Париж гори ли?
Анализът е препубликуван от
Случващото се през днешния ден в Париж, а и в цяла Франция, като че ли е имитация към един доста прочут френско-американски филм на Рене Клеман от средата на 60-те години на ХХ в. (сценарият е на Гор Видал, с присъединяване на плеяда изключителни артисти - Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Орсън Уелс, Кърк Дъглас, Ив Монтан, Симон Синьоре, Жан-Луи Трентинян). Въпросът е бил задаван неведнъж на немския комендант на Париж Дитрих декор Холтиц през лятото на 1944 година от неговото шефство в Берлин.
Задържаните на митингите против пенсионната промяна във Франция към този момент са над 400
Париж не пламва през горещото лято на 1944 година с помощта на самоотвержената интервенция на голям брой французи, които вършат всичко допустимо, с цел да спасят Града-Светлина.
Днес обаче Париж " гори ". В директния и преносния смисъл. Както и цяла Франция. Заради пенсионната промяна, която държавното управление на президента Макрон реши да прокара по административна процедура, планувана в конституцията. Тя планува увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 години и анулация на по-ранни пенсионирания в някои браншове (транспорт, химическа промишленост, енергетика). Синдикатите посрещнаха тази промяна на нож, тя не се утвърждава и от към 80% от французите. В резултат на което от февруари Франция е парализирана от стачки, които последователно прерастват в вълнения. Днес е деветата обща стачка, която се чака да блокира цялата страна, а над един милион души да излязат на улицата.
Всяка вечер лумват бали с отпадък, част от тези 10 000 тона, складирани към исторически места във френската столица (заради стачката на служащите от " чистотата " ). И с цел да не пламнат паметни здания, а и цели парижки квартали, са нужни самоотвержени старания на огнеборците. Ала всичко това е единствено декор на конфликтите тяло в тяло, които виждаме от директните телевизионни включвания. Студенти хвърлят павета по полицията, която ги разпръсква със сълзотворен газ или водни оръдия. Стотици арестувани всяка вечер. На обособени видеа виждаме неприемливи саморазправи на органите на реда с протестиращи хора. Ситуацията лека-полека стартира да излиза от надзор. Умората, съчетана с възходящ яд, е неприятна обществена композиция.
Нова френска гражданска война?
На дъното в Париж и ЛондонС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Така наподобяват събитията най-малко през погледа на задграничните медии. По-скоро става дума за второ деяние на " жакерията с жълтите жилетки ". И в единия, и в другия случай двата полюса в спора са ясно обрисувани.
От едната страна е елитът (Макрон и неговото обграждане от технократи). От другата - улицата (където има от всичко по малко - от най-младите хора и синдикатите, та до най-радикално лявото или най-крайно дясното). Елитът не знае по какъв начин да реагира, с цел да уталожи гнева на масите. А те не крият, че не могат да го търпят, непрестанно припомняйки му за Френската гражданска война. Но колкото и да е парадоксално - същите тези маси преизбраха Макрон и той ще е на власт още 4 години.
Една изпусната имитация на френския президент от вторник обаче наля в допълнение масло в огъня. Еманюел Макрон, очевидно раздразнителен от блокадите и насилието, съобщи, че " тълпата няма легитимност по отношение на народа, който се показва посредством своите избраници ".
Процесуално видяно, Еманюел Макрон е прав, такава е демократичната логичност на парламентарното посланичество.
В политически смисъл изявлението му е самоубийствено. Заклеймяването на протестиращите против него като " навалица " (подкрепяна от над 70% от французите) е съсипващ ход.
Изобщо доста от протичащото се от началото на годината насам би могло да се дефинира като " комедия от неточности ", в случай че не взривяваше от вътрешната страна Франция.
Първо, в програмата, с която Макрон бе определен, въпросната пенсионна промяна освен, че фигурираше, само че и беше един от главните му цели. Той я обясни доста в детайли дори в дебата си с Марин льо Пен. Защо тогава никой не реагира?
Натрапващият се отговор е, че изборите за президент са политически и никой не влиза в такива елементи. Но в случай че е по този начин, тогава гласоподавателите би трябвало да се сърдят на себе си.
Второ, Макрон постоянно е упрекван в надменност. Не без съображение, още от първия му мандат. Назидателната му педагогика нервира всички. Което не значи, че не е прав за нуждата от пенсионна промяна. Във вчерашното си спешно телевизионно изявление той за следващ път приведе много стряскащи данни.
