Кои са новите клетници от ул. Виктор Юго
Анкета: На кого е кръстена вашата улица?
Всички ние обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? „ Марица ” реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците в този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица.
На ул. „ Виктор Юго ” живя до гибелта си незабравимата Стефка Благоева - основател и дълготраен живописен началник на Хора на пловдивските момчета. Софиянката, която позна Пловдив като своя град, водеше именитата групировка близо четвърт век. Къщата е непроменена до през днешния ден. В тежките години от началото на прехода домът на Благоева бе отворен за всички, които бяха подготвени да разпространяват и да оказват помощ на именитата хорова групировка.
Юго е измежду писателите, които всички познаваме. Най-малко поради детската акомодация на „ Клетниците ” - книгата за Гаврош и Козета, която бе наложителна за четене през летните ваканции. Пълният вид на „ Клетниците ” са чели малко на брой, само че името „ Гаврош ” стана нарицателно в българския език. Новото потомство познава Виктор Юго около скъпите холивудски екранизации на „ Клетниците ” от последните години.
А улицата в Пловдив, която носи неговото име, е невероятна като героите му. Хем е в центъра на града, хем е толкоз тиха, като че ли тук времето е спряло и нищо не се случва. „ Родена съм в Пазарджик, само че от напълно дребна пребивавам на тази улица. Къщата ни скоро направи 75 години ”, споделя достолепна дама, която се показва като Кристина. Според нея най-големият проблем на „ Виктор Юго ” са старите дървета, които рядко се подкастрят. Пред дома извисява растеж 15-метрова липа. „ Писали сме до кметството на няколко пъти, че дървото ни запушва улуците и скоро ще влезе през прозорците ни. Сякаш никой не обръща внимание на този сигнал. След това виждаме по какъв начин служащите идват, окастрят всички други дървета, а това, което е рисково, не пипат. Защо става по този начин ”, пита Кристина. Друг абсурд на ул. „ Виктор Юго ” е, че въпреки къщите да са остарели, измежду тях няма монументи на културата. В същото време тук съвсем няма ново строителство. Само в двата края на улицата са изникнали 2-3 нови кооперации. Всичко друго е или отпреди Втората международна война, или от 50-е и 60-е години, когато в квартала са издигнати малко по-съвременни жилищни здания. В началото на прехода някои от старите къщи са сменили притежателите си. Сега сходни покупко-продажби към този момент няма. „ Повече от 10 години не съм чула някой да е продал парцел на „ Виктор Юго ”, споделя Кристина.
Улицата е и мястото, на което се прибират окъснелите купонджии. И все пак улицата е тиха. Няма и мизерии по плочките или по фасадите от радостните пияници. В началото се намира една от най-старите тържища за наемане на общи служащи в Пловдив. Мераклиите да изкарат някой лев с двете си ръце се събират на кръстовището на „ Виктор Юго ” и „ Петьофи ”. Там е завършен дребен площад с трафопост на Енергото в средата. Търсещите работа нормално стоят облегнати на оградите на околните къщи и чакат да им пристигна шансът. И в неделя срещаме там Димитър и Йордан. „ Редовно пристигам тук и очаквам да ме наемат за някаква работа. Мястото е известно на всички като „ Трафопоста ”. Другата такава борса за хора като нас е на Джумаята, само че през последните години повече идваме тук ”, споделя Димитър.
Надява се в почивния ден някой да реши да разчисти мазето или тавана си. Твърди, че може всичко - просташки услуги, копаене на канали, промяна на водопроводи или кабели. Всичко това съгласно него е черен труд и се прави на черно. Докато ги повикат, с цел да да изнесат един остарял ледник от избата на близката къща, Димитър и Йордан чакаха повече от 3 часа. През това време изпиха по едно кафе и две бири. Така се ражда още един абсурд - една от най-аристократичните улици в град събира хората на най-неквалифицирания труд - клетниците на българския преход. Никой на ул. „ Виктор Юго ” обаче не се оплаква от хора като Димитър и Йордан.
Кой е той
Виктòр-Марѝ Югò е френски стихотворец, публицист, драматург, романист, художник и държавник. Считан е за един от най-известните и значими френски писатели, дали отражение както върху литературния, по този начин и върху политическия живот на страната. Едни от най-известните му произведения са „ Парижката Света Богородица “ и „ Клетниците “.
Виктор Юго е измежду интелектуалците, които застават зад българския народ след разгрома на Априлското въстание. В популярната си тирада във френския парламент на 29 август 1876 година той приканва Франция, французите и света да изпълнят своя честен и филантропичен дълг към освободителната битка на българския народ:
„ Дошъл е моментът да се издигне глас... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на държавните управления да я слушат... Кога ще свърши мъченичеството на този дребен храбър народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена възбрана да се продължава по този начин. Ние, народите, заповядваме на държавните управления да издадат тази заповед... “.
Освен литературни изяви той има доста политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното заседание и Законодателното заседание по въпроси, засягащи да вземем за пример смъртното наказване.
Юго оказва помощ на доста генерации да осмислят и размишляват върху политическия и обществения живот. Заради своите многочислени изявления Юго е наказан на заточение в продължение на двадесет години по време на Втората империя. Предимно с помощта на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става емблематична фигура на Третата република. След гибелта си на 22 май 1885 година е изпратен с национално заравяне. Тленните му остатъци се намират в Пантеона на Париж. Поставени са там на 31 май 1885 г.
