Тони от Тъй: Ръчно изработените подаръчета са посредници на радост
Антония Димитрова е от тези слънчеви хора, които незабавно те печелят с откровената си усмивка. Затова и нещата, които твори, са освен доста красиви, само че също по този начин носят позитивна сила. За " тъйчетата " си, обеци, огърлици, пръстени, ключодържатели, а и коледни играчки, употребява дърво, върху което рисува. Тони има вяра, че ръчно направените подаръчета са медиатори на наслада – на създателя, на подаряващия и на получилия подаръка. Запознайте се с нея и вдъхновяващия ѝ свят.
Опиши се с 3 думи.
Усмихната, запалянко и приключенец.
Ти си индивидът, който твори хубости под. Защо избра това име и по какъв начин започва всичко?
Започнах да създавам " тъйчета ", както аз ги назовавам, в едно прелестно лято, когато скъпа моя другарка се снабди с първия чифт обеци – слънчогледи. След като направих още няколко обеци за приятелки, към този момент знаех, че желая да продължа. Един ден се свързах с едно базарче и безусловно за 4 дни бях подготвена за това ново премеждие, продължаващо и до през днешния ден.
" Тъй " беше измислено безусловно за минутки, дори не помня дали съм имала друго скимване. Историята зад името е такава - на някои от " тъйчетата " може да намерите и подписа ми, който кардинално прилича " Toni ", само че един ден, показвайки го на обичания ми човек, ми беше заложен въпросът: " Защо се подписваш с " Тъй "? Сега може да видите този автограф безусловно в логото на марката. Та така стартира всичко...
От къде черпиш ентусиазъм за рисунките си и имаш ли си обичана тематика?
За мен е плюс, че " Тъй " се основава след работно време, тъй като копнежът по него в никакъв случай не стихва. Вдъхновението идва с пътешестване, разходки – планински или градски, само че най-много с хората! Хората са толкоз цветни! Едни от любимците ми за изобразяване са къщичките – с коминчета, прозорчета и заспали една до друга. Смятам, че градската среда е супер разнообразна, постоянно напасната по хората, живеещи там и ползващи я и това ѝ дава един доста прелестен дух, в който може да намериш своето прелестно местенце за ентусиазъм.
А обичан аксесоар, който ти доставя най-голямо наслаждение да създаваш?
Обеците! С дребните си размери са огромно предизвикателство.
Тъй както сме почнали, за какво се спря на дърво?
Дървото е материал, който носи аромата на гората, мекост и уют.
Наближава Коледа, а ти самата рисуваш прелестни коледни играчки. Разкажи ни малко повече за тях.
За мен Коледа идва още през октомври със започването на коледните играчки. Рисувайки ги, самите те носят такова въодушевление, че в този момент ще издам една загадка – до момента в който ги сътворявам, си припявам всички коледни песни, за които може да се сетите.
Помня всяка една от тях. Процесът на направа не е къс и прекараното време с всяка играчка е доста особено. Много обичам, когато получа фотография от клиент на закачена на елхата играчка и се сетя за основаването ѝ, без значение какъв брой време е минало оттогава.
Какво е за теб този празник и каква е идеалната Коледа на Тони?
Идеалната Коледа е естествено прекарана със фамилията или на някое коледно базарче. И в двата случая минава в доста усмивки и смях. Няма по какъв начин да минем и без " Love actually ", нали?
В обществените мрежи се появи апел да се подаряват повече ръчно направени дарове, за какво те са по-специални?
О, но те са ужасно специфични! Само си представете, даже да оставим настрани, че всичко е минало през ръцете и въображението на създателя, този човек е вкарал вярата си, представял си е къде ще отиде и кой ще зарадва тази творба. Тези подаръчета са медиатори на наслада – на създателя, на подаряващия и на получилия подаръка!
Ти самата какво най-вече харесваш в себе си?
Имам магическите сили да резервирам баланс сред всичко протичащо се, макар че от време на време е за сметка на съня ми.
