До кокал – един филм с Лили Колинс и Киану Рийвс
Анорексията е тематика, която по едно и също време гузно притегля дамите и ги ужасява до суматоха. е един доста добър филм на Netflix (но можеше и да е по-добър, краят е предстоящ и претупан), режисиран от Марти Ноксън (тя е прочут сценарист и продуцент) и взел участие (без награда) на " Сънданс ".
Елън (, свръхталантливата щерка на Фил Колинс, която тук е свалила несъмнено 15 кг от така и така оскъдното си тегло, маниашки героизъм, сходен на сторения от Крисчън Бейл в " Механикът "!) е 20-годишна анорексичка, която се прибира у дома от следващата рехабилитация без никакъв триумф. Баща ѝ, незаинтересуван, егоистичен и отчужден тузар (така и не го виждаме във кино лентата!), липсва. Посрещат я мащехата Сюзан (Кери Престън), досадна, назидателна и суетяща се, само че в действителност добросърдечна непокътната и елегантна жена, и полусестрата Кели (Лиана Либерато), пухкава и затворена тийнейджърка, с която мощно се обичат и всичко си споделят. Родната ѝ майка Джуди (Лили Тейлър), набита, повяхнала и делова лесбийка, която откровено страда, ужасена се е предала и се е преместила в различен град със самоуверената си и мощна партньорка, абдикирайки от отговорност и обвързване (не от нарцисизъм, а от суматоха и безизходица).
Сюзан обаче продължава битката и записва Елън на лекуване при модерния и мъчно наличен лекар Бекъм (, мощна нетипична роля), прям, внезапен и пряк необработен модернист, който не дава обещание нищо с изключение на кръв, сълзи и пот. Всъщност клиниката му се обитава в дребна кокетна къща в жилищен квартал, системата е отворена и демократична, има поощрения във тип на точки, а останалите пациенти са пъстра пасмина, измежду която изпъква английският балетист (!) с травмирано коляно (отключило ) Люк (Алекс Шарп), приказлив, проницателен и обаятелен грозник.
Героинята изобщо не се усъвършенства, а нищо не ни е спестено - нараненият недъгав гръбнак, безкрайните коремни преси, повръщането, инспекцията на дебелината на ръката (не би трябвало да е по-голяма от сребърен долар), опитването на храна и след това изплюването, изобретателността и мимикрията на останалите, пометването на една от тях.
Елън си е на крачка от гибелта (тя в действителност има душевна контузия от предишното си на блогър, внушила си е, че е предизвикала смърт), когато доктор Бекъм я конфронтира с жестоката реалност - смисъл няма, смисълът е самият живот, няма кой да се грижи за теб и да ти обезпечи сигурност. Или започваш да живееш и да срещаш и преодоляваш болката и компликациите, или си отиваш. Това е най-хубавото и значимо във кино лентата, тъй като е универсално и съпоставимо към всяка обстановка, с която се сблъскваме. И този избор вършим всеки ден всички ние.
Автор: Бистра Андреева
Елън (, свръхталантливата щерка на Фил Колинс, която тук е свалила несъмнено 15 кг от така и така оскъдното си тегло, маниашки героизъм, сходен на сторения от Крисчън Бейл в " Механикът "!) е 20-годишна анорексичка, която се прибира у дома от следващата рехабилитация без никакъв триумф. Баща ѝ, незаинтересуван, егоистичен и отчужден тузар (така и не го виждаме във кино лентата!), липсва. Посрещат я мащехата Сюзан (Кери Престън), досадна, назидателна и суетяща се, само че в действителност добросърдечна непокътната и елегантна жена, и полусестрата Кели (Лиана Либерато), пухкава и затворена тийнейджърка, с която мощно се обичат и всичко си споделят. Родната ѝ майка Джуди (Лили Тейлър), набита, повяхнала и делова лесбийка, която откровено страда, ужасена се е предала и се е преместила в различен град със самоуверената си и мощна партньорка, абдикирайки от отговорност и обвързване (не от нарцисизъм, а от суматоха и безизходица).
Сюзан обаче продължава битката и записва Елън на лекуване при модерния и мъчно наличен лекар Бекъм (, мощна нетипична роля), прям, внезапен и пряк необработен модернист, който не дава обещание нищо с изключение на кръв, сълзи и пот. Всъщност клиниката му се обитава в дребна кокетна къща в жилищен квартал, системата е отворена и демократична, има поощрения във тип на точки, а останалите пациенти са пъстра пасмина, измежду която изпъква английският балетист (!) с травмирано коляно (отключило ) Люк (Алекс Шарп), приказлив, проницателен и обаятелен грозник.
Героинята изобщо не се усъвършенства, а нищо не ни е спестено - нараненият недъгав гръбнак, безкрайните коремни преси, повръщането, инспекцията на дебелината на ръката (не би трябвало да е по-голяма от сребърен долар), опитването на храна и след това изплюването, изобретателността и мимикрията на останалите, пометването на една от тях.
Елън си е на крачка от гибелта (тя в действителност има душевна контузия от предишното си на блогър, внушила си е, че е предизвикала смърт), когато доктор Бекъм я конфронтира с жестоката реалност - смисъл няма, смисълът е самият живот, няма кой да се грижи за теб и да ти обезпечи сигурност. Или започваш да живееш и да срещаш и преодоляваш болката и компликациите, или си отиваш. Това е най-хубавото и значимо във кино лентата, тъй като е универсално и съпоставимо към всяка обстановка, с която се сблъскваме. И този избор вършим всеки ден всички ние.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