Анкара предлага невиждан оазис за бежанци, но в Сирия
Анкара разгласи проект да построи цели градове с първокласни здания и инфраструктура в опит да накара над милион бежанци от Сирия да изоставен Турция и да се върнат в родината си. Проектът е прословут, даже в Турция няма такива условия, каквито Анкара дава обещание на бежанците. Планът е за 27 милиарда $, Анкара разчита на интернационална помощ, а строителството ще се прави от турски компании.
Турция от дълго време приказва за " зона за сигурност " и заради заканите за личната й сигурност счита, че има право да окупира част от Сирия. Едва седмици преди началото на офанзивата си оттатък сирийската граница турските управляващи огласиха амбициозната си стратегия за преселване и уседналост на към 1 млн. от общо над 3.6 млн. сирийци, които сега са в Турция. Те щели да бъдат настанени в съвременни домове, чието изграждане е най-мащабният сходен план в историята до момента. Иранската Прес тв, която нормално показва възгледите на иранското държавно управление, назова този проект
" изрязване на парче земя в арабската страна " в интерес на Анкара
Турските управляващи оферират да построят 200 000 жилища за над 1 млн. сирийски бежанци, които сега са в Турция. Много от тях са от региони към Алепо, само че Анкара не им предлага да се върнат покрай родните си места като да вземем за пример в провинциите Джараблус или Идлиб. Тя желае да ги разсели в региони към североизточната граница. Критици изясняват, че това е част от замисъла на Ердоган да промени демографски този исторически кюрдски район, като го насели с хора, които нямат нищо общо с локалните и които са подвластни от помощта и поддръжката на Турция.
Финансовите, икономическите и обществените измерения на програмата са прекомерно амбициозни даже за богати и могъщи страни, а Турция не е измежду водещите в това отношение. Това не пречи на Анкара да възнамерява построяването на
140 нови градове, всеки с по 5000 поданици,
в 10 новообособени региона на Сирия. Тези градове, в случай че съдим по изображенията, публикувани в турски медии, наподобяват на съвременни градове, надалеч по-луксозни от тези в Турция. Турското държавно управление споделя, че задачата му е да " устрои 2 милиона сирийци с поддръжката на интернационалната общественост, като обезпечи кротичък кулоар по продължение на 480 км и дълбочина 30 км първоначално ". Програмата даже бе рекламирана с дипляни, раздавани в коридорите на Общото заседание на Организация на обединените нации при откриването на сесията му през септември.
Напълно пренебрегвайки обстоятелството, че тези региони имат свое население, Анкара развива програмата си макар правата на благосъстоятелност, съществуващи сега върху тези терени в Сирия, и се хвали, че ще направи образцови селища с къщи, хамбари, юношески центрове, джамии. Във всяко обитаемо място ще има спортна зала или стадион, по две учебни заведения, всяко с по 16 класни стаи. Всяка къща ще е с повърхност 100 кв. метра съгласно проекта, огласен от турския в. " Хюриет ". За да се осъществен тези проекти, е нужна повърхност от 92.6 млн. кв. метра. Програмата планува усвояването и на 140 млн. кв. метра земеделска земя, тъй като Анкара има намерение
да вмени и занаят
на бежанците, които да се занимават със земеделие и отглеждане на животни.
В Турция, където в медиите рядко може да се чуе сериозен глас, е мъчно да се реши дали турците имат вяра в проекта на държавното управление да реализира този величествен план по преселване и да извърши строителството, както и дълготрайно да ръководи план за 27 милиарда $. Почти никой не задава неуместни въпроси като по какъв начин ще се реализира тъкмо програмата - значимото е да не се разсейват турците, а и бежанците от всекидневните си житейски занимания. Съединени американски щати, които започнаха взаимни патрули с турската страна преди интервенцията, с цел да проправят пътя на " зоната за сигурност ", не разясняват обстоятелството, че Анкара счита да пресели над 1 милион бежанци в тази зона, която би трябвало да бъде освободена както от силите на Съединени американски щати, по този начин и от техните сътрудници, с цел да се отвори път за новия ред.
От друга страна, в случай че Турция успее в проектите си, тя ще е основала един от най-луксозните жилищни планове в Близкия изток и ще трансформира Североизточна Сирия в един от най-богатите и добре проведени райони в тази част на света. Потенциално това би могло да значи, че множеството сирийци от цялата територия на страната, която е безусловно пометена от дългогодишната революция, в която починаха над половин милион души, а милиони са разселени, ще желае достъп до този първокласен оазис. Как Турция ще реши
кой може и кой не може да се заселва там
е напълно неразбираемо, а тази възможност основава риск от неустойчивост, тъй като не е изключено сирийците да се борят със зъби и нокти да се настанят в просторните къщи от по 100 кв. м. Сирийците, които живеят действително под турско ръководство в Африн, Идлиб и други региони на Източна Сирия, също ще се чудят за какво на тях не се обезпечават такива условия и поради недоволството могат да се чакат митинги и безредици.