А какво би трансформирала?
Понякога оставам нещата за последния миг, това сигурно бих трансформирала!
На какво не можеш да устоиш?
Пътуване в Италия.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е цвят, хора, сняг и слънце, планини и доста усмивки. Убедила съм се, че не с запитване, а с усмивка се стига до Цариград!
Опиши се с 3 думи.
Усмихната, запалянко и приключенец.
Ти си индивидът, който твори хубости под. Защо избра това име и по какъв начин започва всичко?
Започнах да създавам " тъйчета ", както аз ги назовавам, в едно прелестно лято, когато скъпа моя другарка се снабди с първия чифт обеци – слънчогледи. След като направих още няколко обеци за приятелки, към този момент знаех, че желая да продължа. Един ден се свързах с едно базарче и безусловно за 4 дни бях подготвена за това ново премеждие, продължаващо и до през днешния ден.
" Тъй " беше измислено безусловно за минутки, дори не помня дали съм имала друго скимване. Историята зад името е такава - на някои от " тъйчетата " може да намерите и подписа ми, който кардинално прилича " Toni ", само че един ден, показвайки го на обичания ми човек, ми беше заложен въпросът: " Защо се подписваш с " Тъй "? Сега може да видите този автограф безусловно в логото на марката. Та така стартира всичко...
От къде черпиш ентусиазъм за рисунките си и имаш ли си обичана тематика?
За мен е плюс, че " Тъй " се основава след работно време, тъй като копнежът по него в никакъв случай не стихва. Вдъхновението идва с пътешестване, разходки – планински или градски, само че най-много с хората! Хората са толкоз цветни! Едни от любимците ми за изобразяване са къщичките – с коминчета, прозорчета и заспали една до друга. Смятам, че градската среда е супер разнообразна, постоянно напасната по хората, живеещи там и ползващи я и това ѝ дава един доста прелестен дух, в който може да намериш своето прелестно местенце за ентусиазъм.
А обичан аксесоар, който ти доставя най-голямо наслаждение да създаваш?
Обеците! С дребните си размери са огромно предизвикателство.
Тъй както сме почнали, за какво се спря на дърво?
Дървото е материал, който носи аромата на гората, мекост и уют.
Наближава Коледа, а ти самата рисуваш прелестни коледни играчки. Разкажи ни малко повече за тях.
За мен Коледа идва още през октомври със започването на коледните играчки. Рисувайки ги, самите те носят такова въодушевление, че в този момент ще издам една загадка – до момента в който ги сътворявам, си припявам всички коледни песни, за които може да се сетите.
Помня всяка една от тях. Процесът на направа не е къс и прекараното време с всяка играчка е доста особено. Много обичам, когато получа фотография от клиент на закачена на елхата играчка и се сетя за основаването ѝ, без значение какъв брой време е минало оттогава.
Какво е за теб този празник и каква е идеалната Коледа на Тони?
Идеалната Коледа е естествено прекарана със фамилията или на някое коледно базарче. И в двата случая минава в доста усмивки и смях. Няма по какъв начин да минем и без " Love actually ", нали?
В обществените мрежи се появи апел да се подаряват повече ръчно направени дарове, за какво те са по-специални?
О, но те са ужасно специфични! Само си представете, даже да оставим настрани, че всичко е минало през ръцете и въображението на създателя, този човек е вкарал вярата си, представял си е къде ще отиде и кой ще зарадва тази творба. Тези подаръчета са медиатори на наслада – на създателя, на подаряващия и на получилия подаръка!
Ти самата какво най-вече харесваш в себе си?
Имам магическите сили да резервирам баланс сред всичко протичащо се, макар че от време на време е за сметка на съня ми.
А какво би трансформирала?
Понякога оставам нещата за последния миг, това сигурно бих трансформирала!
На какво не можеш да устоиш?
Пътуване в Италия.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е цвят, хора, сняг и слънце, планини и доста усмивки. Убедила съм се, че не с запитване, а с усмивка се стига до Цариград!
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