Археологическите главоблъсканици на историята
Археолозите са странни птици. Те са подготвени за цели месеци да се попилеят в забравени от Бога ъгълчета на нашата планета, с цел да се вкопаят в земята.
Трябва да кажем, че измежду боклуците на съвременността учените от време на време намират в действителност любопитни обекти, само че най-често такива находки раждат повече въпроси, в сравнение с отговори.
За да разберем пристрастеността на археолозите към безкрайното търсене на предишното на човечеството, е належащо сами да тръгнем на разкопки и да поработим дълги часове в земята в вярата да правим изобретение.
Канделабърът на Паракас
Със сигурност няма човек, който да не е чувал или виждал геоглифите на Наска – големи рисунки, ситуирани в южната част на Перу, само че малко на брой знаят, че в същата пустиня Наска, на към 200 км от геоглифите, се намира още един мистериозен обект. Над неговото предопределение археолозите разсъждават дълги години.
Канделабърът на Паракас (или Андският канделабър) има големи размери – 128 м дължина и 74 м широчина, а дебелината на линиите доближава 4 метра. Независимо че е ситуиран покрай линиите на Наска, експертите са уверени, че основателите на геоглифите нямат никакво отношение към него.
Открити при разкопки в региона на Канделабъра артефакти разрешават да се допуска, че изображението е основано ок. 200 година пр.н.е., а съгласно някои данни геоглифите на Наска са се появили към 600–800 години по-късно. Подобната техника на изображенията загатва, че културата на Наска се явява правоприемник на културата на Паракас, на която принадлежи Канделабър.
За учените е още по-неясно по кое време се е появил Андският канделабър и кой го е основал, и задачите на античните художници към този момент остават незнайни. Някои археолози са уверени, че обектът съставлява светилище на бога създател Виракоча, пред който са се прекланяли тукашните племена, други считат, че изображението е служило за ориентир за античните мореплаватели – големият канделабър е изсечен на ската на рид, с помощта на което се вижда чудесно откъм океана, от разстояние към 20 км.
Уфингтънският бял кон
Стоунхендж не е единствената археологическа забележителност на положителната остаряла Англия, въпреки че когато става дума за древностите на мъгливия Албион, преди всичко постоянно се загатва той.
Древните ваятели евентуално много са се потрудили над гигантската стилизирана фигура на кон, ситуирана покрай Уфингтън, на територията на актуалното графство Оксфордшър – линиите на рисунката съставляват дълбоки траншеи, цялостни с натрошен варовик, като дължината на изображението доближава 115 м.
Представете си какви старания е коствало на основателите на Коня да създадат сходно изображение, защото не са разполагали с багери, булдозери и други механически средства, с които могат да се похвалят актуалните строители.
Рисунката наподобява на изображенията на коне, срещащи се на монети от бронзовия век, а до нея археолозите са разкрили гробове, евентуално появили се в епохата на неолита.
Учените към момента не могат да стигнат до единение по въпроса за времето на основаване на Белия кон – доста от тях настояват, че геоглифът се е съхранил доста добре за обект от бронзовия век, а други показват, че локалните поданици от антични времена се грижат за положението на Коня и на няколко години „ обновяват “ рисунката – с това се обяснявал положителният му тип.
Загребската мумия
Загребската ленена книга е известна като най-дългия текст на етруски език от съхранилите се до наши дни писмени монументи на тази просвета. Наречието на етруските е оказало доста въздействие върху образуването на латинския, само че за жал родствени на етруския езици не съществуват през днешния ден, също така до нас са достигнали толкоз малко документи от тази ера, че не е допустимо изцяло да се разшифрова текстът на книгата.
Учените са съумели да преведат единствено някои фрагменти. От известното до през днешния ден наличие на Ленената книга може да се направи извод, че този документ съставлява обреден календар, описващ тънкостите на религиозните обичаи на етруските.
Книгата е датирана от III в. пр.н.е., по тази причина самият факт на нейното битие е неповторим – ръкописите върху тъкани нормално се унищожават доста по-бързо от безжалостното време. Една от аргументите, заради които паметникът на етруската просвета в този момент е наличен за проучване, се счита това, че материалът на книгата е бил употребен за обвиване на една от египетските мумии.
Загребската ленена книга е била открита върху мумия в гробница покрай Александрия още в средата на XIX век, само че учените дълго време не ѝ обръщали внимание, като считали, че загадъчните надписи върху тъканта са направени от ръката на египтянин.
