„Джумхуриет“ : С-400 е повече от покупка на оръжие
Анкара. Ако Турция употребява изтребители F-35 дружно със С-400, тогава ще се обясни, дали фактически радарите на съветските средства за противовъздушна защита (ПВО) не виждат тези самолети, и Анкара ще е първата, която ще узнае това. Оттук идва и страхът на Пентагона. В актуалната военна литература има две значими доктрини, които дефинират наложителните параметри за отбрана на независимостта и суверенитета на страните. Защото, според актуалните военни тактики, преди да бъде осъществено навлизане в която и да е страна или район, би трябвало да се обезпечи контролът над въздушното пространство на този район. Войните в Персийския залив са едни от най-ясните образци от актуалната история, написа турският всекидневник „ Джумхуриет “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Една от упоменатите доктрини е концепцията за предимство във въздуха (airsuperiority), а другата е владичество във въздуха (airdominance). Първата теория допуска реализиране на тактическо предимство в своето въздушно пространство при неговото нарушение от задгранични самолети посредством изпращане на личната бойна авиация, която да прихване и в профил нежелания аероплан от района благодарение на предизвестие, въздушен пердах, или неговото заличаване. А господството във въздуха подразбира способността на страната да обезвреди всеки нежелан въздушен обект в рамките на личното въздушно пространство на по-стратегическо равнище. Това може да бъде противников аероплан, безпилотен летателен уред (БПЛА), ударен БПЛА, или изстреляна от врага ракета клас „ въздух-земя “ или „ земя – земя “.
Турция към момента има капацитета да си обезпечи въздушно предимство в района, само че е най-уязвима от ракетна офанзива извън. За да посрещне тази неотложна потребност, през 2017 година страната се споразумя с Русия за закупуването на най-ефективните системи за противовъздушна защита на далечни дистанции и противоракетна защита на пазара. Представителите на Секретариата по военна индустрия на Турция оповестяват, че С-400 ще бъдат доставени в страната през 2019 година, а първите две системи ще влязат на бойно дежурство през ноември с.г., като на тях ще бъде открито турско програмно обезпечаване на системата за различаване „ свой-чужд “. Тези системи ще дадат на Турция съществено стратегическо предимство в района. Но има страна, която се афишира уверено срещу този ход на Турция: Съединени американски щати.
Има ли заплаха за НАТО?
Съединени американски щати изясняват своите възражения по този начин: 1) страна-член на НАТО не може да употребява оръжие съветско производство; 2) С-400 не могат да бъдат интегрирани в системата за Противовъздушна отбрана на НАТО. Освен това Пентагонът отбелязва, че в случай че Турция купи системи С-400, няма да й бъдат предадени изтребителите от пето потомство F-35 и даже заплашва да й наложи оръжейно ембарго.
Очевиден факт е обаче, че от прилежащите страни, с изключение на Гърция, която употребява системи С-300, сходни оръжейни системи употребяват и България, и Словакия.
По някакъв метод те съумяха да интегрират тези комплекси в системата за въздушно наблюдаване на НАТО. Съединени американски щати знаят това. Тогава за какво те заемат толкоз твърда позиция във връзка с Турция? Какво ще се случи и ще се промени, в случай че Турция получи С-400? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.
Системите за Противовъздушна отбрана С-400 употребяват многодиапазонни радарни системи и разнообразни ракети за унищожаването на задачите. С-400 могат автоматизирано да избират ракета за изстрелване, въз основа на характерностите на задачите. Благодарение на тези радарни и ракетни системи, комплексите, ситуирани да вземем за пример в Хатай, могат да засекат задачата на разстояние от 600 километра, т.е. да обзет въздушното пространство на съвсем цялата Сирии, Източното Средиземноморие и Кипър едновременно.
