Цветя от несломимия Харкив
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
Юни 2024 година
„ Цвете от несломимия Харкив “
Този пост е за тези, които през вчерашния ден видяха моето творчество и желаеха късче и за тях:)
Приятели, няма да укривам: доста ми е прелестно, че вие оценихте концепцията и даже нейното осъществяване, въпреки че то е безусловно непрофесионално.
Получих доста персонални известия с молба да продам тези декорации и съм доста объркана.
От една страна, не планирах да се занимавам с продажби: бизнесът не ми е мощната страна, не обичам и не умея. От другата, вие ми пишете толкоз трогателни писма, на които е мъчно да кажеш „ не “. А решаващото се оказа нечие напомняне, че за получените пари мога да купя нещо за военната болница. Това е хубава концепция.
Абсолютно всички пари от продажба на украшенията ще отидат за моите доброволчески задания, давам обещание.
Цветята ги групирам извънредно в Харкив, постоянно под съпровода на сирените и гърмежа на ракетите. Всичко върша сама, на своя балкон: подсушавам цветята, изобретявам комбинация, обливам ги със смола, лакирам, полирам и прикрепвам. Помощници нямам. Освен Хектор, който от време на време безсрамно си пъха огромния нос в буркана с брокатчета.
Ще обявявам 77 фотоси (простете). Това са подготвени произведения (висулки, ключодържатели и поставки за чаши). Всяко едно е номерирано. Гледайте, избирайте „ своето “.
Стартова цена няма да има. Предлагайте своята. Под всека фотография можете да пишете коментар от вида „ подготвен съм за купя за … гривни “ (гривна – украинска валута – бел. прев.). Под някои фотоси, мисля, може да се получи аукцион.
Веднага прецизирам, че ще мога да ги изпратя единствено посредством „ Нова поща “ и единствено в Украйна. Моля да ме простите.
P.S. Сега отпътуваме за вилата, там може да няма Интернет, само че в понеделник ще прегледам всички мнения и ще се свържа с всеки от вас.
6 юни 2024 година
– Привет, какво правиш?
– Преглеждам и сортирам части от авиобомби.
Реален разговор, Харкив, 2024 година.
Не съм и забелязала по какъв начин е пристигнало календарното лято (в Украйна лятото публично стартира от 1 юни – бел. прев.). Горещините започнаха още през май, пък и дните се сляха в един. Както тогава, през 2022-ра година, спомняте ли си: „ Коя дата сме през днешния ден? Четирийсет и седми февруари… “
От началото на новото нахлуване към Харкив датите още веднъж се изгубиха. Дните от седмицата ги дефинираме съгласно „ долитанията “ – „ в четвъртък гореше супермаркет “ или „ във вторник улучиха голф-игрището “.
Вчера разгласиха публична статистика:
„ През май Харкив беше подложен на 76 обстрела. 37 удара с управляеми бомби, 25 – с ракети, 12 – с безпилотни летателни апарати вид „ Шахид “ и 3 – с БПЛА вид „ Ланцет “. Сигналите за въздушна тревога в града бяха 193, общата им дълготрайност – 474 часа и 55 минути “.
А другояче всичко е обикновено. Живеем. Днес, най-сетне, измих прозорците, написах две публикации за европейски страни, отидох при родителите си на гробищата. Моите кръстове са оживели след бомбата.
Похвалих се на баща с новото си въодушевление. Навик. Таткото обожаваше да изслушва моите хрумвания и одобрително кимаше на всичките, даже на напълно безумните.
Проектът „ Цветя от несломимия град “ ненадейно е станал известен. Вчера ми се обадиха от едно италианско списание, молеха да фотографирам цветята с професионална камера. А аз им давам отговор: „ нямам какво да фотографирам – всичко изкупиха “. Те ми споделят: „ Много ни е нужно за идващия брой “.
Е, какво да върша – поръчах още от смолата и потеглих да бера цветя. Обиколихме с Хектор изгорелия „ Епицентър “ (така се споделяше бомбардирания супермаркет – бел. прев.), по-рано край него имаше доста полски цветя. Вървя и механично групирам дребни части, бомбени парчета, да не си нарани лапите моя доберман. Събрах цялостни джобове и мисля – какво ще стане, в случай че тези части ще ги залея със смола дружно с маргаритките?!
Приятелката ми Ксюха сподели: „ това ми приказва за гибелта, аз такова украшение няма да си сложа “. А приятелката ми Женка сподели „ то ми приказва за живот, доста е алегорично, желая такова “.
Не знам какво ще се получи. Вече залях първия пласт. Сега съхне.
P.S. С парите от първата партида „ Цветята от несломимия град “ поръчах спанбонд – специфичен материал за плетене на маскировъчните мрежи, момчетата от болничното заведение ме помолиха.
P.P.S. Докато писах, разбрах, че през днешния ден, 6 юни, е Ден на журналиста. Честит празник, другари! Желая мирни сюжети на всички ни. Знаете ли, затъжила съм се за новините от вида: «Сензация! В харкивската зоологическа градина се роди паун-албинос».
