Антоан-Лоран дьо Лавоазие, който мига 30 секунди
Антоан-Лоран дьо Лавоазие
Химик /1743 – 1794/
Произход: Париж, Франция, заможно благородническо семейство
Образование: Колеж на Четирите народи в Парижкия университет, приключва право
Постижения: ролята на кислорода при горене, срещу флогистонната доктрина, оказва помощ за построяването на метричната система и реформиране на химическата номенклатура, дава количествена дефиниция на Закона за опазване масата на веществата
Признание: централна фигура в химическата гражданска война през XVIII век, ръководител на Френската академия
Кой е измислил водата? Кой е нарекъл кислорода О2? Има ли камъни на небето и нуждае ли се революцията от гении? Колко дълго живее отсечената глава на индивида?
Отговорите на тези и още доста въпроси са в живота и делата на Антоан-Лоран дьо Лавоазие . Е, не той измисля водата, само че пръв открива, че тя не е елементарен, примитивен детайл, а съединяване от водород и О2.
Кислородът е открит от Дж. Пристли , само че името му дава Лавоазие, комбинира от гръцки оксис, киселина, с генес – основател, извършител. Покрай заниманията с кислорода, Лавоазие, дружно с Лаплас, откриват, че дишането също е горене. Пак дружно с Лаплас получават синтетична вода - в стъклен съд с живак изгарят струи водород и О2. Но най-значим е резултатът на Лавоазие от заниманията с горене.
Тогава „ флогистонната ” доктрина е на власт - всичко, което гори, се състои от вещество, плюс хипотетичната, невиждана и невидима, огнена субстанция флогистон . Теорията се появява през 1703 и, колкото и да е ненаучна, бързо се вкоренява в научната общественост. Но Лавоазие изследва огромния проблем – за какво металите, които ръждясват, т.е., окисляват се /изгарят/, стават по-тежки, не по-леки.
Обяснението с флогистона е, че той е с негативна маса - когато е вътре в метала, го прави по-лек, а като го напусне при горене, той става по-тежък. На въпроса къде отива флогистонът, щом напусне метала, отговорът е – във въздуха, само че не можем да го отделим от там, тъй като растенията бързо го гълтам.
Забавна доктрина!
След дълги опити Лавоазие потвърждава, че флогистонът е единствено в главите на поддръжниците си. Той открива, че ръждясалите метали натежават, тъй като се свързват с кислорода и през 1783 чете във Френската академия „ Размисли върху флогистона ”. Новата му кислородна доктрина се посреща на нож от мнозина, само че младите учени я възприемат.
Като задълбава в количествена посока, Лавоазие формулира и правилото за предпазване на материята, съгласно който детайлите на участващите в химическата реакция субстанции може да се пренаредят, само че нищо не се губи и крайният артикул тежи колкото първичните съставки.
Антоан-Лоран дьо Лавоазие е роден през 1743 година в Париж за живот, невероятен най-малко колкото научните му достижения. Семейството е богато и авторитетно, учи в първокласен лицей, интересува се от астрономия, математика, философия, химия, ботаника, само че по волята на татко си приключва право. Отдава се обаче напълно на науката и през 1764 година, на 21, чете във Френската академия първа разработка, отдадена на гипса.
Лавоазие изтърсва популярна фраза - на небето няма камъни, по тази причина няма по какъв начин да падат оттова
След две години печели златен орден за идея за уличното осветяване на Париж. На 26 става член, а след това и ръководител на Академията . Разказва се, че от провинцията оповестяват за извънредно събитие – от небето падат горещи камъни. А учените се смеят, тъй като Лавоазие изтърсва популярна фраза - на небето няма камъни, по тази причина няма по какъв начин да падат оттова. С което пропуща да открие метеоритите.
Е, никой не е идеален.
За сметка на това, Лавоазие е идеален в намирането на пари. Той е богат, само че проучванията са скъпи и му трябват от ден на ден пари. За да ги набави, купува акции от Ferme Generale , компания, която прекупува поземлените налози. Бирникът Лавоазие, като се изключи че забогатява, прави промени в данъчната система и се дами.
