Артър Кларк - писателят, който виждаше космическото бъдеще
Английският публицист Артър Кларк е считан за една от най-влиятелните персони в научната фантастика. Той е получил всички вероятни награди в тази област - " Небюла " (1972, 1974, 1979), " Хюго " (1974, 1980). През 1986 година е разгласен за Велик занаятчия на Организацията на писателите фантасти на Съединени американски щати, през 1989 година става джентълмен на Ордена на Британската империя, а през 1999 година получава рицарско звание.
Той обаче не е единствено публицист, а също по този начин откривател, подводен откривател и водещ на документални сериали. Заедно с режисьора Стенли Кубрик е съавтор на сюжета на кино лентата " 2001: Космическа Одисея ", считан за един от най-влиятелните филми на всички времена. Той в действителност се ражда от описа на Кларк " Стражът " (The Sentinel) и романът за Одисеята излиза, до момента в който се написа филмовият сюжет. Последват го " 2010 ", " 2061 " и " 3001: Последната авантюра ".
Сър Артър Чарлз Кларк е роден преди 105 години - на 16 декември 1917-а, в Майнхед, графство Съмърсет. Отрасва във плантация, където обича нощем да следи звездите, да събира вкаменелости и да чете американски списания за научна фантастика. Още като тийнейджър се причислява към Младежката астрономическа асоциация и сътрудничи на сп. " Урания ", което се издава в Глазгоу от Марион Иди. По негова молба издателката включва в списанието и раздел „ Астронавтика “, където Кларк пише поредица от публикации за галактически кораби и пътувания.
През 1936 г. той се мести в Лондон и работи в Съвета по обучение като пенсионен инспектор. По време на Втората международна война и малко след нея (1941-46) Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен експерт. След това приключва образованието си и получава тапия по математика и физика от Кралския лицей в Лондон, като по това време е и президент на Британското междупланетно общество (1946-47), служба, която заема и в интервала 1951-53 г.
Артър Кларк има значим принос за възникването на концепцията за стационарните информационни спътници на Земята. Той развива концепцията, че такива орбитални станции биха били идеални за предаване на информация и я излага в документ, публикуван измежду главните механически членове на Британското междупланетно общество през 1945 година
Кларк също така е написал и редица научни книги, описващи техническите детайлности и обществените последствия от ракетостроенето и галактическите полети. Заради този негов принос в теорията на космонавтиката, геостационарната орбита на 36 000 км над Екватора е публично наречена Орбита на Кларк от интернационалния астрономически съюз.
Книгата му от 1951 г. „ Изследването на космоса “ пък е употребена от ракетния пионер Вернер декор Браун да убеди американския президент Джон Кенеди, че е допустимо да се стигне и стъпи на Луната. След излизането през 1968 година на " 2001: Космическа Одисея " Кларк става знаменит и много издирван като коментатор за наука и технологии, изключително по време на американската галактическа стратегия " Аполо ". А през 80-те и началото на 90-те той показва на света своите ТВ поредици " Мистериозният свят на Артър Кларк ", " Светът на странните сили на Артър Кларк " и " Мистериозната галактика на Артър Кларк ".
Писателят се реалокира да живее в Цейлон (сега Шри Ланка) още през 1956 година и остава до гибелта си на 19 март 2008 година Там се отдава на друго свое въодушевление - гмуркането. През 1957 година, при гмуркане край брега на Тринкомали той открива подводни руини на добре непокътнат храм, което впоследствие прави района извънредно известен измежду гмуркачите. Кларк го разказва в книгата си " Рифовете на Тапробан ". Писателят, който живее главно в столицата Коломбо, основава и учебно заведение за гмуркачи покрай Тринкомали и постоянно се гмурка в покрайнините.
Първият научнофантастичен разказ на Кларк е Against the Fall of Night, оповестен като новела през 1948 година Той става доста известен и е смятан за реформаторски с някои от концепциите в него. Кларк преработва и уголемява новелата в цялостен разказ, оповестен през 1953 година, а след това и още един път - с цел да се трансформира в " Градът и звездите " през 1956 година, който бързо става едно от наложителните четива в тази област. Третият му разказ - " Краят на детството ", също е оповестен през 1953 година, затвърждавайки известността му.
