Ангкор Ват близо до град Сиемреап в Камбоджа се слави

Ангкор Ват покрай град Сиемреап в Камбоджа се слави с това, че езера и реликтови дървета тук съседстват с антични храмове.

Съвсем скоро станало ясно, че този неповторим археологически комплекс на практика няма аналог по великолепие измежду постройките от предишното.

Това сензационно изобретение е станало допустимо с помощта на актуалните технологии.

Перлата на Камбоджа

Самата дума „ ангкор “ в превод от кхмерски значи „ столица “. Построяването на комплекса се отнася към интервала от IX до XIV век. Общо тук има към 100 храма. Ангкор Ват е представлявал център на античната кхмерска цивилизация, съществувала на териториите на актуалните Виетнам и Китай, а също разпространяваща се на запад от Виетнам до Бенгалския залив.

Храмовият комплекс е отдаден на господ Вишну, изпълващ света със своята сила, а също символизира свещената петвърха планина Меру, където се придобива Върховната персона на божеството.

Според някои източници върху построяването на Ангхор Ват са се трудили 12 000 души. Но не толкоз грандиозността на това създание провокира удивление, колкото изкуството на античните резбари. Благодарение на тяхното майсторство всеки камък в състава на комплекса е затрупан с релефи, изобразяващи исторически и митологични сюжети. И нито един от тях не се повтаря.

Освен храмовете към комплекса се отнася и зданието на университета, в който към Х век към този момент са преподавали 1000 наставници.

При всеки следващ държател комплексът се е сдобивал с нови постройки. Сред тях са Бантей Срей, изпълнен от червен пясъчник, именуван „ цитаделата на дамите “, „ сандъче от розов камък “ или „ перлата на Ангкор.

Бантей Срей, „ Цитаделата на дамите “. Wikimedia Commons

С времето обособените храмове били съединени с галерии и украсени с кули.

Площта на целия комплекс е няколкостотин квадратни километра и това е най-голямото паметно оборудване в света. Тук са намерили олицетворение освен индуистки легенди, само че и будистки култове.

От вандали до туристи

За своята дълга история Ангкор ват е претърпял и войни, и протести. След гибелта на Джаяварман VII, популяризирал будизма, локалното население се върнало към индуизма. А през 1351 и 1431 година Ангкор е превземан от сиамските войски. Градът бил разграбен и последователно почнал да запада.

Хората напуснали тези места, непроходими джунгли скрили величествените храмове и европейците го разкрили чак с идването на мисионера Шарл-Емил Буйево. Той написал обстоен доклад за находката, само че в началото известието му не привлякло изключително внимание. Чак откакто през 1861 година френският странник Анри Муо описал невероятните храмове на Ангкор, почнали да демонстрират интерес към историческия монумент и многочислени експедиции тръгнали към далечната Камбоджа.

В интервала на гражданската война (1975-1979) войската на алените кхмери под управлението на Пол Пот безчовечен разрушили част от храмовете на комплекса. Поради военната конюнктура се наложило прекъсване на реставрационните работи. Повторила се историята от Средновековието. Местното население се заело да граби храмове, а джунглите още веднъж настъпили към града. Чак през 1992 година Ангкор Ват бил подложен под отбрана на ЮНЕСКО. Оттогава Ангкор ват е настъпление на туристи.

Постройките призраци

През цялото минало столетие в комплекса са провеждани археологически проучвания. В последно време на помощ на археолозите са се притекли актуалните технологии. Например с помощта на георадар археолозите са съумели да сканират територията отвън рамките на античните постройки.

Били открити следи от кули, замъци и други уреди, от които през днешния ден не са останали забележими следи. Например от южната страна към Ангкор Ват е прикрепена голяма сграда, чието предопределение е мистерия. Възможно е тя да е изпълнявала стопанска функционалност. По-рано учените не са срещали нищо сходно.

Задната фасада на Ангкор Ват

За откриването на „ невидимите “ фрагменти от комплекса учени от Камбоджа и Австралия са употребявали специфичен способ на въздушно сканиране с лазер. Изследователите считат, че преди стотици години храмовете са имали много по-голяма височина. Комплексът е претърпял към този момент няколко десетки реставрации и не всичките му елементи са достигнали до нас в първичния си тип. По-скоро площта на комплекса най-вероятно е била не 200 квадратни километра, както се смяташе по-рано, а общо 3000.

Източник