142 години от избухването на Априлското въстание
Априлското въстание от 1876 година е всеобщо въоръжено въстание на българите в Османската империя.
Избухва прибързано на 20 април по остарял жанр в Копривщица и е проведено от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и Русия.
Подготовка
Според направения от Гюргевския революционен комитет проект българските земи са разграничени на 5 революционни окръга (като в 5-тия организацията е прекомерно слаба):
Търновски – с център Горна Оряховица, основен деятел е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
Сливенски – основен деятел е Иларион Драгостинов с помощници Стоил челник и Георги Обретенов;
Врачански – основен деятел е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
Пловдивски – основен деятел е Панайот Волов с асистент Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
Софийски – на процедура единствено плануван, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков
Избухване
Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1 – 2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръзи.
Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за „ предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „ мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното „ Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Ход на въстанието
Първи революционен окръг
На 16 май от Румъния минава чета от 20 души отпред с войводата Таньо Стоянов Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си стълкновение. На 27 май се води пердах покрай село Априлово. През нощта при пороен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и разрушена.
В резултат провеждането на въстанието е осуетено от почналите всеобщи арести и репресии. На 26 април са задържани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за неуспехите, само че нито анулира въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се пробват да следват първичния общ проект, който е повече четнически, а не всеобщо въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено единствено в IV плач. окръг. Самият Стамболов се скрива незнайно къде и оставя въстанието в своя окръг на личната му орис. След три месеца той, се появява в Румъния и стартира още веднъж да пропагандира за неотложно приготовление на последващо въстание в България.
На 29 април в селата западно от Търново образуват огромна чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се насочва през нощта към Габрово и на 29 април доближава Дряновския манастир. Манастирът е обграден от близо 10000 души постоянна армия и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките не престават 9 дни. На 7 май през нощта въстаниците вършат опит за пробив, при който умират по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.
От Габрово и близките села е образувана чета от към 400 души с челник Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните дейности в помощ на въстаналите села сред Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оживелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е дефинитивно разгромена след тежък ръкопашен пердах под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е хванат и по-късно обесен в Търново. Трявна и близките села на 5 май образуват чета от 80 души с челник Христо Патрев.
След няколко сражения на 8 май води борба с постоянна армия и е разрушена. Селата сред Троян и Габрово въстават всеобщо и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците гневно отбраняват планинските боази водещи към селата, а по-късно и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях поданици на близките въстанали села и махали и са разрушени след тежки сражения. В битката им се притичва на помощ Габровската чета и една дребна чета от Троян отпред с Иван Книговезеца.
Втори революционен окръг
В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактичност.
На 3 май е образувана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен отпред със Стоил челник. Начело на четата стоял боен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и доста селяни се причисляват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта минава в сняг, което подкрепя потерите тръгнали след четата. На 9 май се води пердах с потеря и постоянна армия покрай Раково.
На 10 май Стоил челник с 11 души четници води тежък пердах с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в региона Сатмачешма – четата е обкръжена и хваната. След неравномерен ръкопашен пердах Стоил челник е съсечен, главата му набучена на прът и откарана дружно с другите въстаници в Сливен.
На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е формирана дребна чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, само че съвсем незабавно е разрушена след стълкновение с турците.
Трети революционен окръг
Въстанието не избухва във Врачанско заради огромния брой турски войски, съсредоточени в района в очакване на война със Сърбия, и малодушието на локалните комитетски дейци.
Действия по места
При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и други Въстаниците всеобщо вземат участие в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и други и дават доста жертви, изключително при боевете към Ново Село. Жителите на 18 села напущат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния.
На 12 юни 1876 година част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина за да се причислят към хипотетичното въстание. След многочислени сражения и последните групи четници дефинитивно са разрушени в Троянския балкан.
Чета на Христо Ботев
БРЦК приготвя в Румъния чета, управлявана от Христо Ботев, чиято цел е да подкрепи въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За боен началник е избран Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от съветската войска. Знаменосец – Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил посредством Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за прекосяването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.
На 17 май 1876 година четниците завладяват командването на парахода „ Радецки “ и го принуждават да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се насочат към Враца, като до вечерта доближават до с. Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта доближава до моста към с. Оходен. След къса отмора не престават към с. Баница, само че там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се отдръпва към височината Милин камък. Завързва се стълкновение в което към 14 ч. се причисляват и пристигналите от Враца две роти постоянни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни доближава Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството взема решение да се отдръпна към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където съгласно проекта е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и прилежащите села.
