Арх. Флоранс Бабикс: Франция има закон за културното наследство още от 1830 г.
Арх. Флоранс Бабикс работи на свободна процедура от 2001 година Специализира в опазването на архитектурно-историческото завещание и е учител в Ecole de Chaillot. От години тя е измежду преподавателите в профилирания курс на „ Шайо ” в България, взаимна самодейност на Националния институт за недвижимото културно завещание и Министерство на културата.
Прочетете още
- Арх. Бабикс, по какъв начин Франция сътвори такива закони, че пази дейно културно-историческото си завещание?
- Това е дълга история. В страната ни е имало огромно събитие – Френската гражданска война, с големи загуби на завещание. Става дума за религиозни, аристократични и кралски парцели, които изчезват по време на революцията. След това случилото се е регистрирано като проблем. Тогава е основано първото законодателство, което пази културно-историческото завещание. Група френски интелектуалци, измежду които и писателят Виктор Юго, реагират на протичащото се. Заражда се съзнанието и концепцията за обща полезност, каквато съставляват постройките. Още от 1830 година има закон за запазването на пейзажите.
- Динамичен ли е този закон, постоянно ли търпи промени?
- Да, доста се е трансформирал. В началото се е концентрирал върху най-значимите и забележителни здания – огромните катедрали, замъците. Малко по малко самото схващане какво съставлява паметникът на културата се е разширило като разбиране и под отбраната на закона към този момент попадат други категории здания. Това обаче не е задоволително дейно и навлиза разбирането, че в случай че предпазваме една постройка, би трябвало да съхраним и нейната околна среда, целия отбор. Става дума за села или пък за цели квартали. Има цели системи, които са свързани едни с други. Има непрестанно развиване на понятието монумент на културата.
- Кои са най-ефикасните ограничения против недобросъвестните стопани на недвижими културни полезности?
- От една страна е финансовата поддръжка. Ако един частен притежател има записана страда монумент на културата, той получава помощ от страната. И освен – и публичните здания получават помощ за поддръжка. Нещо повече - за частния притежател е по-добре постройката му монумент на културата да е в предпазена зона в квартал, за който кметството е решило да бъде опазен целият. Така може да разчита на поддръжка за реставрацията ѝ. Най-добре е да се насложат двата метода – запазване и от градската администрация, само че и от частния притежател.
- А при положение на недобросъвестни притежатели и има ли във Франция термин „ възобновяване по достоверни данни ”?
- Има санкции, които се изискват от данъчните. Колкото до това да се събарят здания и по-късно да се възвръщат по документи – да, случва се, само че не постоянно. Рядко се възстановява образа на цяла постройка, а може да са някакви елементи. Ако има пожар в крилото на един палат, тогава обаче се възстановява напълно обликът.
- Каква е ролята на общините?
- По принцип най-голямата защита идва от страната, само че общините могат да си сформират урбанистичен проект, който да е характерен за паметниците на културата. За тази цел се прави изследване от експерти и се изготвят проекти за запазване. В този случай имаме периметър на равнище град. Но това става единствено след съществено изследване.
- Как обществото във Франция е развило тази сензитивност към опазването на културно-историческото завещание?
- С просвета и образование. Много младежи живеят в остарели здания, посещават бабите си, дядовците си. Ходят, употребяват ваканциите си, с цел да преглеждат крепости и това им дава общата просвета и отношение.
- Успява ли и България и около работата на Шайо да натрупа една сериозна маса от експерти архитекти, които да се борят за опазването на културното завещание?
- Не, мисля, че още би трябвало да пораства. Но сме доста удовлетворени да забележим, че дипломираните ни възпитаници имат от ден на ден благоприятни условия да работят. Разпръснати са из цялата страна като самостоятелни архитекти или в градските администрации. Но би трябвало още, би трябвало да продължи.
Прочетете още
- Арх. Бабикс, по какъв начин Франция сътвори такива закони, че пази дейно културно-историческото си завещание?
- Това е дълга история. В страната ни е имало огромно събитие – Френската гражданска война, с големи загуби на завещание. Става дума за религиозни, аристократични и кралски парцели, които изчезват по време на революцията. След това случилото се е регистрирано като проблем. Тогава е основано първото законодателство, което пази културно-историческото завещание. Група френски интелектуалци, измежду които и писателят Виктор Юго, реагират на протичащото се. Заражда се съзнанието и концепцията за обща полезност, каквато съставляват постройките. Още от 1830 година има закон за запазването на пейзажите.
- Динамичен ли е този закон, постоянно ли търпи промени?
- Да, доста се е трансформирал. В началото се е концентрирал върху най-значимите и забележителни здания – огромните катедрали, замъците. Малко по малко самото схващане какво съставлява паметникът на културата се е разширило като разбиране и под отбраната на закона към този момент попадат други категории здания. Това обаче не е задоволително дейно и навлиза разбирането, че в случай че предпазваме една постройка, би трябвало да съхраним и нейната околна среда, целия отбор. Става дума за села или пък за цели квартали. Има цели системи, които са свързани едни с други. Има непрестанно развиване на понятието монумент на културата.
- Кои са най-ефикасните ограничения против недобросъвестните стопани на недвижими културни полезности?
- От една страна е финансовата поддръжка. Ако един частен притежател има записана страда монумент на културата, той получава помощ от страната. И освен – и публичните здания получават помощ за поддръжка. Нещо повече - за частния притежател е по-добре постройката му монумент на културата да е в предпазена зона в квартал, за който кметството е решило да бъде опазен целият. Така може да разчита на поддръжка за реставрацията ѝ. Най-добре е да се насложат двата метода – запазване и от градската администрация, само че и от частния притежател.
- А при положение на недобросъвестни притежатели и има ли във Франция термин „ възобновяване по достоверни данни ”?
- Има санкции, които се изискват от данъчните. Колкото до това да се събарят здания и по-късно да се възвръщат по документи – да, случва се, само че не постоянно. Рядко се възстановява образа на цяла постройка, а може да са някакви елементи. Ако има пожар в крилото на един палат, тогава обаче се възстановява напълно обликът.
- Каква е ролята на общините?
- По принцип най-голямата защита идва от страната, само че общините могат да си сформират урбанистичен проект, който да е характерен за паметниците на културата. За тази цел се прави изследване от експерти и се изготвят проекти за запазване. В този случай имаме периметър на равнище град. Но това става единствено след съществено изследване.
- Как обществото във Франция е развило тази сензитивност към опазването на културно-историческото завещание?
- С просвета и образование. Много младежи живеят в остарели здания, посещават бабите си, дядовците си. Ходят, употребяват ваканциите си, с цел да преглеждат крепости и това им дава общата просвета и отношение.
- Успява ли и България и около работата на Шайо да натрупа една сериозна маса от експерти архитекти, които да се борят за опазването на културното завещание?
- Не, мисля, че още би трябвало да пораства. Но сме доста удовлетворени да забележим, че дипломираните ни възпитаници имат от ден на ден благоприятни условия да работят. Разпръснати са из цялата страна като самостоятелни архитекти или в градските администрации. Но би трябвало още, би трябвало да продължи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