Кратка биография на Васил Левски
Апостолът на свободата Васил Левски е роден в подбалканското градче Карлово. Израства в оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил Иванов Кунчев му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му.
В много ранна възраст прекрачва прага на манастира и става Дякон, само че прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа писателят Иван Вазов за него: Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече!
И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в Първата българска легия. Там той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.
Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че Нашето дело зависи от нашите лични старания.
Турците го търсят непрестанно, само че той непрекъснато съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент – Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее.
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него.
Обесен там близо край град София на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия.
Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет.
Велики цитати на Левски
Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
- Нашата работа зависи от нашите лични усилия;
- Народната работа стои над всичко;
- Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва;
- Времето е в нас и ние сме във времето;
- Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си;