Разселването на сирийските бежанци от Турция назад в Сирия сигурно ще отслаби натиска върху Ердоган и държавното управление му. Но програмата има и други цели. Анкара гневно се опълчва на основаване на кюрдски самостоятелен регион в Североизточна Сирия и настаняването там на други хора сигурно ще е преграда пред кюрдска автономност.
Историята на други сходни планове за разселване сочи, че те могат да бъдат брутално ефикасни от позиция на властта, която ги инициира, само че постоянно завършват печално за хората, които визира директно. Страданията са и за хората, които биват преселвани, и за локалните, чиято земя се заема, и те би трябвало да се разселват също.
Преднамереното опълчване на две групи от популацията е съвършена рецепта за етническо напрежение, което ще сътвори трайна неустойчивост даже и след преустановяване на бойните дейности.
Дълго преди актуалната бежанска рецесия Анкара е показвала предпочитание да гони или да трансплантира общности като средство за обезпечаване на по-здрав надзор върху кюрдските региони. От 20-те години на предишния век турските управляващи употребяват разселвания, за
да отстраняват кюрдската опозиция
в Югоизточна Турция и да предотвратят сепаратистка опасност.
Хиляди уседнали или номадски общности са прогонени от земите, които населяват, стотици цивилен водачи принудително са изселвани в затънтени краища на страната. На тяхно място пък са заселвани бежанци от други региони. През 50-те години турското държавно управление подхваща политика да засели най-вече кюрдски региони с имигранти от Балканите и Кавказ. През 80-те и 90-те години Анкара заселва хиляди бежанци от Централна Азия, главно етнически киргизи, в гранични региони.
Всички тези прехвърляния на етнически групи разчитат на циничната логичност за относителната преданост. Кюрдите, считани за нелоялни и дестабилизиращи своите територии, стават съдружници на властта, когато са употребявани да изтласкат гърците в Кипър. Албанците и черкезите са възприемани като източник на престъпност и безредици, когато в началото се заселват край Истанбул, само че тази им известност е употребена от властта, когато ги местят на югоизток като контрапункт на кюрдите.
Опитът от близо век в тези старания обаче не носят нито мир, нито ред в района. Често самите имигрантски общности, местени в неподходящи условия, отхвърлят да се заселят в тях или просто се претопяват с течение на времето.
Турция от дълго време приказва за " зона за сигурност " и заради заканите за личната й сигурност счита, че има право да окупира част от Сирия. Едва седмици преди началото на офанзивата си оттатък сирийската граница турските управляващи огласиха амбициозната си стратегия за преселване и уседналост на към 1 млн. от общо над 3.6 млн. сирийци, които сега са в Турция. Те щели да бъдат настанени в съвременни домове, чието изграждане е най-мащабният сходен план в историята до момента. Иранската Прес тв, която нормално показва възгледите на иранското държавно управление, назова този проект
" изрязване на парче земя в арабската страна " в интерес на Анкара
Турските управляващи оферират да построят 200 000 жилища за над 1 млн. сирийски бежанци, които сега са в Турция. Много от тях са от региони към Алепо, само че Анкара не им предлага да се върнат покрай родните си места като да вземем за пример в провинциите Джараблус или Идлиб. Тя желае да ги разсели в региони към североизточната граница. Критици изясняват, че това е част от замисъла на Ердоган да промени демографски този исторически кюрдски район, като го насели с хора, които нямат нищо общо с локалните и които са подвластни от помощта и поддръжката на Турция.
Финансовите, икономическите и обществените измерения на програмата са прекомерно амбициозни даже за богати и могъщи страни, а Турция не е измежду водещите в това отношение. Това не пречи на Анкара да възнамерява построяването на
140 нови градове, всеки с по 5000 поданици,
в 10 новообособени региона на Сирия. Тези градове, в случай че съдим по изображенията, публикувани в турски медии, наподобяват на съвременни градове, надалеч по-луксозни от тези в Турция. Турското държавно управление споделя, че задачата му е да " устрои 2 милиона сирийци с поддръжката на интернационалната общественост, като обезпечи кротичък кулоар по продължение на 480 км и дълбочина 30 км първоначално ". Програмата даже бе рекламирана с дипляни, раздавани в коридорите на Общото заседание на Организация на обединените нации при откриването на сесията му през септември.
