Антей бил гигант, или по-скоро нещо като полугигант, син на

Тези, които не поемат риск, не бива да участват във взимането на решения - НАСИМ ТАЛЕБ

Антей бил колос, или по-скоро нещо като полугигант, наследник на Майката Земя, Гея, и Посейдон – бога на морето. Антей имал необичайно занятие, което се състояло в това да принуждава инцидентни минувачи в своята страна, (Гърция) Либия, да се борят с него; доста обичал да приковава жертвите си към земята и да ги прекършва. Това злокобно занимание очевидно било израз на синовната му преданост; Антей желал да построи храм на татко си Посейдон от черепите на своите жертви.

Антей бил считан за несломим, само че имало един номер. Той извличал силата си от връзката с майка си, Земята. Ако изгубел физически контакт с нея, губел цялата си мощност. Херкулес, като част от дванайсетте подвига (в една от версиите на мита), имал за домашно да напердаши Антей. Той съумял да го вдигне от земята и го прекършил, когато краката на Антей изгубили контакт с неговото мамче.

От тази първа история научаваме, че също като Антей не можем да отделяме познанието от връзката му със земята. Всъщност не трябва да откъсваме нищо от връзката му със земята. А контактът с същинския свят се реализира точно посредством правилото „ да заложиш своята кожа в играта ” – да си изложен на този същински свят, да плащаш цената за следствията в него, за положително или зло.

И тогава ожулванията по твоята кожа ще те водят към познанието и откритието, механизъм за органично сигнализиране, който гърците назовават pathemata mathemata – (учи се посредством болката, нещо доста познато на майките с дребни деца). Повечето неща, които считаме за „ изобретени ” от университетите, в действителност са открити посредством метода „ проба-грешка ” и по-късно са легитимирани от някаква публична дефиниция. Познанието, което получаваме по метода „ проба-грешка ”, посредством опита и с течението на времето, с други думи, от контакта със земята, безпределно превъзхожда постигнатото посредством размишление: нещо, което ангажираните единствено със личните си ползи институции доста старателно крият от нас.

А в този момент ще използван това към по този начин нареченото „ основаване на политики ”.

ЛИБИЯ СЛЕД АНТЕЙ

Втори образец. Докато пиша тези редове, няколко хиляди години по-късно, в Либия, хипотетичната татковина на Антей, в този момент има пазари за плебеи, вследствие на провалилия се опит за по този начин наречената „ промяна на режима ”, с цел да се „ смъкна един деспот ”. Да, на паркинги се организират спонтанни рабски пазари, където пленени западноафриканци са продавани на тези, които предложат най-високата цена.

Група хора, определяни като интервенционисти, които насърчаваха нашествието в Ирак през 2003 година, както и отстраняването на либийския водач през 2011 година, пазят сходна насилствена промяна на режима и в още няколко страни, измежду които Сирия, тъй като имали „ деспот ”.

Тези интервенционисти и техните другари в Държавния департамент на Съединени американски щати сътвориха, образоваха и подкрепяха ислямистките бунтовници, пардон „ умерени ”, които най-после се трансфораха в част от „ Ал Кайда ”, напълно същата онази „ Ал Кайда ”, която взриви кулите в Ню Йорк на 11 септември 2011 година Те някак мисетриозни не помниха, че самата „ Ал Кайда ” беше формирана от „ умерени бунтовници ”, основани (или отгледани) от Съединени американски щати, с цел да оказват помощ в битката със Съюз на съветските социалистически републики, тъй като мисленето на тези образовани хора не включва сходни рекурсии.

Така че опитахме това нещо, наречено смяна на режима в Ирак, и се провалихме с гръм и тропот. Опитахме това нещо още веднъж в Либия и в този момент там има рабски пазари. Но постигнахме задачата да „ свалим деспот ”. По абсолюютно същата логичност доктор би инжектирал на пациент „ умерени ” ракови кафези, с цел да усъвършенства равнището на холестерола му, и след гибелта на пациента гордо ще твърди, че е съумял, изключително в случай че посмъртно се откри удивително прелестно равнище на холестерола.

Но ние знаем, че лекарите не ползват смъртоносни „ медикаменти ” на пациенти, или най-малко не го вършат по този начин фрапантно, и за това си има ясна причина. Лекарите нормално до някаква степен залагат своята кожа в играта, имат известно разбиране от комплицирани системи и над двухилядна професионална нравственос, която дефинира държанието им.

