С детската болница се прави чудовищен компромис
- Арх. Бакалова, Камарата на архитектите в България е изрично срещу публичната поръчка за построяването на новата детска болница посредством реорганизация на старите корпуси в двора на Александровска болница. Защо смятате, че това, което се прави, е неприемливо?
- Преди да приказваме за съответните недостатъци на този градеж - за какво е невероятно да бъде употребен, за какво не би трябвало и не е добре да бъде трансфорат в детска болница, е значимо да кажем, че една нова модерна детска болница няма по какъв начин като визия, чувство, функции да бъде „ натъпкана “ в зарязан скелет, планиран и построен преди 40 години със напълно друга философия и с радикално разнообразни цели. По това време детското опазване на здравето е било проведено като конвейер – както се поправят коли, по този начин се лекуват деца – всяко легло е в клетка, дребна клетка. В актуалното болнично лекуване акцентът е върху това детето да бъде защитено от напрежението, а това изисква среда, в която може да учи, да играе, да желае да оздравее. Именно по тази причина лечебните заведения се проектират като детски здравни паркове – това е място, което по никакъв метод не ти припомня за какво си там. Ние няма да създадем това, а ще се върнем към конвейера в постройка, откъсната от природата среда, ще натъпчем децата в пространство, притиснато в трите си метра височина, когато даже комерсиалните центрове към този момент имат атриуми. Ако приключим този градеж, даже да го обзаведем с най-скъпите мебели, да го оцветим и разкрасим оптимално, той не може и няма да се трансформира в парк - това пространство не допуска да тичаш, да имаш място за игра, да имаш въздуха, който ти би трябвало, с цел да се чувстваш добре.
- Очевидно се върви по линията на най-малкото противодействие - има нещо, от което се пробват да създадат друго нещо.
- Всеки експерт ще ви каже, че реконструкциите, без значение на какво, постоянно са по-скъпи от построяването на нова постройка. Без изключение. Тоест ние няма да спестим пари. Ние ще създадем един компромис и той ще е колосален. Няма да спестим и време, тъй като този тип реконструкции изискват подсилване и това е все едно да реанимиращ постройка. Тази структура е проектирана доста добре, тя евентуално е и построена добре за времето си, само че по-късно е оставена да се разрушава 40 години, без да бъде предпазена по никакъв метод. За да превърнем този градеж в каквато и да е постройка, това ще коства доста повече, в сравнение с ново строителство. Връщам се на дефектите на съответната поръчка. Първо, тази постройка не може да съществува съгласно настоящите правила – изоставеният градеж е очакван за унищожаване през 2011 година с влезнал в действие Подробен организационен проект, съгласуван с Общия организационен проект на София. Той е очакван за унищожаване със единодушието на Министерството на здравеопазването, което е притежател на терена, и със единодушието на експертния съвет към Столичната община. Защото действието на такава постройка би генерирало голям транспортен поток - при 400 кревати може да се чака, че в постройката ще влизат и излизат ежедневно няколко хиляди души от цялата страна, лекари, заболели, които би трябвало да влязат в центъра на София и да натоварят още повече трафика. През 2011 година, когато сътрудниците са правили изменението на градоустройството, са изходили и от друго - тази постройка не може да бъде въведена в употреба, в случай че би трябвало да се съблюдават новите правила за планиране и строителство в земетръсни региони. Това е маркирано и в тяхната бележка. След 2012 година има изменение в нормативната ни база, която споделя, че постройките за опазване на здравето и обучение за София би трябвало да са до 8 етажа и до 5 етажа в регионите с по-висок риск от трусове. Евакуацията на всяка болница е комплицирана и сложна, тъй като има интензивни браншове, има операционни, има тежки случаи. А в този случаи болните са деца! По-добре е въобще да не се мисли за евакуация, а за постройка, която би трябвало да издържи. В заданието на Министерство на здравеопазването има условие постройката да бъде укрепена съгласно европейските правила, само че поражда въпросът допустимо ли е въобще това да се случи и на каква цена. Конструктивната експертиза на градежа е безусловно престъпен детайл в цялата сага. Това е доста значим документ, тъй като той обяснява какво и по какъв начин би трябвало да се укрепва и това би трябвало да се регистрира в офертата. Но документацията на скелето беше налична единствено в постройката на министерството. Поискахме копие, само че получихме единствено една част от експертизата. Конструктори преглеждаха документите на място, в министерството, и тяхното мнение е, че експертизата е непълна. Притеснителен факт е, че изпитванията на бетона са правени преди 12 години. Това е 1/2 от живота на този градеж, който е на към 36 години. Строежът старее, както старее индивидът. Да не приказваме, че направените изпитвания са единствено по безразрушителен способ, с „ почукване “. Дори когато се употребява този способ, е наложително да се вземат ядки и да се изследва бетон от избрани основни места на структурата. Това липсва от експертизата – евентуално просто не е направено. Поискахме цялостното градивно проучване, с цел да можем да изготвим самостоятелна експертиза дружно с Камарата на инженерите в капиталовото планиране и Европейския съвет на инженерните камари. Отказаха ни достъп в електронен тип и сега водим дело по закона за достъп до социална информация.
