Банковият сектор през 2020 – как се справихме и какво предстои
анковият бранш през 2020 – по какъв начин се справихме и какво следва.
Това разяснява в Димитър Радев, шеф на Българска народна банка, в бюлетина на Асоциацията на банките в България, бр. 64, декември 2020 година
Ето какво споделя той:
Уважаеми сътрудници,
Посрещаме Деня на банкера в година, която ни изправи пред невиждани провокации: първо, свързани с последствията от пандемията с COVID-19; и второ, със завършването на стратегическия план за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), по едно и също време с присъединението на страната към Европейския банков съюз, в това число към Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
От позицията на банковия бранш главните въпроси са два: по какъв начин се справихме досега, и какво следва?
Нашата цел, дефинирана още при започване на рецесията, беше банковият бранш да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за осъществяването на тази цел. Банковият бранш „ влезе “ в рецесията с над 19% финансова адекватност на базовия личен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или неведнъж над регулаторните условия.
Независимо от положителната изходна позиция, ние бяхме наясно, че вследствие на внезапното утежняване на средата, в която оперират банките, са нужни нови ограничения за в допълнение подсилване на тяхната финансова и ликвидна позиция. За тази цел през месец март т.г. приехме такива ограничения с общ резултат над 8% от Брутният вътрешен продукт. Те включваха: капитализиране на цялата облага в сектора; доста понижаване на задграничните експозиции с по-висок риск и анулиране на плануваните две нараствания на антицикличния финансов буфер.
Търсеният резултат от тези нови ограничения беше в две съществени посоки: поддържане на кредитната интензивност и облекчение на кредитополучателите на банките – компании и семейства, посредством одобряването на частен мораториум, препоръчан от промишлеността върху заплащанията по заеми. Резултатите удостоверяват, че все още този резултат е реализиран. Към края на месец октомври т.г. освен че не сме очевидци на застоялост в кредитната активност, само че заемите за компаниите и семействата се усилват на годишна база надлежно с 2.5 и 7.3 %. В същото време утвърдените претенции за отсрочване на заплащания по реда на частния мораториум доближиха близо 109 хиляди при своя пик през месец август т.г. при брутна балансова стойност на отсрочените заеми от над 9 милиарда лв., което съставлява доста финансово облекчение за засегнатите компании и семейства.
Задачите, свързани със смекчаването на последствията от COVID-19 за банките и техните клиенти, ангажираха забележителна част от нашите старания. Въпреки това успяхме да създадем организация и да дадем значим принос и за завършване осъществяването на стратегическата задача за включване на лв. в ERM II и присъединението на страната към Единния контролен механизъм посредством установяването на тясно съдействие на Българската национална банка с Европейската централна банка. Като разследване от присъединението към Единния контролен механизъм, страната се причисли и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 година Европейската централна банка упражнява директен контрол върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функционалността на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. В резултат на положителната подготовка преходът към новия контролен режим мина безпрепятствено, без каквито и да било разтърсвания за банките и техните клиенти.
Следователно, отговорът на първия въпрос е, че досега се оправяме сполучливо с осъществяването както на изключителните, подбудени от пандемията, по този начин и на стратегическите задания пред банковия бранш. Денят на банкера е добър мотив да отчетем приноса и отдадем заслуженото на всички сътрудници за това, че имаме все по този начин мощен, поддържащ компаниите, семействата и стопанската система като цяло банков бранш при непокътната обща финансова непоклатимост в страната.
По-важният въпрос, пред който сме изправени сега, е какво следва? Този въпрос няма елементарен отговор, заради развиването на рецесията, което я прави доста по-несигурна като параметри спрямо предходни исторически интервали на стопански и финансови усложнения.
Втората вълна на интензивно разпространяване на COVID-19 и новата фаза на ограничаващи ограничения още веднъж слагат на тестване редица браншове. Състоянието на банките, изпълняващи функционалността на финансово ходатайство, е от основно значение за цялата стопанска система. Оттук произтича голямата отговорност на Българската национална банка за осъществяването на законово избрания ни мандат и особено на задачата за поддържане на стабилността на банковата система.
Това изисква да запазим обичайния фокус върху високите условия за капитал и ликвидност в банките. Тези условия не са самоцелни, а следват от нуждата банките да разполагат с запаси. От една страна, запасите разрешават поемането на разноски и загуби, произлизащи от влошено качество на активите в изискванията на неподходяща макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките.
