Новите врътки на антикомунистите
Анко Иванов,
доктор по философия
Горещ юнски неделен следобяд. По един ефирен канал се афишира диалог по тематиката имало ли е фашизъм в България и равнозначни ли са фашизъм и комунизъм, т.е. тематиката е блестящо антикомунистическа. В диалога не доближиха до " равенството " сред фашизъм и комунизъм. Разговор в действителност не стана, само че това не значи, че не би трябвало да се бие паника. В реалност има агитационен опит да са постанова на обществото тази теза за " равенството ". Тя от ден на ден си пробива път измежду някои учени и публицисти, историци, социолози и политолози, че и в образователните стратегии. А тази тематика не е нова. Тя стартира още след Първата международна война.
Дали комунизъм и фашизъм са едно и също нещо? Когато става дума за политически идеологии, придвижвания и власт, се съпоставят основополагащите им политически хрумвания, цели и методите за тяхното реализиране, методът на властване. В научната литература има безчет избрания на фашизъм и социализъм. Много постоянно с политически цели, от време на време представяни под маската на така наречен нов прочит на историята, се слага знак на тъждество сред тях. А всъщност се съпоставят несравними неща и се поставя знак за тъждество сред тях. В реалност става дума за прекомерно разнообразни политически идеологии, придвижвания и политически практики.
Предисторията е ясна. В началото на XX век в Европа има две съществени политически доктрини. Първата е демократизъм, образуван и развил се през XIX в. Той е натрапен в европейските страни под формата на демократичната народна власт, в центъра на която са егоистичните ползи и властването на богатите (капитала) под формата на парламентарна изборна народна власт. Главното в политическата система на либерализма са парите, натрупването на благосъстояние и заради това - образуване на огромно неравноправие. Либерализмът се основава на частната благосъстоятелност, на индивидуализма, персоналните права и свободи и конкуренцията на пазара.
Втората теория е социализъм, развита през втората половина на XIX в. Левите - социалистите и комунистите, пазят работещите хора посредством дейности против капитала за реализиране на по-добри условия на живот и ниво на приходите. Това е класова битка. Сред полезностите на социализма са колективизъм, класовата взаимност, правдивост, тъждество и така нататък
След Първата международна война, в изискванията на дълбока рецесия на демократичната народна власт, всеобща беднотия и мизерия в голям брой европейски страни, избухват всеобщи митинги, стачки, митинги, въстания и протести (Германия, Унгария, Италия и др.). Извършва се Октомврийската гражданска война в Русия. На власт там идват болшевиките. Политиката им е в отбрана на мира и ползите на наемния труд.
Протестните придвижвания след войната основават неустановеност и неустойчивост. Срещу това се опълчват групи на млади боеспособни и опитни в сражения хора ( " Съюз на бойците " в Италия 1919 година, СА в Германия, 1921 година, Съюз на запасните офицери и Съюз на запасните подофицери в България и т.н.). Те се сплотяват с част от дребната буржоазия и някои интелигенти в нови политически придвижвания, към момента без избистрена идеология, т.е. поражда фашизмът. В основата му е стремежът
да се запази буржоазната власт
да се противодейства на социализма, да се откри ред и непоклатимост в страната, ползите на нацията да са над всичко.
Когато в обществото има неустойчивост, " когато отсъства единодушието, налице е силата " (Мусолини, 1923 г.). За идеологията на фашизма силата, насилието и терорът са един от най-същностните белези. Силата е подплатена от концепциите. Главното, на което се базират фашистката идеология и процедура, е национализмът, който пронизва и подчинява безусловно всичко в страната. " Нашият мит е нацията, нашият мит е величието на нацията " (Мусолини, 1922 г.). Според фашистите в полза на нацията е да няма класова битка сред капитала и пролетариата. Фашизмът е за надзор върху стопанската система, само че за цялостно запазване и опазване на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Фашизмът е срещу демократичната народна власт и срещу социализма. Той поражда и се развива на антикомунистическата основа. Другата му същностна линия е неговата расово-етническа и политическа злост към другите хора - антисемитизъм, гонене на славяни, роми, масони, южни тиролци, социалисти, комунисти и така нататък
Тези три основни политически доктрини са прекомерно разнообразни, въпреки че по обособени неща могат да се открият и някои сходства. Например частната благосъстоятелност. Тя е общ симптом за демократичната народна власт, консерватизма и фашизма. Но за социализма е присъщ целта на държавната благосъстоятелност. Друг образец е съвсем цялостната диаметралност сред главните идейни полезности: шовинизъм в най-острата му терористична форма при фашистите; интернационализъм при социалистите; глобализъм при неолибералите и народен традиционализъм при консерваторите. Подобна е и обстановката във връзка с партийността. При демократичната народна власт съществена полезност е многопартийността, която в най-развитите страни най-често е сведена до две съществени политически партии, сменящи се на власт, без да трансформират режима на ръководство. При фашизма това е еднопартийна или безпартийна политическа система със мощна властническа, персонална власт на фюрер (Германия, Италия), император (Япония), цар (България), боен деспот (Испания, Унгария) и други При социализма има еднопартийна държавна власт, реализирана посредством групови органи, в обособени случаи с прояви на авторитаризъм.
