Разрушителната реалност на путинската война – възможните сценарии
Андреас Клут, Bloomberg
Неуспешен блицкриг и преход към война на изтощение
Три месеца след непровокираното нахлуване на Русия против Украйна, войната навлиза в нова фаза. Тази смяна изисква от всички участници — Кремъл, само че също по този начин Киев и неговите съдружници от Запада — да премислят сюжетите, задачите и тактиките си.
За агресора, както наподобява, всички вероятни сюжети за излаз от обстановката съдържат детайл на смут — симптом за това какъв грамаден гаф направи Москва. За бранителите болшинството от сюжетите са също толкоз ужасни. Но един предлага светлина в тунела.
Първата фаза на войната, която стартира на 24 февруари, можем да назовем „ Шок без боязън “. Президентът на Русия Владимир Путин заповяда на своята войска да нахлуе, да бомбардира и да унищожи Украйна от всички страни, а също по този начин да убият сътрудника му в Киев. Шокирайки украинците, Путин разчиташе да провокира у тях благочестив боязън.
Вместо това те станаха нация от герои, от Зеленски до всеки мъж, жена и дете, които пожертваха себе си и дружно се опълчиха на съветския напън.
Символ на волята на страната за опозиция стана Азовстал в опустошения към този момент Мариупол, който украинците защитаваха на живот и гибел.
Този стадий завърши през май. Разбирайки, че войната няма да бъде нито бърза, нито лесна, Путин заповяда на своите войски да се съсредоточат върху завладяването „ единствено “ на изтока и юга на Украйна.
Русия концентрира своята огнева мощност за нова и по-целенасочена офанзива. Украйна се готви да даде отпор, разчитайки на оръжията и боеприпасите от Запада.
По този метод Фаза 2, най-вероятно, ще бъде по-малко динамична и по-тежка — по-малко ще наподобява на блицкриг и повече на война на безсилие, напомняща окопите на Първата международна война. Предполагам, че всяка от страните ще завоюва, губи и още веднъж отвоюва територии в безкраен конфликт на волите, което ще докара единствено до тотално опустошение.
Сценарии с победа на Украйна и Русия и патова обстановка
Как тогава би могла да наподобява Фаза 3 и, в последна сметка, краят на войната? Решителен боен излаз наподобява малко евентуален и, може би, даже нежелан.
Ако руснаците „ победят “, т.е., в случай че те разгромят украинската войска, те ще разчленят или ще унищожават Украйна като страна и ще подчинят по-голямата част от популацията и.
Но руснаците не могат да го създадат, тъй като Украйна всеки ден получава от ден на ден и повече оръжия и муниции и ще устои.
Ако украинците „ победят “, те ще отхвърлен руснаците, зад линията на фронта, на която съветската войска беше на 23 февруари.
Но това би бил пагубен неуспех, който Путин не би могъл да скрие от своето население. Той ще се опасява за своето политическо и физическо оцеляване, което ще формулира като „ екзистенциална опасност за съветската страна “. Това е сюжетът, при който той може да предприеме нанасяне на тактически нуклеарни удари до тогава, до момента в който Украйна не се съобщи.
Това би бил най-лошият от всички разновидности, в който е евентуално да бъде замесен и Запада. Но аз не мисля, че ще се стигне до такава степен, тъй като украинците, най-вероятно, все пак няма да съумеят да изтласкат съветските войски. За да избегне този сюжети, Русия към момента може да активизира прекалено много стандартни военни сили.
По този метод, в най-вероятния сюжет, войната ще се проточи и от ден на ден ще се трансформира в патова обстановка.
Това също би било злополука и за двете страни.
Голяма част от Украйна ще бъде разрушена, а други региони няма да може да бъдат възобновени. Милиони украински бежанци, главно дами и деца, няма да могат да се върнат и ще се наложи да стартират нов живот в Западна Европа и други страни. Украйна, дори да получи многомилиардна помощ от Запада, по този начин и няма да може да се развива.
От друга страна Русия за неопределен срок ще остане изолирана от интернационалната общественост. Останалата част от Европа последователно ще отвикне от нейните изкопаеми горива, като по този метод ще се затвори паричният кран на Кремъл. Технологии и производства няма да стигат до Русия, а хората и ще я напущат.
Страната ще се трансформира в мизерстваща, тоталитарна антиутопия.
Сценарият на взаимните отстъпки
Затова рано или късно цялостното безсилие ще подтикне и двете страни към договаряния. Както постоянно, всеки ще се опита да стартира договаряния запазвайки колкото е допустимо повече територии, което ще направи „ военната подготовка “ още по-варварска и кървава. След това ще последват взаимните отстъпки.
Каквото и да споделя в този момент Киев, не може да се чака връщане на Крим, Луганск и Донецк. Путин анексира пръв и призна независимостта на „ Л/ДНР “ като „ национални републики “ с очевидната цел да ги погълне.