" Стражът " (The Sentinel) е написан от Кларк още през 1948 година за конкурс на Би Би Си. Въпреки че историята е отхвърлена, тя променя хода на кариерата му, тъй като след това става основа за " 2001: Космическа Одисея ", трансформирала го в международна звезда.
В началото на 70-те години Кларк подписва контракт за издаване на три книги, което е връх за публицист на научна фантастика по това време. Първият от трите е емблематичният " Среща с Рама " (1973), който печели всички съществени жанрови награди.
През ХХ век Артър Кларк, дружно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн, бяха наречени " Голямата тройка " на писателите фантасти. Кларк и Хайнлайн стартират между тях преписка още през 1951 година, а още на идната година се срещат и остават в близки връзки до края. Първата среща на англичанина с Азимов е през 1953 година и двамата десетилетия наред си разменят другарски насмешки. Дори подписват вербален " Договор Кларк-Азимов ", съгласно който, като ги питат кой е по-добър, ще дават отговор, че Кларк е по-добрият в научната фантастика, а Азимов е по-добрият в научната литература.
Няколко дни преди да почине писателят прави последна редакция на ръкописа на " Последната теорема ", по която си сътрудничи по имейл с Фредерик Пол. Книгата е публикувана няколко месеца след гибелта на Кларк.
Наред с многото си литературни призове и посвещаването в рицарство англичанинът има и номинация за Нобелова премия за мир през 1994 година, а също по този начин и наградата " Калинг " (1962) за достижения в популяризирането на науката.
През 2001 година апаратът " Одисей ", който е изпратен в орбита към Марс, е кръстен по този начин в чест на творбите на Кларк. На негово име са учредени и две награди - за галактически достижения и за научнофантастични произведения, които се присъждат годишно в Обединеното кралство.
На него са наречени още метеорит (4923 Кларк), тип динозавър, чийто остатъци са открити в Австралия (Serendipaceratops arthurcclarkei), Институтът за съвременни технологии в Шри Ланка, Околовръстният път на Коломбо, планина на една от луните на Плутон (Clarke Montes), както и избликът на гама лъчи (GRB 080319B - " Събитието Кларк " ), зародил единствено часове преди гибелта на писателя през 2008 година и сложил нов връх за най-ярък обект, следен в миналото от хора във Вселената.
Той обаче не е единствено публицист, а също по този начин откривател, подводен откривател и водещ на документални сериали. Заедно с режисьора Стенли Кубрик е съавтор на сюжета на кино лентата " 2001: Космическа Одисея ", считан за един от най-влиятелните филми на всички времена. Той в действителност се ражда от описа на Кларк " Стражът " (The Sentinel) и романът за Одисеята излиза, до момента в който се написа филмовият сюжет. Последват го " 2010 ", " 2061 " и " 3001: Последната авантюра ".
Сър Артър Чарлз Кларк е роден преди 105 години - на 16 декември 1917-а, в Майнхед, графство Съмърсет. Отрасва във плантация, където обича нощем да следи звездите, да събира вкаменелости и да чете американски списания за научна фантастика. Още като тийнейджър се причислява към Младежката астрономическа асоциация и сътрудничи на сп. " Урания ", което се издава в Глазгоу от Марион Иди. По негова молба издателката включва в списанието и раздел „ Астронавтика “, където Кларк пише поредица от публикации за галактически кораби и пътувания.
През 1936 г. той се мести в Лондон и работи в Съвета по обучение като пенсионен инспектор. По време на Втората международна война и малко след нея (1941-46) Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен експерт. След това приключва образованието си и получава тапия по математика и физика от Кралския лицей в Лондон, като по това време е и президент на Британското междупланетно общество (1946-47), служба, която заема и в интервала 1951-53 г.
Артър Кларк има значим принос за възникването на концепцията за стационарните информационни спътници на Земята. Той развива концепцията, че такива орбитални станции биха били идеални за предаване на информация и я излага в документ, публикуван измежду главните механически членове на Британското междупланетно общество през 1945 година
Кларк също така е написал и редица научни книги, описващи техническите детайлности и обществените последствия от ракетостроенето и галактическите полети. Заради този негов принос в теорията на космонавтиката, геостационарната орбита на 36 000 км над Екватора е публично наречена Орбита на Кларк от интернационалния астрономически съюз.
