Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година до момента в който се укрива дружно със фамилията си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща.

Гневът, бунтарството, смехът и вярата, които извират от страниците, го трансформират в най-известната книга, писана от дете, в най-четения достоверен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.

Независимо дали ще го приемете като психически портрет на дете, сложено в сериозна обстановка, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Задната къща ” ще стигне до дъното на душата ви.

О, тези глупави възрастни, добре би било да се заемат със личното си образование, преди да вършат толкоз доста забележки на младите!

Колко бяха правилни думите, които баща сподели: „ Всички деца би трябвало да се грижат за личното си образование. Родителите могат единствено да дадат съвет и да посочат верния път, само че окончателното образуване на характера се крие в личните им ръце. “

Никой не може да забрани на някого да има свое мнение, колкото и млад да е той.

„ Защото в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта. “ Тази мисъл съм запомнила от някакава книга и я намирам вярна.

Наистина ли на възрастните им е по-трудно, в сравнение с младите? Не, това несъмнено не е правилно. Възрастните хора имат свое мнение за всичко и не се двоумят за делата си в живота. На нас, младите, е двойно по-трудно да отстояваме своето мнение в едно време, когато всевъзможен идеализъм се унищожава и унищожава, когато хората се демонстрират от своята най-грозна страна, когато се съмняват в истината и правото.

Това е най-трудното в нашето време: идеалите, фантазиите и хубавите упования още не са покълнали в нас, а жестоката реалност ги поваля и унищожава изцяло.

Природата ме прави смирена и подготвена по-храбро да одобрявам всички удари. За страдание ми е съдено да виждам природата през прашни прозорци с мръсни завеси пред тях. Да гледаш оттова не е наслаждение, тъй като природата е единственото, което не може да бъде сменено с нищо друго.

Най-доброто за всеки, който е уплашен, уединен или трагичен, е да излезе на открито, някъде където е напълно самичък, самичък с небето и природата.Защото едвам тогава и само тогава човек усеща, че всичко е по този начин, както би трябвало да бъде, и че той може да бъде благополучен единствено в елементарната, само че прелестна природа. Докато тя съществува, а нея постоянно ще я има, при каквито и да е условия, сигурна съм в това, тя ще е разтуха за всеки трагичен. И аз имам вяра твърдо, че при тъга природата може да донесе огромно облекчение.

Мъртвите хора получават повече цветя от живите, тъй като съжалението постоянно е било по-силно от благодарността.

Няма да се тревожа от истината, тъй като колкото по-дълго я крием, толкоз по-трудно ни е след това да я чуем.

Често падам духом, само че в никакъв случай не съм отчаяна; виждам на това наше укриване като на рисково премеждие, което е сантиментално и забавно. Гледам на всяко лишаване като на нещо занимателно за разказване в дневника ми. Решила съм да пребивавам друго от другите девойки, а и по-късно да не съм като елементарните домакини. Това наше укриване е положително начало на един забавен живот и по тази причина в най-опасните моменти се дръзвам на комичното в тях.

Млада съм и владея още доста неоткрити качества, млада съм и мощна, и изживявам това огромно приключение; то към момента продължава и аз не би трябвало да се окайвам по през целия ден. Дадено ми е доста – жизненост, бодрост и устойчивост. Всеки ден чувствувам по какъв начин се развива вътрешният ми живот, по какъв начин освобождението доближава, какъв брой са положителни хората към мен, какъв брой забавно е нашето прекарване! Защо тогава да бъда обезверена?

Наистина ли е положително качество това, че не се оставям да ми влияят другите? Хубаво ли е, че съвсем извънредно последвам пътя на личната си съвест? Искрено казано, не мога да си показва по какъв начин някой може да каже „ слаб съм “ и отново да си остане слаб. Щом към този момент го знаеш, за какво не противодействаш, за какво не каляваш характера си? „ Защото по този начин е доста по-лесно! “ Този отговор много ме потиска. По-лесно? Нима един живот, цялостен с мързел и машинация, е елементарен живот? О, не, не може да е истина, не може да е по този начин, не може хората толкоз бързо да бъдат изкушени от леността… и парите.

Много е мъчно да бъдеш независим като рационално живеещ субект. Много е мъчно да намериш пътя в морето на нерешените въпроси и постоянно да оставаш пореден. Мотая се, дни наред диря някакво изцяло ефикасно средство против ужасната дума „ елементарно “.

Това, което ви се коства елементарно и красиво, ще ви повлече към дъното – там, където няма към този момент нито другари, нито поддръжка, нито нещо красиво; към дъното, откъдето надали можеш да се измъкнеш.

Да спечелиш щастието си значи да работиш за него и да правиш положително, а не да спекулираш или да мързелуваш. Леността може да наподобява примамлива, само че единствено трудът удовлетворява.

Хората, които имат религия, могат да са щастливи, тъй като не всеки е кадърен да има вяра. Дори не е належащо да съществува страхът от наказване след гибелта или от пъкления огън. Адът и небето са неща, които доста хора не могат да одобряват, само че въпреки всичко вярата в нещо, няма значение в какво, държи индивида в правия път. И това не е страхът от Бога, а съхраняването на личната чест и съвест.

Колко красиви и положителни биха били хората, в случай че всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали денем, и проследяваха тъкмо какво е било положително и какво неприятно в личното им държание. Така човек неумишлено се пробва всеки ден още веднъж и още веднъж да поправи нещо в себе си и естествено след време ще реализира доста. Този метод може да се употребява от всеки, не коства нищо и несъмнено е доста потребен. Защото, който не знае тази мисъл, би трябвало да я научи и изпита: „ Чистата съвест прави индивида мощен! “

Всеки таи вътре в себе си положителни вести. Добрите вести са, че ти не знаеш какъв брой прелестен можеш да бъдеш, какъв брой доста можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и какъв брой огромен е капацитетът ти.

Колко прелестно е, че никой не би трябвало да чака и миг, с цел да промени света към по-добро.

Истинско знамение е, че не съм се отказала от всички свои фантазии, тъй като те наподобяват неуместни и неизпълними. Но аз крепко се държа за тях все пак, тъй като към момента имам вяра в присъщата на индивида добрина. Напълно ми е невероятно обаче и да строя всичко върху основата на гибел, злочестие и безпорядък. Виждам по какъв начин светът постепенно от ден на ден замязва на пустиня, все по-силно слушам приближаващата се гръмотевична стихия, която ще унищожи и нас, съчувствам на тъгата на милиони хора, само че като погледна към небето, си мисля, че всичко въпреки всичко ще се оправи, че тази свирепост ще свърши, че отново ще настъпят успокоение и мир в света. Дотогава би трябвало да вардя идеалите си. Във времената, които идват, може би въпреки всичко ще мога да ги осъществя.

Ние всички живеем с една цел – да бъде щастливи. Животите ни са толкоз разнообразни и въпреки всичко толкоз идентични.