Но не трябва да се отхвърляме от логиката, разсъдъка и образованието, тъй като строгата логичност от по-висш порядък демонстрира, че в случай че някой не открие метод да отхвърли всички емпирични доказателства, отбраната на смяната на режима включва и отбрана на робството или друга сходна деградация на страната (тъй като това са нормалните последствия).

Така че на тези интервенционисти освен им липсва здрав разсъдък и в никакъв случай не се учат от историята, само че се провалят и в региона на чистите разсъждения, като те удавят в комплициран, полуабстрактен и изпълнен с нелепи термини дискурс.

Техните три минуса: 1) мислят в статика, а не в динамичност, 2) мислят в ниски, а не във високи измерения, 3) мислят на равнището на дейности и в никакъв случай на взаимоотношения.

Да разгледаме в по-голяма дълбочина този недостатък на мисленето у образованите (или по-скоро полуобразованите) простаци. Засега мога да посоча три дефекта.

Първият от тях е, че те са неспособни да мислят стъпка напред и не осъзнават потребността от това – а съвсем всеки селяндур в Монголия, всеки сервитьор в Мадрид и всеки автомонтьор в Сан Франциско знае, че в същинския живот се случва да има втора, трета, четвърта и n-та стъпка.

Вторият минус е, че не вършат разлика сред многоизмерните проблеми и техните едноизмерни проявления – като многоизмерното здраве и индикаторите за равнищата на холестерола.

Не могат да вдървен концепцията, че, емпирично, комплицираните системи нямат явни едноизмерни механизми „ причина-следствие ” и че в условия на неяснота не трябва да човъркаш сходна система.

Оттук произтича следното: те съпоставят дейностите на „ диктатора ” с дейностите на премиера на Норвегия или Швеция, а не с дейностите на локалните други възможности.

Третият минус е, че не могат да плануват еволюцията на тези, на които оказват помощ посредством нападението, или ескалацията, която се получава в следствие от него.

ИГРА С ЧУЖДИЯ ЖИВОТ

А когато се случи злополука, интервенционистите се базират на случайността, без да осъзнават, че не трябва да нарушаваш една система, в случай че резултатите са изпълнени с неустановеност, или, по-общо казано, не трябва да предприемаш деяние с голям риск, в случай че нямаш никаква визия какъв ще бъде резултатът.

Най-важното тук е, че последствията от риска не засягат интервенциониста. Той продължава активността си от удобрия си климатизиран дом в предградията с гараж за две коли, куче и дребна площадка за игра с нетретирана с пестициди трева за неговите свръхзащитени 2,2 деца.

Представете си, че хора с сходни мисловни недостатъци, хора, които не схващат асиметрията, пилотират самолети. Некомпетентните водачи, които не могат да се учат от опита или са подготвени да поемат опасности, които не схващат, могат да убият мнозина. Но и те самите ще се озоват на дъното на, да кажем, Бермудския триъгълник и ще спрат да съставляват опасност за другите и за човечеството като цяло. Само че не подобен е казусът тук.

И се оказва, че по този начин наречената интелигенция е обитаема със заблудени хора, безусловно умопобъркани, просто тъй като в никакъв случай не се е налагало да заплащат следствията от дейностите си, а повтарят модернистични девизи, изпразнени от всевъзможен смисъл (например не престават да употребяват термина „ народна власт ”, до момента в който окуражават главорези; демокрацията е нещо, за което са учили в университета).

С две думи, когато чуете, че някой се базира на нереални модернистични понятия, може умерено да приемете, че има някакво обучение (но незадоволително или в неправилната област) и прекомерно малко отговорност.

И по този начин, почтени хора – язидите, християнските малцинства в Близкия (и Средния) изток, мандеите, сирийците, иракчаните и либийците – трябваше да платят за грешките на тези интервенционисти, които още си стоят в комфортните климатизирани офиси.

Това е в прорез със самото разбиране за правдивост още в неговото предбиблейско, вавилонско значение – както и с етичната конструкция в основата на матрицата, с помощта на която човечеството е оживяло.

Принципът на намеса, като този на лечителите, е първо не вреди (primum non nocere); и даже освен това – тези, които не поемат риск, не трябва да вземат участие във взимането на решения.

Иначе казано,

Винаги сме били луди, само че не сме били задоволително способни, с цел да унищожим света. Вече сме.