Призори четата доближава региона на връх Таушаница. Тук ги атакуват два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е към 10:1 в интерес на турците. Ето за какво четата се насочва към връх Вола и заема защита по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити офанзивите на съперника. Вечерта боят смълчан и Христо Ботев дружно с щаба се събират към една канара, с цел да решат дейностите на четата за идващия ден. В това време с индивидуален изстрел е погубен войводата.
Войновски е определен за негов заместител. Под негово управление четата води пердах в региона на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския балкан. На 13 юли и в региона на с. Шипково е разрушена дефинитивно.
Четвърти революционен окръг
След оповестяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още прочут като Привременно държавно управление отпред с Павел Бобеков. Окръгът бил разграничен на 2 региона, като Волов и Икономов отпътували за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна „ хвърковата чета “ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и други На 22 април в Панагюрище тържествено била оповестена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо челник, работила срещу башибозуците в Стрелча и покрайнината ѝ. До този миг придвижването се развивало възходящо, само че още от първите му дни против въстаниците се изправил многочислен и добре въоръжен съперник.
Към въстаналите региони скоро били ориентирани и постоянни елементи (низам), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани „ редифи “ (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и други Срещу 8-10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 постоянна войска, снабдена с артилерия. Силите били в действителност неравни.
Още на 26 април под напора на 2000 души под управлението на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско изобщо не съумяло да въстане. Лагерът на Еледжик, макар обезверената опозиция, бил победен на 1 май от постоянна турска армия и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, включително дами и деца, били свиреп избити. На 30 април Хафъз паша завладял и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се избавила от опустошение с цената на огромен откуп. На 2 май е завладяна Перущица от два табора армия с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с към 5000 души завладява Батак и избива свиреп локалните поданици потърсили леговище в църквата. Брацигово пада на 7 май след идването на постоянна армия командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка блокада. Защитата на Брацигово е най-добре проведена от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели офанзиви против заобикалящите ги османски сили.
Отделни въоръжени групи от Средногорието съумели да се отдръпват към Балкана, а стотици дами, деца и старци потърсили избавление в близките гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от непредвидените дъжд и сняг. Въстанието обгръща съвсем цялата Западна Горнотракийска равнина и Северозападните Родопи, където се основават, въпреки и за малко, свободни въстанически територии. В регионите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят съвсем всички чети от Средногорието и I плач. окръг и тази част на Балкана става очевидец на разгрома им и избиването на бунтовниците.
Пети революционен окръг
Н. Обретенов е избран за началник (заедно с Н. Славков) на обособен окръг – Софийския, който (както самичък пише), обгръща областите и „ къде Македония ”. При основаната конюнктура – арестуването на Славков и отдръпването на Обретенов във Влашко – до фактическо създаване на независим революционен окръг там не се стига.
Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна процедура въпреки всичко включва организационно в подготвяното въстание през 1876 година и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Панагюрски) революционен окръг. Преждевременното експлоадиране на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката долина. В края на май и началото на юни са осъществени арести по селата в региона, както и в Банско и в Разлог.
Разловско въстание
След като Васил Левски основава Вътрешната революционна организация, БРЦК му изпраща Димитър Общи за асистент. Той самият се предлага за революционен деятел в Македония, само че Левски му няма доверие и отхвърля. Така на процедура Македония за момента не е интензивно включена в тези революционни проекти. Все отново въстание, въпреки и непряко обвързвано с Априлското, избухва и там – основно по поречието на река Струма и река Брегалница. По името на първобунтовното населено място то e известно като Разловско въстание и е проведено от солунската група Българска зора. Следствие на разкрития въстанието избухва прибързано в Разловци на 18 май 1876 година. Две въстаннически чети от към 60 души овладяват селото, след което протестът се разраства в Малешевско и Пиянечко. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп Стоян Разловски и Димитър Попгеоргиев, която работи в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и други се основават дребни въоръжени отряди. Изпратените многочислени башибозушки орди пречупват съпротивата на популацията към средата на май.
Потушаване
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
През 1876 година на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – низам. Османската империя се готви за война със Сърбия и за задачата активизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират в действителност в региона на въстанието, или доста покрай него.
