Арх. Белин Моллов: София-Пловдив за 40 минути с влак е...
Арх. Белин Моллов е приключил архитектура във ВИАС - София. От 1971 до 1990 година работи в Генералния проект на София, от 1991 година до 1995 година е консултант в Столичния общински съвет, от 1992 година е в администрацията на Министерството на районното развиване и благоустройството, през 2001-2002 година е заместник-министър, по-късно е бил консултант и още веднъж заместник-министър.
Арх. Моллов, до месеци ще са ясни транспортните планове в новата оперативна стратегия, които ще залегнат за осъществяване в интервала 2021-2027 година Както е известно, капиталовата политика на Европейски Съюз е от значително значение за строителния бранш в България. Как разпределението на средствата ще се отрази на стратегически за Пловдив планове в този бранш?
Новата рамка на политиката на доближаване за плановия интервал 2021 - 2027 година съдържа пет капиталови целта. Вашият въпрос обаче ме насочва към третия от тях - съгласуваност и по-конкретно към транспортните мрежи. Точно този приоритет дава по-висок % на безвъзмездната помощ за България спрямо тази за страните от Вишеградската четворка, а повода за това са потребностите на страната за доизграждане и рационализация на транспортната инфраструктура. Акцентът през новия планов интервал ще бъде върху железопътната мрежа.
Определянето на съответните планове за цялата страна е обвързвано с осъществяване на задачите и целите, заложени в настоящата „ Интегрирана транспортна тактика за интервала до 2030 година ”, която е утвърдена с Решение №336/23.06.2017 година на Министерския съвет. В тактиката са избрани 3 стратегически цели, които обгръщат 9 предпочитани области, всяка от които съдържа подобаващи ограничения за реализиране на съответните цели. Стратегическите цели на транспортната политика до 2030 година са ориентирани към повишение на успеваемостта и конкурентоспособността на транспортния сектор; възстановяване на транспортната съгласуваност и досегаемост и ограничение на негативните резултати от развиване на транспортния бранш.
Новото при настоящото финансиране е, че планови хрумвания ще могат да се подават и от неправителствени организации, гражданското общество и бизнеса, с което районната стратегия няма да е единствено фокусирана върху обществените управляващи, а ще отразява потребностите на цялото общество. Защо се търси сходно обвързване на инфраструктурата с бизнеса - по какъв начин ще коментирате?
Аз мисля, че това е доста значима стъпка за възстановяване на целия планов развой и за реализиране на устойчиви резултати. Осъществяването на координация в планирането в границите на общината сред заинтригуваните страни е гаранция за положително приоритизиране в подбора на плановете и пълноценно потребление на средствата. Регионалните проекти, регионалните тактики и общинските проекти са принадлежности за ръководство на районно и локално равнище. Те се вършат в подтекста и рамката на европейските и националните стратегически и планови документи.
Всички тези документи съставляват програмния пакет за присъединяване на България в Кохезионната политика на Европейски Съюз и посредством тях се аргументират нужните средства и се реализира наблюдаване и надзор за тяхното рационално потребление. Ако в този развой на обмисляне не са включени желанията, заложени в бизнес проектите на фирмите и гражданските организации, настоящи на територията на съответната област или община, в никакъв случай няма да има действено и достоверно обмисляне и резултатно потребление на средствата и ресурсите. Вие вярно задавате въпроса „ за какво се търси обвързване в планирането и построяването на инфраструктурите с желанията на бизнеса ”. Отговорът е къс и явен - инфраструктурите са възнамеряват и построяват от страната и локалните управляващи, а се употребяват от бизнеса и жителите.
Добрата инфраструктура притегля вложения и усъвършенства качеството на живота на жителите. Планирането на построяването и потреблението на инфраструктурите би трябвало да се реализира взаимно с бизнеса и гражданските организации. Това е изискване за трайни резултати и висока възвръщаемост на вложените средства.
Има ли риск обаче в този вид обединявания да влязат с приоритет компании от другарски кръгове, близки до властта?
Сигурно има риск. Позволявам си да кажа, че този риск в скандинавските страни е най-малък, в средиземноморските страни осезателен, а тук наподобява заплашителен. От всички нас зависи да го минимизираме. Рано или късно би трябвало да се оправим с този проблем, другояче не ни чака положително бъдеще. Целият цивилизован свят се развива въз основата на публично-частни партньорства, насочени в интерес на публичния интерес.
Гражданите би трябвало да схващат смисъла на този факт и да упражняват надзор върху практикуването на такива партньорства у нас. Гражданските организации и медиите би трябвало да построяват познания и потенциал, с цел да следят и правят оценка умело дейностите на управляващите и бизнеса и да осведомят обществеността и контролните органи за пропуски и нарушавания. Само образован и добре проведен публичен надзор може да се опълчи на злоупотребите с власт и пари, които разчитат на незнанието и страха на елементарните хора.
