Най-силните оцелявания в историята
Антарктическият откривател сър Ърнест Шакълтън (на фотографията горе, най-вдясно, дружно с Ерик Маршал и Франсис Уайлд) стартира през 1914 година с задачата да бъде първият, който ще прекоси Антарктида пешком. През ноември 1915 година корабът му „ Ендюранс “ обаче е смачкан от морския лед и 27-членният екипаж остава блокиран върху ледена завивка. След като напролет на 1916 година стигат до дребния, ненаселен остров Елефант, Шакълтън взема решение да потърси помощ. Той дружно с още пет члена от екипажа потеглят с най-голямата си избавителна лодка „ Джеймс Керд “ на път, дълъг 1300 километра, в суровите води на планетата до остров Южна Джорджия.
През пътешествието си екипажът се сблъсква с айсберги, големи талази от ледена, солена вода и мощни ветрове. Те нямат непромокаемо облекло, а лодката се накланя и прекатурва като запушалка. Боледуващи и премръзнали, мъжете изпразват с кофи водата от лодката и съвсем не спят, не ядат и не пият в продължение на две отвратителни седмици.
Най-накрая „ Джеймс Кърд “ наближава крайбрежията на Южна Джорджия, само че вихър прави акостирането съвсем невероятно. След няколко опита Шакълтън съумява наред да спре в един дребен залив. След това той и още двама мъже изкачват покритата с ледници планина, която се спуска по средата на острова, с цел да стигнат до норвежка китоловна станция. Няколко седмици и няколко несполучливи опита по-късно Шакълтън изпраща чилийски транспортен съд, с цел да избави мъжете, останали на остров Елефант. Така в последна сметка всички от „ Ендюранс “ съумяват да оцелеят.
Всеки от обратите в приключението на Хю Глас е могъл да се окаже съдбовен. По време на експедиция за търговия с кожи в Южна Дакота през 1823 година той е нахапан от мечка гризли и оцелява на косъм от гибелта. След като най-сетне идва в схващане, извънредно раненият Глас се оказва зарязан от другарите си без пушка и екипировка. Той самичък превързва счупения си крайник, облича се в мечешка кожа и стартира да пълзи към форт Киова на река Мисури, на към 420 километра. Междувременно оставя червеи да изядат мъртвата плът в раните му, с цел да предотврати гангрена.
Използвайки като навигационен знак нос, наименуван Гръмотевичния връх, Глас се насочва на юг към река Шайен, където построява недодялан сал и се пуска по течението на реката до форт Киова. Пътуването му лишава шест седмици, през които се прехранва с диви череши и ядливи растения.
Но походът му го трансформира в народен воин. Спечелилият „ Оскар “ през 2015 година филм „ Завръщането “ с Леонардо ди Каприо в основната роля е живописен роман точно за неговото прекарване.
Поредица от произшествия сполетява далекоизточната експедиция на австралийския откривател Дъглас Моусън, която потегля от нос Денисън в Антарктида през ноември 1912 година Той и двама негови сътрудници – швейцарският авантюрист Ксавие Мерц и лейтенантът от английската войска Белгрейв Нинис – имат за цел да изследват 800 километра на изток от главния лагер на Австралийската антарктическа експедиция на носа.
Свирепи ветрове изтезават триото и кучетата им, а мрежа от пукнатини и ледени хребети, които се надигат от вятъра, забавят напредъка им. След 500 километра обаче стартират същинските премеждия. Нинис и шестте му кучета падат смъртоносно в дълбока цепнатина, а по-голямата част от храната (и за хората, и за кучетата), както и палатката отпътуват дружно с тях. Инцидентът оставя Моусън и Мерц с извънредно лимитирани хранителни запаси и ги принуждава да се извърнат неотложно за едномесечното пътешестване назад към базата. Налага се да убият някои от кучетата, с цел да не умрат от глад; „ най-хубавите части “ резервират за себе си, а с останалото месо хранят оживелите кучета. Но и двамата мъже получават отравяне с витамин А от яденето на кучешкия черен дроб. Кожата на Моусън стартира да пада на листове, а Мерц умира на 8 януари.
През февруари 1913 година Моусън, отпаднал и измръзнал, съумява да се довлачи назад в базата, откакто оцелява 30-дневен независим преход по ледниците. Въпреки тестването, останалата част от Австралийската антарктическа експедиция е сполучлива в научно и техническо отношение, а Моусън се трансформира в народен воин. През 1984 година лицето му е увековечено на австралийската банкнота от 100 $.
През май 2013 година, край крайбрежията на Нигерия, корабният готвач Харисън Окене е в банята, когато мощен вятър подвига морето в големи валове и прекатурва дребния влекач, на който работи. Докато съдът потъва в съвсем 100 метра дълбоки води, извърнат с главата надолу, 11 от членовете на екипажа се давят. Но Окене съумява да изплува във въздушен джоб с размери към 4 квадратни метра, облечен единствено по долни дрехи. Той бил жив… само че изцяло заклещен.
След повече от два дни в ледената вода и с намаляващ ресурс от О2, Окене чул звук от удари от посока палубата. Пристигнала избавителна група южноафрикански водолази били шокирани да чуят слабото удряне на Окене в отговор.
Така в последна сметка те го откриват и съумяват да го извадят от потъналата лодка. След като се освобождава, готвачът е подложен в декомпресионна камера и безвредно върнат на повърхността. Експертите настояват, че 60-часовото му тестване е могло да бъде съдбовно даже за опитни водолази.
През юни 2018 година футболен тим и техният треньор прекарват две седмици в капан в тайландска пещера поради проливните дъждове, които наводняват единствения им път за излизане.
Групата влиза в обширната мрежа от пещери Там Луанг Нанг Нон и изминава повече от 3,5 километра във вътрешността, когато стопира в камера на към 900 метра подземен. Те са били облечени с тениски и къси панталони и не са имали със себе си нито храна, нито вода, когато са притиснати в пещерата от придошлите води.
На водолазите им би трябвало 9 дни, с цел да открият 12-те момчета и треньора, и още 8 дни, с цел да ги спасят. За спасяването са нужни хиляди хора, в това число 100 водолази, стотици спасители и 10 полицейски хеликоптера. От пещерната система е са изпонпани над 1 милиард литра вода. Удивително е, че всички са извадени живи и здрави след изтощителното 18-дневно тестване.
