"Няма лоши закони, има лоши съдии": Процесуални стратегии за защита срещу делата шамари
Анализът е препубликуван от профилирания юридически уебсайт Заглавието е на " Дневник ".
Защо би трябвало да разпознаваме злоупотребата с право?
Злоупотребата с право, разноликите ѝ прояви и последствия, рядко са фокус на публични диспути и на изчерпателен юридически разбор. Така сме обръгнали към нея, че даже не я разпознаваме измежду карнавала от подправени вести, герои и престижи. Както фасадната народна власт и хибридната война взривяват темелите на демокрацията, възползвайки се от нейни правила като приемливост и плурализъм, по този начин злоупотребата с право разрушава доверието в съда, употребявайки го за противоправни цели.
Особено настояща е злоупотребата с така наречен каузи плесници (SLAPP). Тя подменя същинската отбрана на субективни права (най-често известност и достойнство) с токсичен двойник - процедурна тактика, стагнираща в боязън и автоцензура свободата на изложение.
Както демокрацията не може да обезврежда хибридните офанзиви против ценностните ѝ устои, в случай че не разпознава тяхната реплика, по този начин и съдът е беззащитен против процесуални злоупотреби, в случай че не ги вижда и глоби. Злоупотребата с права императивно е неразрешена с чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.17 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). Тълкувани в нужната връзка посред им, те я дефинират като злонамерено практикуване на обещано право, целящо непозволен резултат - заличаване или диспропорционално ограничение на непознато защитимо право.
Противоправната цел на вредоносната корист с право е непозволено увреждане. Необходими условия за ефикасна отбрана против нея са познаването на материалния обсег на конкуриращите се права и свободи и умеенето за намиране на рационален баланс сред тях. Намирането на най-благоприятен баланс сред защитими от правото полезности постоянно изисква върховен юридически пилотаж. Това с особена мощ важи в България, където злоупотребата е двустранна. Все по-често се водят каузи плесници, а " медии " редовно злоупотребяват със свободата на словото.
Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Международни контракти и право на Европейски Съюз (4. издание към 15 ноември 2022 г.)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Как да разпознаваме делата плесници?
Злоупотребата с правото на процесуална отбрана против засегнатост и клюка през последните години добива застрашителни размери в цяла Европа. Най-често тя е средство за разпра на обществени институции, мощни предприемачи и корпорации против медии, публицисти, правозащитници, дейни жители и техни сдружения (НПО), изнасящи данни за корупция, екологични нарушавания и неприятни управнически практики.
Характерна за тези каузи, наричани " SLAPP " (в превод " плесници " ), е финансовата и логистична неравнопоставеност сред страните. Тя разрешава на финансово по-силната страна, посредством предявяване на официално законни гражданскоправни искания, най-често за обезщетение на репутационни вреди от засегнатост и клюка, да реализира финансово и организационно омаломощаване и даже заличаване на ответника . За ищците не е най-важно делата да бъдат извоювани, а дейно да бъде осъществена процесуалната им тактика за правосъден тормоз и изтощение на " съперника ". Често това се реализира посредством по едно и също време иницииране на голям брой еднотипни правосъдни процеси пред разнообразни съдилища, от време на време в разнообразни страни.
Когато през ноември 2017 година е убита малтийската проверяваща журналистка Дафне Галиция, против нея са водени над 40 цивилен и наказателни каузи за засегнатост и клюка. Тъй като за тази тактика крайният резултат от делото не е решителен, нерядко исковете са очевидно неоснователни.
Друг белег на корист с процесуална отбрана са изкуствено повишените искания за обезщетение на морални вреди, които значително надвишават всекидневно присъжданите в сходни проблеми. Тактическата цел на този видимо абсурден ексцес е още при започване на делото ответникът да бъде зает със обилни адвокатски разходи, които съгласно Наредбата за минималните адвокатски хонорари, са функционалност от цената на желае. Надутият размер на исковата рекламация основава и условия за налагане на реципрочни обезпечителни ограничения, най-често посредством запор на банкови сметки на ответника. Процесуалната логичност е ясна - колкото по-висока е цената на желае, толкоз по-вероятно е съдът да запорира огромна сума в сметката на " съперника ". В българските действителности не са доста медиите, публицистите и гражданските сдружения, които биха издържали нескончаем запор на забележителна сума, покриваща настоящите им потребности - наеми, заплати, консумативи.