Преди десетина година във Франция е имало към 10 млн. пенсионери - при 60 млн. население. Сега са близо 17 милиона (при 68 млн. население), а към 2030 година ще се мине границата от 20 милиона пенсионери. Как тогава ще се изплащат пенсиите в една солидарна система при намаляващ брой на работещите?
" Тълпата " против " елита "? Кой ще победи?
Дълга нощ в ПарижС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Проблемът е, че обстановката към този момент в действителност е като " по Маркс ". Низините не желаят да чуят нищо от причините на елита. А елитът, делегитимирайки " тълпата ", я изкарва на улицата.
Отменени полети, спрели влакове, затворени учебни заведения: французите са гневни на Макрон
Френският политолог Марсел Гоше разказва това като " резултата на цялото и детайла ". Управляващите - въз основата на информираността си - виждат цялото и са прави в общите изводи. Докато хората виждат " детайла " (собственото си положение) с акуратност и недоволстват с съображение, без обаче да осъзнават " цялото ".
В бюджета на Франция съгласно министъра на стопанската система и финансите Брюно льо Мер има дупка от към 3 трилиона евро! Т рябва съществено стягане на коланите и неотложни ограничения, с цел да могат хората (на улицата) да получат плануваните пенсии след десетина години , а не те да бъдат съществено понижени. Това е истината.
Но " елитът ", поднасяйки по този начин " цялата истина ", не вижда " детайла ". И французите не одобряват таман това. Не одобряват " арогантната педагогика ". Защото има и " работещи небогати ". Защото в избрани специалности (свързани с тежък физически труд) още 2 години труд може би е непостижимо доста (необходими са спомагателни ограничения, над които държавното управление едвам в този момент разгласи, че стартира да работи). А младите се боят по кое време ще излязат на пазара на труда при удължение на годините за пенсия и така нататък
Макрон даде упоменатото си телевизионно изявление за два огромни френски телевизионни канала. Според първите реакции той не убеди съвсем никого в нищо.
Да, Макрон показа, че не би желал да прави сходна промяна, само че към този момент не може да я отсрочва, както са правили предшествениците му от 1995 година насам.
Тук той е прав. Живеех в Париж по това време и си припомням по какъв начин министър председателят Ален Жюпе отстъпи през 1995 година, пробвайки да наложи надалеч по-умерени корекции в пенсионния модел. Близо три месеца Франция остана без влакове, метро и рейсове. Публичният бранш последователно спря да работи. Бяха огромни студове. По през целия ден вървях пешком под дъжда и най-после се разболях от пневмония. Париж също беше заседнал в отпадъци.
Жюпе отдръпна промяната си и въпреки всичко през 1997 година падна от власт. Жак Ширак обаче маневрираше надалеч по-умело от Макрон. В придвижване той " приватизира " една формула на френския политолог Еманюел Тод за " обществената фрактура " и прикани французите да се сплотят (около него), с цел да посрещнат задаващата се рецесия. Оцеля и даже завоюва нов президентски мандат, прокарвайки напълно минимални промени. Той доста по-умело използваше пълномощията си на " републикански монарх ", които конституцията дава на президента на Петата френска република. И знаеше по какъв начин в сериозни моменти да се обръща към " народа ", който нищо (и никакви институции) не би трябвало да отделя от " бащата на народа ".
Сега Макрон упорства и желае да отиде до дъно в своята " педагогика на истината ". В упоменатото си телевизионно изявление той съобщи, че ще задържи Елизабет Борн отпред на държавното управление, а пенсионната промяна ще следва своя административен път (минавайки и през Конституционния съд). И наесен, може би още от 1 септември, тя ще влезе в действие. С което освен, че не успокои, а хвърли ръкавицата си в лицето на " улицата ".
И така, " на война като на война ". Война с " улицата ", която нито един френски президент не е спечелил.
Навремето Жискар д`Естен укори французите, че не работят задоволително и им сложи ясна цел - да догонят и изпреварят германците, които ги надминават по конкурентоспособност.
След което загуби от Франсоа Митеран. Загуби, макар че на президентския спор му задаваше съответни и напълно професионални въпроси - за цената на петрола или лихвите в международен мащаб. Митеран му отговори " по френски " - не сте тук, с цел да ме поучавате! И завоюва дебата, като след това влезе за два мандата в Елисейския замък.
През 2009 година на една закуска във френското посолство в София си разреших да върна Жискар към този спор. Жискар д`Естен се смръщи и сподели, че популизмът постоянно побеждава.
Френското изключение
На дъното в Париж и ЛондонС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Проблемът е какво се прави, когато едно общество - в тази ситуация френското - се радикализира?
