Да бъдеш „Дебело прасе“
Анастасия Ингилизова е гост-звезда на сцената на Младежкия в новия театър „ Дебело прасе “ по пиесата на Нийл Лабют, която за първи път у нас слага най-често номинираният и награждаван в последните години български сценичен режисьор Стайко Мурджев.
Казусът в пиесата може да се опише просто и елементарно: прелестен млад мъж се среща с приятна млада жена в приятна обедна отмора измежду Ситито и сред тях бързо се ражда благосклонност и даже освен това. Библиотекарката Хелън (Ингилизова) е нахакана и занимателна, само че казусът (не за нея, а за околните) е, че е надалеч от манекенските ограничения, пред които мейнстриймът благоговее. А юпито Том (Александър Хаджиангелов) е задоволително нерешителен и безхарактерен, с цел да се остави да бъде повлиян от него… Оттам нататък нещата не са изключително приятни: сътрудниците на Том – досадният парвеню Картър (Георги Гоцин) и полу-бившето му съвсем гадже Джийни (отличната освен като пропорции Койна Русева с поредна мощна присъща роля), не одобряват „ наднормения “ му избор и по всякакъв начин се пробват да го подиграят и омаловажат. И той стартира да се срами от обекта на възприятията си и да предава любовта им…
Сцената, както в друга режисура на Мурджев за духовното уродство под красивата физика – „ Портретът на Дориан Грей “, е решена с повдигнат квадратен подиум в центъра: и спалня, и плаж, и корпоративният кръг. Пространството настрана от него е завършено като съвременен и леден фитнес-салон в стомана и черна гума: там Том и другите от офис-паноптикума обезверено работят над външната опаковка на телата и живота си. Макар всеки от тях да има своите скрити страхове, на повърхността обсесията за процъфтяване и съвършенство е над всичко.
Усещането е за нещо форсирано и агресивно; приповдигнатото и пренавито говорене на актьорите (с изключение на Анастасия Ингилизова, чиято героиня е в естетика със себе си, с тежестта си, с положителната храна, с хубавите книги и филми) напомпва атмосферата с адреналин в дози, каквито дребната зала на Младежкия спектакъл мъчно може да понесе. Ярката постановка трансформира сантименталната комедия „ Дебело прасе “ в ядосана ирония за вероятния успех на истеричния „ боди шейминг “ над толерантния „ боди позитив “. На груповата насила над дръзналия да е друг.
В последните години философията на body positivity все по-често се опълчва на body shaming – да караш някого да се усеща неловко поради метода, по който наподобява тялото му. Но ситуацията не се е трансформирало изключително от 2004-та, когато Лабют е писал своята пиеса. Да посрещаш някого по дрехата/външността му и съгласно нея да го изпращаш – светът към момента действа по този начин. Затова финалът на „ Дебело прасе “ е логически. И оставя горчив привкус: за какво човек толкоз елементарно се отхвърля от щастието и душевния си комфорт поради непознатото мнение…
Сценографията и костюмите за спектакъла са на Никола Налбантов, музиката е на композитора Петър Дундаков, а хореографията – на Станислав Генадиев. Следващите представления са на 19, 28 юни и 9 юли.
Казусът в пиесата може да се опише просто и елементарно: прелестен млад мъж се среща с приятна млада жена в приятна обедна отмора измежду Ситито и сред тях бързо се ражда благосклонност и даже освен това. Библиотекарката Хелън (Ингилизова) е нахакана и занимателна, само че казусът (не за нея, а за околните) е, че е надалеч от манекенските ограничения, пред които мейнстриймът благоговее. А юпито Том (Александър Хаджиангелов) е задоволително нерешителен и безхарактерен, с цел да се остави да бъде повлиян от него… Оттам нататък нещата не са изключително приятни: сътрудниците на Том – досадният парвеню Картър (Георги Гоцин) и полу-бившето му съвсем гадже Джийни (отличната освен като пропорции Койна Русева с поредна мощна присъща роля), не одобряват „ наднормения “ му избор и по всякакъв начин се пробват да го подиграят и омаловажат. И той стартира да се срами от обекта на възприятията си и да предава любовта им…
Сцената, както в друга режисура на Мурджев за духовното уродство под красивата физика – „ Портретът на Дориан Грей “, е решена с повдигнат квадратен подиум в центъра: и спалня, и плаж, и корпоративният кръг. Пространството настрана от него е завършено като съвременен и леден фитнес-салон в стомана и черна гума: там Том и другите от офис-паноптикума обезверено работят над външната опаковка на телата и живота си. Макар всеки от тях да има своите скрити страхове, на повърхността обсесията за процъфтяване и съвършенство е над всичко.
Усещането е за нещо форсирано и агресивно; приповдигнатото и пренавито говорене на актьорите (с изключение на Анастасия Ингилизова, чиято героиня е в естетика със себе си, с тежестта си, с положителната храна, с хубавите книги и филми) напомпва атмосферата с адреналин в дози, каквито дребната зала на Младежкия спектакъл мъчно може да понесе. Ярката постановка трансформира сантименталната комедия „ Дебело прасе “ в ядосана ирония за вероятния успех на истеричния „ боди шейминг “ над толерантния „ боди позитив “. На груповата насила над дръзналия да е друг.
В последните години философията на body positivity все по-често се опълчва на body shaming – да караш някого да се усеща неловко поради метода, по който наподобява тялото му. Но ситуацията не се е трансформирало изключително от 2004-та, когато Лабют е писал своята пиеса. Да посрещаш някого по дрехата/външността му и съгласно нея да го изпращаш – светът към момента действа по този начин. Затова финалът на „ Дебело прасе “ е логически. И оставя горчив привкус: за какво човек толкоз елементарно се отхвърля от щастието и душевния си комфорт поради непознатото мнение…
Сценографията и костюмите за спектакъла са на Никола Налбантов, музиката е на композитора Петър Дундаков, а хореографията – на Станислав Генадиев. Следващите представления са на 19, 28 юни и 9 юли.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