И за трите политически доктрини са присъщи подтиснически дейности по отношение на политическите им съперници и даже за евентуално рисковите за властта партии, групи и лица, най-много в спешни интервали. Такъв е казусът с
концентрационните лагери
Те за пръв път са измислени и приложени от британците в ЮАР и " осъвременени " от нацистите в Германия. Прилагани са и в Съветския съюз от комунистите, както и от фашистите в други страни, в това число и в България (Кръсто поле, Гонда вода, Св. Анастасия, Сомовит, Плевен и др.) преди Девети септември и от комунистите след Девети септември. Подобна е картината с всеобщите преселвания на народности. Сега се слага акцент най-вече върху преселванията в Съветския съюз на помагачите на хитлеристките войски (татари, чеченци и др.) в Средна Азия. Но се мълчи за всеобщите интернирания на японци от Тихоокеанското крайбрежие на Съединени американски щати навътре в страната (над 300 000 души) по време на Втората международна война. Подобни всеобщи преселвания има и в Австралия, Канада и други страни. Особена форма на насилието са паравоенните формирования на фашистите - черноризци, кафяворизци, шпицкоманди, Вътрешна македонска революционна организация бандити и така нататък
Твърде друга е икономическата система. При демократичната народна власт (капитализъм) водещи са пазарът и пазарните връзки, които в края на XX и началото на XXI век се трансформираха в световна икономическа система със независимост на придвижването на капитали, артикули, услуги, хора и конкуренция, преливаща в монополизъм. При фашизма икономическата система е на основата на частната благосъстоятелност, само че при значима интервенция на страната директно или посредством така наречен корпоративизъм за развиване на производството и елиминиране на класовите несъгласия и битки и милитаризиране на стопанската система. При социализма икономическата система е учредена на приоритет и водещо място на държавната благосъстоятелност в две разновидности: руска социалистическа икономическа система с съвсем напълно държавна благосъстоятелност, с планово и административно контролиране на стопанските връзки. Втората вариация е китайската смесена стопанска система (НЕП на Ленин, осъществен от Дън Сяо Пин) с приоритет на държавната благосъстоятелност и държавната стопанска система в решаващите браншове на стопанството.
Тези три доктрини са разнообразни и не могат да се приравняват една с друга. При разнотипни неща не може да има съпоставяне. Съвременните комунистофоби употребяват тоталитаризма като главен белег за приравняване на фашизма и социализма. Те търсят и " отстояват " приликата и сходствата на фашизма и комунизма съвсем само посредством тоталитаризма. Такъв е методът и на " диалектическия материалист " Ж. Желев. Всички те не помнят, че тоталитаризмът е " правно-политическа технология " (М. Янков, 2019), че той е подвластен от социално-икономическата система. Ем. Джентиле (2004 г.) написа, че " Използването на понятието тоталитаризъм в сравнителния разбор на еднопартийните политически системи... не значи автоматически, че тези системи са с обща еднаквост, сходно на клоните на едно дърво ". Към сходна позиция се придържа и немският откривател на фашизма Волфганг Виперман (2000). Той поддържа позицията, че комунистическите и фашистките партии са преследвали
разнообразни цели и са довели до разнообразни публични системи
Белезите на подобие в практиката, в технологията на властта са незадоволителни фашизмът и комунизмът да се отъждествяват. Тоталитаризмът като политическа технология е характерен за цялата човешка история, даже след изгубването на фашизма и руския вид социализъм. Според А. А. Галкин (1995) " приравняването на фашизма към тоталитаризма, неговото разтваряне в тоталитаризма ", е все едно да се смята, че фашизмът няма основни характерни черти, които го отличават от капитализма и социализма.