Напълно пренебрегвайки обстоятелството, че тези региони имат свое население, Анкара развива програмата си макар правата на благосъстоятелност, съществуващи сега върху тези терени в Сирия, и се хвали, че ще направи образцови селища с къщи, хамбари, юношески центрове, джамии. Във всяко обитаемо място ще има спортна зала или стадион, по две учебни заведения, всяко с по 16 класни стаи. Всяка къща ще е с повърхност 100 кв. метра съгласно проекта, огласен от турския в. " Хюриет ". За да се осъществен тези проекти, е нужна повърхност от 92.6 млн. кв. метра. Програмата планува усвояването и на 140 млн. кв. метра земеделска земя, тъй като Анкара има намерение
да вмени и занаят
на бежанците, които да се занимават със земеделие и отглеждане на животни.
В Турция, където в медиите рядко може да се чуе сериозен глас, е мъчно да се реши дали турците имат вяра в проекта на държавното управление да реализира този величествен план по преселване и да извърши строителството, както и дълготрайно да ръководи план за 27 милиарда $. Почти никой не задава неуместни въпроси като по какъв начин ще се реализира тъкмо програмата - значимото е да не се разсейват турците, а и бежанците от всекидневните си житейски занимания. Съединени американски щати, които започнаха взаимни патрули с турската страна преди интервенцията, с цел да проправят пътя на " зоната за сигурност ", не разясняват обстоятелството, че Анкара счита да пресели над 1 милион бежанци в тази зона, която би трябвало да бъде освободена както от силите на Съединени американски щати, по този начин и от техните сътрудници, с цел да се отвори път за новия ред.
От друга страна, в случай че Турция успее в проектите си, тя ще е основала един от най-луксозните жилищни планове в Близкия изток и ще трансформира Североизточна Сирия в един от най-богатите и добре проведени райони в тази част на света. Потенциално това би могло да значи, че множеството сирийци от цялата територия на страната, която е безусловно пометена от дългогодишната революция, в която починаха над половин милион души, а милиони са разселени, ще желае достъп до този първокласен оазис. Как Турция ще реши
кой може и кой не може да се заселва там
е напълно неразбираемо, а тази възможност основава риск от неустойчивост, тъй като не е изключено сирийците да се борят със зъби и нокти да се настанят в просторните къщи от по 100 кв. м. Сирийците, които живеят действително под турско ръководство в Африн, Идлиб и други региони на Източна Сирия, също ще се чудят за какво на тях не се обезпечават такива условия и поради недоволството могат да се чакат митинги и безредици.
Разселването на сирийските бежанци от Турция назад в Сирия сигурно ще отслаби натиска върху Ердоган и държавното управление му. Но програмата има и други цели. Анкара гневно се опълчва на основаване на кюрдски самостоятелен регион в Североизточна Сирия и настаняването там на други хора сигурно ще е преграда пред кюрдска автономност.
Историята на други сходни планове за разселване сочи, че те могат да бъдат брутално ефикасни от позиция на властта, която ги инициира, само че постоянно завършват печално за хората, които визира директно. Страданията са и за хората, които биват преселвани, и за локалните, чиято земя се заема, и те би трябвало да се разселват също.
Преднамереното опълчване на две групи от популацията е съвършена рецепта за етническо напрежение, което ще сътвори трайна неустойчивост даже и след преустановяване на бойните дейности.
Дълго преди актуалната бежанска рецесия Анкара е показвала предпочитание да гони или да трансплантира общности като средство за обезпечаване на по-здрав надзор върху кюрдските региони. От 20-те години на предишния век турските управляващи употребяват разселвания, за
да отстраняват кюрдската опозиция
в Югоизточна Турция и да предотвратят сепаратистка опасност.
Хиляди уседнали или номадски общности са прогонени от земите, които населяват, стотици цивилен водачи принудително са изселвани в затънтени краища на страната. На тяхно място пък са заселвани бежанци от други региони. През 50-те години турското държавно управление подхваща политика да засели най-вече кюрдски региони с имигранти от Балканите и Кавказ. През 80-те и 90-те години Анкара заселва хиляди бежанци от Централна Азия, главно етнически киргизи, в гранични региони.
Всички тези прехвърляния на етнически групи разчитат на циничната логичност за относителната преданост. Кюрдите, считани за нелоялни и дестабилизиращи своите територии, стават съдружници на властта, когато са употребявани да изтласкат гърците в Кипър. Албанците и черкезите са възприемани като източник на престъпност и безредици, когато в началото се заселват край Истанбул, само че тази им известност е употребена от властта, когато ги местят на югоизток като контрапункт на кюрдите.
Опитът от близо век в тези старания обаче не носят нито мир, нито ред в района. Често самите имигрантски общности, местени в неподходящи условия, отхвърлят да се заселят в тях или просто се претопяват с течение на времето.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