Той остава със зяпнала уста пред 13-годишната щерка на шефа на компанията, само че никой не го упреква в педофилия, двамата скоро се женят и бракът е цялостен с наслади. Да, нямат деца, само че Мари-Ан е освен красиво, а и интелигентно момиче. Тя превежда от британски научни книги, оказва помощ в лабораторията и взе участие в опити. Тъй като рисува добре, прави скици на реформаторски принадлежности и ги поръчва за направа. Тя в действителност е ангелът на гения, само че даже ангелът не може да избави гения от завист и дивотия.
През 1789 година идва Френската гражданска война. Лавоазие няма политически пристрастия, той е за промени в системата, само че не внезапни. Революцията обаче му лишава всичко.
Закрита е Ferme Generale, уволнен е от Кралската комисия по барута , закрита е и Академията на науките .
Самият Марат я ненавижда – по-рано Лавоазие отхвърля негова тъпа разработка. Марат инициира съд за 28 души от Ferme Generale по обвинявания, че с пари от френските налози финансират непознати сили и тровят парижани като поставят вода в тютюна.
Въпреки тъпотата на обвиняванията и убийството на Марат, правосъдна машина не стопира. През 1794 година обвинените са наказани на гибел и присъдата е изпълнена.
Главите са отрязани с хуманната машина на лекар Жозеф Гилотен, другар на Лавоазие. Говори се, че като финален опит той натоварва помощник да следи какъв брой време очите му ще мигат, откакто главата му е отсечена. Мигат към 30 секунди – в случай че се питате.
Говори се също, че Мари-Ан Поулз желае съдията да отсрочи изтезанието, само че той отхвърля с думите - „ Революцията няма потребност от гении! ”. А ученият Йозеф Лагранж разяснява по този начин гибелта на Антоан Лавоазие:
„ Отне им единствено момент да отсекат тази глава, а няма да стигнат и 100 години, с цел да се роди отново такава като нея. ”
Химик /1743 – 1794/
Произход: Париж, Франция, заможно благородническо семейство
Образование: Колеж на Четирите народи в Парижкия университет, приключва право
Постижения: ролята на кислорода при горене, срещу флогистонната доктрина, оказва помощ за построяването на метричната система и реформиране на химическата номенклатура, дава количествена дефиниция на Закона за опазване масата на веществата
Признание: централна фигура в химическата гражданска война през XVIII век, ръководител на Френската академия
Кой е измислил водата? Кой е нарекъл кислорода О2? Има ли камъни на небето и нуждае ли се революцията от гении? Колко дълго живее отсечената глава на индивида?
Отговорите на тези и още доста въпроси са в живота и делата на Антоан-Лоран дьо Лавоазие . Е, не той измисля водата, само че пръв открива, че тя не е елементарен, примитивен детайл, а съединяване от водород и О2.
Кислородът е открит от Дж. Пристли , само че името му дава Лавоазие, комбинира от гръцки оксис, киселина, с генес – основател, извършител. Покрай заниманията с кислорода, Лавоазие, дружно с Лаплас, откриват, че дишането също е горене. Пак дружно с Лаплас получават синтетична вода - в стъклен съд с живак изгарят струи водород и О2. Но най-значим е резултатът на Лавоазие от заниманията с горене.
Тогава „ флогистонната ” доктрина е на власт - всичко, което гори, се състои от вещество, плюс хипотетичната, невиждана и невидима, огнена субстанция флогистон . Теорията се появява през 1703 и, колкото и да е ненаучна, бързо се вкоренява в научната общественост. Но Лавоазие изследва огромния проблем – за какво металите, които ръждясват, т.е., окисляват се /изгарят/, стават по-тежки, не по-леки.
Обяснението с флогистона е, че той е с негативна маса - когато е вътре в метала, го прави по-лек, а като го напусне при горене, той става по-тежък. На въпроса къде отива флогистонът, щом напусне метала, отговорът е – във въздуха, само че не можем да го отделим от там, тъй като растенията бързо го гълтам.
