Андрей Андров: Новото списание Дъга ще бъде отворена платформа за комикс-артистите на България
Андрей Андров, един от тримата ръководители на Гражданското съдружие " Комикс Манифактура ", което стои зад " Дъга ", в изявление за Агенция " Фокус " за новото издание на списанието.
Новото издание на списание " Дъга " беше показано по време на Панаира на книгата в НДК при започване на декември. Разкажете малко повече за него. Какво желаете да надградите от предходните издания?
Радвам се да оповестя, че тази нова " Дъга " ще бъде една платформа за комикс-артистите на България без значение дали са ветерани или новоизгряващи гении. Идеята е това име от нашата история да го избършем от прахта и да го вкараме още веднъж в активност. Също по този начин самото име да бъде употребявано като прожектор, който да можем да насочваме към създателите, които в действителност заслужават да бъдат показвани. Комикс-климатът в България сега единствено се затопля, има инерция измежду артистите. Така че това, което ние вършим, е да им дадем малко повече публичност.
Вие самият казахте, че могат да вземат участие млади създатели. Разкажете за екипа.
Да, екипът, с който сега работим, е относително дребен. Имаме 14 създатели, сценаристи и илюстратори, които работиха по 9 комикса в Том 1. Имаме и дребен механически екип от 4 индивида, който включва и мен, като координатор и ръководител на Сдружението. Не единствено, че могат да участват и нови създатели - това е една отворена покана към всички комикс-художници в България, в това число и тези, които са взели участие в предходните поколения. Тази " Дъга " се обитава от гражданско съдружие и не просто сме отворени за нови създатели, само че и за всеки човек, който обича комиксите и би желал по някакъв метод да взе участие в този нов план. Това е едно отворено общество.
Как си представяте оттук насетне живота на списание " Дъга "? В каква посока желаете да се развива?
В момента си представяме най-много 2023 година да се работи по Том 2 и, уповавам се, и Том 3. В момента към момента разучаваме новия климат на книгоиздаването, защото по един метод са се издавали комикси през 2000 година, а по различен през 1980-та, към момента се опитваме да забележим каква е почвата, преди да стартираме някакви по-далечни проекти.
Нека да се върнем малко обратно във времето. Можете ли да ни разкажете за историята на списание " Дъга "?
Списание " Дъга " стартира през 1979 година по време на комунизма, когато България е желала да употребява комикса, с цел да запознае децата с разказвателното и образното изкуство. Разбира се, също по този начин с патриотични и научнопопулярни тематики. Тази версия на списанието е имала свръхогромен тираж и в действителност е достигнала до цяло едно потомство.
Списанието оцелява даже и след рухването на режима, въпреки че тогава свободният пазар стартира доста да подбива цените на списанието и то не съумява да се устоя доста дълго по-късно и се получава десетгодишно неявяване, до момента в който през 2002-2003 не се появява втората генерация на " Дъга " от към този момент порасналите почитатели на първата " Дъга ", които са желали това име да не стопира да съществува. Макар и те да са съществували малко над година, са работили доста интензивно и тази втора " Дъга " се е трансформирала в платформата, посредством която страхотни актьори са почнали кариерата си. 2004 година е последният път, когато е имало " Дъга ".
Разбира се, екипът, който е работил по първата " Дъга ", е към момента деен, те имат свои паралелни планове и през последните 10 години са в действителност дейни. Те се назовават Сдружение " Проектът Дъга " и те са дейни досега. Ние се появихме преди две години, когато един наш другар от чиста фенщина му хрумна, че доста би желал да види една нова " Дъга ".
Той стартира да намира контактите на хората от предходните поколения. Не му стигнаха единствено старите имена и стартира да търси и нови изгряващи гении. Тогава се свърза с мен и с моя художник Джулиано Димитров, по този начин и аз попаднах в целия този план. Събрахме се едни двайсетина индивида. Казахме си " желаете ли да създадем един брой на " Дъга ", да отпразнуваме, че е имало такова нещо ". Започнахме да работим и разгрявайки още веднъж този пламък, доста от създателите осъзнаха, че имат доста повече истории, които желаят да опишат и биха желали това нещо да продължи.
Това беше моментът, от който концепцията просто да създадем индивидуален план се трансформира в това да изградим нещо, което да бъде повече от страниците на едно списание. Това е моментът, в който взехме решение, че това ще би трябвало да бъде платформа, която да бъде налична и потребна за всички.
Можете ли да ми разкажете по какъв начин протича процеса по основаването на комикс?
Тук имаме две благоприятни условия - или индивидът, който ще създаде комикса, самичък е създател, или има екип от двама индивида, които създават историята. Вторият случай изисква доста повече отзивчиви умения, в сравнение с когато цялата история е в главата на един човек. Всичко стартира с концепция или синопсис, която след това се разграфява в обстоен проект.
Този проект след това се трансформира в скици, които основават композицията на страниците. В комикса е доста значимо една страница да има нещо като скрита тематика в себе си. След като тази комбинация бъде изяснена, тогава към този момент стартира финалното налагане на разговорите и най-после оцветяването. Това е развой, който може да продължи сред два и шест месеца за човек или екип, които имат и дневна работа. Иначе един добре изработен комикс лишава сред един или два работни месеца, в случай че това се прави на цялостен работен ден.