За страдание, съдът не всеки път е подготвен на този ранен процедурен стадий задълбочено да проучва евентуалната основателност на желае, като изискване за допускане на обезпечението му. Описаната, без рекламация за пълнота, процедурна тактичност на ищеца позволява, в случай че съдът не улови в точния момент индикациите за корист, още при започване на " прост " исков развой за непозволено увреждане, ответникът да е с блокирани банкови сметки и със обилни разноски за адвокатска отбрана. Следва следено бавене и отсрочване на делото, приканване и разпити на голям брой очевидци, назначение, правене и чуване на експертизи
Когато против публицист или Неправителствени организации са предявени голям брой, въпреки и очевидно голословни искове, организацията на процесуалната отбрана трайно препятства естествената им работа и се трансформира в правосъден тормоз. Междувременно, в продължение на месеци, от време на време на години, банковите сметки са запорирани, а правосъдните разходи за юристи, специалисти, очевидци порастват, правейки все по-трудно финансовото оцеляване на ответника.
Тъй като не познавам в елементи тази патологична страна на правото, отбелязвам единствено типичните тактически ходове за реализиране на прикритите стратегическите цели на делата плесници.
Пряката цел е заличаване или изтощение на " съперника ", което го " респектира и профилактира ", с цел да внимава с кого и с какво се захваща. Генералната дълготрайна цел е назидателният правосъден развой и травматичният опит на унищожения ответник да провокират " вцепеняващ резултат " и да образуват устойчива " просвета " на нерешителност и автоцензура в цялата активистка общественост - публицисти и медии, правозащитници и Неправителствени организации, упражняващи цивилен надзор.
Злоупотребата с каузи плесници в България
У нас противодействието на SLAPP постоянно е неефективно. Както беше посочено, има " медии " - бухалки, чието главно предопределение е, злоупотребявайки със свободата на словото, да руинират човешки ориси и престижи. В адвокатурата няма надеждна етична регулация, възпираща злоупотребата с правото на отбрана. Съдиите мъчно разпознават тази корист, в случай че не е в чистия ѝ тип на очевидно голословни и повишени искове, а фиктивен мотив се употребява за диспропорционалното увреждане на ответника.
В такива случаи, както беше посочено, решаващо е умеенето за намиране на рационален баланс сред действително накърненото достолепие на засегнатото лице и свободата на изложение на медията, при надлежно отчитане на степента на злонамерената и вредоносна процесуална отбрана. Поради сложността на преценката и неналичието на професионална рутина за използване на подобен логичен способ, някои магистрати лековато пренебрегват детайла на корист, толерирайки безнаказаното му възпроизвеждане.
Публично известни са няколко проблема, носещи белези на каузи плесници. Вече две правосъдни инстанции (Софийският градски съд и Софийският апелативен съд) на някогашния ръководител на Софийския градски съд - Светлин Михайлов, поради изказване за връзка с Движение за права и свободи, което не наподобява случайно. В първоинстанционния развой съдията докладчик, командирован в Софийски градски съд скоро преди делото, наложи тежки и продължителни запори върху банкови сметки на ответниците. Сега единствено Върховният касационен съд (ВКС) може да вразуми обстановката, припомняйки, че правото и справедливостта са по-важни от " колегиалната " взаимност.
Второ сходно дело против " Медиапул " с невиждана рекламация от 1 милион лв. за морални вреди е инициирано от застрахователната компания " Лев инс ". Според ответника, съображение на желае е цитиране на стенограма от съвещание на Министерския съвет, в което се дебатира опасността България да бъде изключена от европейската застрахователна система " Зелена карта ", а министърът на финансите свързва казуса, с неплатени задължения на " Лев инс ".
" Лев инс " съди " Медиапул " за 1 млн. лв. за публикация по стенограма
Преди няколко години журналистът от " Капитал " Росен Босев беше наказан за клюка по наказателно дело от частен темперамент, водено от някогашния ръководител на Комисията за финансов контрол - Стоян Мавродиев, поради представена информация от правосъдно съвещание, свързваща Мавродиев с пране на пари от наркотрафик. Поради правосъдна вендета против Босев и отхвърли на националните съдилища да изложат претекстове по основните му тези, България ще бъде наказана за следващ път в Страсбург.
