Превърнаха здравето в стока
Анко Иванов,
доктор по философия
Публична загадка е, че нашето опазване на здравето е оставено без сили и в действителност не подкрепя значимо болните. По всички статистики на Евростат, на Организация на обединените нации, на Централно разузнавателно управление на САЩ, на Световната банка и така нататък България заема " най-почетните " и " най-престижните " последни места в Европа. Всяка година, нормално след първото полугодие, настъпва суматоха в опазването на здравето. Не стигат парите, затварят се следващите отделения в лечебните заведения, затварят се общински и даже регионални лечебни заведения. И в това време се откриват нови частни лечебни заведения и клиники. За едните има пари, а за другите няма! Ех, тези постоянно недостигащи пари за здраве!
А дали повода за неблагополучията в опазването на здравето е дефицитът на пари? За да сме справедливи, дано си служим единствено с публични статистически данни, само че не подправените данни от МНЗ и Здравната каса. Да стартираме с отделяните средства за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт на страната. По данните от Централно разузнавателно управление на САЩ (cia.gov/library/publications/the-world-factbook/) за 2018 година в България отделените средства за опазване на здравето са 8.40%. Много ли са, или малко? Истината се познава в сравнението. В Европа и Европейски Съюз има голямо многообразие в каузи от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето. Само най-развитите европейски страни имат дял от Брутният вътрешен продукт за здраве над 11%. В тази група попадат Швеция (11.90%), Швейцария (11.70%), Франция (11.50%), Германия (11.30%) и Австрия (11.20). С сред 10.0 и 11.0% са множеството от останалите високоразвити страни като Нидерландия, Дания и Белгия. Но тук попадат и страни от " нашата рогозка " като Сърбия (10.40) и Молдова (10.30%). И вършим първи извод: с цел да има по-високо ниво на опазването на здравето, следва да има и по-висок дял на отделяните средства от Брутният вътрешен продукт на страната, а не парите да отиват за американски самолети, които не вземат решение казуса за националната сигурност, а вземат решение единствено геополитическата взаимозависимост на България -
така наречен " цивилизационен избор "
Недостигът на пари като дял от Брутният вътрешен продукт обаче не е главният проблем на българското опазване на здравето. Страни със подобен на нашето икономическо състояние и дял от Брутният вътрешен продукт имат по-добро опазване на здравето. Да вземем данните от същия източник. С по-висок дял са някои наши прилежащи - Босна и Херцеговина (9.60%), Словения (9.20%). В групата, в която е България (между 8.0 и 9.0%), са Гърция (8.10%), Словакия (8.10%), Албания (8.20). Но в тези страни при подобен дял от Брутният вътрешен продукт опазването на здравето е на по-високо ниво от българското. Но да продължим с европейски страни, които имат по-нисък дял от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето от 8.0%. Тук са Хърватска (7.80), Унгария (7.40%), Чехия (7.40%), Кипър (7.40%), Литва (6.60%), Полша (6.40%), Черна гора (6.40%), Естония (6.40%), Латвия (5.90%) и Румъния (5.60%). И отново опазването на здравето им е по-добро!
Някои здравни експерти може би незабавно ще бележит аргумента, че, видите ли, в България популацията е по-възрастно и заради това за него се харчат повече пари, и това води до дефицит. През 2018 година в Европейски Съюз при междинен дял на популацията на 65 и повече години 20% в България, Гърция, Германия и Финландия той е 21%. На междинното европейско ниво са Франция, Естония, Латвия и Швеция. Близо до това ниво с 19% са Литва, Чехия, Унгария, Хърватска. Следователно този проблем го има и в другите европейски страни, само че по-големият дял на възрастното население не е спънка за по-високо ниво на опазването на здравето.
Повечето от страните от някогашната социалистическа система (по данни от Световната банка и МВФ за 2017 г.) са със относително по-нисък дял от Брутният вътрешен продукт на едно лице на Брутният вътрешен продукт по покупателна дарба - под 30 000 $ са Унгария (26 779), Полша (27387), Гърция (26 779), Латвия (26 587), Хърватска (23 422), Румъния (23 027), България (19 243). С сходно ниво на Брутният вътрешен продукт " на глава " са и страни като Турция (25 247), Черна гора (17 433) и Сърбия (14 515). Така че и страни със сходна на българската продуктивност на труда са с по-добро опазване на здравето.