Книгата му от 1951 г. „ Изследването на космоса “ пък е употребена от ракетния пионер Вернер декор Браун да убеди американския президент Джон Кенеди, че е допустимо да се стигне и стъпи на Луната. След излизането през 1968 година на " 2001: Космическа Одисея " Кларк става знаменит и много издирван като коментатор за наука и технологии, изключително по време на американската галактическа стратегия " Аполо ". А през 80-те и началото на 90-те той показва на света своите ТВ поредици " Мистериозният свят на Артър Кларк ", " Светът на странните сили на Артър Кларк " и " Мистериозната галактика на Артър Кларк ".
Писателят се реалокира да живее в Цейлон (сега Шри Ланка) още през 1956 година и остава до гибелта си на 19 март 2008 година Там се отдава на друго свое въодушевление - гмуркането. През 1957 година, при гмуркане край брега на Тринкомали той открива подводни руини на добре непокътнат храм, което впоследствие прави района извънредно известен измежду гмуркачите. Кларк го разказва в книгата си " Рифовете на Тапробан ". Писателят, който живее главно в столицата Коломбо, основава и учебно заведение за гмуркачи покрай Тринкомали и постоянно се гмурка в покрайнините.
Първият научнофантастичен разказ на Кларк е Against the Fall of Night, оповестен като новела през 1948 година Той става доста известен и е смятан за реформаторски с някои от концепциите в него. Кларк преработва и уголемява новелата в цялостен разказ, оповестен през 1953 година, а след това и още един път - с цел да се трансформира в " Градът и звездите " през 1956 година, който бързо става едно от наложителните четива в тази област. Третият му разказ - " Краят на детството ", също е оповестен през 1953 година, затвърждавайки известността му.
" Стражът " (The Sentinel) е написан от Кларк още през 1948 година за конкурс на Би Би Си. Въпреки че историята е отхвърлена, тя променя хода на кариерата му, тъй като след това става основа за " 2001: Космическа Одисея ", трансформирала го в международна звезда.
В началото на 70-те години Кларк подписва контракт за издаване на три книги, което е връх за публицист на научна фантастика по това време. Първият от трите е емблематичният " Среща с Рама " (1973), който печели всички съществени жанрови награди.
През ХХ век Артър Кларк, дружно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн, бяха наречени " Голямата тройка " на писателите фантасти. Кларк и Хайнлайн стартират между тях преписка още през 1951 година, а още на идната година се срещат и остават в близки връзки до края. Първата среща на англичанина с Азимов е през 1953 година и двамата десетилетия наред си разменят другарски насмешки. Дори подписват вербален " Договор Кларк-Азимов ", съгласно който, като ги питат кой е по-добър, ще дават отговор, че Кларк е по-добрият в научната фантастика, а Азимов е по-добрият в научната литература.
Няколко дни преди да почине писателят прави последна редакция на ръкописа на " Последната теорема ", по която си сътрудничи по имейл с Фредерик Пол. Книгата е публикувана няколко месеца след гибелта на Кларк.
Наред с многото си литературни призове и посвещаването в рицарство англичанинът има и номинация за Нобелова премия за мир през 1994 година, а също по този начин и наградата " Калинг " (1962) за достижения в популяризирането на науката.
През 2001 година апаратът " Одисей ", който е изпратен в орбита към Марс, е кръстен по този начин в чест на творбите на Кларк. На негово име са учредени и две награди - за галактически достижения и за научнофантастични произведения, които се присъждат годишно в Обединеното кралство.
На него са наречени още метеорит (4923 Кларк), тип динозавър, чийто остатъци са открити в Австралия (Serendipaceratops arthurcclarkei), Институтът за съвременни технологии в Шри Ланка, Околовръстният път на Коломбо, планина на една от луните на Плутон (Clarke Montes), както и избликът на гама лъчи (GRB 080319B - " Събитието Кларк " ), зародил единствено часове преди гибелта на писателя през 2008 година и сложил нов връх за най-ярък обект, следен в миналото от хора във Вселената.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