Анна РЕВЯКИНА
АННА РЕВЯКИНА е родена на 22 септември 1983 година в Донецк. Поетеса, член на Съюза на писателите на Донецката национална република и на Съюза на писателите на Русия. Завършила е музикално учебно заведение, механически лицей, по-късно в Донецкия университет - с отличие стопанска система и публицистика. Кандидат на икономическите науки, доцент от катедрата " Международна стопанска система " на Донецкия народен институт. Пише стихотворения от дребна. Един от първите, който открива нейния гений и разгласява стихотворенията й, е самият Евгений Евтушенко.
Анна Ревякина е създател на седем стихосбирки и притежател на редица поетични награди. Стиховете й са преведени на девет езика. Най-голяма известност й носи поемата " Миньорска щерка ", отдадена на татко й. В своите произведения надарената поетеса води война с перо и слово за свободата на въстаналия Донбас, а рецензията я дефинира като част от новата мощна вълна в съветската женска лирика.
* * *
Моята майка в Донецк има риж котарак.
От чешмата водата е още по-рижа.
Веднъж на четири дни тече рижа вода,
само че моята майка махва с ръка: " Дреболии ".
Страшно е единствено тогава, когато по нас,
по нашите домове, дворове, градини,
стрелят без отмора, стрелят по нас.
" Но ние живеем тук, само че ние още сме живи " -
споделя майка ми на котарака. Той й мърмори:
" Ти не се пердах, аз съм твоят щит жълтоок,
Марик съм аз и съм твой, с теб сме едно.
Виж моята четина - златното руно,
гали ме и ме храни, аз нося шанс. "
По време на война е значимо да останем хора.
По време на война е значимо котарака да обичаш -
от нослето до опашката рижа.
Превод Боян Бойчев
Анна Ревякина е създател на седем стихосбирки и притежател на редица поетични награди. Стиховете й са преведени на девет езика. Най-голяма известност й носи поемата " Миньорска щерка ", отдадена на татко й. В своите произведения надарената поетеса води война с перо и слово за свободата на въстаналия Донбас, а рецензията я дефинира като част от новата мощна вълна в съветската женска лирика.
* * *
Моята майка в Донецк има риж котарак.
От чешмата водата е още по-рижа.
Веднъж на четири дни тече рижа вода,
само че моята майка махва с ръка: " Дреболии ".
Страшно е единствено тогава, когато по нас,
по нашите домове, дворове, градини,
стрелят без отмора, стрелят по нас.
" Но ние живеем тук, само че ние още сме живи " -
споделя майка ми на котарака. Той й мърмори:
" Ти не се пердах, аз съм твоят щит жълтоок,
Марик съм аз и съм твой, с теб сме едно.
Виж моята четина - златното руно,
гали ме и ме храни, аз нося шанс. "
По време на война е значимо да останем хора.
По време на война е значимо котарака да обичаш -
от нослето до опашката рижа.
Превод Боян Бойчев
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