Репортери без граници: Присъдата против Росен Босев е напън над проверяващата публицистика
С Решение от 25 юли 2022 година Разградският областен съд осъди гражданско съдружие " Център за съзидателно правораздаване " да заплати на Община Завет обезщетение за морални вреди от 1000 лв. поради отчет, съдържащ данни за подписан от общината неблагоприятен контракт. Това е направено със забележителна лекост, макар че четири месеца по-рано в решението " ООO Мемо против Русия " Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) одобри, че обществени институции, каквато е общината-ищец, не могат да претендират обезщетение за морални вреди. Съдът в Страсбург балансира този извод, приемайки, че за разлика от Областния съвет, който, като обществена институция, няма чест и достолепие, неговите членове - физически лица, биха могли да търсят такава отбрана. Демонстрирайки впечатляваща самостоятелност от Европейски съд по правата на човека и от конституцията, съдът в Разград спести сходни затруднения на локалните общински съветници.
Друг вид корист е открита от Европейски съд по правата на човека в решението ". Съдът в Страсбург одобри, че официално законни дисциплинарни производства против Тодорова, която тогава е ръководител на Съюза на съдиите, са злоупотребени поради нейна рецензия против Висш съдебен съвет и основния прокурор.
Миналата година приемайки, че зад димната завеса " fumus persecutionis " на наказателно обвиняване, основният прокурор цели вендета против публицист и политическо острие на опозиционна партия, с изострен език и шокиращи разкрития за корупция измежду ръководещите.
Европейската отбрана против SLAPP
Осъзнавайки растящия риск делата плесници да унищожат или да подтиснат " имунните кафези " на демократичното общество, каквито са медиите и гражданските деятели, Европейският съюз (ЕС) приготвя съгласуван институционален отпор. Налице е план за Директива против така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване.
Тъжна подигравка е, че първообразът на " стратегическите каузи ", само че в публичен интерес, се появи през предишния век като инструмент на светлата страна на правото. Тези каузи най-често бяха водени от юристи правозащитници и цивилен сдружения и реализираха забележителни стратегически цели - знакови промени в закони и в правосъдната процедура, осигуряващи по-надеждна отбрана на главните права и свободи. Хибридното съвремие, в което действителността се размива и разтваря в паралелни светове и фалшификати, роди SLAPP - злият аватар на стратегическите каузи, който, като изчадието на доктор Франкенщайн, цели заличаване на основателите си.
При правенето на плана за анти-SLAPP Директивата е посочено, че чл.10 § 3 от Договора за Европейски Съюз (ДЕС) планува право на присъединяване на всеки жител в " демократичния живот на Съюза ". Истинската народна власт изисква хората да могат интензивно да вземат участие в публичния спор. Това е невероятно, в случай че те нямат достъп до надеждна информация, позволяваща им да образуват и свободно да показват лично мнение. Поради това, оценявайки вредата, която нанасят делата плесници на тези полезности и ненужната им тежест върху съдилищата, Директивата цели въвеждане на ефикасни, възпиращи и пропорционални на откритата корист ограничения.
Предвидените в плана ограничения се ползват единствено при каузи " с трансгранично значение ". Въпреки това, специфична Препоръка на Комисията " приканва " страните членки да вкарат правните стандарти на Директивата на национално ниво. Те следва да се допълват с механизмите, въведени на национално равнище от Директива (ЕС) 2019/1937 за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания на правото на Съюза. Без рекламация за пълнота, процесуалните гаранции в Директивата, могат да бъдат обобщени по този начин:
а) Възможност съдът да изиска от ищеца поръчителство за разноските и/или за вредите на ответника , в случай че искът съдържа детайли на корист и възможностите за уважаването му са ниски.
б) Прекратяване на делото на ранен стадий, в случай че предявеният иск напълно или отчасти е очевидно безпочвен.
в) Спиране на основното исково произвеждане, в случай че ответникът е изискал преустановяване на делото заради очевидна корист, до привършване на процедурата по прекратяването, с цел да бъдат понижени разноските на ответника.
г) Прехвърляне върху ищеца на доказателствената тежест , че искът не е очевидно безпочвен, когато ответникът е направил искане за преустановяване на делото заради корист.
д) Осъждане на ищеца, при открита корист, да заплати всички разходи по делото , в това число адвокатските разходи на ответника, в случай че последните не са несъразмерни.
е) Възможност на повредения от SLAPP ответник да предяви иск за репарация на всички вреди - имуществени, морални и пропуснати изгоди, както и за всички разходи по отношение на делото-шамар.
ж) Налагане на ефикасни, пропорционални и възпиращи наказания върху страната, инициирала злонамерения развой.
и) Предвижда се опция, по преценка на съда, да бъдат позволени " неправителствени организации, които пазят или предизвикват правата на лицата, ангажирани в присъединяване на обществеността ", да вземат участие в делото в поддръжка на ответника, или " посредством даване на информация ".