Ясно е, че никой не желае да работи две години от горната страна - за същите пари, които могат да се окажат и по-малко, изядени от инфлацията.
Младите не желаят да одобряват това, което смятат за незаслужено (годините на следване в университета, в това число с магистратура, допускат, че те би трябвало да работят най-малко до 66 години, в случай че не и повече, с цел да натрупат 42 години пенсионен стаж).
По-възрастните пък не желаят промяната да удари тъкмо тях.
В резултат на което се стига до обаян кръг. Нима това е прословутото " френско изключение "? Нищо сходно.
В класическия си смисъл този термин, наложил се във френската просвета, не значи изолираност, а универсализъм. Франция не се мисли като някакво " галско селце ", обсадено от римляните и живеещо съгласно личните си закони, а като модел на културна еднаквост и независимост, който от епохи се споделя с останалия свят. Един от проблемите на днешната обстановка е, че тя ерозира таман този повсеместен модел (Марсел Гоше). И последствията от това занапред ще стават забележими.
Макрон като Нерон?
Quo VadisС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Човекът в Елисейския замък може и да е прав за нуждата от пенсионна промяна, само че сега е отговорен за всичко.
Той (едва сега) насочи своите въпроси към синдикатите. Защо профсъюзите не са предложили " клаузи на компромиса " - постъпателно пенсиониране против леко увеличение на вноските и така нататък Никой не се интересува от тези му причини.
Ясно е, че през днешния ден цяла Франция ще бъде обърната с главата надолу, а митингите и размириците ще продължат.
Неговите политически съперници даже сега го показват като Нерон (реални реплики във френското Национално събрание). Уподобяват го на римския император, наредил да подпалят Рим, с цел да се любува на гледката, а сетне подхванал гонения против християните като набедените жертви.
Политическата алюзия е явна - френският народ е " разпната жертва " на един деспот, употребявал въпреки всичко процедура, вписана в конституцията на Петата република, освен това употребена неведнъж.
На ламарините към ремонтирания шадраван на площад Конкорд - тъкмо против Националното заседание - на една фотография видях изписан следния девиз: " Сянката на Гилотината идва ". На същото място в миналото в действителност е била Гилотината. Да приемем, че става дума единствено за политическа метафора, която в демокрацията намира израз в изборния избор.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Случващото се през днешния ден в Париж, а и в цяла Франция, като че ли е имитация към един доста прочут френско-американски филм на Рене Клеман от средата на 60-те години на ХХ в. (сценарият е на Гор Видал, с присъединяване на плеяда изключителни артисти - Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Орсън Уелс, Кърк Дъглас, Ив Монтан, Симон Синьоре, Жан-Луи Трентинян). Въпросът е бил задаван неведнъж на немския комендант на Париж Дитрих декор Холтиц през лятото на 1944 година от неговото шефство в Берлин.
Задържаните на митингите против пенсионната промяна във Франция към този момент са над 400 Париж не пламва през горещото лято на 1944 година с помощта на самоотвержената интервенция на голям брой французи, които вършат всичко допустимо, с цел да спасят Града-Светлина.
Днес обаче Париж " гори ". В директния и преносния смисъл. Както и цяла Франция. Заради пенсионната промяна, която държавното управление на президента Макрон реши да прокара по административна процедура, планувана в конституцията. Тя планува увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 години и анулация на по-ранни пенсионирания в някои браншове (транспорт, химическа промишленост, енергетика). Синдикатите посрещнаха тази промяна на нож, тя не се утвърждава и от към 80% от французите. В резултат на което от февруари Франция е парализирана от стачки, които последователно прерастват в вълнения. Днес е деветата обща стачка, която се чака да блокира цялата страна, а над един милион души да излязат на улицата.
Всяка вечер лумват бали с отпадък, част от тези 10 000 тона, складирани към исторически места във френската столица (заради стачката на служащите от " чистотата " ). И с цел да не пламнат паметни здания, а и цели парижки квартали, са нужни самоотвержени старания на огнеборците. Ала всичко това е единствено декор на конфликтите тяло в тяло, които виждаме от директните телевизионни включвания. Студенти хвърлят павета по полицията, която ги разпръсква със сълзотворен газ или водни оръдия. Стотици арестувани всяка вечер. На обособени видеа виждаме неприемливи саморазправи на органите на реда с протестиращи хора. Ситуацията лека-полека стартира да излиза от надзор. Умората, съчетана с възходящ яд, е неприятна обществена композиция.