Ето за какво е разумно да се чака, че ние ще продължим да прилагаме ограниченията от антикризисния пакет, признат през месец март т. година В допълнение на това, ние настоящо проучваме обстановката и като макропруденциален контролен орган отчитаме вероятния сюжет на изостряне на икономическата рецесия и обвързвано с това значително утежняване на кредитните портфейли. При този сюжет, на банките може да се наложи да оперират краткотрайно под комбинираното условие за финансови буфери, като би трябвало да имат подготвеност да изготвят и извършват проекти за тяхното възобновяване.
Перспективата за продължаващи отрицателни развития в стопанската система е съображение да чакаме материализиране на кредитен риск и утежняване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока възможност за превръщане на следената през последните няколко години наклонност на спад в размера и каузи на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния период на мораториума за отлагане на отговорности по банкови заеми също може да бъде последвано от повишение на необслужваните експозиции.
Настоящият мораториум беше вероятен на основата на общоевропейска рамка, открита от Европейския банков орган (ЕБО), посредством признатите от него Насоки по отношение на законодателните и частните мораториуми върху заплащания по заеми по отношение на COVID-19. Прилагането на тази рамка разреши еластичност на банките и облекчи десетки хиляди техни клиенти, физически и юридически лица, изпитващи усложнения в рецесията.
През септември т.г. в ЕБО бе взето решение за прекратяване на мораториумите върху заплащанията по банкови заеми, само че повторното разпространяване на пандемията и новите ограничаващи ограничения дадоха съображение за настоящ разбор и удължение на периодите на мораториумите при въвеждане на ограничаващи условия. Българската национална банка дружно с останалите национални надзорни органи участваше интензивно в полемиките в ЕБО по тази тематика. Имаме подготвеност бързо да използван нужните решения в България, при спазване на одобрените от ЕБО условия - удължение до 31 март 2021 година на периода за подаване на заявки за отлагане на отговорности и одобряването им от банките, при оптимално възможно 9-месечно отлагане, включващо и периода на към този момент утвърдено отлагане по съответната експозиция.
Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с опция самостоятелно да предоговарят заеми на техните клиенти, опция, която те употребяват и сега. В тези случаи, настоящата обща пруденциална рамка изисква банките навременно и съответно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в несъблюдение. Действията на банките в това отношение ще ангажират и надзорния развой, като значима входяща информация при надзорния обзор и оценки от страна на Българската национална банка.
Посоченото дотук обрисува рамката на деяние в кратковременен проект. Опорните позиции на тази рамка са: продължение на признатите по-рано антикризисни ограничения толкоз дълго, колкото е належащо, в това число във връзка с дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния финансов буфер; поддържане на високите условия за капитал и ликвидност, като имаме подготвеност да реагираме и на сюжет, при който може да се наложи банките краткотрайно да оперират под комбинираното условие за финансови буфери; и използване на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху заплащанията по заеми. Имаме подготвеност да активираме и спомагателни ограничения, в случай че развиването на обстановката го постанова.
Много е значимо в сложната среда, в която се намираме, и мощно ангажирани с антикризисните ограничения, да не губим стратегическия си фокус, а той е ориентиран към сполучливото продължение и завършване на плана, който започнахме преди няколко години за присъединение на страната към еврозоната. Българската национална банка има съществени отговорности в този развой и не е преустановявала работата по тяхното осъществяване. До момента, Управителният съвет на Българска народна банка е приел концепции за работата по главните посоки на дейност; пакет от промени във вътрешните правилници и наредби; както и съответни ограничения за ресурсно обезпечаване и възстановяване на потенциала. Нашето пълноправно и пълноценно присъединяване в институциите на Банковия съюз играе значима роля в консолидирането на интеграционния развой. Очевидно, това е тематика, която ще попада в дневния ред през идващите няколко години и която ще имаме доста мотиви да дискутираме.
Междувременно, поддържането на потенциала на банковия бранш за непрекъсваемост на кредитната активност ще бъде нашият взаимен принос за поддръжка на всеки обособен банков клиент и на стопанската система на страната. Както и през най-трудните етапи на рецесията, банковият бранш следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен запас и в последващия интервал на възобновяване и напредък.
Въпреки днешната спешна картина, един подобен интервал може да настъпи релативно скоро. Предизвикателствата, произлизащи от COVID-19, се появиха ненадейно и отрицателните резултати в стопанската система се демонстрираха бързо, само че и превъзмогването на рецесията може да настъпи в обозрим небосвод, в случай че бъдат открити решения за ефикасното ограничение на пандемията.