По какво може да се дефинира, че опазването на здравето в България е
най-лошо в страните от Европейски Съюз?
Има доста индикатори, само че основните са продължителността на живота и смъртността. В България междинната дълготрайност на живота е най-ниска. По данни на Национален статистически институт, в интервала 2016-2018 година, тя е 71.4 година при мъжете и 78.4 година при дамите. По междинната дълготрайност на живота (по CIA, 2018 г.) България е на последните места освен в Европейския съюз, само че и по отношение на своите съседи. Средната дълготрайност на живота в Словения е 81.20 година, Гърция - 80.8, Чехия - 78.8, Албания - 78.6, Словакия - 77.4, Босна и Херцеговина - 77.1, Унгария - 76.3, Хърватска - 76.3, Турция - 75.3 година, и други
Очакваната дълготрайност на живота (по данните на Световната здравна организация за 2016 г.) демонстрира, че България (74.8 година при 71.4 година за мъжете и 78.4 за жените) е освен на последното място в Европейски Съюз, само че общо в света се намира на 80-то място, изпреварена от своите съседи - Гърция (81.2 г.), Словения (80.9), Кипър (80.7), Хърватия (78.3), Черна гора (76.6), Турция (76.4), Албания (76.4), Сърбия (76.3), Унгария (76.0), Сев. Македония (75.9), Румъния (75.2). А това са страни, сходни по метод на живот с този на българите!
В България е
най-високото ниво на смъртност
освен в страните от Европейски Съюз, само че и измежду всички европейски и някогашни социалистически страни. Тя през 2018 година (по данните на НСИ) е 15.4 умряли на 1000 души население. По данните на Евростат за 2017 година по смъртност 15.5 на хиляда България е рекордьор. Като цяло смъртността в Европейски Съюз е висока. Но в сходните по стопанска система, минало и метод на живот страни тя е по-ниска от тази в България. В Унгария смъртността е 13.5 на 1000, в Румъния - 13.3, в Хърватска - 12.9, в Гърция - 11.6, в Полша - 10.6, в Словакия - 9.9, в Словения - 9.9, в Кипър - 7.0. По други данни (CIA) през същата година смъртността в Сърбия е 13.60, Молдова - 12.60, Босна и Херцеговина - 10.10, Черна гора - 10.40. От тези образци целево са изключени страните с по-голям дял на мюсюлманското население като Турция, Албания и Косово.
По данните на Евростат за 2015 година в Европейски Съюз на 100 000 души население умират приблизително по 1049 души. Най-много са те в България - 1660 души. Най-малко са във Франция - 859 души. Тоест в България по отношение на Франция смъртността е съвсем два пъти по-висока (1.9). Около междинната обща смъртност (1019) са Германия, Дания, Словения и Кипър. Във възрастово отношение в групата на умрелите под 65-годишна възраст България е дружно с Литва, Румъния и Унгария с над 350 умирания на 100 000 население. Големият брой умряли във възрастта до 65 година е директен индикатор за неефективността на нашата здравна система. Най-значим е делът на смъртността от заболявания на кръвообращението. На 100 000 поданици за същата година
България е преди всичко с 1660 умирания
при минимум във Франция - 205, т.е. 5.5 пъти по-малко от нашата България. При междинна стойност на гибел от заболявания на кръвообращението от всички умирания за страните от Европейски Съюз 37%, в България те имат дял 62.2%, или 1.7 пъти повече. В същото време по данни от интернет знаем, че в България са най-високи доплащанията от пациентите за сърдечносъдовите заболявания - над 50.0%. А за някои от сърдечносъдовите болести размерът на доплащането доближава до 87%. И това в страна с над 80% оскъдно население!