Всички ние обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? „ Марица ” реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците в този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица.
На ул. „ Виктор Юго ” живя до гибелта си незабравимата Стефка Благоева - основател и дълготраен живописен началник на Хора на пловдивските момчета. Софиянката, която позна Пловдив като своя град, водеше именитата групировка близо четвърт век. Къщата е непроменена до през днешния ден. В тежките години от началото на прехода домът на Благоева бе отворен за всички, които бяха подготвени да разпространяват и да оказват помощ на именитата хорова групировка.
Юго е измежду писателите, които всички познаваме. Най-малко поради детската акомодация на „ Клетниците ” - книгата за Гаврош и Козета, която бе наложителна за четене през летните ваканции. Пълният вид на „ Клетниците ” са чели малко на брой, само че името „ Гаврош ” стана нарицателно в българския език. Новото потомство познава Виктор Юго около скъпите холивудски екранизации на „ Клетниците ” от последните години.
А улицата в Пловдив, която носи неговото име, е невероятна като героите му. Хем е в центъра на града, хем е толкоз тиха, като че ли тук времето е спряло и нищо не се случва. „ Родена съм в Пазарджик, само че от напълно дребна пребивавам на тази улица. Къщата ни скоро направи 75 години ”, споделя достолепна дама, която се показва като Кристина. Според нея най-големият проблем на „ Виктор Юго ” са старите дървета, които рядко се подкастрят. Пред дома извисява растеж 15-метрова липа. „ Писали сме до кметството на няколко пъти, че дървото ни запушва улуците и скоро ще влезе през прозорците ни. Сякаш никой не обръща внимание на този сигнал. След това виждаме по какъв начин служащите идват, окастрят всички други дървета, а това, което е рисково, не пипат. Защо става по този начин ”, пита Кристина. Друг абсурд на ул. „ Виктор Юго ” е, че въпреки къщите да са остарели, измежду тях няма монументи на културата. В същото време тук съвсем няма ново строителство. Само в двата края на улицата са изникнали 2-3 нови кооперации. Всичко друго е или отпреди Втората международна война, или от 50-е и 60-е години, когато в квартала са издигнати малко по-съвременни жилищни здания. В началото на прехода някои от старите къщи са сменили притежателите си. Сега сходни покупко-продажби към този момент няма. „ Повече от 10 години не съм чула някой да е продал парцел на „ Виктор Юго ”, споделя Кристина.
Улицата е и мястото, на което се прибират окъснелите купонджии. И все пак улицата е тиха. Няма и мизерии по плочките или по фасадите от радостните пияници. В началото се намира една от най-старите тържища за наемане на общи служащи в Пловдив. Мераклиите да изкарат някой лев с двете си ръце се събират на кръстовището на „ Виктор Юго ” и „ Петьофи ”. Там е завършен дребен площад с трафопост на Енергото в средата. Търсещите работа нормално стоят облегнати на оградите на околните къщи и чакат да им пристигна шансът. И в неделя срещаме там Димитър и Йордан. „ Редовно пристигам тук и очаквам да ме наемат за някаква работа. Мястото е известно на всички като „ Трафопоста ”. Другата такава борса за хора като нас е на Джумаята, само че през последните години повече идваме тук ”, споделя Димитър.
Надява се в почивния ден някой да реши да разчисти мазето или тавана си. Твърди, че може всичко - просташки услуги, копаене на канали, промяна на водопроводи или кабели. Всичко това съгласно него е черен труд и се прави на черно. Докато ги повикат, с цел да да изнесат един остарял ледник от избата на близката къща, Димитър и Йордан чакаха повече от 3 часа. През това време изпиха по едно кафе и две бири. Така се ражда още един абсурд - една от най-аристократичните улици в град събира хората на най-неквалифицирания труд - клетниците на българския преход. Никой на ул. „ Виктор Юго ” обаче не се оплаква от хора като Димитър и Йордан.
Кой е той
Виктòр-Марѝ Югò е френски стихотворец, публицист, драматург, романист, художник и държавник. Считан е за един от най-известните и значими френски писатели, дали отражение както върху литературния, по този начин и върху политическия живот на страната. Едни от най-известните му произведения са „ Парижката Света Богородица “ и „ Клетниците “.
Виктор Юго е измежду интелектуалците, които застават зад българския народ след разгрома на Априлското въстание. В популярната си тирада във френския парламент на 29 август 1876 година той приканва Франция, французите и света да изпълнят своя честен и филантропичен дълг към освободителната битка на българския народ:
„ Дошъл е моментът да се издигне глас... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на държавните управления да я слушат... Кога ще свърши мъченичеството на този дребен храбър народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена възбрана да се продължава по този начин. Ние, народите, заповядваме на държавните управления да издадат тази заповед... “.
Освен литературни изяви той има доста политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното заседание и Законодателното заседание по въпроси, засягащи да вземем за пример смъртното наказване.
Юго оказва помощ на доста генерации да осмислят и размишляват върху политическия и обществения живот. Заради своите многочислени изявления Юго е наказан на заточение в продължение на двадесет години по време на Втората империя. Предимно с помощта на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става емблематична фигура на Третата република. След гибелта си на 22 май 1885 година е изпратен с национално заравяне. Тленните му остатъци се намират в Пантеона на Париж. Поставени са там на 31 май 1885 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