По същия метод, комплексите, ситуирани в Измир, могат да управляват въздушното пространство на Западното Средиземноморие, цялата Гърция, в това число и Егейския район. Тези комплекси могат да заловен на прицел въздушен обект на разстояние от 400 километра и да го унищожат на разстояние от 250 километра. Това значи, че тези системи освен дават на Турция способността да обезврежда заканите, които могат да идват от забележителна част от Близкия изток, основно от Иран, Ирак, Сирия и Израел, само че в това време да й дадат безусловно стратегическо предимство, което да й разреши да предотврати всевъзможни стратегически превъзходства, което разрешава да не се позволен никакви военни интервенции без единодушието на Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие и изключително предвид на всички газови залежи към Кипър. Може би, точно това безпокои Съединени американски щати. Защото Съединените щати, които предоставиха системите за Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “ (Paitriot) дори на Саудитска Арабия, употребяват по отношение на Турция дългогодишни тактики за отсрочване.Ту Пентагонът, ту Конгресът препятстват продажбата на „ Пейтриът “ на Анкара.
Ще осуетят проекта за основаване на терористически кулоар
По-рано Турция, която желаеше да купи от Китай HQ-9, аналог на системата за противовъздушна защита S-300, също се сблъска с натиска на Съединени американски щати и се отхвърли от договорката. Но когато президентът Ердоган разгласи подписването на съглашение за С-400 и заплащането в задатък, протестните гласове от Съединени американски щати звучаха още по-силно. Руската страна също по този начин споделя, че първата доставка ще се състои в средата на 2019 година, а през ноември тази година системите ще стартират работа. Докато Съединени американски щати години наред заблуждаваха Турция, без да им дават „ Пейтриът “, потреблението на системите С-400 от Турция явно трябваше да раздразни Вашингтон. В допълнение, американски специалисти признават, че C-400 е по-добър от „ Пейтриът “ по своите характерности.
Освен това доставката на С-400 в Турция и дейното им потребление от турската войска значително ще попречи на осъществяването на проекта на Съединени американски щати за основаване на терористичен кулоар, за който те трансферираха 23 хиляди камиона с оръжие на изток от Ефрат. Да допуснем, че Турция разгласи северната част на Сирия за неразрешена за полети зона. В момента Турция няма оръжия за това. С разгръщането на системите С-400 Турция ще може да подсигурява сигурността освен на сухопътните и морските си граници, само че също по този начин и на прочистената от терористите зона в Сирия.
Истинският боязън на Пентагона
Сега да се занимаем с въпроса за оръжейното ембарго на Съединени американски щати и доставката на изтребителите F-35, както и аргументите за налагането на това ембарго... Да, в случай че Съединени американски щати не дават на Турция изтребители F-35, то от 2024 до 2030 година Турция може да се сблъска с проблеми в обезпечаването на въздушно предимство, до момента в който в същото време Съединени американски щати могат да стартират предаването на самолетите F-16 на Гърция през 2023-2024 година. Тези самолети ще превъзхождат по своите характерности тези, с които сега разполагат въоръжените сили (ВС) на Турция. Но, когато на въоръжение в Турция стартират да влизат националните бойни самолети от пето потомство (TFX), което, съгласно проекта на Организацията за военна индустрия, би трябвало да се случи не по-късно от 2030 година, този проблем ще бъде преодолян. Съединени американски щати и по този начин отдавна ползват мълчешком оръжейно ембарго на Турция. На Анкара не се дават, да вземем за пример, револвери за специфичните елементи. А на терористите дават оръжия, които Водоснабдителна система на Турция нямат. Но историята демонстрира, че от всички наложени ембарго от времената на Операцията за поддържане на мира в Кипър е печелила Турция. Всеки път вътрешното произвеждане с потребление на националните благоприятни условия получаваше нов подтик. Освен това самолетите F-35 са значим артикул, само че не са единственият вид за Турция. Анкара, като сътрудник в плана също има сериозен принос в производството на F-35. Изключването й от плана ще коства на Съединени американски щати и пари, и време. Турция, на собствен ред, схваща паниките на Съединени американски щати и дава обещание да им обърне нужното внимание.
