В България официална статистика за броя на децата и възрастните

Психолог: Негативното отношение към децата с аутизъм е разпространено

„ В България публична статистика за броя на децата и възрастните с разстройства от аутистичния набор липсва “, съобщи Михаела Барокова, лекар по логика на психиката на развиването и основен помощник в департамент „ Когнитивна просвета и логика на психиката “ в Нов български университет. Според нея:

„ Между 1 и 2% от популацията в международен мащаб е диагностицирано с някакъв тип разстройство от аутистичния набор. Вече има задоволително проучвания, които демонстрират, че процентът на хората с аутизъм не зависи от тяхната раса, пол, етническа принадлежност. В доста страни този % се повтаря, тъй че нямаме мотив да считаме, че България би била някакво изключение. “

През предходната година Михаела Барокова и Анна Андреева-Сапунджиева от Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в София организираха проучване за потребностите на фамилиите с деца с проблеми в развиването , в това число аутизъм. Целта на това проучване беше да се дефинират целите и провокациите, пред които се изправят тези фамилии.

„ Целта на това проучване е да забележим какви са целите на тези фамилии, кои са най-големите провокации, пред които те се изправят при приемането на грижа, и какви са техните хрумвания за разрешаването на тези проблеми “, изясни Барокова пред „ Фокус “. Повече от 150 фамилии се включиха в изследването .

Основният проблем , съгласно родителите, е достъпът до качествено обучение.

„ Изглежда, че това в действителност е една огромна спънка за фамилиите – достъп до обучение, което да дава отговор на съответните потребности на тяхното дете “, разяснява Барокова. Тя подчертава нуждата от сложни грижи за децата с аутизъм :

„ Грижата при аутистичните деца не е единствено психическа. Нужна е логопедична услуга, също по този начин ерготерапия, малко по-цялостен метод, с цел да подпомогнем тяхното развиване. На доста места тези услуги се оферират в разнообразни центрове с разнообразни експерти, което извънредно доста затруднява родителите. “

Изследването демонстрира, че над 70% от интервюираните родители на деца с аутизъм са ставали обект на отрицателно отношение поради диагнозата на своето дете.

„ Може би това се дължи най-много на неразбирането на обществото, че държанието на тези деца не е обвързвано с неприятно образование или с това, че родителят не може да управлява детето си. Просто това са признаците на тези разстройства от аутистичния набор “ , разясни специалистът. Барокова уточни три съществени диагностични критерии за разстройства от аутистичния набор:

„ Първият е обвързван със обществената връзка и взаимоотношенията. Вторият аршин е обвързван съответно с езика и речта, като нормално това се показва в закъснение на езиковото и речево развиване на децата. Третият диагностичен аршин е обвързван с повтарящи се модели на държание. “

Проучванията демонстрират, че най-силният фактор за аутизма е генетичното влечение .

„ Тук става дума за друго развиване на нервната система. В този смисъл държанието на родителите не е причина за появяването на аутизъм у детето. Те не би трябвало да се упрекват за диагнозата, а да се концентрират върху това по какъв начин оптимално да подкрепят неговото развиване, с цел да реализира то своя капацитет “ , акцентира специалистът.

За развиването на децата е значимо родителите да развиват техните обществени умения и прочувствена просветеност .

„ Нашата задоволеност от живота, професионален и персонален триумф постоянно зависи от нашите обществени умения, от това да можем да се свързваме с другите, да реализираме контакт. Затова е значимо да социализираме децата в нашата общественост “, сподели Барокова. Тя също по този начин подчертава върху смисъла на езиковото развиване :

„ Изследвания демонстрират, че броят думи, които детето употребява на 4-годишна възраст, са директно свързани с броя другари, които детето има, когато стане възрастен. Езиковото развиване може да се подкрепи посредством четене на книжки, разнообразни игри, пеене на песни. “

По отношение на цифровите устройства , резултатите от проучванията са спорни.

„ Ключът се крие в това по какъв начин използваме устройствата, с каква цел и какъв брой постоянно. Ключовото е да запазим общуването при използването на тези устройства и надлежно някакъв надзор на наличието “, изясни Михаела Барокова.