Наличието на войски в доста градове оказва мощно въздействие върху подготовката и развоя на въстанието. Именно османските гарнизони постановат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на огромни гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не разрешават там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание провокира подобен смут в османското военно командване, че то подвига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата врата и турското военно министерство дават заповед за готовност на запаса. За потушаване на въстанието е основан щаб в състав: Мидхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен мотор е някогашният дунавски валия Мидхат паша, ръководител на комитета Сюлерге (метла). Военните интервенции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и други
Още на 21 април стартира прекачване с трен на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 потеглят още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик идва конен полк, който заварва локалните,редифи към този момент въоръжени. На 27 април в региона на въстанието идва артилерия от Одрин. Числото единствено на настоящата войска в региона на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно против Дряновския Манастир и в Габровско работи 10 – хилядната войска на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на армия от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те атакуват Копривщица. Перущица съумява да отблъсне черкезите и читаците – към 4000 души против 600 въстаници. На 27 април против градчето са изпратени 2 табора (1600 души) армия и 2 оръдия. Въстаниците удържат офанзивата до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е концентриран 10 000 постоянна войска с артилерия и към 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, тъй като Хафъз паша чака сериозна опозиция от,,Сърби ” и,,Московци ”. След погрома пашата заповядва да се избива популацията и да се взема всичко скъпо. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е нападнат от софийската дивизия отпред с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е ориста на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик идва Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след мощен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на бойците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил челник е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има изложение на войводата. Военните елементи са в подготвеност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, посредством депеша е заповядано да се насочат елементи от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с транспортен съд са трансферирани и войски от Шумен. На 25 Май в Лом идва и Фазлъ паша. Общата бройка е към 2 дивизии против 200 четници. Времето ни лимитира да дадем още образци, само че анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието провокира суматоха измежду управниците на Османската империя. Те активизират голяма част от наличните войски, притеглят елементи от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже,въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските управляващи за възможен протест след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, извънредно незадоволителното доставяне с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и цялостната липса на интернационална заинтригуваност изясняват бързият му и кървясъл край. За отбелязване е, че Априлското въстание е напълно българско дело, неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ./bg-istoria.animatherapy.com
Избухва прибързано на 20 април по остарял жанр в Копривщица и е проведено от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и Русия.
Подготовка
Според направения от Гюргевския революционен комитет проект българските земи са разграничени на 5 революционни окръга (като в 5-тия организацията е прекомерно слаба):
Търновски – с център Горна Оряховица, основен деятел е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
Сливенски – основен деятел е Иларион Драгостинов с помощници Стоил челник и Георги Обретенов;
Врачански – основен деятел е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
Пловдивски – основен деятел е Панайот Волов с асистент Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
Софийски – на процедура единствено плануван, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков
Избухване
Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1 – 2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръзи.
Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за „ предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „ мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното „ Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Ход на въстанието
Първи революционен окръг
На 16 май от Румъния минава чета от 20 души отпред с войводата Таньо Стоянов Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си стълкновение. На 27 май се води пердах покрай село Априлово. През нощта при пороен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и разрушена.
В резултат провеждането на въстанието е осуетено от почналите всеобщи арести и репресии. На 26 април са задържани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за неуспехите, само че нито анулира въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се пробват да следват първичния общ проект, който е повече четнически, а не всеобщо въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено единствено в IV плач. окръг. Самият Стамболов се скрива незнайно къде и оставя въстанието в своя окръг на личната му орис. След три месеца той, се появява в Румъния и стартира още веднъж да пропагандира за неотложно приготовление на последващо въстание в България.
На 29 април в селата западно от Търново образуват огромна чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се насочва през нощта към Габрово и на 29 април доближава Дряновския манастир. Манастирът е обграден от близо 10000 души постоянна армия и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките не престават 9 дни. На 7 май през нощта въстаниците вършат опит за пробив, при който умират по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.
От Габрово и близките села е образувана чета от към 400 души с челник Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните дейности в помощ на въстаналите села сред Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оживелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е дефинитивно разгромена след тежък ръкопашен пердах под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е хванат и по-късно обесен в Търново. Трявна и близките села на 5 май образуват чета от 80 души с челник Христо Патрев.