Ако Турция употребява самолетите F-35 дружно със С-400, тогава ще се обясни фактически ли радарите на съветските системи за Противовъздушна отбрана не виждат тези изтребители, и Турция ще бъде първата, която ще го разбере. Оттук идва и страхът на Пентагона. Чрез системите С-400, ситуирани в Турция, радиоелектронните следи на самолетите F-35 могат да стигнат до Русия и, което може и да е по-важно – СВАщ мислят за следствията, които ще зародят за плана, в случай че тази информация бъде открита... Програмата за F-35 бе стартирана през 1992 година и се чака тя да работи до 2070 година; допуска се, че за това време общият бюджет за строителството на изтребители дружно със закупените ще бъде 1,6 трилиона $. Проектът, на който Конгресът на Съединени американски щати неведнъж удължаваше периодите и усилваше бюджета, повече от един път беше на път да бъде отменен; съгласно някои прогнози, планът може да спре доста преди 2070 година, тъй като даже и през днешния ден неговото отменяне ще докара до огромни загуби. В тази обстановка, планът, който и по този начин към този момент е толкоз злепоставен, занимателен и безценен, може да бъде спрян изцяло, в случай че получените от Турция С-400 могат да „ видят “ F-35 и да „ ги ударят “. Ще пропаднат и продажбите на стойност 650 милиарда $, които би трябвало да бъдат получени от продажбата на близо пет хиляди F-35 единствено в страните от Европейския съюз. Ето какво лежи в основата на казуса.
А въпросът за това, че Съединени американски щати няма да продадат F-35 на Турция, която има С-400, самичък по себе си е предмет на настрана проучване. Може да се каже, че Вашингтон надали ще предприеме такива ограничения. Ако Съединени американски щати не продадат F-35 на Турция, т.е. я изключат от програмата, това ще направи производството на тези самолети по-скъпо и ще забави доставката им за непредвидим интервал.
Ходът на Анкара е от сериозно значение
Турция споделя, че може да откри решение на тези проблеми. Други страни-членки на НАТО, които са въоръжени с С-300, съумяха да създадат това.
Всичко ще стане ясно в скоро време. Не мисля, че тези, които десетки години след Студената война към момента се управляват от подобен метод на мислене, ще получат кой знае каква огромна полза. Днес дори и Европейският съюз създава проекти за основаване на своя войска отвън НАТО. Това значи, че политическото управление в Германия и Франция също е наясно с това. Както преди доста години сподели Исмет паша (Исмет Иньоню, турски пълководец, вторият президент на Турция – бел. прев.), „ ще се сътвори нов свят и Турция ще заеме своето място в него “. Оттогава измина близо век и в този момент този нов свят се основава. В новата конструкция Турция може да заеме по-силна и значима позиция и да играе по-активна роля.
Покупката на С-400 е най-големият и неустрашим ход, изработен през 96-годишната история на Републиката в сходство с доктрините на Мустафа Кемал Ататюрк, че „ бъдещето е на небесата “ и „ няма отбрана на фронтовата линия, има защита на територията, която е цялата страна “. На турския ход със С-400 би трябвало да се гледа по-широко и да се вникне в общата картина.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Една от упоменатите доктрини е концепцията за предимство във въздуха (airsuperiority), а другата е владичество във въздуха (airdominance). Първата теория допуска реализиране на тактическо предимство в своето въздушно пространство при неговото нарушение от задгранични самолети посредством изпращане на личната бойна авиация, която да прихване и в профил нежелания аероплан от района благодарение на предизвестие, въздушен пердах, или неговото заличаване. А господството във въздуха подразбира способността на страната да обезвреди всеки нежелан въздушен обект в рамките на личното въздушно пространство на по-стратегическо равнище. Това може да бъде противников аероплан, безпилотен летателен уред (БПЛА), ударен БПЛА, или изстреляна от врага ракета клас „ въздух-земя “ или „ земя – земя “.
Турция към момента има капацитета да си обезпечи въздушно предимство в района, само че е най-уязвима от ракетна офанзива извън. За да посрещне тази неотложна потребност, през 2017 година страната се споразумя с Русия за закупуването на най-ефективните системи за противовъздушна защита на далечни дистанции и противоракетна защита на пазара. Представителите на Секретариата по военна индустрия на Турция оповестяват, че С-400 ще бъдат доставени в страната през 2019 година, а първите две системи ще влязат на бойно дежурство през ноември с.г., като на тях ще бъде открито турско програмно обезпечаване на системата за различаване „ свой-чужд “. Тези системи ще дадат на Турция съществено стратегическо предимство в района. Но има страна, която се афишира уверено срещу този ход на Турция: Съединени американски щати.
Има ли заплаха за НАТО?