Скалата на Белия шаман
Археолози и историци в продължение на дълги десетилетия учат артефакти на народите от Северна и Южна Америка, само че до момента културата на доколумбовия интервал от американската история в огромна степен остава мистерия за експертите.
Скалата на Белия шаман, ситуирана недалече от река Пекос на територията на актуалния щат Тексас, се причислява към най-известните и в това време – най-тайнствени монументи на тази ера.
Според учените голямата (около 7 м дълга) рисунка се е появила преди повече от 4000 години и принадлежи на антична просвета, за която в този момент на практика нищо не е известно. Някои археолози са на мнение, че арт обектът изобразява сцена на борба или различен военен обред, има и мнение, че художникът е посочил миг от общуването на античните с духовете посредством мескалин – психотропно вещество, съдържащо се в кактуса пейот.
Геоглифите от Саяма
Наскалните изображения, намиращи се в Боливия на един от скатовете на планината Саяма, припомнят по техника на основаването на геоглифите в Наска и Андския канделабър – те също са изсечени в твърдата планинска повърхнина, само че боливийските рисунки са доста по-големи от перуанските – изображенията заемат територия с повърхност към 7500 м² (15 пъти повече от геоглифите на Наска), а дължината на някои линии, от които се състоят обектите от Саяма, е към 18 км.
При толкоз внушителни размери геоглифите от Саяма и до момента на практика не са изучени – същинските мащаби на работата, осъществена от античните художници, са станали известни едвам неотдавна, когато археолозите получили опция да употребяват сателитни фотоси на местностите в своите проучвания.
Невероятната акуратност на рисунките хвърля учените в неразбиране – те като че ли са начертани с линия. Предназначението на изображенията също остава неразбираемо. Според някои догатки античните поданици на Боливия са правили астрономически калкулации с тяхна помощ, също така рисунките може да са форма на ритуално заравяне.
Артефактите на Тертерия
Три каменни таблички, открити от учените в покрайнините на румънското село Тертерия, съдържат знаци, които през днешния ден се считат за най-древната книжовност на планетата.
Първоначално учените считали, че табличките от Тертерия датират от III хиляди пр.н.е., само че по-внимателен радиовъглероден разбор открил, че артефактите са доста по-стари. Сега множеството археолози са единомислещи, че табличките са основани преди към 7500 години, дълго преди шумерската книжовност, която преди се смяташе за най-древната в света.
По-скоро находките на румънските археолози принадлежат на културата Винча, която е била публикувана на територията на модерна Югоизточна Европа в епохата на неолита, защото знаците на табличките доста наподобяват на пиктограми, изобразени на открити през 1875 година останки от антична керамика покрай сръбското населено място Винча.
Блайтските фигури
Това е археологически обект, ситуиран в южната част на щата Калифорния в пустинята Колорадо, недалече от гр. Блайт, и съставлява великански геометрични фигури, както и изображения на животни и хора.
Дължината на най-голямата рисунка е към 50 м, като до 1932 година експертите не са имали визия за размерите на „ инсталацията “. Нейната величина била избрана едвам благодарение на аерозаснемане.
Археолозите не могат да стигнат до единодушие за възрастта на геоглифа – посочват се числа от 450 до 2000 години, също е неразбираемо какво точно е изобразено на рисунките. Според една от най-разпространените версии големите фигури са основани от предците на индианските племена мохаве и куечан, живеещи в този момент в долното течение на река Колорадо.
Според преданията на коренните поданици на този район художниците са изобразили във тип на човешки фигури разнообразни превъплъщения на господ Мастамбо, Творец на всичко, а животното е зверочовека Хатакуля, взел директно присъединяване в основаването на света.
Следата в Антилопа Спрингс
През юни 1968 година търсачът на фосили Уилям Мейстер-старши взел своето семейство в пътешестване по Антилопа Спрингс. По време на това пътешестване Мейстер попаднал на фосил, който наподобява на диря от обувка, като петата била потънала по-дълбоко от останалата част на стъпалото. Под този отпечатък той разкрил два фосилизирани трилобита.
Като ги разкрил, Мейстер незабавно си помислил, че човек е настъпил вкаменелостите. След експертиза Мейстер и сътрудниците му изяснили, че възрастта на находката е съвсем 600 млн. години.
Тайна се явява това, че въпреки „ следата от обувка “ очевидно да сочи, че някой е настъпил трилобитите, върху самите трилобити няма никаква диря от напън.
Освен това трилобитите са морски същества, а това значи, че този, който е оставил „ отпечатъка “, е влизал в морето. Защо – не е известно.