Нека с такава нотка на вяра и оптимизъм отбележим Деня на банкера в сложната и невиждана 2020 година!
Това разяснява в Димитър Радев, шеф на Българска народна банка, в бюлетина на Асоциацията на банките в България, бр. 64, декември 2020 година
Ето какво споделя той:
Уважаеми сътрудници,
Посрещаме Деня на банкера в година, която ни изправи пред невиждани провокации: първо, свързани с последствията от пандемията с COVID-19; и второ, със завършването на стратегическия план за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), по едно и също време с присъединението на страната към Европейския банков съюз, в това число към Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
От позицията на банковия бранш главните въпроси са два: по какъв начин се справихме досега, и какво следва?
Нашата цел, дефинирана още при започване на рецесията, беше банковият бранш да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за осъществяването на тази цел. Банковият бранш „ влезе “ в рецесията с над 19% финансова адекватност на базовия личен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или неведнъж над регулаторните условия.
Независимо от положителната изходна позиция, ние бяхме наясно, че вследствие на внезапното утежняване на средата, в която оперират банките, са нужни нови ограничения за в допълнение подсилване на тяхната финансова и ликвидна позиция. За тази цел през месец март т.г. приехме такива ограничения с общ резултат над 8% от Брутният вътрешен продукт. Те включваха: капитализиране на цялата облага в сектора; доста понижаване на задграничните експозиции с по-висок риск и анулиране на плануваните две нараствания на антицикличния финансов буфер.
Търсеният резултат от тези нови ограничения беше в две съществени посоки: поддържане на кредитната интензивност и облекчение на кредитополучателите на банките – компании и семейства, посредством одобряването на частен мораториум, препоръчан от промишлеността върху заплащанията по заеми. Резултатите удостоверяват, че все още този резултат е реализиран. Към края на месец октомври т.г. освен че не сме очевидци на застоялост в кредитната активност, само че заемите за компаниите и семействата се усилват на годишна база надлежно с 2.5 и 7.3 %. В същото време утвърдените претенции за отсрочване на заплащания по реда на частния мораториум доближиха близо 109 хиляди при своя пик през месец август т.г. при брутна балансова стойност на отсрочените заеми от над 9 милиарда лв., което съставлява доста финансово облекчение за засегнатите компании и семейства.
Задачите, свързани със смекчаването на последствията от COVID-19 за банките и техните клиенти, ангажираха забележителна част от нашите старания. Въпреки това успяхме да създадем организация и да дадем значим принос и за завършване осъществяването на стратегическата задача за включване на лв. в ERM II и присъединението на страната към Единния контролен механизъм посредством установяването на тясно съдействие на Българската национална банка с Европейската централна банка. Като разследване от присъединението към Единния контролен механизъм, страната се причисли и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 година Европейската централна банка упражнява директен контрол върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функционалността на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. В резултат на положителната подготовка преходът към новия контролен режим мина безпрепятствено, без каквито и да било разтърсвания за банките и техните клиенти.
Следователно, отговорът на първия въпрос е, че досега се оправяме сполучливо с осъществяването както на изключителните, подбудени от пандемията, по този начин и на стратегическите задания пред банковия бранш. Денят на банкера е добър мотив да отчетем приноса и отдадем заслуженото на всички сътрудници за това, че имаме все по този начин мощен, поддържащ компаниите, семействата и стопанската система като цяло банков бранш при непокътната обща финансова непоклатимост в страната.
По-важният въпрос, пред който сме изправени сега, е какво следва? Този въпрос няма елементарен отговор, заради развиването на рецесията, което я прави доста по-несигурна като параметри спрямо предходни исторически интервали на стопански и финансови усложнения.
Втората вълна на интензивно разпространяване на COVID-19 и новата фаза на ограничаващи ограничения още веднъж слагат на тестване редица браншове. Състоянието на банките, изпълняващи функционалността на финансово ходатайство, е от основно значение за цялата стопанска система. Оттук произтича голямата отговорност на Българската национална банка за осъществяването на законово избрания ни мандат и особено на задачата за поддържане на стабилността на банковата система.
Това изисква да запазим обичайния фокус върху високите условия за капитал и ликвидност в банките. Тези условия не са самоцелни, а следват от нуждата банките да разполагат с запаси. От една страна, запасите разрешават поемането на разноски и загуби, произлизащи от влошено качество на активите в изискванията на неподходяща макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките.