Забавна доктрина!
След дълги опити Лавоазие потвърждава, че флогистонът е единствено в главите на поддръжниците си. Той открива, че ръждясалите метали натежават, тъй като се свързват с кислорода и през 1783 чете във Френската академия „ Размисли върху флогистона ”. Новата му кислородна доктрина се посреща на нож от мнозина, само че младите учени я възприемат.
Като задълбава в количествена посока, Лавоазие формулира и правилото за предпазване на материята, съгласно който детайлите на участващите в химическата реакция субстанции може да се пренаредят, само че нищо не се губи и крайният артикул тежи колкото първичните съставки.
Антоан-Лоран дьо Лавоазие е роден през 1743 година в Париж за живот, невероятен най-малко колкото научните му достижения. Семейството е богато и авторитетно, учи в първокласен лицей, интересува се от астрономия, математика, философия, химия, ботаника, само че по волята на татко си приключва право. Отдава се обаче напълно на науката и през 1764 година, на 21, чете във Френската академия първа разработка, отдадена на гипса.
Лавоазие изтърсва популярна фраза - на небето няма камъни, по тази причина няма по какъв начин да падат оттова
След две години печели златен орден за идея за уличното осветяване на Париж. На 26 става член, а след това и ръководител на Академията . Разказва се, че от провинцията оповестяват за извънредно събитие – от небето падат горещи камъни. А учените се смеят, тъй като Лавоазие изтърсва популярна фраза - на небето няма камъни, по тази причина няма по какъв начин да падат оттова. С което пропуща да открие метеоритите.
Е, никой не е идеален.
За сметка на това, Лавоазие е идеален в намирането на пари. Той е богат, само че проучванията са скъпи и му трябват от ден на ден пари. За да ги набави, купува акции от Ferme Generale , компания, която прекупува поземлените налози. Бирникът Лавоазие, като се изключи че забогатява, прави промени в данъчната система и се дами.
Той остава със зяпнала уста пред 13-годишната щерка на шефа на компанията, само че никой не го упреква в педофилия, двамата скоро се женят и бракът е цялостен с наслади. Да, нямат деца, само че Мари-Ан е освен красиво, а и интелигентно момиче. Тя превежда от британски научни книги, оказва помощ в лабораторията и взе участие в опити. Тъй като рисува добре, прави скици на реформаторски принадлежности и ги поръчва за направа. Тя в действителност е ангелът на гения, само че даже ангелът не може да избави гения от завист и дивотия.
През 1789 година идва Френската гражданска война. Лавоазие няма политически пристрастия, той е за промени в системата, само че не внезапни. Революцията обаче му лишава всичко.
Закрита е Ferme Generale, уволнен е от Кралската комисия по барута , закрита е и Академията на науките .
Самият Марат я ненавижда – по-рано Лавоазие отхвърля негова тъпа разработка. Марат инициира съд за 28 души от Ferme Generale по обвинявания, че с пари от френските налози финансират непознати сили и тровят парижани като поставят вода в тютюна.
Въпреки тъпотата на обвиняванията и убийството на Марат, правосъдна машина не стопира. През 1794 година обвинените са наказани на гибел и присъдата е изпълнена.
Главите са отрязани с хуманната машина на лекар Жозеф Гилотен, другар на Лавоазие. Говори се, че като финален опит той натоварва помощник да следи какъв брой време очите му ще мигат, откакто главата му е отсечена. Мигат към 30 секунди – в случай че се питате.
Говори се също, че Мари-Ан Поулз желае съдията да отсрочи изтезанието, само че той отхвърля с думите - „ Революцията няма потребност от гении! ”. А ученият Йозеф Лагранж разяснява по този начин гибелта на Антоан Лавоазие:
„ Отне им единствено момент да отсекат тази глава, а няма да стигнат и 100 години, с цел да се роди отново такава като нея. ”
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