След няколко сражения на 8 май води борба с постоянна армия и е разрушена. Селата сред Троян и Габрово въстават всеобщо и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците гневно отбраняват планинските боази водещи към селата, а по-късно и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях поданици на близките въстанали села и махали и са разрушени след тежки сражения. В битката им се притичва на помощ Габровската чета и една дребна чета от Троян отпред с Иван Книговезеца.
Втори революционен окръг
В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактичност.
На 3 май е образувана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен отпред със Стоил челник. Начело на четата стоял боен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и доста селяни се причисляват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта минава в сняг, което подкрепя потерите тръгнали след четата. На 9 май се води пердах с потеря и постоянна армия покрай Раково.
На 10 май Стоил челник с 11 души четници води тежък пердах с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в региона Сатмачешма – четата е обкръжена и хваната. След неравномерен ръкопашен пердах Стоил челник е съсечен, главата му набучена на прът и откарана дружно с другите въстаници в Сливен.
На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е формирана дребна чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, само че съвсем незабавно е разрушена след стълкновение с турците.
Трети революционен окръг
Въстанието не избухва във Врачанско заради огромния брой турски войски, съсредоточени в района в очакване на война със Сърбия, и малодушието на локалните комитетски дейци.
Действия по места
При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и други Въстаниците всеобщо вземат участие в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и други и дават доста жертви, изключително при боевете към Ново Село. Жителите на 18 села напущат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния.
На 12 юни 1876 година част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина за да се причислят към хипотетичното въстание. След многочислени сражения и последните групи четници дефинитивно са разрушени в Троянския балкан.
Чета на Христо Ботев
БРЦК приготвя в Румъния чета, управлявана от Христо Ботев, чиято цел е да подкрепи въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За боен началник е избран Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от съветската войска. Знаменосец – Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил посредством Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за прекосяването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.
На 17 май 1876 година четниците завладяват командването на парахода „ Радецки “ и го принуждават да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се насочат към Враца, като до вечерта доближават до с. Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта доближава до моста към с. Оходен. След къса отмора не престават към с. Баница, само че там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се отдръпва към височината Милин камък. Завързва се стълкновение в което към 14 ч. се причисляват и пристигналите от Враца две роти постоянни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни доближава Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството взема решение да се отдръпна към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където съгласно проекта е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и прилежащите села.
Призори четата доближава региона на връх Таушаница. Тук ги атакуват два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е към 10:1 в интерес на турците. Ето за какво четата се насочва към връх Вола и заема защита по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити офанзивите на съперника. Вечерта боят смълчан и Христо Ботев дружно с щаба се събират към една канара, с цел да решат дейностите на четата за идващия ден. В това време с индивидуален изстрел е погубен войводата.
Войновски е определен за негов заместител. Под негово управление четата води пердах в региона на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския балкан. На 13 юли и в региона на с. Шипково е разрушена дефинитивно.
Четвърти революционен окръг
След оповестяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още прочут като Привременно държавно управление отпред с Павел Бобеков. Окръгът бил разграничен на 2 региона, като Волов и Икономов отпътували за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна „ хвърковата чета “ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и други На 22 април в Панагюрище тържествено била оповестена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо челник, работила срещу башибозуците в Стрелча и покрайнината ѝ. До този миг придвижването се развивало възходящо, само че още от първите му дни против въстаниците се изправил многочислен и добре въоръжен съперник.
Към въстаналите региони скоро били ориентирани и постоянни елементи (низам), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани „ редифи “ (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и други Срещу 8-10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 постоянна войска, снабдена с артилерия. Силите били в действителност неравни.
Още на 26 април под напора на 2000 души под управлението на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско изобщо не съумяло да въстане. Лагерът на Еледжик, макар обезверената опозиция, бил победен на 1 май от постоянна турска армия и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, включително дами и деца, били свиреп избити. На 30 април Хафъз паша завладял и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се избавила от опустошение с цената на огромен откуп. На 2 май е завладяна Перущица от два табора армия с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с към 5000 души завладява Батак и избива свиреп локалните поданици потърсили леговище в църквата. Брацигово пада на 7 май след идването на постоянна армия командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка блокада. Защитата на Брацигово е най-добре проведена от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели офанзиви против заобикалящите ги османски сили.