Нова френска гражданска война?
Така наподобяват събитията най-малко през погледа на задграничните медии. По-скоро става дума за второ деяние на " жакерията с жълтите жилетки ". И в единия, и в другия случай двата полюса в спора са ясно обрисувани.
От едната страна е елитът (Макрон и неговото обграждане от технократи). От другата - улицата (където има от всичко по малко - от най-младите хора и синдикатите, та до най-радикално лявото или най-крайно дясното). Елитът не знае по какъв начин да реагира, с цел да уталожи гнева на масите. А те не крият, че не могат да го търпят, непрестанно припомняйки му за Френската гражданска война. Но колкото и да е парадоксално - същите тези маси преизбраха Макрон и той ще е на власт още 4 години.
Една изпусната имитация на френския президент от вторник обаче наля в допълнение масло в огъня. Еманюел Макрон, очевидно раздразнителен от блокадите и насилието, съобщи, че " тълпата няма легитимност по отношение на народа, който се показва посредством своите избраници ".
Процесуално видяно, Еманюел Макрон е прав, такава е демократичната логичност на парламентарното посланичество.
В политически смисъл изявлението му е самоубийствено. Заклеймяването на протестиращите против него като " навалица " (подкрепяна от над 70% от французите) е съсипващ ход.
Изобщо доста от протичащото се от началото на годината насам би могло да се дефинира като " комедия от неточности ", в случай че не взривяваше от вътрешната страна Франция.
Първо, в програмата, с която Макрон бе определен, въпросната пенсионна промяна освен, че фигурираше, само че и беше един от главните му цели. Той я обясни доста в детайли дори в дебата си с Марин льо Пен. Защо тогава никой не реагира?
Натрапващият се отговор е, че изборите за президент са политически и никой не влиза в такива елементи. Но в случай че е по този начин, тогава гласоподавателите би трябвало да се сърдят на себе си.
Второ, Макрон постоянно е упрекван в надменност. Не без съображение, още от първия му мандат. Назидателната му педагогика нервира всички. Което не значи, че не е прав за нуждата от пенсионна промяна. Във вчерашното си спешно телевизионно изявление той за следващ път приведе много стряскащи данни.
Преди десетина година във Франция е имало към 10 млн. пенсионери - при 60 млн. население. Сега са близо 17 милиона (при 68 млн. население), а към 2030 година ще се мине границата от 20 милиона пенсионери. Как тогава ще се изплащат пенсиите в една солидарна система при намаляващ брой на работещите?
" Тълпата " против " елита "? Кой ще победи?
Проблемът е, че обстановката към този момент в действителност е като " по Маркс ". Низините не желаят да чуят нищо от причините на елита. А елитът, делегитимирайки " тълпата ", я изкарва на улицата.
Отменени полети, спрели влакове, затворени учебни заведения: французите са гневни на Макрон Френският политолог Марсел Гоше разказва това като " резултата на цялото и детайла ". Управляващите - въз основата на информираността си - виждат цялото и са прави в общите изводи. Докато хората виждат " детайла " (собственото си положение) с акуратност и недоволстват с съображение, без обаче да осъзнават " цялото ".
В бюджета на Франция съгласно министъра на стопанската система и финансите Брюно льо Мер има дупка от към 3 трилиона евро! Т рябва съществено стягане на коланите и неотложни ограничения, с цел да могат хората (на улицата) да получат плануваните пенсии след десетина години , а не те да бъдат съществено понижени. Това е истината.
Но " елитът ", поднасяйки по този начин " цялата истина ", не вижда " детайла ". И французите не одобряват таман това. Не одобряват " арогантната педагогика ". Защото има и " работещи небогати ". Защото в избрани специалности (свързани с тежък физически труд) още 2 години труд може би е непостижимо доста (необходими са спомагателни ограничения, над които държавното управление едвам в този момент разгласи, че стартира да работи). А младите се боят по кое време ще излязат на пазара на труда при удължение на годините за пенсия и така нататък
Макрон даде упоменатото си телевизионно изявление за два огромни френски телевизионни канала. Според първите реакции той не убеди съвсем никого в нищо.
Да, Макрон показа, че не би желал да прави сходна промяна, само че към този момент не може да я отсрочва, както са правили предшествениците му от 1995 година насам.