До имплементирането на Директивата, жертвите на делата плесници могат да се бранят с наличните вътрешноправни средства, а планът за Директива, рекомендациите и обяснителните бележки към нея са тълкувателен ориентир при решаването на делата.
Процесуални тактики за отбрана против делата плесници
а) Следвайки нормалната за деликтния развой последователност, първата мислима стъпка е несъгласие на ответника за преустановяване на делото заради корист с правото на отбрана, водеща до очевидна неоснователност на желае, респективно до липса на защитимо по исков ред субективно материално право. Това несъгласие, което може да бъде направено още в отговора на исковата молба, би могло да проработи в рядката догадка на очевидна неоснователност на желае, прозираща от наличието на исковата рекламация и на приложените към нея доказателства.
Ако доказателствената недоказаност и явната неоснователност на желае са съчетани с индикации за SLAPP-процес, каквито бяха посочени първоначално, ерудиран и познаващ правилата на правото арбитър би могъл да приключи делото. Това може да стане, макар преобладаващата противоположна правосъдна процедура, като се регистрира фактът, че делата плесници са ново предизвикателство пред съда, изискващо нов процесуален метод, съгласуван с духа на плана за Директива.
б) Този нов метод би могъл да бъде нормализиран с отправяне на преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз още на този ранен етап от процеса. Както беше посочено, чл.10 § 3 от Договора за Европейски Съюз признава правото на всеки жител на Европейски Съюз да взе участие в " демократичния живот на Съюза ". Това значи, че преюдициално питане по отношение на успеваемостта на съществуващите процесуални гаранции за упражняването на това право може да бъде отправено във всеки стадий от производството. Решението на Съда на Европейски Съюз може да бъде потребен ориентир за надеждна отбрана против SLAPP до пълноценното имплементиране на Директивата.
в) Ако бъде позволено прекалено по мярка и/или дълготрайност поръчителство на SLAPP-иск, което съществено затруднява активността и/или бита на ответника, Европейски съд по правата на човека може да бъде сезиран с тъжба по чл.10 (свобода на изразяване), чл.1 от Протокол № 1 (право на притежания), чл.13 (ефективни вътрешноправни средства) и чл.17 (злоупотреба с права) от КЗПЧОС. Такава тъжба, фокусирана върху обезпечителните ограничения, може да бъде подадена преди приключването на основния развой, след привършване на процедурите по обжалване на позволените обезпечения.
г) Жалба до Европейски съд по правата на човека със същите недоволства може да бъде подадена и в 4-месечен период от окончателното решение по главното дело. Тогава обаче акцент ще бъде нарушаването на свободата на изложение, позволено в същинския исков развой, а характерът на обезпечителните ограничения може да бъде относим към пропорционалността на намесата в правата по чл.10 и по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията. За допустимостта на жалбата до Европейски съд по правата на човека е значимо тезата на ответника за корист с право поредно да бъде изложена пред всички национални инстанции.
д) Както беше посочено, вредоносната корист с право е непозволено увреждане. Следователно, aко SLAPP-иск бъде отритнат с претекстове, приемащи, че ищецът е злоупотребил с правото си на иск, ответникът ще бъде легитимиран да води дело за обезщетение на всички вреди от тази корист, на съображение чл.45 или чл.49 от Закон за задълженията и договорите. От позиция на правната, фактическа и житейска връзка сред злонамерената SLAPP-претенция и претърпените от ответника вреди, не наподобява процесуално неуместна опцията за предявяване от ответника на срещуположен иск с деликтно съображение. В такава обстановка съдът би могъл най-точно да балансира сред защитимите права на процесуалните съперници, отчитайки както детайлите на основателност на главния иск, по този начин и степента на корист, обуславяща реципрочно на нея уважаване на насрещния иск.
е) Съобразявайки духа на Директивата и съпътстващите я документи, при индикации за корист с правото на процесуална отбрана, националният съд би могъл да укаже на ищеца още при започване на делото да показа доказателства, че добросъвестно упражнява правото си на иск.
Липсата на съответна правна уредба, съобразена с нов юридически и обществен феномен, какъвто е SLAPP, безспорно е професионално предизвикателство пред националните съдии. Тя обаче не е непреодолимо затруднение пред ерудирани магистрати, подготвени да отстояват правилата и полезностите на правото, без значение от нормативната обстановка. Според известно факсимиле " няма неприятни закони, има неприятни съдии ". Най-честно клишетата са клишета, тъй като са правилни, а най-устойчивите и витални от тях най-убедително са потвърдили верността си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Защо би трябвало да разпознаваме злоупотребата с право?
