Киномания: „Смъртта на Сталин“, иронично по английски
Англичаните, имам поради, несъмнено „ Монти Пайтън “, могат да опишат саркастично и непочтително даже за Христос. В тази неуместна паралелна действителност, в която живее Браян от „ Животът на Браян “, умира Сталин. Привидно всичко е познато – е заплашителен тиранин в мундир и с мустаци, към него са Маленков, Хрушчов, Молотов, Жуков, Берия. Същевременно всичко е някак друго, неуместно и смешно. И въпреки че „ Монти Пайтън “ нямат нищо общо с този план – в действителност с изключение на Майкъл Палин в ролята на Молотов, филмът е изработен в най-хубавите обичаи на черния британски комизъм. Историята стартира с една от фамозните дълги вечери при Сталин с значителни трапези, доста пиянство и късни кинопрожекции. Участници са „ нормалните обвинени “ – Маленков, Молотов, Берия и клоунът Хрушчов, в чиято роля е безпогрешно разпознаваемият Стив Бушеми, плешив и с коремче.
През нощта вождът припада в стаята си, само че никой от защитата не смее да влезе, с цел да ревизира какво се е случило. Такава е прочее и историческата истина. На сутринта цялото политбюро идва по неотложност, само че това не трансформира обстановката – все по този начин лежи на пода, а в Москва няма нито един доктор, задоволително дипломиран, с цел да му окаже помощ (всички лекари са или разстреляни, или в Сибир). Това прочее също не е надалеч от истината.
Смъртта на вожда поражда поредност от събития, свързани както с битката за – с няколко доста мощни включвания на Джейсън Айзъкс в ролята на маршал Жуков, по този начин и с подготовката за погребението. И въпреки че доста от детайлностите са изкуствено пресилени или напълно измислени, може да се допусна, че всичко е било даже още по-безумно.
Макар и без да е извънредно комичен или може би просто тъй като смехът по тези тематики към момента засяда някъде в гърлото, това е един доста мъдро и тъкмо изработен филм за събития, които не трябва да забравяме, само че пък е извънредно време да се научим да гледаме на тях освен с пренебрежение, само че и с комизъм. Отличен учебник по история.
През нощта вождът припада в стаята си, само че никой от защитата не смее да влезе, с цел да ревизира какво се е случило. Такава е прочее и историческата истина. На сутринта цялото политбюро идва по неотложност, само че това не трансформира обстановката – все по този начин лежи на пода, а в Москва няма нито един доктор, задоволително дипломиран, с цел да му окаже помощ (всички лекари са или разстреляни, или в Сибир). Това прочее също не е надалеч от истината.
Смъртта на вожда поражда поредност от събития, свързани както с битката за – с няколко доста мощни включвания на Джейсън Айзъкс в ролята на маршал Жуков, по този начин и с подготовката за погребението. И въпреки че доста от детайлностите са изкуствено пресилени или напълно измислени, може да се допусна, че всичко е било даже още по-безумно.
Макар и без да е извънредно комичен или може би просто тъй като смехът по тези тематики към момента засяда някъде в гърлото, това е един доста мъдро и тъкмо изработен филм за събития, които не трябва да забравяме, само че пък е извънредно време да се научим да гледаме на тях освен с пренебрежение, само че и с комизъм. Отличен учебник по история.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




