КонтурГлобал съди България за 10 млн. евро
Арбитражен иск за 10 млн. евро с опция за увеличение на претендираната сума е внесла в съда въглищната централа Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица-изток 3 " против Национална електрическа компания " (НЕК) с претекста, че държавното сдружение не е платило построена от " КонтурГлобал " апаратура за филтриране на серния двуокис и азотните оксиди, отделяни при производството на електрическа енергия. Това изясни изпълнителният шеф на НЕК Петър Илиев, откакто за старта на арбитражната процедура се загатва и в разбор на компанията за отражението на решенията на КЕВР върху финансовото й положение.
Според него в два следващи регулаторни интервала НЕК желае разноските за тази инвестиция от 65 млн. лева да се отразят в определяната от КЕВР цена за разполагаемост на " КонтурГлобал Марица-изток 3 ". Това обаче и до ден сегашен не е направено. В същото време това условие е част от написаните задължения на НЕК в подписаното от нея през април 2015 година съглашение с " КонтурГлобал " за понижаване на тази цена за разполагаемост в дълготрайния й контракт за наложително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв контракт бе подписан и с другата така наречен американска централа " Ей И Ес ", с което разноските на НЕК се предвиждаше, че ще паднат със 100 млн. лева годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в действие чак през 2016 година, тъй като тогава НЕК съумя да изплати своите задължения от 700 млн. лева към двете сдружения за изкупена сила.
Изпълнителният шеф на Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица Изток 3 " Красимир Ненов изясни, представен от Медиапул, че става въпрос за направени в интервала 2011-2015 година вложения за понижаване на въпросните нездравословни излъчвания от активността на централата. Така тя е съумяла да отговори на европейските екоизисквания, влезнали в действие от 2016 година Реално единствено двете американски централи покриват тези стандарти.
Това е следващото енергийно арбитражно дело в поредицата свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 година Международният център за споразумяване на капиталови разногласия (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН против държавното управление поради накърнени вложения, против Министерството на финансите обаче не престават да висят арбитражните каузи на другите двама снабдители на ток в България - ЧЕЗ и " Енерго-Про ". Те също претендират, че не са предпазени вложенията в страната, защото са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на " Енерго-Про " е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, само че притежателят на електроразпределителната мрежа през предходната година се закани да предяви още искания против България. Този път - поради възбраната на Комисия за защита на конкуренцията на българската " Инерком " да купи активите на чешката компания у нас.Във Вашингтон е заведен и иск против България от " Овергаз " през 2017 година, който е за 202 млн. евро, защото страната в съдружничество с " Газпром " остави газоразпределителната и газоснабдителната компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.
Според него в два следващи регулаторни интервала НЕК желае разноските за тази инвестиция от 65 млн. лева да се отразят в определяната от КЕВР цена за разполагаемост на " КонтурГлобал Марица-изток 3 ". Това обаче и до ден сегашен не е направено. В същото време това условие е част от написаните задължения на НЕК в подписаното от нея през април 2015 година съглашение с " КонтурГлобал " за понижаване на тази цена за разполагаемост в дълготрайния й контракт за наложително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв контракт бе подписан и с другата така наречен американска централа " Ей И Ес ", с което разноските на НЕК се предвиждаше, че ще паднат със 100 млн. лева годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в действие чак през 2016 година, тъй като тогава НЕК съумя да изплати своите задължения от 700 млн. лева към двете сдружения за изкупена сила.
Изпълнителният шеф на Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица Изток 3 " Красимир Ненов изясни, представен от Медиапул, че става въпрос за направени в интервала 2011-2015 година вложения за понижаване на въпросните нездравословни излъчвания от активността на централата. Така тя е съумяла да отговори на европейските екоизисквания, влезнали в действие от 2016 година Реално единствено двете американски централи покриват тези стандарти.
Това е следващото енергийно арбитражно дело в поредицата свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 година Международният център за споразумяване на капиталови разногласия (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН против държавното управление поради накърнени вложения, против Министерството на финансите обаче не престават да висят арбитражните каузи на другите двама снабдители на ток в България - ЧЕЗ и " Енерго-Про ". Те също претендират, че не са предпазени вложенията в страната, защото са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на " Енерго-Про " е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, само че притежателят на електроразпределителната мрежа през предходната година се закани да предяви още искания против България. Този път - поради възбраната на Комисия за защита на конкуренцията на българската " Инерком " да купи активите на чешката компания у нас.Във Вашингтон е заведен и иск против България от " Овергаз " през 2017 година, който е за 202 млн. евро, защото страната в съдружничество с " Газпром " остави газоразпределителната и газоснабдителната компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