Как се развива комикс-културата в България? Сякаш към момента остава затворена единствено за избран кръг от хора.
По мои наблюдения комикс-културата в България в последните няколко години разцъфтява. На мен ми се коства, че всички занимания в България по някаква причина разцъфтяват. Може би пандемията разсъни някакъв апетит в хората за повече изкуство. Макар и към момента бутиково, четенето на комикси стартира да става по-масово, което е страхотна опция. Ние се надяваме да създадем атмосфера, в която създателите да могат да основават комикси в България на български език.
Вие споменахте, че преди списанието е било ориентирано към научнопопулярни и патриотични тематики. А в този момент какви тематики вълнуват основателите на комикси и читателите?
В читателите към момента се усеща тази потребност от историческия комикс и нещо, което да могат да припознаят по-близо до себе си. От това, което виждам, хората доста бързо разпознават разнообразни стилове, когато нещо, което е въодушевено от източния или от западния комикс. Самите създатели, които работиха по Том 1, имаха потребност да опишат психически и прочувствено зрели истории, които да са персонални. В момента нашият колектив се стреми да оказва помощ на създателите да опишат техните истории.
Изследваме нюансите на разказвателното изкуство, което е потребно за всички, с цел да може да се опитва с жанровете. Това, което ме радва в новата " Дъга ", е това, че ние имаме ветерани в екипа си и нови гении, а връзката сред тези две поколения е толкоз естествена и се получава общество, което се самообучава.
Комикс-културата е извънредно съвременна в целия свят. Смятате ли, че българските създатели могат да се мерят с задграничните комикс-творци?
Бих споделил, че комикс-културата е огромна на всички места по света. Тя има три съществени пътя - източният, европейският и американският. Всеки от тези пътища до неотдавна е имал изразени методики и тематики, които са преобладавали, в този момент към този момент с епохата на интернет стартират да се смесват.
Това, което ние назоваваме балкански комикс, е страхотна комбинация сред трите. Имаме създатели, които са на равнището и на западния, и на източния комикс. Имаме комикс-художници, които рисуват и сега за списания като “Heavy Metal " - това е едно от най-големите комикс списания в света. Хора, които работят за западните промишлености.
ези хора към момента са самостоятелно развили се, т.е. не бих споделил, че единствено климатът в България им е разрешил те да стигнат толкоз високо в промишлеността. Нашата цел е да създадем самият развой за създаване на комикс малко по-лесен и наличен, т.е. бихме се пробвали да увеличим количеството актьори, които могат да се мерят със международното равнище. Иначе имаме и то не са малко.
Новото издание на списание " Дъга " беше показано по време на Панаира на книгата в НДК при започване на декември. Разкажете малко повече за него. Какво желаете да надградите от предходните издания?
Радвам се да оповестя, че тази нова " Дъга " ще бъде една платформа за комикс-артистите на България без значение дали са ветерани или новоизгряващи гении. Идеята е това име от нашата история да го избършем от прахта и да го вкараме още веднъж в активност. Също по този начин самото име да бъде употребявано като прожектор, който да можем да насочваме към създателите, които в действителност заслужават да бъдат показвани. Комикс-климатът в България сега единствено се затопля, има инерция измежду артистите. Така че това, което ние вършим, е да им дадем малко повече публичност.
Вие самият казахте, че могат да вземат участие млади създатели. Разкажете за екипа.
Да, екипът, с който сега работим, е относително дребен. Имаме 14 създатели, сценаристи и илюстратори, които работиха по 9 комикса в Том 1. Имаме и дребен механически екип от 4 индивида, който включва и мен, като координатор и ръководител на Сдружението. Не единствено, че могат да участват и нови създатели - това е една отворена покана към всички комикс-художници в България, в това число и тези, които са взели участие в предходните поколения. Тази " Дъга " се обитава от гражданско съдружие и не просто сме отворени за нови създатели, само че и за всеки човек, който обича комиксите и би желал по някакъв метод да взе участие в този нов план. Това е едно отворено общество.
Как си представяте оттук насетне живота на списание " Дъга "? В каква посока желаете да се развива?
В момента си представяме най-много 2023 година да се работи по Том 2 и, уповавам се, и Том 3. В момента към момента разучаваме новия климат на книгоиздаването, защото по един метод са се издавали комикси през 2000 година, а по различен през 1980-та, към момента се опитваме да забележим каква е почвата, преди да стартираме някакви по-далечни проекти.
Нека да се върнем малко обратно във времето. Можете ли да ни разкажете за историята на списание " Дъга "?
Списание " Дъга " стартира през 1979 година по време на комунизма, когато България е желала да употребява комикса, с цел да запознае децата с разказвателното и образното изкуство. Разбира се, също по този начин с патриотични и научнопопулярни тематики. Тази версия на списанието е имала свръхогромен тираж и в действителност е достигнала до цяло едно потомство.
