Възрастни деца
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
20 март 2024 година
Възрастни деца.
Така доброволецът Павло назовава бойците, ненавършили трийсет години. Във военната болница има традиция – да се подарява на „ новаците “ по нещо благо – меки играчки или жълто-сини гривни, та даже гащички на цветенца. Просто с цел да се повдигне малко настроението на ранените.
Реакцията на момчетата (истински мъже, воини) постоянно е трогателна. Аз незабавно стартирам да рева и скапвам радостния миг.
Последното време не пиша постоянно за военната болница. Свикнах към този момент. Сякаш нищо особено не се и случва. Нещо като „ Денят на мармота “ (филмът на Бил Мъри Groundhog Day, б.р.). В този филм основният воин е непрекъснато затънал в един и същи ден. Ето за какво за мнозина денят е обвързван с правенето на едно и също нещо ден след ден по машинален или отегчителен метод – бонбони, лимони, джинджифил. Чорапи, паста за зъби, самобръсначки. Рутинни неща за доброволците.
Но от време на време Павло ми изпраща следващия доклад, а в него, с изключение на касовите бележки и благодарности, има и малко видеоклипче, в което двайсетгодишното момче, преди малко завърнало се от пъкъла, се усмихва през болежка и откровено възкликва: „ У-ха! Прасенцето Пепа! “.
И аз не мога да сдържа сълзите.
Дай Боже да оцелеят, дай Боже да се върнат.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
20 март 2024 година
Възрастни деца.
Така доброволецът Павло назовава бойците, ненавършили трийсет години. Във военната болница има традиция – да се подарява на „ новаците “ по нещо благо – меки играчки или жълто-сини гривни, та даже гащички на цветенца. Просто с цел да се повдигне малко настроението на ранените.
Реакцията на момчетата (истински мъже, воини) постоянно е трогателна. Аз незабавно стартирам да рева и скапвам радостния миг.
Последното време не пиша постоянно за военната болница. Свикнах към този момент. Сякаш нищо особено не се и случва. Нещо като „ Денят на мармота “ (филмът на Бил Мъри Groundhog Day, б.р.). В този филм основният воин е непрекъснато затънал в един и същи ден. Ето за какво за мнозина денят е обвързван с правенето на едно и също нещо ден след ден по машинален или отегчителен метод – бонбони, лимони, джинджифил. Чорапи, паста за зъби, самобръсначки. Рутинни неща за доброволците.
Но от време на време Павло ми изпраща следващия доклад, а в него, с изключение на касовите бележки и благодарности, има и малко видеоклипче, в което двайсетгодишното момче, преди малко завърнало се от пъкъла, се усмихва през болежка и откровено възкликва: „ У-ха! Прасенцето Пепа! “.
И аз не мога да сдържа сълзите.
Дай Боже да оцелеят, дай Боже да се върнат.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