Отделни въоръжени групи от Средногорието съумели да се отдръпват към Балкана, а стотици дами, деца и старци потърсили избавление в близките гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от непредвидените дъжд и сняг. Въстанието обгръща съвсем цялата Западна Горнотракийска равнина и Северозападните Родопи, където се основават, въпреки и за малко, свободни въстанически територии. В регионите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят съвсем всички чети от Средногорието и I плач. окръг и тази част на Балкана става очевидец на разгрома им и избиването на бунтовниците.
Пети революционен окръг
Н. Обретенов е избран за началник (заедно с Н. Славков) на обособен окръг – Софийския, който (както самичък пише), обгръща областите и „ къде Македония ”. При основаната конюнктура – арестуването на Славков и отдръпването на Обретенов във Влашко – до фактическо създаване на независим революционен окръг там не се стига.
Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна процедура въпреки всичко включва организационно в подготвяното въстание през 1876 година и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Панагюрски) революционен окръг. Преждевременното експлоадиране на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката долина. В края на май и началото на юни са осъществени арести по селата в региона, както и в Банско и в Разлог.
Разловско въстание
След като Васил Левски основава Вътрешната революционна организация, БРЦК му изпраща Димитър Общи за асистент. Той самият се предлага за революционен деятел в Македония, само че Левски му няма доверие и отхвърля. Така на процедура Македония за момента не е интензивно включена в тези революционни проекти. Все отново въстание, въпреки и непряко обвързвано с Априлското, избухва и там – основно по поречието на река Струма и река Брегалница. По името на първобунтовното населено място то e известно като Разловско въстание и е проведено от солунската група Българска зора. Следствие на разкрития въстанието избухва прибързано в Разловци на 18 май 1876 година. Две въстаннически чети от към 60 души овладяват селото, след което протестът се разраства в Малешевско и Пиянечко. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп Стоян Разловски и Димитър Попгеоргиев, която работи в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и други се основават дребни въоръжени отряди. Изпратените многочислени башибозушки орди пречупват съпротивата на популацията към средата на май.
Потушаване
Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други
През 1876 година на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – низам. Османската империя се готви за война със Сърбия и за задачата активизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират в действителност в региона на въстанието, или доста покрай него.
Наличието на войски в доста градове оказва мощно въздействие върху подготовката и развоя на въстанието. Именно османските гарнизони постановат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на огромни гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не разрешават там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание провокира подобен смут в османското военно командване, че то подвига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата врата и турското военно министерство дават заповед за готовност на запаса. За потушаване на въстанието е основан щаб в състав: Мидхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен мотор е някогашният дунавски валия Мидхат паша, ръководител на комитета Сюлерге (метла). Военните интервенции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и други
Още на 21 април стартира прекачване с трен на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 потеглят още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик идва конен полк, който заварва локалните,редифи към този момент въоръжени. На 27 април в региона на въстанието идва артилерия от Одрин. Числото единствено на настоящата войска в региона на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно против Дряновския Манастир и в Габровско работи 10 – хилядната войска на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на армия от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те атакуват Копривщица. Перущица съумява да отблъсне черкезите и читаците – към 4000 души против 600 въстаници. На 27 април против градчето са изпратени 2 табора (1600 души) армия и 2 оръдия. Въстаниците удържат офанзивата до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е концентриран 10 000 постоянна войска с артилерия и към 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, тъй като Хафъз паша чака сериозна опозиция от,,Сърби ” и,,Московци ”. След погрома пашата заповядва да се избива популацията и да се взема всичко скъпо. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е нападнат от софийската дивизия отпред с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е ориста на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик идва Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след мощен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на бойците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил челник е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има изложение на войводата. Военните елементи са в подготвеност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, посредством депеша е заповядано да се насочат елементи от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с транспортен съд са трансферирани и войски от Шумен. На 25 Май в Лом идва и Фазлъ паша. Общата бройка е към 2 дивизии против 200 четници. Времето ни лимитира да дадем още образци, само че анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието провокира суматоха измежду управниците на Османската империя. Те активизират голяма част от наличните войски, притеглят елементи от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже,въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските управляващи за възможен протест след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, извънредно незадоволителното доставяне с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и цялостната липса на интернационална заинтригуваност изясняват бързият му и кървясъл край. За отбелязване е, че Априлското въстание е напълно българско дело, неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ./bg-istoria.animatherapy.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