Ето за какво е разумно да се чака, че ние ще продължим да прилагаме ограниченията от антикризисния пакет, признат през месец март т. година В допълнение на това, ние настоящо проучваме обстановката и като макропруденциален контролен орган отчитаме вероятния сюжет на изостряне на икономическата рецесия и обвързвано с това значително утежняване на кредитните портфейли. При този сюжет, на банките може да се наложи да оперират краткотрайно под комбинираното условие за финансови буфери, като би трябвало да имат подготвеност да изготвят и извършват проекти за тяхното възобновяване.
Перспективата за продължаващи отрицателни развития в стопанската система е съображение да чакаме материализиране на кредитен риск и утежняване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока възможност за превръщане на следената през последните няколко години наклонност на спад в размера и каузи на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния период на мораториума за отлагане на отговорности по банкови заеми също може да бъде последвано от повишение на необслужваните експозиции.
Настоящият мораториум беше вероятен на основата на общоевропейска рамка, открита от Европейския банков орган (ЕБО), посредством признатите от него Насоки по отношение на законодателните и частните мораториуми върху заплащания по заеми по отношение на COVID-19. Прилагането на тази рамка разреши еластичност на банките и облекчи десетки хиляди техни клиенти, физически и юридически лица, изпитващи усложнения в рецесията.
През септември т.г. в ЕБО бе взето решение за прекратяване на мораториумите върху заплащанията по банкови заеми, само че повторното разпространяване на пандемията и новите ограничаващи ограничения дадоха съображение за настоящ разбор и удължение на периодите на мораториумите при въвеждане на ограничаващи условия. Българската национална банка дружно с останалите национални надзорни органи участваше интензивно в полемиките в ЕБО по тази тематика. Имаме подготвеност бързо да използван нужните решения в България, при спазване на одобрените от ЕБО условия - удължение до 31 март 2021 година на периода за подаване на заявки за отлагане на отговорности и одобряването им от банките, при оптимално възможно 9-месечно отлагане, включващо и периода на към този момент утвърдено отлагане по съответната експозиция.
Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с опция самостоятелно да предоговарят заеми на техните клиенти, опция, която те употребяват и сега. В тези случаи, настоящата обща пруденциална рамка изисква банките навременно и съответно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в несъблюдение. Действията на банките в това отношение ще ангажират и надзорния развой, като значима входяща информация при надзорния обзор и оценки от страна на Българската национална банка.
Посоченото дотук обрисува рамката на деяние в кратковременен проект. Опорните позиции на тази рамка са: продължение на признатите по-рано антикризисни ограничения толкоз дълго, колкото е належащо, в това число във връзка с дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния финансов буфер; поддържане на високите условия за капитал и ликвидност, като имаме подготвеност да реагираме и на сюжет, при който може да се наложи банките краткотрайно да оперират под комбинираното условие за финансови буфери; и използване на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху заплащанията по заеми. Имаме подготвеност да активираме и спомагателни ограничения, в случай че развиването на обстановката го постанова.
Много е значимо в сложната среда, в която се намираме, и мощно ангажирани с антикризисните ограничения, да не губим стратегическия си фокус, а той е ориентиран към сполучливото продължение и завършване на плана, който започнахме преди няколко години за присъединение на страната към еврозоната. Българската национална банка има съществени отговорности в този развой и не е преустановявала работата по тяхното осъществяване. До момента, Управителният съвет на Българска народна банка е приел концепции за работата по главните посоки на дейност; пакет от промени във вътрешните правилници и наредби; както и съответни ограничения за ресурсно обезпечаване и възстановяване на потенциала. Нашето пълноправно и пълноценно присъединяване в институциите на Банковия съюз играе значима роля в консолидирането на интеграционния развой. Очевидно, това е тематика, която ще попада в дневния ред през идващите няколко години и която ще имаме доста мотиви да дискутираме.
Междувременно, поддържането на потенциала на банковия бранш за непрекъсваемост на кредитната активност ще бъде нашият взаимен принос за поддръжка на всеки обособен банков клиент и на стопанската система на страната. Както и през най-трудните етапи на рецесията, банковият бранш следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен запас и в последващия интервал на възобновяване и напредък.
Въпреки днешната спешна картина, един подобен интервал може да настъпи релативно скоро. Предизвикателствата, произлизащи от COVID-19, се появиха ненадейно и отрицателните резултати в стопанската система се демонстрираха бързо, само че и превъзмогването на рецесията може да настъпи в обозрим небосвод, в случай че бъдат открити решения за ефикасното ограничение на пандемията.
Нека с такава нотка на вяра и оптимизъм отбележим Деня на банкера в сложната и невиждана 2020 година!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