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Юни 2024 година
„ Цвете от несломимия Харкив “
Този пост е за тези, които през вчерашния ден видяха моето творчество и желаеха късче и за тях:)
Приятели, няма да укривам: доста ми е прелестно, че вие оценихте концепцията и даже нейното осъществяване, въпреки че то е безусловно непрофесионално.
Получих доста персонални известия с молба да продам тези декорации и съм доста объркана.
От една страна, не планирах да се занимавам с продажби: бизнесът не ми е мощната страна, не обичам и не умея. От другата, вие ми пишете толкоз трогателни писма, на които е мъчно да кажеш „ не “. А решаващото се оказа нечие напомняне, че за получените пари мога да купя нещо за военната болница. Това е хубава концепция.
Абсолютно всички пари от продажба на украшенията ще отидат за моите доброволчески задания, давам обещание.
Цветята ги групирам извънредно в Харкив, постоянно под съпровода на сирените и гърмежа на ракетите. Всичко върша сама, на своя балкон: подсушавам цветята, изобретявам комбинация, обливам ги със смола, лакирам, полирам и прикрепвам. Помощници нямам. Освен Хектор, който от време на време безсрамно си пъха огромния нос в буркана с брокатчета.
Ще обявявам 77 фотоси (простете). Това са подготвени произведения (висулки, ключодържатели и поставки за чаши). Всяко едно е номерирано. Гледайте, избирайте „ своето “.
Стартова цена няма да има. Предлагайте своята. Под всека фотография можете да пишете коментар от вида „ подготвен съм за купя за … гривни “ (гривна – украинска валута – бел. прев.). Под някои фотоси, мисля, може да се получи аукцион.
Веднага прецизирам, че ще мога да ги изпратя единствено посредством „ Нова поща “ и единствено в Украйна. Моля да ме простите.
P.S. Сега отпътуваме за вилата, там може да няма Интернет, само че в понеделник ще прегледам всички мнения и ще се свържа с всеки от вас.
6 юни 2024 година
– Привет, какво правиш?
– Преглеждам и сортирам части от авиобомби.
Реален разговор, Харкив, 2024 година.
Не съм и забелязала по какъв начин е пристигнало календарното лято (в Украйна лятото публично стартира от 1 юни – бел. прев.). Горещините започнаха още през май, пък и дните се сляха в един. Както тогава, през 2022-ра година, спомняте ли си: „ Коя дата сме през днешния ден? Четирийсет и седми февруари… “
От началото на новото нахлуване към Харкив датите още веднъж се изгубиха. Дните от седмицата ги дефинираме съгласно „ долитанията “ – „ в четвъртък гореше супермаркет “ или „ във вторник улучиха голф-игрището “.
Вчера разгласиха публична статистика:
„ През май Харкив беше подложен на 76 обстрела. 37 удара с управляеми бомби, 25 – с ракети, 12 – с безпилотни летателни апарати вид „ Шахид “ и 3 – с БПЛА вид „ Ланцет “. Сигналите за въздушна тревога в града бяха 193, общата им дълготрайност – 474 часа и 55 минути “.
А другояче всичко е обикновено. Живеем. Днес, най-сетне, измих прозорците, написах две публикации за европейски страни, отидох при родителите си на гробищата. Моите кръстове са оживели след бомбата.
Похвалих се на баща с новото си въодушевление. Навик. Таткото обожаваше да изслушва моите хрумвания и одобрително кимаше на всичките, даже на напълно безумните.
Проектът „ Цветя от несломимия град “ ненадейно е станал известен. Вчера ми се обадиха от едно италианско списание, молеха да фотографирам цветята с професионална камера. А аз им давам отговор: „ нямам какво да фотографирам – всичко изкупиха “. Те ми споделят: „ Много ни е нужно за идващия брой “.
Е, какво да върша – поръчах още от смолата и потеглих да бера цветя. Обиколихме с Хектор изгорелия „ Епицентър “ (така се споделяше бомбардирания супермаркет – бел. прев.), по-рано край него имаше доста полски цветя. Вървя и механично групирам дребни части, бомбени парчета, да не си нарани лапите моя доберман. Събрах цялостни джобове и мисля – какво ще стане, в случай че тези части ще ги залея със смола дружно с маргаритките?!
Приятелката ми Ксюха сподели: „ това ми приказва за гибелта, аз такова украшение няма да си сложа “. А приятелката ми Женка сподели „ то ми приказва за живот, доста е алегорично, желая такова “.
Не знам какво ще се получи. Вече залях първия пласт. Сега съхне.
P.S. С парите от първата партида „ Цветята от несломимия град “ поръчах спанбонд – специфичен материал за плетене на маскировъчните мрежи, момчетата от болничното заведение ме помолиха.
P.P.S. Докато писах, разбрах, че през днешния ден, 6 юни, е Ден на журналиста. Честит празник, другари! Желая мирни сюжети на всички ни. Знаете ли, затъжила съм се за новините от вида: «Сензация! В харкивската зоологическа градина се роди паун-албинос».
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