Главният извод от множеството посочени данни е, че нашата здравна система, сполучливо въведена от Костов и Семерджиев, и твърдо отстоявана от Борисов през последните 10 години, е безпределно неефективна. Хората умират прибързано. В страната има към момента задоволително кадърни медицински експерти и способни лекари. Главното, което в България липсва, са способни политици и ръководители, които да трансформират тази пагубна здравна система. Проблемът е не толкоз в размера на парите. При средноевропейско ниво на средствата, отделяни за опазване на здравето, да заемаш последните места си е закононарушение по отношение на българския народ, откъдето и да го погледнеш. Проблемът е не толкоз в размера на парите, а в тяхното систематизиране и потребление. А то е най-вече за... частен търговски интерес. Проблемът не е и в неналичието на конкуренция на здравната каса. Проблемът е в източването за персонални и егоистични ползи посредством частните лечебни заведения и клиники на публични пари за здраве, както и в измамите в търговията с медикаментите и снабдяването на лечебните заведения.
Нашето опазване на здравето през последните 20 години дефинитивно се трансформира в
пример за здравен неуспех
Въведен бе един антихуманен търговски модел на опазване на здравето, при който здравето стана стока, от която се печелят големи пари. Това е финансовата истина. Най-престижни лечебни заведения станаха турска собственост; всеобщо бягат зад граница най-висококвалифицирани лекари и множеството медицински сестри. В същото време цели географски региони като Северозападна България, Югоизточна България, Краището, крайграничните планини със Северна Македония, огромни елементи от Родопите остават даже без обикновена здравна помощ. Здравеопазването стартира да се грижи най-вече за по-високоплатените български жители, които отделят обилни суми за лекуване в първокласни частни клиники. То от ден на ден става недостъпно за бедните.
Краде се от парите за здраве на българите, но доста крепко се краде. Краде се най-много посредством частния бранш (частни лечебни заведения, клиники), посредством вносителите и търговците на медикаменти, на здравна техника и консумативи. Краде се и от пациентите: посредством повтаряне на медицински заплащания за една и съща активност, за избор на експерт и така нататък Крайно нужна е изцяло нова обществено насочена социална здравна система и твърдо разграничение на държавното и общинското опазване на здравето от частното.
доктор по философия
Публична загадка е, че нашето опазване на здравето е оставено без сили и в действителност не подкрепя значимо болните. По всички статистики на Евростат, на Организация на обединените нации, на Централно разузнавателно управление на САЩ, на Световната банка и така нататък България заема " най-почетните " и " най-престижните " последни места в Европа. Всяка година, нормално след първото полугодие, настъпва суматоха в опазването на здравето. Не стигат парите, затварят се следващите отделения в лечебните заведения, затварят се общински и даже регионални лечебни заведения. И в това време се откриват нови частни лечебни заведения и клиники. За едните има пари, а за другите няма! Ех, тези постоянно недостигащи пари за здраве!
А дали повода за неблагополучията в опазването на здравето е дефицитът на пари? За да сме справедливи, дано си служим единствено с публични статистически данни, само че не подправените данни от МНЗ и Здравната каса. Да стартираме с отделяните средства за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт на страната. По данните от Централно разузнавателно управление на САЩ (cia.gov/library/publications/the-world-factbook/) за 2018 година в България отделените средства за опазване на здравето са 8.40%. Много ли са, или малко? Истината се познава в сравнението. В Европа и Европейски Съюз има голямо многообразие в каузи от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето. Само най-развитите европейски страни имат дял от Брутният вътрешен продукт за здраве над 11%. В тази група попадат Швеция (11.90%), Швейцария (11.70%), Франция (11.50%), Германия (11.30%) и Австрия (11.20). С сред 10.0 и 11.0% са множеството от останалите високоразвити страни като Нидерландия, Дания и Белгия. Но тук попадат и страни от " нашата рогозка " като Сърбия (10.40) и Молдова (10.30%). И вършим първи извод: с цел да има по-високо ниво на опазването на здравето, следва да има и по-висок дял на отделяните средства от Брутният вътрешен продукт на страната, а не парите да отиват за американски самолети, които не вземат решение казуса за националната сигурност, а вземат решение единствено геополитическата взаимозависимост на България -
така наречен " цивилизационен избор "
Недостигът на пари като дял от Брутният вътрешен продукт обаче не е главният проблем на българското опазване на здравето. Страни със подобен на нашето икономическо състояние и дял от Брутният вътрешен продукт имат по-добро опазване на здравето. Да вземем данните от същия източник. С по-висок дял са някои наши прилежащи - Босна и Херцеговина (9.60%), Словения (9.20%). В групата, в която е България (между 8.0 и 9.0%), са Гърция (8.10%), Словакия (8.10%), Албания (8.20). Но в тези страни при подобен дял от Брутният вътрешен продукт опазването на здравето е на по-високо ниво от българското. Но да продължим с европейски страни, които имат по-нисък дял от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето от 8.0%. Тук са Хърватска (7.80), Унгария (7.40%), Чехия (7.40%), Кипър (7.40%), Литва (6.60%), Полша (6.40%), Черна гора (6.40%), Естония (6.40%), Латвия (5.90%) и Румъния (5.60%). И отново опазването на здравето им е по-добро!
Някои здравни експерти може би незабавно ще бележит аргумента, че, видите ли, в България популацията е по-възрастно и заради това за него се харчат повече пари, и това води до дефицит. През 2018 година в Европейски Съюз при междинен дял на популацията на 65 и повече години 20% в България, Гърция, Германия и Финландия той е 21%. На междинното европейско ниво са Франция, Естония, Латвия и Швеция. Близо до това ниво с 19% са Литва, Чехия, Унгария, Хърватска. Следователно този проблем го има и в другите европейски страни, само че по-големият дял на възрастното население не е спънка за по-високо ниво на опазването на здравето.
Повечето от страните от някогашната социалистическа система (по данни от Световната банка и МВФ за 2017 г.) са със относително по-нисък дял от Брутният вътрешен продукт на едно лице на Брутният вътрешен продукт по покупателна дарба - под 30 000 $ са Унгария (26 779), Полша (27387), Гърция (26 779), Латвия (26 587), Хърватска (23 422), Румъния (23 027), България (19 243). С сходно ниво на Брутният вътрешен продукт " на глава " са и страни като Турция (25 247), Черна гора (17 433) и Сърбия (14 515). Така че и страни със сходна на българската продуктивност на труда са с по-добро опазване на здравето.
По какво може да се дефинира, че опазването на здравето в България е
най-лошо в страните от Европейски Съюз?
Има доста индикатори, само че основните са продължителността на живота и смъртността. В България междинната дълготрайност на живота е най-ниска. По данни на Национален статистически институт, в интервала 2016-2018 година, тя е 71.4 година при мъжете и 78.4 година при дамите. По междинната дълготрайност на живота (по CIA, 2018 г.) България е на последните места освен в Европейския съюз, само че и по отношение на своите съседи. Средната дълготрайност на живота в Словения е 81.20 година, Гърция - 80.8, Чехия - 78.8, Албания - 78.6, Словакия - 77.4, Босна и Херцеговина - 77.1, Унгария - 76.3, Хърватска - 76.3, Турция - 75.3 година, и други
Очакваната дълготрайност на живота (по данните на Световната здравна организация за 2016 г.) демонстрира, че България (74.8 година при 71.4 година за мъжете и 78.4 за жените) е освен на последното място в Европейски Съюз, само че общо в света се намира на 80-то място, изпреварена от своите съседи - Гърция (81.2 г.), Словения (80.9), Кипър (80.7), Хърватия (78.3), Черна гора (76.6), Турция (76.4), Албания (76.4), Сърбия (76.3), Унгария (76.0), Сев. Македония (75.9), Румъния (75.2). А това са страни, сходни по метод на живот с този на българите!
