакарските групи си имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. И отново, както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица, т.е. клончета от крушево дърво.
В град Елена и покрайнината се е запазила една празнична благословия за благодат, която се извършва точно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на равнища,
Червена ябълка в градина,
Жълт кукуруз в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина ".
Там, където минат сурвакарите, хората ги подаряват с пари и лакомства.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