Списанието оцелява даже и след рухването на режима, въпреки че тогава свободният пазар стартира доста да подбива цените на списанието и то не съумява да се устоя доста дълго по-късно и се получава десетгодишно неявяване, до момента в който през 2002-2003 не се появява втората генерация на " Дъга " от към този момент порасналите почитатели на първата " Дъга ", които са желали това име да не стопира да съществува. Макар и те да са съществували малко над година, са работили доста интензивно и тази втора " Дъга " се е трансформирала в платформата, посредством която страхотни актьори са почнали кариерата си. 2004 година е последният път, когато е имало " Дъга ".
Разбира се, екипът, който е работил по първата " Дъга ", е към момента деен, те имат свои паралелни планове и през последните 10 години са в действителност дейни. Те се назовават Сдружение " Проектът Дъга " и те са дейни досега. Ние се появихме преди две години, когато един наш другар от чиста фенщина му хрумна, че доста би желал да види една нова " Дъга ".
Той стартира да намира контактите на хората от предходните поколения. Не му стигнаха единствено старите имена и стартира да търси и нови изгряващи гении. Тогава се свърза с мен и с моя художник Джулиано Димитров, по този начин и аз попаднах в целия този план. Събрахме се едни двайсетина индивида. Казахме си " желаете ли да създадем един брой на " Дъга ", да отпразнуваме, че е имало такова нещо ". Започнахме да работим и разгрявайки още веднъж този пламък, доста от създателите осъзнаха, че имат доста повече истории, които желаят да опишат и биха желали това нещо да продължи.
Това беше моментът, от който концепцията просто да създадем индивидуален план се трансформира в това да изградим нещо, което да бъде повече от страниците на едно списание. Това е моментът, в който взехме решение, че това ще би трябвало да бъде платформа, която да бъде налична и потребна за всички.
Можете ли да ми разкажете по какъв начин протича процеса по основаването на комикс?
Тук имаме две благоприятни условия - или индивидът, който ще създаде комикса, самичък е създател, или има екип от двама индивида, които създават историята. Вторият случай изисква доста повече отзивчиви умения, в сравнение с когато цялата история е в главата на един човек. Всичко стартира с концепция или синопсис, която след това се разграфява в обстоен проект.
Този проект след това се трансформира в скици, които основават композицията на страниците. В комикса е доста значимо една страница да има нещо като скрита тематика в себе си. След като тази комбинация бъде изяснена, тогава към този момент стартира финалното налагане на разговорите и най-после оцветяването. Това е развой, който може да продължи сред два и шест месеца за човек или екип, които имат и дневна работа. Иначе един добре изработен комикс лишава сред един или два работни месеца, в случай че това се прави на цялостен работен ден.
Как се развива комикс-културата в България? Сякаш към момента остава затворена единствено за избран кръг от хора.
По мои наблюдения комикс-културата в България в последните няколко години разцъфтява. На мен ми се коства, че всички занимания в България по някаква причина разцъфтяват. Може би пандемията разсъни някакъв апетит в хората за повече изкуство. Макар и към момента бутиково, четенето на комикси стартира да става по-масово, което е страхотна опция. Ние се надяваме да създадем атмосфера, в която създателите да могат да основават комикси в България на български език.
Вие споменахте, че преди списанието е било ориентирано към научнопопулярни и патриотични тематики. А в този момент какви тематики вълнуват основателите на комикси и читателите?
В читателите към момента се усеща тази потребност от историческия комикс и нещо, което да могат да припознаят по-близо до себе си. От това, което виждам, хората доста бързо разпознават разнообразни стилове, когато нещо, което е въодушевено от източния или от западния комикс. Самите създатели, които работиха по Том 1, имаха потребност да опишат психически и прочувствено зрели истории, които да са персонални. В момента нашият колектив се стреми да оказва помощ на създателите да опишат техните истории.
Изследваме нюансите на разказвателното изкуство, което е потребно за всички, с цел да може да се опитва с жанровете. Това, което ме радва в новата " Дъга ", е това, че ние имаме ветерани в екипа си и нови гении, а връзката сред тези две поколения е толкоз естествена и се получава общество, което се самообучава.
Комикс-културата е извънредно съвременна в целия свят. Смятате ли, че българските създатели могат да се мерят с задграничните комикс-творци?
Бих споделил, че комикс-културата е огромна на всички места по света. Тя има три съществени пътя - източният, европейският и американският. Всеки от тези пътища до неотдавна е имал изразени методики и тематики, които са преобладавали, в този момент към този момент с епохата на интернет стартират да се смесват.
Това, което ние назоваваме балкански комикс, е страхотна комбинация сред трите. Имаме създатели, които са на равнището и на западния, и на източния комикс. Имаме комикс-художници, които рисуват и сега за списания като “Heavy Metal " - това е едно от най-големите комикс списания в света. Хора, които работят за западните промишлености.
ези хора към момента са самостоятелно развили се, т.е. не бих споделил, че единствено климатът в България им е разрешил те да стигнат толкоз високо в промишлеността. Нашата цел е да създадем самият развой за създаване на комикс малко по-лесен и наличен, т.е. бихме се пробвали да увеличим количеството актьори, които могат да се мерят със международното равнище. Иначе имаме и то не са малко.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