Злоупотребата с право, разноликите ѝ прояви и последствия, рядко са фокус на публични диспути и на изчерпателен юридически разбор. Така сме обръгнали към нея, че даже не я разпознаваме измежду карнавала от подправени вести, герои и престижи. Както фасадната народна власт и хибридната война взривяват темелите на демокрацията, възползвайки се от нейни правила като приемливост и плурализъм, по този начин злоупотребата с право разрушава доверието в съда, употребявайки го за противоправни цели.
Особено настояща е злоупотребата с така наречен каузи плесници (SLAPP). Тя подменя същинската отбрана на субективни права (най-често известност и достойнство) с токсичен двойник - процедурна тактика, стагнираща в боязън и автоцензура свободата на изложение.
Както демокрацията не може да обезврежда хибридните офанзиви против ценностните ѝ устои, в случай че не разпознава тяхната реплика, по този начин и съдът е беззащитен против процесуални злоупотреби, в случай че не ги вижда и глоби. Злоупотребата с права императивно е неразрешена с чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.17 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). Тълкувани в нужната връзка посред им, те я дефинират като злонамерено практикуване на обещано право, целящо непозволен резултат - заличаване или диспропорционално ограничение на непознато защитимо право.
Противоправната цел на вредоносната корист с право е непозволено увреждане. Необходими условия за ефикасна отбрана против нея са познаването на материалния обсег на конкуриращите се права и свободи и умеенето за намиране на рационален баланс сред тях. Намирането на най-благоприятен баланс сред защитими от правото полезности постоянно изисква върховен юридически пилотаж. Това с особена мощ важи в България, където злоупотребата е двустранна. Все по-често се водят каузи плесници, а " медии " редовно злоупотребяват със свободата на словото.
Как да разпознаваме делата плесници?
Злоупотребата с правото на процесуална отбрана против засегнатост и клюка през последните години добива застрашителни размери в цяла Европа. Най-често тя е средство за разпра на обществени институции, мощни предприемачи и корпорации против медии, публицисти, правозащитници, дейни жители и техни сдружения (НПО), изнасящи данни за корупция, екологични нарушавания и неприятни управнически практики.
Характерна за тези каузи, наричани " SLAPP " (в превод " плесници " ), е финансовата и логистична неравнопоставеност сред страните. Тя разрешава на финансово по-силната страна, посредством предявяване на официално законни гражданскоправни искания, най-често за обезщетение на репутационни вреди от засегнатост и клюка, да реализира финансово и организационно омаломощаване и даже заличаване на ответника . За ищците не е най-важно делата да бъдат извоювани, а дейно да бъде осъществена процесуалната им тактика за правосъден тормоз и изтощение на " съперника ". Често това се реализира посредством по едно и също време иницииране на голям брой еднотипни правосъдни процеси пред разнообразни съдилища, от време на време в разнообразни страни.
Когато през ноември 2017 година е убита малтийската проверяваща журналистка Дафне Галиция, против нея са водени над 40 цивилен и наказателни каузи за засегнатост и клюка. Тъй като за тази тактика крайният резултат от делото не е решителен, нерядко исковете са очевидно неоснователни.
Друг белег на корист с процесуална отбрана са изкуствено повишените искания за обезщетение на морални вреди, които значително надвишават всекидневно присъжданите в сходни проблеми. Тактическата цел на този видимо абсурден ексцес е още при започване на делото ответникът да бъде зает със обилни адвокатски разходи, които съгласно Наредбата за минималните адвокатски хонорари, са функционалност от цената на желае. Надутият размер на исковата рекламация основава и условия за налагане на реципрочни обезпечителни ограничения, най-често посредством запор на банкови сметки на ответника. Процесуалната логичност е ясна - колкото по-висока е цената на желае, толкоз по-вероятно е съдът да запорира огромна сума в сметката на " съперника ". В българските действителности не са доста медиите, публицистите и гражданските сдружения, които биха издържали нескончаем запор на забележителна сума, покриваща настоящите им потребности - наеми, заплати, консумативи.
