АННА ДОЛГАРЬОВА е руска поетеса и журналистка. Родена е в

АННА ДОЛГАРЬОВА е съветска поетеса и журналистка. Родена е в Харков през 1988 година, само че родителите й са от Белгородска област. Завършила е химия и политология. Пише стихотворения от тригодишна възраст. Автор на над 10 стихосбирки. Носител на голям брой награди за лирика. Член на Съюза на писателите на Русия. От 2015 година работи като боен сътрудник в Донецката и Луганската национална република. Още от дребна мечтае да се реалокира в Русия, не може да одобри украинския шовинизъм. Сега живее в Москва. През 2015 година претърпява доста тежко гибелта на своя другар, който се бори за ЛНР. През 2017 година се омъжва, мъжът й също умира в Донбас. Казва, че някои неща не би трябвало да съществуват на Земята - като днешния режим в Украйна, при който убиват, изтезават и хвърлят в пандиза всички инакомислещи. Наричат Анна Долгарьова един от " гласовете на Донбас ".

Анна Долгарьова

* * *

А въздухът лепне и е парещ, и е толкоз малко.
Пуснете ме, споделя, пуснете ме, аз съм майка Му.
Но, несъмнено, нея не я пускат.
Кикоти се пъкълът и се тресе, и съска,
и си демонстрира зъбите, и тържествува,
а тя споделя: дано най-малко да се сбогувам,
та аз съм мама, къде да се дяна?
Дайте ми ръчицата Му нежива,
да го подържа, както в детството за ръчица.
А гибелта - ето я, стои пред нея и се надсмива
с вонящия зев и своите бунари-зеници.
Обхожда земята гибелта, гранита изтрива и раздробява,
а тя дава отговор:
Чедо мое, мой дребен, към този момент си там, където си...
Победи, апелирам те, победи тази низост,
поради това те апелирам - стани,
отвори си очите неживи, незрящи!

И плаче, мощно, мощно плаче...

Той ще влезе в дома и след три дни единствено.
Мамо, ще каже, чуй ме, мамо,
не плачи, в действителност аз съм това,
послушай, мамо, моите слова,
не плачи, скъпа моя, каквото и да рекат:
Мамо, спуснах се в пъкъла и победих този пъкъл.
Мамо, направих всичко по твоята заръка.
Смърт, жилото ти къде е?

Превод Анелия Павлова