- Твърдите, че плануваното подсилване е рисково. Защо?
- Ще ви дава мнението на проф. Васил Кърджиев от УАСГ, началник на катедрата по солидни структури, и на доцент Светослав Спасов, експерт в проучването на структурите – и двамата измежду най-хубавите в своята област. Единодушни са, че експертизата е непълна, а предписаното подсилване може да компрометира в допълнение градежа, защото е заложено доливане на плочите, което усилва тежестта им и при земетръс усилва хоризонталните старания, т.е. ще има по-големи отклонения. Но най-притеснителен в публичната поръчка е фактът, че тази постройка ще се строи без задание. Цялото задание се свежда до това какво желаеме като функционалност от пространствата - какъв брой стаи и какъв брой хора ще работят там. Няма и дума за основни системи - условия за яловост на въздуха, за медицинските газове, евакуацията, пожарната сигурност, енергийната успеваемост. Болниците са едни от най-големите консуматори на сила и това от дълго време се взема поради по света, където лечебните заведения се проектират и строят по този начин, че даже създават част от нужната им сила. Съвременните здания събират дъждовната вода и употребяват част от нея за санитарно-битови потребности. Това не са фантазии - ние го вършим даже за частни еднофамилни къщи.
- Излиза, че откакто тези условия не попадат в заданието, проектантът самичък би трябвало да се погрижи и да ги измисли.
- Да. Това не е невероятно. Но имаме две опасения. Първото е, че строителят може да не позволи на проектанта да направи това, тъй като задачата на строителя е по-голяма облага, а не оптимално качество. Второто е, че може да се окаже, че парите не стигат, тъй като не е планувано и няма предварителна сметка какъв брой би коствало. В заданието няма даже съществени условия като да вземем за пример обезпечаване на паркирането. Не е написано какъв брой коли за спешна помощ би трябвало да могат да стопират, да гарират, не е ясно незабавното поделение по какъв начин ще работи. В заданието няма дума и за източниците на ток - една болница би трябвало да има няколко разнообразни самостоятелни захранващи източника, отвън личните генератори. Какво става, в случай че спре токът? Миналата година „ Човек на годината “ стана доктор, приключил интервенцията при спрян ток, на светлината на фенерче от мобилен телефон. Нормално ли е да се оперира на фенерче?
Няма заложено условие за без значение зареждане с вода - най-малко от два магистрални водопровода. Няма условие за фотоволтаична система - окачените фасадите и покривно остъкляване могат да работят като фотоволтаична система. Липсват условия за вътрешно озеленяване, за озеленяване на покрива като отплата за неналичието на парк. Министерството споделя - ние на всяка стъпка ще се съобразяваме с нормативните актове. Да, само че като отвориш нормативните актове, изключително наредбата за планиране на здравни заведения, в нея е записано - за паркирането условията би трябвало да залегнат в заданието, броят на спешните асансьори също би трябвало да се посочат в заданието. Заданието на министерството в началото беше 20 страници, след нашата интервенция стана 50 страници, а по света е 500. Без ясно задание, тази постройка може да бъде проектирана по този начин, че след 5 години, след гаранционния период, да излезе от строя и да стартират безкрайни поправки.
- Добре, това са причини на здравия разсъдък. Надали в министерството не схващат всичко това. Защо не престават да упорстват да завършат процедурата?