За страдание, съдът не всеки път е подготвен на този ранен процедурен стадий задълбочено да проучва евентуалната основателност на желае, като изискване за допускане на обезпечението му. Описаната, без рекламация за пълнота, процедурна тактичност на ищеца позволява, в случай че съдът не улови в точния момент индикациите за корист, още при започване на " прост " исков развой за непозволено увреждане, ответникът да е с блокирани банкови сметки и със обилни разноски за адвокатска отбрана. Следва следено бавене и отсрочване на делото, приканване и разпити на голям брой очевидци, назначение, правене и чуване на експертизи
Когато против публицист или Неправителствени организации са предявени голям брой, въпреки и очевидно голословни искове, организацията на процесуалната отбрана трайно препятства естествената им работа и се трансформира в правосъден тормоз. Междувременно, в продължение на месеци, от време на време на години, банковите сметки са запорирани, а правосъдните разходи за юристи, специалисти, очевидци порастват, правейки все по-трудно финансовото оцеляване на ответника.
Тъй като не познавам в елементи тази патологична страна на правото, отбелязвам единствено типичните тактически ходове за реализиране на прикритите стратегическите цели на делата плесници.
Пряката цел е заличаване или изтощение на " съперника ", което го " респектира и профилактира ", с цел да внимава с кого и с какво се захваща. Генералната дълготрайна цел е назидателният правосъден развой и травматичният опит на унищожения ответник да провокират " вцепеняващ резултат " и да образуват устойчива " просвета " на нерешителност и автоцензура в цялата активистка общественост - публицисти и медии, правозащитници и Неправителствени организации, упражняващи цивилен надзор.
Злоупотребата с каузи плесници в България
У нас противодействието на SLAPP постоянно е неефективно. Както беше посочено, има " медии " - бухалки, чието главно предопределение е, злоупотребявайки със свободата на словото, да руинират човешки ориси и престижи. В адвокатурата няма надеждна етична регулация, възпираща злоупотребата с правото на отбрана. Съдиите мъчно разпознават тази корист, в случай че не е в чистия ѝ тип на очевидно голословни и повишени искове, а фиктивен мотив се употребява за диспропорционалното увреждане на ответника.
В такива случаи, както беше посочено, решаващо е умеенето за намиране на рационален баланс сред действително накърненото достолепие на засегнатото лице и свободата на изложение на медията, при надлежно отчитане на степента на злонамерената и вредоносна процесуална отбрана. Поради сложността на преценката и неналичието на професионална рутина за използване на подобен логичен способ, някои магистрати лековато пренебрегват детайла на корист, толерирайки безнаказаното му възпроизвеждане.
Публично известни са няколко проблема, носещи белези на каузи плесници. Вече две правосъдни инстанции (Софийският градски съд и Софийският апелативен съд) на някогашния ръководител на Софийския градски съд - Светлин Михайлов, поради изказване за връзка с Движение за права и свободи, което не наподобява случайно. В първоинстанционния развой съдията докладчик, командирован в Софийски градски съд скоро преди делото, наложи тежки и продължителни запори върху банкови сметки на ответниците. Сега единствено Върховният касационен съд (ВКС) може да вразуми обстановката, припомняйки, че правото и справедливостта са по-важни от " колегиалната " взаимност.
Второ сходно дело против " Медиапул " с невиждана рекламация от 1 милион лв. за морални вреди е инициирано от застрахователната компания " Лев инс ". Според ответника, съображение на желае е цитиране на стенограма от съвещание на Министерския съвет, в което се дебатира опасността България да бъде изключена от европейската застрахователна система " Зелена карта ", а министърът на финансите свързва казуса, с неплатени задължения на " Лев инс ".
" Лев инс " съди " Медиапул " за 1 млн. лв. за публикация по стенограма Преди няколко години журналистът от " Капитал " Росен Босев беше наказан за клюка по наказателно дело от частен темперамент, водено от някогашния ръководител на Комисията за финансов контрол - Стоян Мавродиев, поради представена информация от правосъдно съвещание, свързваща Мавродиев с пране на пари от наркотрафик. Поради правосъдна вендета против Босев и отхвърли на националните съдилища да изложат претекстове по основните му тези, България ще бъде наказана за следващ път в Страсбург.
Репортери без граници: Присъдата против Росен Босев е напън над проверяващата публицистика С Решение от 25 юли 2022 година Разградският областен съд осъди гражданско съдружие " Център за съзидателно правораздаване " да заплати на Община Завет обезщетение за морални вреди от 1000 лв. поради отчет, съдържащ данни за подписан от общината неблагоприятен контракт. Това е направено със забележителна лекост, макар че четири месеца по-рано в решението " ООO Мемо против Русия " Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) одобри, че обществени институции, каквато е общината-ищец, не могат да претендират обезщетение за морални вреди. Съдът в Страсбург балансира този извод, приемайки, че за разлика от Областния съвет, който, като обществена институция, няма чест и достолепие, неговите членове - физически лица, биха могли да търсят такава отбрана. Демонстрирайки впечатляваща самостоятелност от Европейски съд по правата на човека и от конституцията, съдът в Разград спести сходни затруднения на локалните общински съветници.