Тази идеологема за равенството на фашизма и комунизма е най-пълно развита от редица създатели в интервала на Студената война. Фашизмът следва да се прави оценка не по обособените му признаци, присъщи черти, най-вече или извънредно единствено по тоталитаризма, а сложно, посредством идеологията (свръхнационализъм), задачите (да избави капитализма от обществената революция), които си слага, както и методът на тяхното реализиране (антипарламентаризъм, очистване на политическите партии, принуждение, гнет, външнополитически реваншизъм и др.).
В умозаключение следва да напомним позицията на немския откривател на фашизма Ернст Нолте (Ernst Nolte, 1963): " Ако две феномени показват несъмнено подобие, само че се явяват артикул на друга обстановка, дефинират се от разнообразни субстрати и си слагат разнообразни цели, то това подобие, дори в случай че то е доста, е единствено официално или е резултат от взимане на една от страните. " В случая би могло да се твърди, че приравняването на фашизма и комунизма е в полза на третата страна - либерализма, и е артикул на дейностите за
омаскаряване на политическите противници
За никакво тъждество сред фашизъм и комунизъм не става дума в марксическите съчинения, в комунистическата историография. За никакво тъждество не става дума и в капиталните писания на фашистките теоретици. В България Ал. Цанков разгласява книгата " Трите икономически системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм " (1942), в която е прегледана спецификата и разликата сред тези системи, и на никое място не става дума за тъждество сред фашизъм и комунизъм. Подобна е позицията на другия фашистки теоретик - проф. Л. Владикин. За Бенито Мусолини освен няма тъждество сред фашизъм и комунизъм, само че и освен това: "... всеки човек има позиции за или срещу, или фашизъм, или антифашизъм. Който не е с нас, е срещу нас " (1924 г.). Кратко и ясно. Неясно е единствено на демократичните философи, политолози, социолози и историографи.
Това, което в този момент се прави, е един просрочен комунистофобски атавизъм, диктуван от демократичните теоретици и политици и осъществен от българските послушковци - учени и публицисти комунистофоби.
доктор по философия
Горещ юнски неделен следобяд. По един ефирен канал се афишира диалог по тематиката имало ли е фашизъм в България и равнозначни ли са фашизъм и комунизъм, т.е. тематиката е блестящо антикомунистическа. В диалога не доближиха до " равенството " сред фашизъм и комунизъм. Разговор в действителност не стана, само че това не значи, че не би трябвало да се бие паника. В реалност има агитационен опит да са постанова на обществото тази теза за " равенството ". Тя от ден на ден си пробива път измежду някои учени и публицисти, историци, социолози и политолози, че и в образователните стратегии. А тази тематика не е нова. Тя стартира още след Първата международна война.
Дали комунизъм и фашизъм са едно и също нещо? Когато става дума за политически идеологии, придвижвания и власт, се съпоставят основополагащите им политически хрумвания, цели и методите за тяхното реализиране, методът на властване. В научната литература има безчет избрания на фашизъм и социализъм. Много постоянно с политически цели, от време на време представяни под маската на така наречен нов прочит на историята, се слага знак на тъждество сред тях. А всъщност се съпоставят несравними неща и се поставя знак за тъждество сред тях. В реалност става дума за прекомерно разнообразни политически идеологии, придвижвания и политически практики.
Предисторията е ясна. В началото на XX век в Европа има две съществени политически доктрини. Първата е демократизъм, образуван и развил се през XIX в. Той е натрапен в европейските страни под формата на демократичната народна власт, в центъра на която са егоистичните ползи и властването на богатите (капитала) под формата на парламентарна изборна народна власт. Главното в политическата система на либерализма са парите, натрупването на благосъстояние и заради това - образуване на огромно неравноправие. Либерализмът се основава на частната благосъстоятелност, на индивидуализма, персоналните права и свободи и конкуренцията на пазара.