Съединени американски щати изясняват своите възражения по този начин: 1) страна-член на НАТО не може да употребява оръжие съветско производство; 2) С-400 не могат да бъдат интегрирани в системата за Противовъздушна отбрана на НАТО. Освен това Пентагонът отбелязва, че в случай че Турция купи системи С-400, няма да й бъдат предадени изтребителите от пето потомство F-35 и даже заплашва да й наложи оръжейно ембарго.
Очевиден факт е обаче, че от прилежащите страни, с изключение на Гърция, която употребява системи С-300, сходни оръжейни системи употребяват и България, и Словакия.
По някакъв метод те съумяха да интегрират тези комплекси в системата за въздушно наблюдаване на НАТО. Съединени американски щати знаят това. Тогава за какво те заемат толкоз твърда позиция във връзка с Турция? Какво ще се случи и ще се промени, в случай че Турция получи С-400? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.
Системите за Противовъздушна отбрана С-400 употребяват многодиапазонни радарни системи и разнообразни ракети за унищожаването на задачите. С-400 могат автоматизирано да избират ракета за изстрелване, въз основа на характерностите на задачите. Благодарение на тези радарни и ракетни системи, комплексите, ситуирани да вземем за пример в Хатай, могат да засекат задачата на разстояние от 600 километра, т.е. да обзет въздушното пространство на съвсем цялата Сирии, Източното Средиземноморие и Кипър едновременно.
По същия метод, комплексите, ситуирани в Измир, могат да управляват въздушното пространство на Западното Средиземноморие, цялата Гърция, в това число и Егейския район. Тези комплекси могат да заловен на прицел въздушен обект на разстояние от 400 километра и да го унищожат на разстояние от 250 километра. Това значи, че тези системи освен дават на Турция способността да обезврежда заканите, които могат да идват от забележителна част от Близкия изток, основно от Иран, Ирак, Сирия и Израел, само че в това време да й дадат безусловно стратегическо предимство, което да й разреши да предотврати всевъзможни стратегически превъзходства, което разрешава да не се позволен никакви военни интервенции без единодушието на Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие и изключително предвид на всички газови залежи към Кипър. Може би, точно това безпокои Съединени американски щати. Защото Съединените щати, които предоставиха системите за Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “ (Paitriot) дори на Саудитска Арабия, употребяват по отношение на Турция дългогодишни тактики за отсрочване.Ту Пентагонът, ту Конгресът препятстват продажбата на „ Пейтриът “ на Анкара.
Ще осуетят проекта за основаване на терористически кулоар
По-рано Турция, която желаеше да купи от Китай HQ-9, аналог на системата за противовъздушна защита S-300, също се сблъска с натиска на Съединени американски щати и се отхвърли от договорката. Но когато президентът Ердоган разгласи подписването на съглашение за С-400 и заплащането в задатък, протестните гласове от Съединени американски щати звучаха още по-силно. Руската страна също по този начин споделя, че първата доставка ще се състои в средата на 2019 година, а през ноември тази година системите ще стартират работа. Докато Съединени американски щати години наред заблуждаваха Турция, без да им дават „ Пейтриът “, потреблението на системите С-400 от Турция явно трябваше да раздразни Вашингтон. В допълнение, американски специалисти признават, че C-400 е по-добър от „ Пейтриът “ по своите характерности.
Освен това доставката на С-400 в Турция и дейното им потребление от турската войска значително ще попречи на осъществяването на проекта на Съединени американски щати за основаване на терористичен кулоар, за който те трансферираха 23 хиляди камиона с оръжие на изток от Ефрат. Да допуснем, че Турция разгласи северната част на Сирия за неразрешена за полети зона. В момента Турция няма оръжия за това. С разгръщането на системите С-400 Турция ще може да подсигурява сигурността освен на сухопътните и морските си граници, само че също по този начин и на прочистената от терористите зона в Сирия.