Той не може да се откаже от тях и, както преди, ще декларира за победа на територията на Русия. Но Киев би трябвало да упорства да резервира черноморския си бряг, другояче Украйна в дълготрайна вероятност ще се окаже без изход на море и беззащитна.
Където и да премине последната линия на фронта,
действителният въпрос се състои в това по какъв начин ще наподобява прекратяването на огъня,
примирието или прекратяването на бойните дейности.
Един вероятен вид е корейският модел. Както и на полуострова от 1953 година, няма да има никакъв кротичък контракт, а единствено взаимно обезсърчение, което ще докара до преустановяване на военните дейности, разграничени от демилитаризирана зона.
Но подобен излаз би бил доста по-безперспективен за Украйна. Както и в тази ситуация с Южна Корея и тя ще бъде непрекъснато заплашвана с нуклеарно оръжие от тоталитарния си комшия.
Южна Корея, за разлика от Украйна се намираше под директната отбрана на Съединени американски щати и последователно се трансформира в блестяща стопански и културно страна. Но на Украйна в това отношение очевидно ще и липсва отбраната от НАТО, тъй като Западът желае да избегне Трета международна война.
Друг сюжет е финландския модел. Във Зимната война от 1939-1940 година Финландия стопира руското навлизане и резервира своята самостоятелност в подмяна на отстъпки на част от териториите си на Съюз на съветските социалистически републики. Но този триумф е реализиран с цената на компрометиране на суверенитета и: тя се трансформира в неутрална буферна страна, която координира своята външна политика с Москва — квази-независимост, унизително наричана „ финландизация “.
С течение на годините Финландия се трансформира в „ история на триумфа “. Тя има мощна национална еднаквост, обича свободата и е подготвена да се бори за нея. След студената война тя влезе в Европейски Съюз, а през тази година, най-сетне, тя съвсем несъмнено ще стане член и на НАТО. Затова в дълготрайна вероятност финландският е по-перспективен за Украйна, в сравнение с корейския или който и да било различен модел.
И въпреки всичко на украинците, както и на фините по време на студената война, евентуално, би им се наложило да чакат десетилетия. На Зеленски или който и да било различен политик би било невероятно да „ продаде “ това на травмираното население, жадуващо правдивост.
Разрушителната действителност на путинската война се състои в това, че в обозримо бъдеще тя може да докара единствено до безредни и трагични последствия. Ще се реши малко или нищо.
Успехът, като подобен, ще бъде в избягването на още по-лоши произшествия.
Превод: Faktor.bg
Неуспешен блицкриг и преход към война на изтощение
Три месеца след непровокираното нахлуване на Русия против Украйна, войната навлиза в нова фаза. Тази смяна изисква от всички участници — Кремъл, само че също по този начин Киев и неговите съдружници от Запада — да премислят сюжетите, задачите и тактиките си.
За агресора, както наподобява, всички вероятни сюжети за излаз от обстановката съдържат детайл на смут — симптом за това какъв грамаден гаф направи Москва. За бранителите болшинството от сюжетите са също толкоз ужасни. Но един предлага светлина в тунела.
Първата фаза на войната, която стартира на 24 февруари, можем да назовем „ Шок без боязън “. Президентът на Русия Владимир Путин заповяда на своята войска да нахлуе, да бомбардира и да унищожи Украйна от всички страни, а също по този начин да убият сътрудника му в Киев. Шокирайки украинците, Путин разчиташе да провокира у тях благочестив боязън.
Вместо това те станаха нация от герои, от Зеленски до всеки мъж, жена и дете, които пожертваха себе си и дружно се опълчиха на съветския напън.
Символ на волята на страната за опозиция стана Азовстал в опустошения към този момент Мариупол, който украинците защитаваха на живот и гибел.
Този стадий завърши през май. Разбирайки, че войната няма да бъде нито бърза, нито лесна, Путин заповяда на своите войски да се съсредоточат върху завладяването „ единствено “ на изтока и юга на Украйна.
Русия концентрира своята огнева мощност за нова и по-целенасочена офанзива. Украйна се готви да даде отпор, разчитайки на оръжията и боеприпасите от Запада.
По този метод Фаза 2, най-вероятно, ще бъде по-малко динамична и по-тежка — по-малко ще наподобява на блицкриг и повече на война на безсилие, напомняща окопите на Първата международна война. Предполагам, че всяка от страните ще завоюва, губи и още веднъж отвоюва територии в безкраен конфликт на волите, което ще докара единствено до тотално опустошение.
Сценарии с победа на Украйна и Русия и патова обстановка
Как тогава би могла да наподобява Фаза 3 и, в последна сметка, краят на войната? Решителен боен излаз наподобява малко евентуален и, може би, даже нежелан.
Ако руснаците „ победят “, т.е., в случай че те разгромят украинската войска, те ще разчленят или ще унищожават Украйна като страна и ще подчинят по-голямата част от популацията и.
