Анастасия Димитрова е от личностите, които са изпреварили времето си,

Анастасия Димитрова е от личностите, които са изпреварили времето си, само че вместо да се дистанцират от него, вършат всичко допустимо, с цел да го вкарат в крайник с действителността. Тя слага основите на светското обучение и прави гражданска война за българските дами. Но не от тези шумни революции с викове и пердах, а от тихите, които някак минават незабелязани, само че оставят трайна и неразривна диря.

Самозараждането на българското обучение, съпроводено с жаждата за познания и развиване, е културно събитие, с което малко нации могат да се похвалят. А дамите по нищо не отстъпват на своите съвременници от мъжки пол, въпреки да живеят във век, който им е отредил напълно друга обществена роля – на пазителката на дома. Но доста българки като Райна Княгиня преодоляват стигмата на времето си и вземат участие в събитията с историческо значение у нас един до друг с мъжете.

Такава е историята и на Анастасия Димитрова. Тя се ражда на днешния ден, 12 април, през 1815 година в Плевен в оскъдно семейство. Баща й Димитър е ковач, а майка й Цвета - слугиня в къщата на врачанския свещеник, тъй като по това време Плевен е под духовната настойчивост на Враца. Тогава образованието било привилегия, непокътната за по-богатата каста от обществото, само че това не отхвърля фамилията на Анастасия от любознателността.

Малката Анастасия стартира да оказва помощ на майка си в нейната работа и така я вижда майката на епископа – Евгения, която е учителка по гръцки. Тя толкоз се сближава с момичето, че взема решение да показва любовта си по най-чистия вероятен метод – като го образова. Така Анастасия е изпратена в Калоферския девически манастир, където прекарва четири години в учене на граматика, аритметика, история и география.  

През 1839 година, когато се завръща в Плевен, схваща, че настойничката й е умряла. Мъката бързо се трансформира в мотор за нещо по-велико – решена да уважи паметта на Евгения, Анастасия открива първото девическо учебно заведение и да съобщи на девойките това, което тя сама е получила като дете. Това се случва благодарение на епископа, който подарява книги и училищен принадлежности, както и безусловната си поддръжка. Часовете протичат на правилото на взаимообучението – по-големите девойки образоват по-малките, а занятията се организират в църквата Свети Николай. Така Анастасия се трансформира в първата учителка в българската история. Преди нея тази чест са имали единствено мъже.

Историята на Анастасия продължава на идната страница...