Анко Иванов,д-р по философияГорещ юнски неделен следобед. По един телевизионен

...
Анко Иванов,д-р по философияГорещ юнски неделен следобед. По един телевизионен
Коментари Харесай

Новите врътки на антикомунистите

Анко Иванов,
доктор по философия

Горещ юнски неделен следобяд. По един ефирен канал се афишира диалог по тематиката имало ли е фашизъм в България и равнозначни ли са фашизъм и комунизъм, т.е. тематиката е блестящо антикомунистическа. В диалога не доближиха до " равенството " сред фашизъм и комунизъм. Разговор в действителност не стана, само че това не значи, че не би трябвало да се бие паника. В реалност има агитационен опит да са постанова на обществото тази теза за " равенството ". Тя от ден на ден си пробива път измежду някои учени и публицисти, историци, социолози и политолози, че и в образователните стратегии. А тази тематика не е нова. Тя стартира още след Първата международна война.

Дали комунизъм и фашизъм са едно и също нещо? Когато става дума за политически идеологии, придвижвания и власт, се съпоставят основополагащите им политически хрумвания, цели и методите за тяхното реализиране, методът на властване. В научната литература има безчет избрания на фашизъм и социализъм. Много постоянно с политически цели, от време на време представяни под маската на така наречен нов прочит на историята, се слага знак на тъждество сред тях. А всъщност се съпоставят несравними неща и се поставя знак за тъждество сред тях. В реалност става дума за прекомерно разнообразни политически идеологии, придвижвания и политически практики.

Предисторията е ясна. В началото на XX век в Европа има две съществени политически доктрини. Първата е демократизъм, образуван и развил се през XIX в. Той е натрапен в европейските страни под формата на демократичната народна власт, в центъра на която са егоистичните ползи и властването на богатите (капитала) под формата на парламентарна изборна народна власт. Главното в политическата система на либерализма са парите, натрупването на благосъстояние и заради това - образуване на огромно неравноправие. Либерализмът се основава на частната благосъстоятелност, на индивидуализма, персоналните права и свободи и конкуренцията на пазара.

Втората теория е социализъм, развита през втората половина на XIX в. Левите - социалистите и комунистите, пазят работещите хора посредством дейности против капитала за реализиране на по-добри условия на живот и ниво на приходите. Това е класова битка. Сред полезностите на социализма са колективизъм, класовата взаимност, правдивост, тъждество и така нататък

След Първата международна война, в изискванията на дълбока рецесия на демократичната народна власт, всеобща беднотия и мизерия в голям брой европейски страни, избухват всеобщи митинги, стачки, митинги, въстания и протести (Германия, Унгария, Италия и др.). Извършва се Октомврийската гражданска война в Русия. На власт там идват болшевиките. Политиката им е в отбрана на мира и ползите на наемния труд.

Протестните придвижвания след войната основават неустановеност и неустойчивост. Срещу това се опълчват групи на млади боеспособни и опитни в сражения хора ( " Съюз на бойците " в Италия 1919 година, СА в Германия, 1921 година, Съюз на запасните офицери и Съюз на запасните подофицери в България и т.н.). Те се сплотяват с част от дребната буржоазия и някои интелигенти в нови политически придвижвания, към момента без избистрена идеология, т.е. поражда фашизмът. В основата му е стремежът

да се запази буржоазната власт

да се противодейства на социализма, да се откри ред и непоклатимост в страната, ползите на нацията да са над всичко.

Когато в обществото има неустойчивост, " когато отсъства единодушието, налице е силата " (Мусолини, 1923 г.). За идеологията на фашизма силата, насилието и терорът са един от най-същностните белези. Силата е подплатена от концепциите. Главното, на което се базират фашистката идеология и процедура, е национализмът, който пронизва и подчинява безусловно всичко в страната. " Нашият мит е нацията, нашият мит е величието на нацията " (Мусолини, 1922 г.). Според фашистите в полза на нацията е да няма класова битка сред капитала и пролетариата. Фашизмът е за надзор върху стопанската система, само че за цялостно запазване и опазване на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Фашизмът е срещу демократичната народна власт и срещу социализма. Той поражда и се развива на антикомунистическата основа. Другата му същностна линия е неговата расово-етническа и политическа злост към другите хора - антисемитизъм, гонене на славяни, роми, масони, южни тиролци, социалисти, комунисти и така нататък

Тези три основни политически доктрини са прекомерно разнообразни, въпреки че по обособени неща могат да се открият и някои сходства. Например частната благосъстоятелност. Тя е общ симптом за демократичната народна власт, консерватизма и фашизма. Но за социализма е присъщ целта на държавната благосъстоятелност. Друг образец е съвсем цялостната диаметралност сред главните идейни полезности: шовинизъм в най-острата му терористична форма при фашистите; интернационализъм при социалистите; глобализъм при неолибералите и народен традиционализъм при консерваторите. Подобна е и обстановката във връзка с партийността. При демократичната народна власт съществена полезност е многопартийността, която в най-развитите страни най-често е сведена до две съществени политически партии, сменящи се на власт, без да трансформират режима на ръководство. При фашизма това е еднопартийна или безпартийна политическа система със мощна властническа, персонална власт на фюрер (Германия, Италия), император (Япония), цар (България), боен деспот (Испания, Унгария) и други При социализма има еднопартийна държавна власт, реализирана посредством групови органи, в обособени случаи с прояви на авторитаризъм.

