Властта е солидарна с писания в жълти медии
Андрей Янкулов е някогашен прокурор в Софийската градска прокуратура. В началото на годината напусна системата поради противоречие със протичащото се в нея. Бил е зам.-министър на правораздаването (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.). Коментарът му е от профила му във " Facebook " и е във връзка изказване на правосъдния министър Данаил Кирилов пред публицисти, че арбитър Йонко Грозев от съда в Страсбург може да бъда отзован поради отчет и петиция на представителите на крайнодясна френска организация, която твърди, че 22-ма от съдиите, работили сред 2009 и 2019 година в съда са в спор на ползи. Още отзиви по тематиката четете тук.
Йонко Грозев е неоспорим престиж в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Ще ви го каже всеки, който е имал какъвто и да е, директен или индиректен, допир с тази институция.
Вместо на горделивост, че е предложила подобен собствен представител там (особено на фона на провали от сходно естество по други места), формалната българска реакция е да се солидаризира с трудове в жълти медии (буквално ( в прилежащи публикации се разясняват хай левъл политиката и лекуването с урина), да подлага на критика Грозев за обществено изложение на мнение за осъществяването на от дълго време влезнало в действие решение на Европейски съд по правата на човека и да изяснява каква била процедурата за отзоваване от съда.
Сякаш надали не би трябвало да бъде отзован, но не е в нашите пълномощия.
Противно на налагащото се като норма в последно време, виновното институционално държание изисква, в случай че фактически някой на висок пост смята, че има съществени разкрития, а не елементарни жълтини, за спор на ползи на български представител във значима интернационална институция, то да го съобщи ясно от висотата на позицията, която му е отредена. А не " като жител " да изрича мнение, все едно е на пазара, за, която би подхождала на жълти медии - да се реализира, в неочакван синхрон с последните, омаскаряване на човек, заявявал непопулярни позиции по щекотливи въпроси.
Иначе, видяно по-общо, единствено властнически (или бленуващи да са такива) ръководства имат проблем външни на тях институции да могат обективно да показват проблемите им с нарушение на човешките права. Те желаят самите те
да имат извънредното право да дефинират по кое време нарушават нечии права.
Това ли желаеме и ние? Би трябвало да е много транспарантно за нас, че когато медийните жълтурковци леят дитирамби по какъв начин българи петнели името българско, в действителност иде тирада за напълно друго нещо - и то напълно не е името българско. Ако бяха толкоз загрижени за него, не биха влезнали в чуждоземния Неправителствени организации (тази презряна дума) хор против нашенеца, не е ли по този начин...
Борбата в действителност е вътрешните ни проблеми с самостоятелните права (понеже не сме в позицията да ударим по масата и да кажем, че няма да подлежат на какъвто и да е външен контрол) да бъдат надзиравани допустимо най-угодно.
Това сигурно не е в български интерес.
Йонко Грозев е неоспорим престиж в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Ще ви го каже всеки, който е имал какъвто и да е, директен или индиректен, допир с тази институция.
Вместо на горделивост, че е предложила подобен собствен представител там (особено на фона на провали от сходно естество по други места), формалната българска реакция е да се солидаризира с трудове в жълти медии (буквално ( в прилежащи публикации се разясняват хай левъл политиката и лекуването с урина), да подлага на критика Грозев за обществено изложение на мнение за осъществяването на от дълго време влезнало в действие решение на Европейски съд по правата на човека и да изяснява каква била процедурата за отзоваване от съда.
Сякаш надали не би трябвало да бъде отзован, но не е в нашите пълномощия.
Противно на налагащото се като норма в последно време, виновното институционално държание изисква, в случай че фактически някой на висок пост смята, че има съществени разкрития, а не елементарни жълтини, за спор на ползи на български представител във значима интернационална институция, то да го съобщи ясно от висотата на позицията, която му е отредена. А не " като жител " да изрича мнение, все едно е на пазара, за, която би подхождала на жълти медии - да се реализира, в неочакван синхрон с последните, омаскаряване на човек, заявявал непопулярни позиции по щекотливи въпроси.
Иначе, видяно по-общо, единствено властнически (или бленуващи да са такива) ръководства имат проблем външни на тях институции да могат обективно да показват проблемите им с нарушение на човешките права. Те желаят самите те
да имат извънредното право да дефинират по кое време нарушават нечии права.
Това ли желаеме и ние? Би трябвало да е много транспарантно за нас, че когато медийните жълтурковци леят дитирамби по какъв начин българи петнели името българско, в действителност иде тирада за напълно друго нещо - и то напълно не е името българско. Ако бяха толкоз загрижени за него, не биха влезнали в чуждоземния Неправителствени организации (тази презряна дума) хор против нашенеца, не е ли по този начин...
Борбата в действителност е вътрешните ни проблеми с самостоятелните права (понеже не сме в позицията да ударим по масата и да кажем, че няма да подлежат на какъвто и да е външен контрол) да бъдат надзиравани допустимо най-угодно.
Това сигурно не е в български интерес.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