Истинският боязън на Пентагона
Сега да се занимаем с въпроса за оръжейното ембарго на Съединени американски щати и доставката на изтребителите F-35, както и аргументите за налагането на това ембарго... Да, в случай че Съединени американски щати не дават на Турция изтребители F-35, то от 2024 до 2030 година Турция може да се сблъска с проблеми в обезпечаването на въздушно предимство, до момента в който в същото време Съединени американски щати могат да стартират предаването на самолетите F-16 на Гърция през 2023-2024 година. Тези самолети ще превъзхождат по своите характерности тези, с които сега разполагат въоръжените сили (ВС) на Турция. Но, когато на въоръжение в Турция стартират да влизат националните бойни самолети от пето потомство (TFX), което, съгласно проекта на Организацията за военна индустрия, би трябвало да се случи не по-късно от 2030 година, този проблем ще бъде преодолян. Съединени американски щати и по този начин отдавна ползват мълчешком оръжейно ембарго на Турция. На Анкара не се дават, да вземем за пример, револвери за специфичните елементи. А на терористите дават оръжия, които Водоснабдителна система на Турция нямат. Но историята демонстрира, че от всички наложени ембарго от времената на Операцията за поддържане на мира в Кипър е печелила Турция. Всеки път вътрешното произвеждане с потребление на националните благоприятни условия получаваше нов подтик. Освен това самолетите F-35 са значим артикул, само че не са единственият вид за Турция. Анкара, като сътрудник в плана също има сериозен принос в производството на F-35. Изключването й от плана ще коства на Съединени американски щати и пари, и време. Турция, на собствен ред, схваща паниките на Съединени американски щати и дава обещание да им обърне нужното внимание.
Ако Турция употребява самолетите F-35 дружно със С-400, тогава ще се обясни фактически ли радарите на съветските системи за Противовъздушна отбрана не виждат тези изтребители, и Турция ще бъде първата, която ще го разбере. Оттук идва и страхът на Пентагона. Чрез системите С-400, ситуирани в Турция, радиоелектронните следи на самолетите F-35 могат да стигнат до Русия и, което може и да е по-важно – СВАщ мислят за следствията, които ще зародят за плана, в случай че тази информация бъде открита... Програмата за F-35 бе стартирана през 1992 година и се чака тя да работи до 2070 година; допуска се, че за това време общият бюджет за строителството на изтребители дружно със закупените ще бъде 1,6 трилиона $. Проектът, на който Конгресът на Съединени американски щати неведнъж удължаваше периодите и усилваше бюджета, повече от един път беше на път да бъде отменен; съгласно някои прогнози, планът може да спре доста преди 2070 година, тъй като даже и през днешния ден неговото отменяне ще докара до огромни загуби. В тази обстановка, планът, който и по този начин към този момент е толкоз злепоставен, занимателен и безценен, може да бъде спрян изцяло, в случай че получените от Турция С-400 могат да „ видят “ F-35 и да „ ги ударят “. Ще пропаднат и продажбите на стойност 650 милиарда $, които би трябвало да бъдат получени от продажбата на близо пет хиляди F-35 единствено в страните от Европейския съюз. Ето какво лежи в основата на казуса.
А въпросът за това, че Съединени американски щати няма да продадат F-35 на Турция, която има С-400, самичък по себе си е предмет на настрана проучване. Може да се каже, че Вашингтон надали ще предприеме такива ограничения. Ако Съединени американски щати не продадат F-35 на Турция, т.е. я изключат от програмата, това ще направи производството на тези самолети по-скъпо и ще забави доставката им за непредвидим интервал.
Ходът на Анкара е от сериозно значение
Турция споделя, че може да откри решение на тези проблеми. Други страни-членки на НАТО, които са въоръжени с С-300, съумяха да създадат това.
Всичко ще стане ясно в скоро време. Не мисля, че тези, които десетки години след Студената война към момента се управляват от подобен метод на мислене, ще получат кой знае каква огромна полза. Днес дори и Европейският съюз създава проекти за основаване на своя войска отвън НАТО. Това значи, че политическото управление в Германия и Франция също е наясно с това. Както преди доста години сподели Исмет паша (Исмет Иньоню, турски пълководец, вторият президент на Турция – бел. прев.), „ ще се сътвори нов свят и Турция ще заеме своето място в него “. Оттогава измина близо век и в този момент този нов свят се основава. В новата конструкция Турция може да заеме по-силна и значима позиция и да играе по-активна роля.
Покупката на С-400 е най-големият и неустрашим ход, изработен през 96-годишната история на Републиката в сходство с доктрините на Мустафа Кемал Ататюрк, че „ бъдещето е на небесата “ и „ няма отбрана на фронтовата линия, има защита на територията, която е цялата страна “. На турския ход със С-400 би трябвало да се гледа по-широко и да се вникне в общата картина.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