Втората теория е социализъм, развита през втората половина на XIX в. Левите - социалистите и комунистите, пазят работещите хора посредством дейности против капитала за реализиране на по-добри условия на живот и ниво на приходите. Това е класова битка. Сред полезностите на социализма са колективизъм, класовата взаимност, правдивост, тъждество и така нататък
След Първата международна война, в изискванията на дълбока рецесия на демократичната народна власт, всеобща беднотия и мизерия в голям брой европейски страни, избухват всеобщи митинги, стачки, митинги, въстания и протести (Германия, Унгария, Италия и др.). Извършва се Октомврийската гражданска война в Русия. На власт там идват болшевиките. Политиката им е в отбрана на мира и ползите на наемния труд.
Протестните придвижвания след войната основават неустановеност и неустойчивост. Срещу това се опълчват групи на млади боеспособни и опитни в сражения хора ( " Съюз на бойците " в Италия 1919 година, СА в Германия, 1921 година, Съюз на запасните офицери и Съюз на запасните подофицери в България и т.н.). Те се сплотяват с част от дребната буржоазия и някои интелигенти в нови политически придвижвания, към момента без избистрена идеология, т.е. поражда фашизмът. В основата му е стремежът
да се запази буржоазната власт
да се противодейства на социализма, да се откри ред и непоклатимост в страната, ползите на нацията да са над всичко.
Когато в обществото има неустойчивост, " когато отсъства единодушието, налице е силата " (Мусолини, 1923 г.). За идеологията на фашизма силата, насилието и терорът са един от най-същностните белези. Силата е подплатена от концепциите. Главното, на което се базират фашистката идеология и процедура, е национализмът, който пронизва и подчинява безусловно всичко в страната. " Нашият мит е нацията, нашият мит е величието на нацията " (Мусолини, 1922 г.). Според фашистите в полза на нацията е да няма класова битка сред капитала и пролетариата. Фашизмът е за надзор върху стопанската система, само че за цялостно запазване и опазване на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Фашизмът е срещу демократичната народна власт и срещу социализма. Той поражда и се развива на антикомунистическата основа. Другата му същностна линия е неговата расово-етническа и политическа злост към другите хора - антисемитизъм, гонене на славяни, роми, масони, южни тиролци, социалисти, комунисти и така нататък
Тези три основни политически доктрини са прекомерно разнообразни, въпреки че по обособени неща могат да се открият и някои сходства. Например частната благосъстоятелност. Тя е общ симптом за демократичната народна власт, консерватизма и фашизма. Но за социализма е присъщ целта на държавната благосъстоятелност. Друг образец е съвсем цялостната диаметралност сред главните идейни полезности: шовинизъм в най-острата му терористична форма при фашистите; интернационализъм при социалистите; глобализъм при неолибералите и народен традиционализъм при консерваторите. Подобна е и обстановката във връзка с партийността. При демократичната народна власт съществена полезност е многопартийността, която в най-развитите страни най-често е сведена до две съществени политически партии, сменящи се на власт, без да трансформират режима на ръководство. При фашизма това е еднопартийна или безпартийна политическа система със мощна властническа, персонална власт на фюрер (Германия, Италия), император (Япония), цар (България), боен деспот (Испания, Унгария) и други При социализма има еднопартийна държавна власт, реализирана посредством групови органи, в обособени случаи с прояви на авторитаризъм.
И за трите политически доктрини са присъщи подтиснически дейности по отношение на политическите им съперници и даже за евентуално рисковите за властта партии, групи и лица, най-много в спешни интервали. Такъв е казусът с
концентрационните лагери
Те за пръв път са измислени и приложени от британците в ЮАР и " осъвременени " от нацистите в Германия. Прилагани са и в Съветския съюз от комунистите, както и от фашистите в други страни, в това число и в България (Кръсто поле, Гонда вода, Св. Анастасия, Сомовит, Плевен и др.) преди Девети септември и от комунистите след Девети септември. Подобна е картината с всеобщите преселвания на народности. Сега се слага акцент най-вече върху преселванията в Съветския съюз на помагачите на хитлеристките войски (татари, чеченци и др.) в Средна Азия. Но се мълчи за всеобщите интернирания на японци от Тихоокеанското крайбрежие на Съединени американски щати навътре в страната (над 300 000 души) по време на Втората международна война. Подобни всеобщи преселвания има и в Австралия, Канада и други страни. Особена форма на насилието са паравоенните формирования на фашистите - черноризци, кафяворизци, шпицкоманди, Вътрешна македонска революционна организация бандити и така нататък
Твърде друга е икономическата система. При демократичната народна власт (капитализъм) водещи са пазарът и пазарните връзки, които в края на XX и началото на XXI век се трансформираха в световна икономическа система със независимост на придвижването на капитали, артикули, услуги, хора и конкуренция, преливаща в монополизъм. При фашизма икономическата система е на основата на частната благосъстоятелност, само че при значима интервенция на страната директно или посредством така наречен корпоративизъм за развиване на производството и елиминиране на класовите несъгласия и битки и милитаризиране на стопанската система. При социализма икономическата система е учредена на приоритет и водещо място на държавната благосъстоятелност в две разновидности: руска социалистическа икономическа система с съвсем напълно държавна благосъстоятелност, с планово и административно контролиране на стопанските връзки. Втората вариация е китайската смесена стопанска система (НЕП на Ленин, осъществен от Дън Сяо Пин) с приоритет на държавната благосъстоятелност и държавната стопанска система в решаващите браншове на стопанството.