- Двете камари - на архитектите и на инженерите, предложихме безплатно да подпомогнем тази значима идея, да спомагаме за правене на заданието, да създадем предпроектно изследване. Никаква реакция. Нямам визия за какво всички институции мълчат, макар че детската болница е значим народен въпрос. Абсолютно неясно е по какъв начин може всички причини на експертите да бъдат отминати с безмълвие. Хората, работещи в институциите, нямат ли деца и внуци? Не ги ли визира?
- Къде е в този сюжет самата здравна общественост?
- Лекарите чуха нашите причини, работим дружно с част от тях. Направихме дружно полемика, на която стигнахме до единомислещо решение, че би трябвало да се направи нова социална поръчка. Към това искане се причислиха Националната мрежа на децата, Асоциация " Родители ", пациентски и лекарски организации, обособени педиатри - над 160 организации. Общото мнение е, че тази социална поръчка би трябвало да бъде прекъсната и би трябвало да бъде основана същинска национална детска болница.
- Много ли ще се забавят процедурите от всичките тези допълнения, за които настоявате - в случай че аргументът на здравно министерство, е, че бърза?
- Колко бърза? Няма да стане по-бързо, в случай че се спазят законовите процедури. Изисква се изменение на Общия организационен проект, което ще отнеме години. Защо бърза? Заради изтичащия си мандат ли бърза? От 40 години чакаме, с цел да създадат болница небрежно с голям компромис ли? После 40 години ще си влачим последствията от решението ли?
Получихме подпомагане от Столична община, обсъдихме вероятни терени, до които има добър всеобщ превоз и улици, по които могат да се отделят бус ленти, които ще употребяват и колите за спешна помощ. Тези терени са наоколо до главните артерии, свързващи София с националната пътна мрежа, с цел да не се генерира спомагателен трафик. Тези терени са държавна благосъстоятелност и са задоволително огромни, с цел да може да се обособи парк. Намерихме няколко такива места и сега ги обсъждаме с лекарите, с цел да ги предложим на министерството. Има схващане от Столичната община, има схващане от страна на родителите, лекарите, архитектите, инженерите, на всички, които ще бъдат ангажирани и ще употребяват тази болница. Само страната демонстрира цялостна индиферентност към този диалог. На какво се дължи това надменно отношение към значим за цялото общество въпрос, въпрос, по който никой не трябва да е безучастен? Как администрацията на едно министерство, на което ние с вас като жители плащаме заплатите, си разрешава такава надменност? Чий интерес пази?
- Преди да приказваме за съответните недостатъци на този градеж - за какво е невероятно да бъде употребен, за какво не би трябвало и не е добре да бъде трансфорат в детска болница, е значимо да кажем, че една нова модерна детска болница няма по какъв начин като визия, чувство, функции да бъде „ натъпкана “ в зарязан скелет, планиран и построен преди 40 години със напълно друга философия и с радикално разнообразни цели. По това време детското опазване на здравето е било проведено като конвейер – както се поправят коли, по този начин се лекуват деца – всяко легло е в клетка, дребна клетка. В актуалното болнично лекуване акцентът е върху това детето да бъде защитено от напрежението, а това изисква среда, в която може да учи, да играе, да желае да оздравее. Именно по тази причина лечебните заведения се проектират като детски здравни паркове – това е място, което по никакъв метод не ти припомня за какво си там. Ние няма да създадем това, а ще се върнем към конвейера в постройка, откъсната от природата среда, ще натъпчем децата в пространство, притиснато в трите си метра височина, когато даже комерсиалните центрове към този момент имат атриуми. Ако приключим този градеж, даже да го обзаведем с най-скъпите мебели, да го оцветим и разкрасим оптимално, той не може и няма да се трансформира в парк - това пространство не допуска да тичаш, да имаш място за игра, да имаш въздуха, който ти би трябвало, с цел да се чувстваш добре.
- Очевидно се върви по линията на най-малкото противодействие - има нещо, от което се пробват да създадат друго нещо.
- Всеки експерт ще ви каже, че реконструкциите, без значение на какво, постоянно са по-скъпи от построяването на нова постройка. Без изключение. Тоест ние няма да спестим пари. Ние ще създадем един компромис и той ще е колосален. Няма да спестим и време, тъй като този тип реконструкции изискват подсилване и това е все едно да реанимиращ постройка. Тази структура е проектирана доста добре, тя евентуално е и построена добре за времето си, само че по-късно е оставена да се разрушава 40 години, без да бъде предпазена по никакъв метод. За да превърнем този градеж в каквато и да е постройка, това ще коства доста повече, в сравнение с ново строителство. Връщам се на дефектите на съответната поръчка. Първо, тази постройка не може да съществува съгласно настоящите правила – изоставеният градеж е очакван за унищожаване през 2011 година с влезнал в действие Подробен организационен проект, съгласуван с Общия организационен проект на София. Той е очакван за унищожаване със единодушието на Министерството на здравеопазването, което е притежател на терена, и със единодушието на експертния съвет към Столичната община. Защото действието на такава постройка би генерирало голям транспортен поток - при 400 кревати може да се чака, че в постройката ще влизат и излизат ежедневно няколко хиляди души от цялата страна, лекари, заболели, които би трябвало да влязат в центъра на София и да натоварят още повече трафика. През 2011 година, когато сътрудниците са правили изменението на градоустройството, са изходили и от друго - тази постройка не може да бъде въведена в употреба, в случай че би трябвало да се съблюдават новите правила за планиране и строителство в земетръсни региони. Това е маркирано и в тяхната бележка. След 2012 година има изменение в нормативната ни база, която споделя, че постройките за опазване на здравето и обучение за София би трябвало да са до 8 етажа и до 5 етажа в регионите с по-висок риск от трусове. Евакуацията на всяка болница е комплицирана и сложна, тъй като има интензивни браншове, има операционни, има тежки случаи. А в този случаи болните са деца! По-добре е въобще да не се мисли за евакуация, а за постройка, която би трябвало да издържи. В заданието на Министерство на здравеопазването има условие постройката да бъде укрепена съгласно европейските правила, само че поражда въпросът допустимо ли е въобще това да се случи и на каква цена. Конструктивната експертиза на градежа е безусловно престъпен детайл в цялата сага. Това е доста значим документ, тъй като той обяснява какво и по какъв начин би трябвало да се укрепва и това би трябвало да се регистрира в офертата. Но документацията на скелето беше налична единствено в постройката на министерството. Поискахме копие, само че получихме единствено една част от експертизата. Конструктори преглеждаха документите на място, в министерството, и тяхното мнение е, че експертизата е непълна. Притеснителен факт е, че изпитванията на бетона са правени преди 12 години. Това е 1/2 от живота на този градеж, който е на към 36 години. Строежът старее, както старее индивидът. Да не приказваме, че направените изпитвания са единствено по безразрушителен способ, с „ почукване “. Дори когато се употребява този способ, е наложително да се вземат ядки и да се изследва бетон от избрани основни места на структурата. Това липсва от експертизата – евентуално просто не е направено. Поискахме цялостното градивно проучване, с цел да можем да изготвим самостоятелна експертиза дружно с Камарата на инженерите в капиталовото планиране и Европейския съвет на инженерните камари. Отказаха ни достъп в електронен тип и сега водим дело по закона за достъп до социална информация.
- Твърдите, че плануваното подсилване е рисково. Защо?
- Ще ви дава мнението на проф. Васил Кърджиев от УАСГ, началник на катедрата по солидни структури, и на доцент Светослав Спасов, експерт в проучването на структурите – и двамата измежду най-хубавите в своята област. Единодушни са, че експертизата е непълна, а предписаното подсилване може да компрометира в допълнение градежа, защото е заложено доливане на плочите, което усилва тежестта им и при земетръс усилва хоризонталните старания, т.е. ще има по-големи отклонения. Но най-притеснителен в публичната поръчка е фактът, че тази постройка ще се строи без задание. Цялото задание се свежда до това какво желаеме като функционалност от пространствата - какъв брой стаи и какъв брой хора ще работят там. Няма и дума за основни системи - условия за яловост на въздуха, за медицинските газове, евакуацията, пожарната сигурност, енергийната успеваемост. Болниците са едни от най-големите консуматори на сила и това от дълго време се взема поради по света, където лечебните заведения се проектират и строят по този начин, че даже създават част от нужната им сила. Съвременните здания събират дъждовната вода и употребяват част от нея за санитарно-битови потребности. Това не са фантазии - ние го вършим даже за частни еднофамилни къщи.
- Излиза, че откакто тези условия не попадат в заданието, проектантът самичък би трябвало да се погрижи и да ги измисли.