Тук той е прав. Живеех в Париж по това време и си припомням по какъв начин министър председателят Ален Жюпе отстъпи през 1995 година, пробвайки да наложи надалеч по-умерени корекции в пенсионния модел. Близо три месеца Франция остана без влакове, метро и рейсове. Публичният бранш последователно спря да работи. Бяха огромни студове. По през целия ден вървях пешком под дъжда и най-после се разболях от пневмония. Париж също беше заседнал в отпадъци.
Жюпе отдръпна промяната си и въпреки всичко през 1997 година падна от власт. Жак Ширак обаче маневрираше надалеч по-умело от Макрон. В придвижване той " приватизира " една формула на френския политолог Еманюел Тод за " обществената фрактура " и прикани французите да се сплотят (около него), с цел да посрещнат задаващата се рецесия. Оцеля и даже завоюва нов президентски мандат, прокарвайки напълно минимални промени. Той доста по-умело използваше пълномощията си на " републикански монарх ", които конституцията дава на президента на Петата френска република. И знаеше по какъв начин в сериозни моменти да се обръща към " народа ", който нищо (и никакви институции) не би трябвало да отделя от " бащата на народа ".
Сега Макрон упорства и желае да отиде до дъно в своята " педагогика на истината ". В упоменатото си телевизионно изявление той съобщи, че ще задържи Елизабет Борн отпред на държавното управление, а пенсионната промяна ще следва своя административен път (минавайки и през Конституционния съд). И наесен, може би още от 1 септември, тя ще влезе в действие. С което освен, че не успокои, а хвърли ръкавицата си в лицето на " улицата ".
И така, " на война като на война ". Война с " улицата ", която нито един френски президент не е спечелил.
Навремето Жискар д`Естен укори французите, че не работят задоволително и им сложи ясна цел - да догонят и изпреварят германците, които ги надминават по конкурентоспособност.
След което загуби от Франсоа Митеран. Загуби, макар че на президентския спор му задаваше съответни и напълно професионални въпроси - за цената на петрола или лихвите в международен мащаб. Митеран му отговори " по френски " - не сте тук, с цел да ме поучавате! И завоюва дебата, като след това влезе за два мандата в Елисейския замък.
През 2009 година на една закуска във френското посолство в София си разреших да върна Жискар към този спор. Жискар д`Естен се смръщи и сподели, че популизмът постоянно побеждава.
Френското изключение
Проблемът е какво се прави, когато едно общество - в тази ситуация френското - се радикализира?
Ясно е, че никой не желае да работи две години от горната страна - за същите пари, които могат да се окажат и по-малко, изядени от инфлацията.
Младите не желаят да одобряват това, което смятат за незаслужено (годините на следване в университета, в това число с магистратура, допускат, че те би трябвало да работят най-малко до 66 години, в случай че не и повече, с цел да натрупат 42 години пенсионен стаж).
По-възрастните пък не желаят промяната да удари тъкмо тях.
В резултат на което се стига до обаян кръг. Нима това е прословутото " френско изключение "? Нищо сходно.
В класическия си смисъл този термин, наложил се във френската просвета, не значи изолираност, а универсализъм. Франция не се мисли като някакво " галско селце ", обсадено от римляните и живеещо съгласно личните си закони, а като модел на културна еднаквост и независимост, който от епохи се споделя с останалия свят. Един от проблемите на днешната обстановка е, че тя ерозира таман този повсеместен модел (Марсел Гоше). И последствията от това занапред ще стават забележими.
Макрон като Нерон?
Човекът в Елисейския замък може и да е прав за нуждата от пенсионна промяна, само че сега е отговорен за всичко.
Той (едва сега) насочи своите въпроси към синдикатите. Защо профсъюзите не са предложили " клаузи на компромиса " - постъпателно пенсиониране против леко увеличение на вноските и така нататък Никой не се интересува от тези му причини.
Ясно е, че през днешния ден цяла Франция ще бъде обърната с главата надолу, а митингите и размириците ще продължат.
Неговите политически съперници даже сега го показват като Нерон (реални реплики във френското Национално събрание). Уподобяват го на римския император, наредил да подпалят Рим, с цел да се любува на гледката, а сетне подхванал гонения против християните като набедените жертви.
Политическата алюзия е явна - френският народ е " разпната жертва " на един деспот, употребявал въпреки всичко процедура, вписана в конституцията на Петата република, освен това употребена неведнъж.
На ламарините към ремонтирания шадраван на площад Конкорд - тъкмо против Националното заседание - на една фотография видях изписан следния девиз: " Сянката на Гилотината идва ". На същото място в миналото в действителност е била Гилотината. Да приемем, че става дума единствено за политическа метафора, която в демокрацията намира израз в изборния избор.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