Тези три доктрини са разнообразни и не могат да се приравняват една с друга. При разнотипни неща не може да има съпоставяне. Съвременните комунистофоби употребяват тоталитаризма като главен белег за приравняване на фашизма и социализма. Те търсят и " отстояват " приликата и сходствата на фашизма и комунизма съвсем само посредством тоталитаризма. Такъв е методът и на " диалектическия материалист " Ж. Желев. Всички те не помнят, че тоталитаризмът е " правно-политическа технология " (М. Янков, 2019), че той е подвластен от социално-икономическата система. Ем. Джентиле (2004 г.) написа, че " Използването на понятието тоталитаризъм в сравнителния разбор на еднопартийните политически системи... не значи автоматически, че тези системи са с обща еднаквост, сходно на клоните на едно дърво ". Към сходна позиция се придържа и немският откривател на фашизма Волфганг Виперман (2000). Той поддържа позицията, че комунистическите и фашистките партии са преследвали
разнообразни цели и са довели до разнообразни публични системи
Белезите на подобие в практиката, в технологията на властта са незадоволителни фашизмът и комунизмът да се отъждествяват. Тоталитаризмът като политическа технология е характерен за цялата човешка история, даже след изгубването на фашизма и руския вид социализъм. Според А. А. Галкин (1995) " приравняването на фашизма към тоталитаризма, неговото разтваряне в тоталитаризма ", е все едно да се смята, че фашизмът няма основни характерни черти, които го отличават от капитализма и социализма.
Тази идеологема за равенството на фашизма и комунизма е най-пълно развита от редица създатели в интервала на Студената война. Фашизмът следва да се прави оценка не по обособените му признаци, присъщи черти, най-вече или извънредно единствено по тоталитаризма, а сложно, посредством идеологията (свръхнационализъм), задачите (да избави капитализма от обществената революция), които си слага, както и методът на тяхното реализиране (антипарламентаризъм, очистване на политическите партии, принуждение, гнет, външнополитически реваншизъм и др.).
В умозаключение следва да напомним позицията на немския откривател на фашизма Ернст Нолте (Ernst Nolte, 1963): " Ако две феномени показват несъмнено подобие, само че се явяват артикул на друга обстановка, дефинират се от разнообразни субстрати и си слагат разнообразни цели, то това подобие, дори в случай че то е доста, е единствено официално или е резултат от взимане на една от страните. " В случая би могло да се твърди, че приравняването на фашизма и комунизма е в полза на третата страна - либерализма, и е артикул на дейностите за
омаскаряване на политическите противници
За никакво тъждество сред фашизъм и комунизъм не става дума в марксическите съчинения, в комунистическата историография. За никакво тъждество не става дума и в капиталните писания на фашистките теоретици. В България Ал. Цанков разгласява книгата " Трите икономически системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм " (1942), в която е прегледана спецификата и разликата сред тези системи, и на никое място не става дума за тъждество сред фашизъм и комунизъм. Подобна е позицията на другия фашистки теоретик - проф. Л. Владикин. За Бенито Мусолини освен няма тъждество сред фашизъм и комунизъм, само че и освен това: "... всеки човек има позиции за или срещу, или фашизъм, или антифашизъм. Който не е с нас, е срещу нас " (1924 г.). Кратко и ясно. Неясно е единствено на демократичните философи, политолози, социолози и историографи.
Това, което в този момент се прави, е един просрочен комунистофобски атавизъм, диктуван от демократичните теоретици и политици и осъществен от българските послушковци - учени и публицисти комунистофоби.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