Стана ясно, че за страни като Унгария, Чехия и Словакия европарите за инфраструктура се стопират, тъй като те са приключили своите планове. За сметка на това България остава измежду късметлиите, тъй като страната ни ще продължи да получава субсидии в тази посока. Къде са уловките обаче в тази обстановка? Засилва ли се контролът от страна на Европа да вземем за пример?
Да, по този начин е! Страните от Централна Европа ще получат доста по-малко средства по целта Свързаност - транспортни и цифрови мрежи. Това обаче не ни прави късметлии или отличници! Можеше да се назовем късметлии, в случай че нашите ръководещи органи и съответни бенефициенти бяха сполучливо възнамерявали и управлявали получаваните до момента средства и автомагистралите, жп линиите и електронното ръководство бяха факт, както са в множеството от страните от някогашния „ социалистически лагер ”.
Искам да напомня, че България на практика взе участие и получава безплатна помощ от европейската политика на доближаване към този момент четири планови интервала - два предприсъединителни и два като постоянни членове на Европейски Съюз. От есента започваме да планираме идващия планов интервал 2021-2027 година Да се надяваме, че към този момент имаме задоволително на практика опит и сме си създали заключения от позволените неточности в „ асимилиране ” на безвъзмездната помощ.
Що се отнася до контрола - в наш цивилен интерес е той да се ускорява и да се реализира от добре готови, способени и честни експерти.
Пловдив е значим транспортен център, с помощта на местоположението си. Дискутираше се стартирането на скоростни влакове, които да идват от София до Пловдив единствено за 40 минути. Възможно ли е това да се случи и по какъв начин сходни концепции ще намерят място в новите транспортни планове?
Напълно е допустимо! Такива са желанията, заложени в пакета от стратегически и планови документи още от интервала 2007 - 2013, след това тези планове се конкретизираха и влязоха в сегашния планов интервал, който към този момент изтича. Очевидно тези планове ще бъдат гръбнакът на транспортната оперативна стратегия и през идния интервал 2021 - 2027 година Време е желанията да се трансформират в дейности и планове, които да влязат в реализация. Отворете настоящите - транспортна оперативна стратегия, районен проект на Южен централен регион, регионалната тактика на Пловдив, общинския проект и интегрирания проект за градско възобновяване и развиване. Там ще намерите всички планове, свързани с транспортните мрежи, с посочено финансиране, виновни бенефициенти и периоди за осъществяване.
На всички изброени документи преди две години се направиха междинни оценки за напредъка на осъществяването с рекомендации за актуализация. Ежегодно се разгласяват отчети за осъществяването на проектите. Генералният извод е, че година преди края на сегашния планов интервал и при започване на новия вашият въпрос за придвижването на скоростните влакове от София до Пловдив единствено за 40 минути остава към момента желание, което се надяваме да се трансформира в съответни планове, финансово и организационно обезпечени, с реалистични периоди за осъществяване.
Арх. Моллов, до месеци ще са ясни транспортните планове в новата оперативна стратегия, които ще залегнат за осъществяване в интервала 2021-2027 година Както е известно, капиталовата политика на Европейски Съюз е от значително значение за строителния бранш в България. Как разпределението на средствата ще се отрази на стратегически за Пловдив планове в този бранш?
Новата рамка на политиката на доближаване за плановия интервал 2021 - 2027 година съдържа пет капиталови целта. Вашият въпрос обаче ме насочва към третия от тях - съгласуваност и по-конкретно към транспортните мрежи. Точно този приоритет дава по-висок % на безвъзмездната помощ за България спрямо тази за страните от Вишеградската четворка, а повода за това са потребностите на страната за доизграждане и рационализация на транспортната инфраструктура. Акцентът през новия планов интервал ще бъде върху железопътната мрежа.
Определянето на съответните планове за цялата страна е обвързвано с осъществяване на задачите и целите, заложени в настоящата „ Интегрирана транспортна тактика за интервала до 2030 година ”, която е утвърдена с Решение №336/23.06.2017 година на Министерския съвет. В тактиката са избрани 3 стратегически цели, които обгръщат 9 предпочитани области, всяка от които съдържа подобаващи ограничения за реализиране на съответните цели. Стратегическите цели на транспортната политика до 2030 година са ориентирани към повишение на успеваемостта и конкурентоспособността на транспортния сектор; възстановяване на транспортната съгласуваност и досегаемост и ограничение на негативните резултати от развиване на транспортния бранш.
Новото при настоящото финансиране е, че планови хрумвания ще могат да се подават и от неправителствени организации, гражданското общество и бизнеса, с което районната стратегия няма да е единствено фокусирана върху обществените управляващи, а ще отразява потребностите на цялото общество. Защо се търси сходно обвързване на инфраструктурата с бизнеса - по какъв начин ще коментирате?
Аз мисля, че това е доста значима стъпка за възстановяване на целия планов развой и за реализиране на устойчиви резултати. Осъществяването на координация в планирането в границите на общината сред заинтригуваните страни е гаранция за положително приоритизиране в подбора на плановете и пълноценно потребление на средствата. Регионалните проекти, регионалните тактики и общинските проекти са принадлежности за ръководство на районно и локално равнище. Те се вършат в подтекста и рамката на европейските и националните стратегически и планови документи.
Всички тези документи съставляват програмния пакет за присъединяване на България в Кохезионната политика на Европейски Съюз и посредством тях се аргументират нужните средства и се реализира наблюдаване и надзор за тяхното рационално потребление. Ако в този развой на обмисляне не са включени желанията, заложени в бизнес проектите на фирмите и гражданските организации, настоящи на територията на съответната област или община, в никакъв случай няма да има действено и достоверно обмисляне и резултатно потребление на средствата и ресурсите. Вие вярно задавате въпроса „ за какво се търси обвързване в планирането и построяването на инфраструктурите с желанията на бизнеса ”. Отговорът е къс и явен - инфраструктурите са възнамеряват и построяват от страната и локалните управляващи, а се употребяват от бизнеса и жителите.
Добрата инфраструктура притегля вложения и усъвършенства качеството на живота на жителите. Планирането на построяването и потреблението на инфраструктурите би трябвало да се реализира взаимно с бизнеса и гражданските организации. Това е изискване за трайни резултати и висока възвръщаемост на вложените средства.
Има ли риск обаче в този вид обединявания да влязат с приоритет компании от другарски кръгове, близки до властта?
Сигурно има риск. Позволявам си да кажа, че този риск в скандинавските страни е най-малък, в средиземноморските страни осезателен, а тук наподобява заплашителен. От всички нас зависи да го минимизираме. Рано или късно би трябвало да се оправим с този проблем, другояче не ни чака положително бъдеще. Целият цивилизован свят се развива въз основата на публично-частни партньорства, насочени в интерес на публичния интерес.
Гражданите би трябвало да схващат смисъла на този факт и да упражняват надзор върху практикуването на такива партньорства у нас. Гражданските организации и медиите би трябвало да построяват познания и потенциал, с цел да следят и правят оценка умело дейностите на управляващите и бизнеса и да осведомят обществеността и контролните органи за пропуски и нарушавания. Само образован и добре проведен публичен надзор може да се опълчи на злоупотребите с власт и пари, които разчитат на незнанието и страха на елементарните хора.
Стана ясно, че за страни като Унгария, Чехия и Словакия европарите за инфраструктура се стопират, тъй като те са приключили своите планове. За сметка на това България остава измежду късметлиите, тъй като страната ни ще продължи да получава субсидии в тази посока. Къде са уловките обаче в тази обстановка? Засилва ли се контролът от страна на Европа да вземем за пример?
Да, по този начин е! Страните от Централна Европа ще получат доста по-малко средства по целта Свързаност - транспортни и цифрови мрежи. Това обаче не ни прави късметлии или отличници! Можеше да се назовем късметлии, в случай че нашите ръководещи органи и съответни бенефициенти бяха сполучливо възнамерявали и управлявали получаваните до момента средства и автомагистралите, жп линиите и електронното ръководство бяха факт, както са в множеството от страните от някогашния „ социалистически лагер ”.
Искам да напомня, че България на практика взе участие и получава безплатна помощ от европейската политика на доближаване към този момент четири планови интервала - два предприсъединителни и два като постоянни членове на Европейски Съюз. От есента започваме да планираме идващия планов интервал 2021-2027 година Да се надяваме, че към този момент имаме задоволително на практика опит и сме си създали заключения от позволените неточности в „ асимилиране ” на безвъзмездната помощ.
Що се отнася до контрола - в наш цивилен интерес е той да се ускорява и да се реализира от добре готови, способени и честни експерти.
Пловдив е значим транспортен център, с помощта на местоположението си. Дискутираше се стартирането на скоростни влакове, които да идват от София до Пловдив единствено за 40 минути. Възможно ли е това да се случи и по какъв начин сходни концепции ще намерят място в новите транспортни планове?
Напълно е допустимо! Такива са желанията, заложени в пакета от стратегически и планови документи още от интервала 2007 - 2013, след това тези планове се конкретизираха и влязоха в сегашния планов интервал, който към този момент изтича. Очевидно тези планове ще бъдат гръбнакът на транспортната оперативна стратегия и през идния интервал 2021 - 2027 година Време е желанията да се трансформират в дейности и планове, които да влязат в реализация. Отворете настоящите - транспортна оперативна стратегия, районен проект на Южен централен регион, регионалната тактика на Пловдив, общинския проект и интегрирания проект за градско възобновяване и развиване. Там ще намерите всички планове, свързани с транспортните мрежи, с посочено финансиране, виновни бенефициенти и периоди за осъществяване.
На всички изброени документи преди две години се направиха междинни оценки за напредъка на осъществяването с рекомендации за актуализация. Ежегодно се разгласяват отчети за осъществяването на проектите. Генералният извод е, че година преди края на сегашния планов интервал и при започване на новия вашият въпрос за придвижването на скоростните влакове от София до Пловдив единствено за 40 минути остава към момента желание, което се надяваме да се трансформира в съответни планове, финансово и организационно обезпечени, с реалистични периоди за осъществяване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