- Да. Това не е невероятно. Но имаме две опасения. Първото е, че строителят може да не позволи на проектанта да направи това, тъй като задачата на строителя е по-голяма облага, а не оптимално качество. Второто е, че може да се окаже, че парите не стигат, тъй като не е планувано и няма предварителна сметка какъв брой би коствало. В заданието няма даже съществени условия като да вземем за пример обезпечаване на паркирането. Не е написано какъв брой коли за спешна помощ би трябвало да могат да стопират, да гарират, не е ясно незабавното поделение по какъв начин ще работи. В заданието няма дума и за източниците на ток - една болница би трябвало да има няколко разнообразни самостоятелни захранващи източника, отвън личните генератори. Какво става, в случай че спре токът? Миналата година „ Човек на годината “ стана доктор, приключил интервенцията при спрян ток, на светлината на фенерче от мобилен телефон. Нормално ли е да се оперира на фенерче?
Няма заложено условие за без значение зареждане с вода - най-малко от два магистрални водопровода. Няма условие за фотоволтаична система - окачените фасадите и покривно остъкляване могат да работят като фотоволтаична система. Липсват условия за вътрешно озеленяване, за озеленяване на покрива като отплата за неналичието на парк. Министерството споделя - ние на всяка стъпка ще се съобразяваме с нормативните актове. Да, само че като отвориш нормативните актове, изключително наредбата за планиране на здравни заведения, в нея е записано - за паркирането условията би трябвало да залегнат в заданието, броят на спешните асансьори също би трябвало да се посочат в заданието. Заданието на министерството в началото беше 20 страници, след нашата интервенция стана 50 страници, а по света е 500. Без ясно задание, тази постройка може да бъде проектирана по този начин, че след 5 години, след гаранционния период, да излезе от строя и да стартират безкрайни поправки.
- Добре, това са причини на здравия разсъдък. Надали в министерството не схващат всичко това. Защо не престават да упорстват да завършат процедурата?
- Двете камари - на архитектите и на инженерите, предложихме безплатно да подпомогнем тази значима идея, да спомагаме за правене на заданието, да създадем предпроектно изследване. Никаква реакция. Нямам визия за какво всички институции мълчат, макар че детската болница е значим народен въпрос. Абсолютно неясно е по какъв начин може всички причини на експертите да бъдат отминати с безмълвие. Хората, работещи в институциите, нямат ли деца и внуци? Не ги ли визира?
- Къде е в този сюжет самата здравна общественост?
- Лекарите чуха нашите причини, работим дружно с част от тях. Направихме дружно полемика, на която стигнахме до единомислещо решение, че би трябвало да се направи нова социална поръчка. Към това искане се причислиха Националната мрежа на децата, Асоциация " Родители ", пациентски и лекарски организации, обособени педиатри - над 160 организации. Общото мнение е, че тази социална поръчка би трябвало да бъде прекъсната и би трябвало да бъде основана същинска национална детска болница.
- Много ли ще се забавят процедурите от всичките тези допълнения, за които настоявате - в случай че аргументът на здравно министерство, е, че бърза?
- Колко бърза? Няма да стане по-бързо, в случай че се спазят законовите процедури. Изисква се изменение на Общия организационен проект, което ще отнеме години. Защо бърза? Заради изтичащия си мандат ли бърза? От 40 години чакаме, с цел да създадат болница небрежно с голям компромис ли? После 40 години ще си влачим последствията от решението ли?
Получихме подпомагане от Столична община, обсъдихме вероятни терени, до които има добър всеобщ превоз и улици, по които могат да се отделят бус ленти, които ще употребяват и колите за спешна помощ. Тези терени са наоколо до главните артерии, свързващи София с националната пътна мрежа, с цел да не се генерира спомагателен трафик. Тези терени са държавна благосъстоятелност и са задоволително огромни, с цел да може да се обособи парк. Намерихме няколко такива места и сега ги обсъждаме с лекарите, с цел да ги предложим на министерството. Има схващане от Столичната община, има схващане от страна на родителите, лекарите, архитектите, инженерите, на всички, които ще бъдат ангажирани и ще употребяват тази болница. Само страната демонстрира цялостна индиферентност към този диалог. На какво се дължи това надменно отношение към значим за цялото общество въпрос, въпрос, по който никой не трябва да е безучастен? Как администрацията на едно министерство, на което ние с вас като жители плащаме заплатите, си разрешава такава надменност? Чий интерес пази?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