И за трите политически доктрини са присъщи подтиснически дейности по отношение на политическите им съперници и даже за евентуално рисковите за властта партии, групи и лица, най-много в спешни интервали. Такъв е казусът с

концентрационните лагери

Те за пръв път са измислени и приложени от британците в ЮАР и " осъвременени " от нацистите в Германия. Прилагани са и в Съветския съюз от комунистите, както и от фашистите в други страни, в това число и в България (Кръсто поле, Гонда вода, Св. Анастасия, Сомовит, Плевен и др.) преди Девети септември и от комунистите след Девети септември. Подобна е картината с всеобщите преселвания на народности. Сега се слага акцент най-вече върху преселванията в Съветския съюз на помагачите на хитлеристките войски (татари, чеченци и др.) в Средна Азия. Но се мълчи за всеобщите интернирания на японци от Тихоокеанското крайбрежие на Съединени американски щати навътре в страната (над 300 000 души) по време на Втората международна война. Подобни всеобщи преселвания има и в Австралия, Канада и други страни. Особена форма на насилието са паравоенните формирования на фашистите - черноризци, кафяворизци, шпицкоманди, Вътрешна македонска революционна организация бандити и така нататък

Твърде друга е икономическата система. При демократичната народна власт (капитализъм) водещи са пазарът и пазарните връзки, които в края на XX и началото на XXI век се трансформираха в световна икономическа система със независимост на придвижването на капитали, артикули, услуги, хора и конкуренция, преливаща в монополизъм. При фашизма икономическата система е на основата на частната благосъстоятелност, само че при значима интервенция на страната директно или посредством така наречен корпоративизъм за развиване на производството и елиминиране на класовите несъгласия и битки и милитаризиране на стопанската система. При социализма икономическата система е учредена на приоритет и водещо място на държавната благосъстоятелност в две разновидности: руска социалистическа икономическа система с съвсем напълно държавна благосъстоятелност, с планово и административно контролиране на стопанските връзки. Втората вариация е китайската смесена стопанска система (НЕП на Ленин, осъществен от Дън Сяо Пин) с приоритет на държавната благосъстоятелност и държавната стопанска система в решаващите браншове на стопанството.

Тези три доктрини са разнообразни и не могат да се приравняват една с друга. При разнотипни неща не може да има съпоставяне. Съвременните комунистофоби употребяват тоталитаризма като главен белег за приравняване на фашизма и социализма. Те търсят и " отстояват " приликата и сходствата на фашизма и комунизма съвсем само посредством тоталитаризма. Такъв е методът и на " диалектическия материалист " Ж. Желев. Всички те не помнят, че тоталитаризмът е " правно-политическа технология " (М. Янков, 2019), че той е подвластен от социално-икономическата система. Ем. Джентиле (2004 г.) написа, че " Използването на понятието тоталитаризъм в сравнителния разбор на еднопартийните политически системи... не значи автоматически, че тези системи са с обща еднаквост, сходно на клоните на едно дърво ". Към сходна позиция се придържа и немският откривател на фашизма Волфганг Виперман (2000). Той поддържа позицията, че комунистическите и фашистките партии са преследвали

разнообразни цели и са довели до разнообразни публични системи

Белезите на подобие в практиката, в технологията на властта са незадоволителни фашизмът и комунизмът да се отъждествяват. Тоталитаризмът като политическа технология е характерен за цялата човешка история, даже след изгубването на фашизма и руския вид социализъм. Според А. А. Галкин (1995) " приравняването на фашизма към тоталитаризма, неговото разтваряне в тоталитаризма ", е все едно да се смята, че фашизмът няма основни характерни черти, които го отличават от капитализма и социализма.

Тази идеологема за равенството на фашизма и комунизма е най-пълно развита от редица създатели в интервала на Студената война. Фашизмът следва да се прави оценка не по обособените му признаци, присъщи черти, най-вече или извънредно единствено по тоталитаризма, а сложно, посредством идеологията (свръхнационализъм), задачите (да избави капитализма от обществената революция), които си слага, както и методът на тяхното реализиране (антипарламентаризъм, очистване на политическите партии, принуждение, гнет, външнополитически реваншизъм и др.).

В умозаключение следва да напомним позицията на немския откривател на фашизма Ернст Нолте (Ernst Nolte, 1963): " Ако две феномени показват несъмнено подобие, само че се явяват артикул на друга обстановка, дефинират се от разнообразни субстрати и си слагат разнообразни цели, то това подобие, дори в случай че то е доста, е единствено официално или е резултат от взимане на една от страните. " В случая би могло да се твърди, че приравняването на фашизма и комунизма е в полза на третата страна - либерализма, и е артикул на дейностите за

омаскаряване на политическите противници

За никакво тъждество сред фашизъм и комунизъм не става дума в марксическите съчинения, в комунистическата историография. За никакво тъждество не става дума и в капиталните писания на фашистките теоретици. В България Ал. Цанков разгласява книгата " Трите икономически системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм " (1942), в която е прегледана спецификата и разликата сред тези системи, и на никое място не става дума за тъждество сред фашизъм и комунизъм. Подобна е позицията на другия фашистки теоретик - проф. Л. Владикин. За Бенито Мусолини освен няма тъждество сред фашизъм и комунизъм, само че и освен това: "... всеки човек има позиции за или срещу, или фашизъм, или антифашизъм. Който не е с нас, е срещу нас " (1924 г.). Кратко и ясно. Неясно е единствено на демократичните философи, политолози, социолози и историографи.

Това, което в този момент се прави, е един просрочен комунистофобски атавизъм, диктуван от демократичните теоретици и политици и осъществен от българските послушковци - учени и публицисти комунистофоби.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР