Андрей Пионтковски е математик, журналист и виден критик на режима,

Андрей Пионтковски е математик, публицист и изтъкнат критик на режима, първият, употребявал термина " путинизъм " (който разказва като " върховен и финален етап на бандитския капитализъм в Русия " ) още през далечната 2000-на година. Пише за издания като " Новая газета ", The Moscow Times и други Критиките му към режима на Путин ескалират - през 2014 година съпоставя кримската тирада на президента с тази на Хитлер за Судетската област, а през 2016 година разгласява " Бомба, подготвена да се взриви " - за руско-чеченския етнически спор.

Това е последната капка за режима и съветската основна прокуратура повдига обвиняване за екстремизъм, а Пионтковски напуща страната през февруари 2016 година

Интервюто е правено за " Алтернативата " и извънредно е предоставено на Клуб Z.

Защо ви намираме в Съединени американски щати?

Напуснах Русия, защото ме грозеше арест, по обвиняване от ФСБ за основаване на екстремистка група и пуснаха алена бюлетина до Интерпол, съгласно която съм най-стария съветски терорист, на 72 години съм. Пореден номер като в концлагер, моят е 8147.

Как се промени светът и по какво Байдън се разграничава от Тръмп и от Обама в отношението към Русия?

Всички знаят по какъв начин „ зелените човечета “ завзеха Върховния съвет на Крим. Всички депутати, които не бяха позволени до работата им, звъняха на телефоните на Янукович, на посолствата на западните страни и отвред се чуваше: не правете нищо. Накрая стана ясно, както един от коментаторите тогава сподели, че Русия доста по-силно искаше да изнасили Украйна, в сравнение с Западът да я избави.

Не можехме да предскажем днешното положение на Русия през 90-те години. Основната част от демократичната преса смяташе Путин за напредничав водач, който ще направи доста за страната, заради което, твърдяха те, не би трябвало да се обръща внимание на неговия генезис от силовите структури.

Бях единственият, който беше на друго мнение. Като дете имах опция да следя рецесията от 1953 година, последните дни на Сталин, който искаше да стартира Трета Световна война и да предприеме руски вид на Холокоста с всеобщо изселване на еврейската общественост от Москва и Ленинград. Третата част на този демоничен проект бе чистката в Политбюро. Аналогиите със актуалния ден са повече от една, само че са явни са стремежите на Путин да се равнява по Сталин.

Той насочи безразсъден ултиматум към света и настояваше за сигурност за Русия в Централна и Източна Европа - с искане тези страни да изоставен НАТО. В този смисъл, днешното развиване на сталинизма не можеше да се планува от котата на 90-те години, когато правехме моделите на политическите процеси в света за Римския клуб.

От какво, въпреки всичко, бе провокирана сегашната ескалация на напрежение? Вътрешни или външни аргументи?

Категорично не съм склонен с възгледа, че Путин търси умишлено усложняване на ситуацията, с цел да завоюва някакви нови избори. Избори в Русия няма, те се фалшифицират искрено, последните промени в Конституцията на процедура му подсигуряват пожизнена тирания.

Путин и най-близкото му обграждане имат доста висока идеологическа мотивация. Нещо като Хитлер преди Втората международна война. Искат да победят във война, с цел да извърнат резултата от Третата Световна Студена война, която изгубиха. И аз се почудих - по какъв начин може да се слага ултиматум като слага цели, които са авансово обречени?

- Как се готви да прекрои картата на Европа сле изгубената Студена война, по какъв начин може въобще да завоюва война в случай че отстъпва и стопански, и финансово? Пък и светът не е опровергал доктрината на взаимно обезпеченото нуклеарно заличаване.

Проблемът е, че измежду неговото обграждане някой откри, че могат да завоюват, тъй като имат преимущество – не им пука за човешкия живот. Путиновата „ мобилизационна група “, по този начин се назовават групата от най-близките към него, те са персонално близки, а не институционално забележими, си мислят, че са намерили път към успеха.

Планът примерно е подобен: Русия влиза в стандартен спор, примерно в Прибалтика, още веднъж в отбрана на рускоезичното население. Съединени американски щати идват на помощ, тъй като прибалтийските страни са членове на НАТО, задейства се член 5.

Тогава Путин насочва ултиматум, че ще нанесе нуклеарен удар със опасност и пред опасност от заличаване. Западът се огъва и ще отстъпи. Това те назовават изпреварващ нуклеарен удар или опасност от нанасянето на подобен.

Неправилно е да се мисли, че откакто са откраднали милиарди долари, те ще тръгнат да се грижат за откраднатото и за своя персонален комфорт. Те желаят да върнат Русия като международен стопанин и да прекроят резултатите от Студената война. Убедени са в това, че в този момент е времето. Във външната политика не се водят от вътрешно-политически съображения, а от упоритост да възстановят Руската империя. Путин си мисли, че може да победи в нуклеарна война.

Затова споделям, че няма директна връзка сред държанието на Кремъл към Украйна и вътрешните политически процеси - с цел да провокира някаква патриотична вълна, която да консолидира властта. Няма поддръжка на намеса в Украйна измежду съветското общество и резултатът на Крим няма да се повтори. Мнозина не одобряваха Путин, само че тематиката „ Крим е наш “, ги устройваше.

Групата на Путин се движи най-много от претекстове за имперски реванш, а не от потребности за властта вътре в Русия.

За това оказват помощ и грешките на Запада.

Има обезпокоително разминаваме сред общественото говерене на Зеленски и Байдън. Не виждам логичност в изявлението на президента Зеленски. Има разнообразни прогнози за периодите и вероятността от нахлуване. Но в изявленията си хората към Зеленски и той самият започнаха да повтарят съветския разказ, че „ Америка подтиква Украйна към война с Русия “.

От една страна желаят помощ, желаят наказания, а от друга споделят че американците преувеличават заплахата?!?

Украйна се нуждае от оръжие, и е подготвена да окаже яростна опозиция, само че тя е безпомощна във въздуха, има дефицити в противовъздушната и противоракетна защита. Руските военни специалисти настояват, че противотанковите гранати на Украйна няма да им оказват помощ, тъй като съветските сили ще водят война като в Русия единствено от въздуха и ще бомбардират. За това Киев има потребност от Пейтриът и други системи, с цел да се отбрани от въздуха.

В обкръжението на Зеленски има проруска група. Шефът на администрации, Сергей Ермак, е проруски сътрудник, който е доста непосредствен на украинския президент от времената, в който му и бил продуцент.

Външният министър Кулеба организира прозападната линия и той реализира доста, тъй като доставките на оръжие вървят, без да стопират.

В Съединени американски щати също има разнобой – шефът на Националния Съвет за Сигурност (Джейк) Съливан наподобява е по проруски, до момента в който шефът на Държавния департамент (Антъни) Блинкън сега има по-голяма тежест и е за корав метод.

Но горното е просто проява, че има вътрешни битки и в Украйна, и в Съединени американски щати

Темата за глобите против олигарсите ми е доста близка.

През 2018 година с изключение на във Англия при премиера Тереза Мей, която изготви този пай лист от съветски олигарси, които подлежат на наказания – Дерипаска, Усманов, братята Ротенберг, Абрамович и Сечин, в американския Конгрес също бе признат закон против изпирането на пари от незаконна активност. И в неговия обсег попаднаха и съветските олигарси. Законът бе подписан от Тръмп с огромно отегчение. Законът нареждаше на държавното управление в границите на 180 дни да се направи лист на съветските олигарси и да изготви отчет. Сам участвах в подготовката на този закон и писах, че активите на тези олигарси би трябвало да се арестуват, и тези пари да бъдат предадени на първото съветско демократично държавно управление.

Веднага по-късно тримата топ ръководители на съветските специфични служби – Наришкин, Бортников и Патрушев бяха изпратени по неотложност от Путин във Вашингтон. И се получи странна работа с този документ, станал прочут като " телефонния указател на Кремъл ". В закона нямаше списък на имуществото на активите на тези олигарси в Съединени американски щати. Под натиска на публичното неодобрение въпреки всичко бяха задържани по късно, от Министерството на финансите, активите на олигарсите от първия лист и тогава изпъкна фигурата на Олег Дерипаска. Тази стъпка бе приветствана от съветската общност. Дори в Руската Дума се чуха утвърждения, тъй като те трябваше да бъдат върнати на народа. След месец-два обаче, активите на Дерипаска бяха върнати надали не с опрощение. На базата на оценка, че тези откраднати съветски пари са превърнати в активи, които към този момент работят за американската стопанска система. Ключов сенатор от един от щатите, с алуминиев цех на Дерипаска, който работи, се намеси и сподели че губят работни места, приходи на неговите гласоподаватели.

Около трилион долари по оценка на Института за икомомически разбори, откъдето се появи моят израз за „ съветския трилион “. Има и обособен „ английски “ трилион, за който заприказва английският министър председател.

Тези пари са изпрани и работят. Затова е толкоз мъчно да се постановат наказания, тъй като се глобяват и американски, и английски жители.

- Кремъл твърди че е получил задоволително пари от свърхвисоките цени на природния газ. Западът е подарил въжето, на което Русия да обеси Украйн

Това е популярната фраза на Ленин. И това е идващият проблем. Отбелязахме реакцията на Обама след нашествието против Крим. Той е с извънредно леви убеждения, майка му е била анархистка. Обама отразява въздействието на леви професори, които приказват, че империалистическата Америка е потискала и угнетявала нации. Той смяташе, че би трябвало да се работи меко, поради предишните вини. Смени го Тръмп, само че и той, от противоположна посока, а точно, че Америка е била прекомерно добра, продължи линията за отдръпване от света на Америка. И левият, и десният президент доведоха до евакуиране на Америка от международната политика.

Речта на Байдън на Мюнхенската конференция се споделяше „ Америка се връща “. След това назова Путин „ палач “, само че по-късно направи завой. Минските съглашения в московската им интерпретация бяха даже подкрепени. След това обаче стартира битката сред линията на Блинкен и на Съливан.

За това дублирам мой израз, който обичам: " Креслото на водача на международния свят стои празно към този момент 12 година ". Обама и Тръмп се отхвърлиха от тази роля. А Байдън я извършва нерешително.

Американският отговор на съветските оферти не крие някакви огромни секрети, въпреки че Москва раздува наличието на отговора за пропагандни цели. НАТО отхвърли настояванията за евакуиране от НАТО на страните от ЦИЕ. Интересно беше и че неутралните Швеция и Финландия също демонстрираха интерес.

Вероятно ще има развиване по контракта за възбрана на разполагането на нуклеарни ракети със междинен и дребен радиус, съглашение за отбягване на конфликти, механически съглашения, които не съставляват отстъпки на Русия, а са преференциални и на двете страни. Не имам вяра на тайните теории, че Западът скрито предава Украйна. Именно просташкото държание на Москва усили позициите на Блинкен - Остин.

Тенденцията решенията да се вземат отвън институциите, в близия кръг от хора към Путин, произтича от персоналната, биографична съгласуваност около развиването и кариерата му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и по-късно. Коронавирусът и „ бункерното “ битие на Путин ускори тази наклонност до прекаленост. В този бункер, той се среща с членовете на така наречен „ мобилизационна група “, стеснен кръг от хора, антизападно настроени, където се вземат решенията за извеждането на борбата на по-високо равнище. Лидер на този кръг е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев, човек, който дълги години се стреми да се промени съветската военна теория.

Преди се смяташе, че Русия ще употребява нуклеарно оръжие единствено в отговор на нахлуване против нея с нуклеарно оръжие и случай на стандартна война, която заплашва съществуването на съветската страната. Примерно 6 милиона китайци атакуват Сибир и Русия дава отговор с съветски нуклеарен удар. Именно тази смяна за потреблението на нуклеарно оръжие при стандартна война бе дело на Патрушев, който съумя да извоюва смяна във военната теория. Друг изтъкнат член на близкия кръг е Ковалчук (Юрий), началник на банката (Россия), по този начин наречената „ торбичка “ на Путин, Сечин и Бортников, началник на ФСБ и шефът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин.

Каква Русия да чакаме през 2040 година и какви са сюжетите за излизане от рецесията?

Твърдо съм уверен, че Русия не е обречена на антизападна имперска философия, това не е болест на нацията, а на елита. Високомерен, придирчив имперски хайлайф. Путин непрекъснато повтаря, че най-голямата злополука на 20 век е бил разпадът на Съветския съюз, и че извънредно е належащо да се възвърне съветският свят, а Украйна да не съществува.

Тази „ злополука “ се случи юридически през декемри 1991 година в Беловежската гора. Бях в Москва тогава, и прелестно помня тези събития, и групата политици, които като реакция на това съглашение, прикани хората да излязат на улиците.

В края на 1991 година имаше големи манифестации по 30-40 000 души на Манежния площад, стигаха до милион. А на този апел, срещу споразуменията, пристигнаха 200 души. Никой не поддържа имперските упоритости на елита. Този имперски метод на мислене е присъщ за елита, изключително за дипломатите от външното министерство. Там настроенията са по-консервативни даже от министерството на защитата. Много постоянно, имам вяра, че съветските ви сътрудници от дипломатическото ведомство са ви говорили, че тези имперски упоритости са измежду народа. Но това въобще не е по този начин, антизападното въодушевление е измежду елита, а не измежду народа. Народът приема тези настроения под голям агитационен и ефирен напън. Щом спре пропагандата, тези настроения незабавно изчезват.

Писах публикация, в която споделих, че Путин е фашистки водач без фашистки народ. Външнополитическите му убеждения са безусловно хитлеристки, само че те са по-малко рискови за руснаците. Защото немският народ беше инфектиран от тези убеждения. А това е централен проблем на Путин и на групировката, която го крепи. Фашистки водач без фашистки народ.

Това е оптимистичната част на прогнозата за Русия през 2040 година.

А песимистичната част е, че през 2040 година въобще няма да има съветски президент. Великият китайски народ ще осъществя своята политика да върне в свое владеене всички земи, които царското държавно управление му е лишило посредством несправедливи контракти. Икономически това към този момент става. През 2040 година може президентът ни да бъде първи секретар на московския регионален комитет на Китайската Народна партия. Ако Путин остане на поста си до 2040, това му е вероятността. Без съдействие със Запада, това партньорство с Китай ще докара Русия до загуба на нейния суверенитет и на нейната правосубектност.

Ведната щом ме изключат от листата с 4000 терористи на Интерпол, в който попаднах поради приятелите на Путин, ще дойда в България.