В България е
най-високото ниво на смъртност
освен в страните от Европейски Съюз, само че и измежду всички европейски и някогашни социалистически страни. Тя през 2018 година (по данните на НСИ) е 15.4 умряли на 1000 души население. По данните на Евростат за 2017 година по смъртност 15.5 на хиляда България е рекордьор. Като цяло смъртността в Европейски Съюз е висока. Но в сходните по стопанска система, минало и метод на живот страни тя е по-ниска от тази в България. В Унгария смъртността е 13.5 на 1000, в Румъния - 13.3, в Хърватска - 12.9, в Гърция - 11.6, в Полша - 10.6, в Словакия - 9.9, в Словения - 9.9, в Кипър - 7.0. По други данни (CIA) през същата година смъртността в Сърбия е 13.60, Молдова - 12.60, Босна и Херцеговина - 10.10, Черна гора - 10.40. От тези образци целево са изключени страните с по-голям дял на мюсюлманското население като Турция, Албания и Косово.
По данните на Евростат за 2015 година в Европейски Съюз на 100 000 души население умират приблизително по 1049 души. Най-много са те в България - 1660 души. Най-малко са във Франция - 859 души. Тоест в България по отношение на Франция смъртността е съвсем два пъти по-висока (1.9). Около междинната обща смъртност (1019) са Германия, Дания, Словения и Кипър. Във възрастово отношение в групата на умрелите под 65-годишна възраст България е дружно с Литва, Румъния и Унгария с над 350 умирания на 100 000 население. Големият брой умряли във възрастта до 65 година е директен индикатор за неефективността на нашата здравна система. Най-значим е делът на смъртността от заболявания на кръвообращението. На 100 000 поданици за същата година
България е преди всичко с 1660 умирания
при минимум във Франция - 205, т.е. 5.5 пъти по-малко от нашата България. При междинна стойност на гибел от заболявания на кръвообращението от всички умирания за страните от Европейски Съюз 37%, в България те имат дял 62.2%, или 1.7 пъти повече. В същото време по данни от интернет знаем, че в България са най-високи доплащанията от пациентите за сърдечносъдовите заболявания - над 50.0%. А за някои от сърдечносъдовите болести размерът на доплащането доближава до 87%. И това в страна с над 80% оскъдно население!
Главният извод от множеството посочени данни е, че нашата здравна система, сполучливо въведена от Костов и Семерджиев, и твърдо отстоявана от Борисов през последните 10 години, е безпределно неефективна. Хората умират прибързано. В страната има към момента задоволително кадърни медицински експерти и способни лекари. Главното, което в България липсва, са способни политици и ръководители, които да трансформират тази пагубна здравна система. Проблемът е не толкоз в размера на парите. При средноевропейско ниво на средствата, отделяни за опазване на здравето, да заемаш последните места си е закононарушение по отношение на българския народ, откъдето и да го погледнеш. Проблемът е не толкоз в размера на парите, а в тяхното систематизиране и потребление. А то е най-вече за... частен търговски интерес. Проблемът не е и в неналичието на конкуренция на здравната каса. Проблемът е в източването за персонални и егоистични ползи посредством частните лечебни заведения и клиники на публични пари за здраве, както и в измамите в търговията с медикаментите и снабдяването на лечебните заведения.
Нашето опазване на здравето през последните 20 години дефинитивно се трансформира в
пример за здравен неуспех
Въведен бе един антихуманен търговски модел на опазване на здравето, при който здравето стана стока, от която се печелят големи пари. Това е финансовата истина. Най-престижни лечебни заведения станаха турска собственост; всеобщо бягат зад граница най-висококвалифицирани лекари и множеството медицински сестри. В същото време цели географски региони като Северозападна България, Югоизточна България, Краището, крайграничните планини със Северна Македония, огромни елементи от Родопите остават даже без обикновена здравна помощ. Здравеопазването стартира да се грижи най-вече за по-високоплатените български жители, които отделят обилни суми за лекуване в първокласни частни клиники. То от ден на ден става недостъпно за бедните.
Краде се от парите за здраве на българите, но доста крепко се краде. Краде се най-много посредством частния бранш (частни лечебни заведения, клиники), посредством вносителите и търговците на медикаменти, на здравна техника и консумативи. Краде се и от пациентите: посредством повтаряне на медицински заплащания за една и съща активност, за избор на експерт и така нататък Крайно нужна е изцяло нова обществено насочена социална здравна система и твърдо разграничение на държавното и общинското опазване на здравето от частното.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