Друг вид корист е открита от Европейски съд по правата на човека в решението ". Съдът в Страсбург одобри, че официално законни дисциплинарни производства против Тодорова, която тогава е ръководител на Съюза на съдиите, са злоупотребени поради нейна рецензия против Висш съдебен съвет и основния прокурор.
Миналата година приемайки, че зад димната завеса " fumus persecutionis " на наказателно обвиняване, основният прокурор цели вендета против публицист и политическо острие на опозиционна партия, с изострен език и шокиращи разкрития за корупция измежду ръководещите.
Европейската отбрана против SLAPP
Осъзнавайки растящия риск делата плесници да унищожат или да подтиснат " имунните кафези " на демократичното общество, каквито са медиите и гражданските деятели, Европейският съюз (ЕС) приготвя съгласуван институционален отпор. Налице е план за Директива против така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване.
Тъжна подигравка е, че първообразът на " стратегическите каузи ", само че в публичен интерес, се появи през предишния век като инструмент на светлата страна на правото. Тези каузи най-често бяха водени от юристи правозащитници и цивилен сдружения и реализираха забележителни стратегически цели - знакови промени в закони и в правосъдната процедура, осигуряващи по-надеждна отбрана на главните права и свободи. Хибридното съвремие, в което действителността се размива и разтваря в паралелни светове и фалшификати, роди SLAPP - злият аватар на стратегическите каузи, който, като изчадието на доктор Франкенщайн, цели заличаване на основателите си.
При правенето на плана за анти-SLAPP Директивата е посочено, че чл.10 § 3 от Договора за Европейски Съюз (ДЕС) планува право на присъединяване на всеки жител в " демократичния живот на Съюза ". Истинската народна власт изисква хората да могат интензивно да вземат участие в публичния спор. Това е невероятно, в случай че те нямат достъп до надеждна информация, позволяваща им да образуват и свободно да показват лично мнение. Поради това, оценявайки вредата, която нанасят делата плесници на тези полезности и ненужната им тежест върху съдилищата, Директивата цели въвеждане на ефикасни, възпиращи и пропорционални на откритата корист ограничения.
Предвидените в плана ограничения се ползват единствено при каузи " с трансгранично значение ". Въпреки това, специфична Препоръка на Комисията " приканва " страните членки да вкарат правните стандарти на Директивата на национално ниво. Те следва да се допълват с механизмите, въведени на национално равнище от Директива (ЕС) 2019/1937 за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания на правото на Съюза. Без рекламация за пълнота, процесуалните гаранции в Директивата, могат да бъдат обобщени по този начин:
а) Възможност съдът да изиска от ищеца поръчителство за разноските и/или за вредите на ответника , в случай че искът съдържа детайли на корист и възможностите за уважаването му са ниски.
б) Прекратяване на делото на ранен стадий, в случай че предявеният иск напълно или отчасти е очевидно безпочвен.
в) Спиране на основното исково произвеждане, в случай че ответникът е изискал преустановяване на делото заради очевидна корист, до привършване на процедурата по прекратяването, с цел да бъдат понижени разноските на ответника.
г) Прехвърляне върху ищеца на доказателствената тежест , че искът не е очевидно безпочвен, когато ответникът е направил искане за преустановяване на делото заради корист.
д) Осъждане на ищеца, при открита корист, да заплати всички разходи по делото , в това число адвокатските разходи на ответника, в случай че последните не са несъразмерни.
е) Възможност на повредения от SLAPP ответник да предяви иск за репарация на всички вреди - имуществени, морални и пропуснати изгоди, както и за всички разходи по отношение на делото-шамар.
ж) Налагане на ефикасни, пропорционални и възпиращи наказания върху страната, инициирала злонамерения развой.
и) Предвижда се опция, по преценка на съда, да бъдат позволени " неправителствени организации, които пазят или предизвикват правата на лицата, ангажирани в присъединяване на обществеността ", да вземат участие в делото в поддръжка на ответника, или " посредством даване на информация ".