Но руснаците не могат да го създадат, тъй като Украйна всеки ден получава от ден на ден и повече оръжия и муниции и ще устои.
Ако украинците „ победят “, те ще отхвърлен руснаците, зад линията на фронта, на която съветската войска беше на 23 февруари.
Но това би бил пагубен неуспех, който Путин не би могъл да скрие от своето население. Той ще се опасява за своето политическо и физическо оцеляване, което ще формулира като „ екзистенциална опасност за съветската страна “. Това е сюжетът, при който той може да предприеме нанасяне на тактически нуклеарни удари до тогава, до момента в който Украйна не се съобщи.
Това би бил най-лошият от всички разновидности, в който е евентуално да бъде замесен и Запада. Но аз не мисля, че ще се стигне до такава степен, тъй като украинците, най-вероятно, все пак няма да съумеят да изтласкат съветските войски. За да избегне този сюжети, Русия към момента може да активизира прекалено много стандартни военни сили.
По този метод, в най-вероятния сюжет, войната ще се проточи и от ден на ден ще се трансформира в патова обстановка.
Това също би било злополука и за двете страни.
Голяма част от Украйна ще бъде разрушена, а други региони няма да може да бъдат възобновени. Милиони украински бежанци, главно дами и деца, няма да могат да се върнат и ще се наложи да стартират нов живот в Западна Европа и други страни. Украйна, дори да получи многомилиардна помощ от Запада, по този начин и няма да може да се развива.
От друга страна Русия за неопределен срок ще остане изолирана от интернационалната общественост. Останалата част от Европа последователно ще отвикне от нейните изкопаеми горива, като по този метод ще се затвори паричният кран на Кремъл. Технологии и производства няма да стигат до Русия, а хората и ще я напущат.
Страната ще се трансформира в мизерстваща, тоталитарна антиутопия.
Сценарият на взаимните отстъпки
Затова рано или късно цялостното безсилие ще подтикне и двете страни към договаряния. Както постоянно, всеки ще се опита да стартира договаряния запазвайки колкото е допустимо повече територии, което ще направи „ военната подготовка “ още по-варварска и кървава. След това ще последват взаимните отстъпки.
Каквото и да споделя в този момент Киев, не може да се чака връщане на Крим, Луганск и Донецк. Путин анексира пръв и призна независимостта на „ Л/ДНР “ като „ национални републики “ с очевидната цел да ги погълне.
Той не може да се откаже от тях и, както преди, ще декларира за победа на територията на Русия. Но Киев би трябвало да упорства да резервира черноморския си бряг, другояче Украйна в дълготрайна вероятност ще се окаже без изход на море и беззащитна.
Където и да премине последната линия на фронта,
действителният въпрос се състои в това по какъв начин ще наподобява прекратяването на огъня,
примирието или прекратяването на бойните дейности.
Един вероятен вид е корейският модел. Както и на полуострова от 1953 година, няма да има никакъв кротичък контракт, а единствено взаимно обезсърчение, което ще докара до преустановяване на военните дейности, разграничени от демилитаризирана зона.
Но подобен излаз би бил доста по-безперспективен за Украйна. Както и в тази ситуация с Южна Корея и тя ще бъде непрекъснато заплашвана с нуклеарно оръжие от тоталитарния си комшия.
Южна Корея, за разлика от Украйна се намираше под директната отбрана на Съединени американски щати и последователно се трансформира в блестяща стопански и културно страна. Но на Украйна в това отношение очевидно ще и липсва отбраната от НАТО, тъй като Западът желае да избегне Трета международна война.
Друг сюжет е финландския модел. Във Зимната война от 1939-1940 година Финландия стопира руското навлизане и резервира своята самостоятелност в подмяна на отстъпки на част от териториите си на Съюз на съветските социалистически републики. Но този триумф е реализиран с цената на компрометиране на суверенитета и: тя се трансформира в неутрална буферна страна, която координира своята външна политика с Москва — квази-независимост, унизително наричана „ финландизация “.
С течение на годините Финландия се трансформира в „ история на триумфа “. Тя има мощна национална еднаквост, обича свободата и е подготвена да се бори за нея. След студената война тя влезе в Европейски Съюз, а през тази година, най-сетне, тя съвсем несъмнено ще стане член и на НАТО. Затова в дълготрайна вероятност финландският е по-перспективен за Украйна, в сравнение с корейския или който и да било различен модел.
И въпреки всичко на украинците, както и на фините по време на студената война, евентуално, би им се наложило да чакат десетилетия. На Зеленски или който и да било различен политик би било невероятно да „ продаде “ това на травмираното население, жадуващо правдивост.
Разрушителната действителност на путинската война се състои в това, че в обозримо бъдеще тя може да докара единствено до безредни и трагични последствия. Ще се реши малко или нищо.
Успехът, като подобен, ще бъде в избягването на още по-лоши произшествия.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