До имплементирането на Директивата, жертвите на делата плесници могат да се бранят с наличните вътрешноправни средства, а планът за Директива, рекомендациите и обяснителните бележки към нея са тълкувателен ориентир при решаването на делата.
Процесуални тактики за отбрана против делата плесници
а) Следвайки нормалната за деликтния развой последователност, първата мислима стъпка е несъгласие на ответника за преустановяване на делото заради корист с правото на отбрана, водеща до очевидна неоснователност на желае, респективно до липса на защитимо по исков ред субективно материално право. Това несъгласие, което може да бъде направено още в отговора на исковата молба, би могло да проработи в рядката догадка на очевидна неоснователност на желае, прозираща от наличието на исковата рекламация и на приложените към нея доказателства.
Ако доказателствената недоказаност и явната неоснователност на желае са съчетани с индикации за SLAPP-процес, каквито бяха посочени първоначално, ерудиран и познаващ правилата на правото арбитър би могъл да приключи делото. Това може да стане, макар преобладаващата противоположна правосъдна процедура, като се регистрира фактът, че делата плесници са ново предизвикателство пред съда, изискващо нов процесуален метод, съгласуван с духа на плана за Директива.
б) Този нов метод би могъл да бъде нормализиран с отправяне на преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз още на този ранен етап от процеса. Както беше посочено, чл.10 § 3 от Договора за Европейски Съюз признава правото на всеки жител на Европейски Съюз да взе участие в " демократичния живот на Съюза ". Това значи, че преюдициално питане по отношение на успеваемостта на съществуващите процесуални гаранции за упражняването на това право може да бъде отправено във всеки стадий от производството. Решението на Съда на Европейски Съюз може да бъде потребен ориентир за надеждна отбрана против SLAPP до пълноценното имплементиране на Директивата.
в) Ако бъде позволено прекалено по мярка и/или дълготрайност поръчителство на SLAPP-иск, което съществено затруднява активността и/или бита на ответника, Европейски съд по правата на човека може да бъде сезиран с тъжба по чл.10 (свобода на изразяване), чл.1 от Протокол № 1 (право на притежания), чл.13 (ефективни вътрешноправни средства) и чл.17 (злоупотреба с права) от КЗПЧОС. Такава тъжба, фокусирана върху обезпечителните ограничения, може да бъде подадена преди приключването на основния развой, след привършване на процедурите по обжалване на позволените обезпечения.
г) Жалба до Европейски съд по правата на човека със същите недоволства може да бъде подадена и в 4-месечен период от окончателното решение по главното дело. Тогава обаче акцент ще бъде нарушаването на свободата на изложение, позволено в същинския исков развой, а характерът на обезпечителните ограничения може да бъде относим към пропорционалността на намесата в правата по чл.10 и по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията. За допустимостта на жалбата до Европейски съд по правата на човека е значимо тезата на ответника за корист с право поредно да бъде изложена пред всички национални инстанции.
д) Както беше посочено, вредоносната корист с право е непозволено увреждане. Следователно, aко SLAPP-иск бъде отритнат с претекстове, приемащи, че ищецът е злоупотребил с правото си на иск, ответникът ще бъде легитимиран да води дело за обезщетение на всички вреди от тази корист, на съображение чл.45 или чл.49 от Закон за задълженията и договорите. От позиция на правната, фактическа и житейска връзка сред злонамерената SLAPP-претенция и претърпените от ответника вреди, не наподобява процесуално неуместна опцията за предявяване от ответника на срещуположен иск с деликтно съображение. В такава обстановка съдът би могъл най-точно да балансира сред защитимите права на процесуалните съперници, отчитайки както детайлите на основателност на главния иск, по този начин и степента на корист, обуславяща реципрочно на нея уважаване на насрещния иск.
е) Съобразявайки духа на Директивата и съпътстващите я документи, при индикации за корист с правото на процесуална отбрана, националният съд би могъл да укаже на ищеца още при започване на делото да показа доказателства, че добросъвестно упражнява правото си на иск.
Липсата на съответна правна уредба, съобразена с нов юридически и обществен феномен, какъвто е SLAPP, безспорно е професионално предизвикателство пред националните съдии. Тя обаче не е непреодолимо затруднение пред ерудирани магистрати, подготвени да отстояват правилата и полезностите на правото, без значение от нормативната обстановка. Според известно факсимиле " няма неприятни закони, има неприятни съдии ". Най-честно клишетата са клишета, тъй като са правилни, а най-устойчивите и витални от тях най-убедително са потвърдили верността си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