Някога в Славония
Анализът е препубликуван от
С изненада откривам какъв брой нищо ново няма в днешните " български работи ". И по какъв начин това, което от дълго време се очакваше - във тип на отмятане - към този момент се случва. Когато стане ясно, тогава ще разясняваме. Засега като " зает наблюдаващ " (по формулата на Реймон Арон) не преставам да следя нещата " като в огледало ". Но не " неясно като през огледало " (1 Кор. 13:12), а по-скоро " разлюляно " - като в стихотворението на Далчев " Огледало ": " а от дъното му ярко идат хора / и като от клетка птици коли изхвръкват лудо. / В момент разлюшкват се площади: дървеса, стрехи и балкони падат лудо ". Поетичната вътрешен глас, скрепила последните стихове, следва някой ден да се оправдае.
Изведнъж се сещам за един френски разказ, който след дълго ровене из библиотеката си съумявам въпреки всичко да намеря. Става дума за книгата " Легационен секретар " - същинска алегория за българската политика от началото на ХХ в. Името на създателя ѝ - Жиро-Манжен - не приказва никому нищо. Дълго време се е считало, че е надали не псевдоним. Такава е била практиката преди време: дипломатите са писали книгите си под псевдоними, тогава е било допустимо да споделят доста повече неща от написаното до техните външни ведомства. Романът " Легационен секретар " е бил оповестен от влиятелното издателство " Плон " през 1923 година (емблематична година, в която международните медии са обърнали взор към настоящите " български кръвопролития " ). На български книгата се появи чак през 2007 година с увод и бележки от проф. Иван Илчев, който също гадае и се пита кой ли е създателят на тези редове (изданието е на, превод Галина Меламед).
Направих някои изследвания, през днешния ден в мрежата има доста повече информация, и се оказа, че въобще не става дума за псевдоним. В електронните запаси на Френската национална библиотека създателят е указан в действителност като Максим Жиро-Манжен, упомената е даже рождената му дата - 1869 година, както и датата на гибелта му - 1949 година Роден е в Нант, брат му Марсел е прочут френски архивист и историк.
Става ясно, че Максим Жиро-Манжен сред 1894-1901 година управлява две френски районни издания - " Прогре дьо Нант " и " Лоар енфериор ", а сетне става шеф на кабинета на шефа на " Отоманска банка " в Цариград. Изглежда, че сред тези две позиции той е бил на работа във френската легация в София , което би трябвало да се засече и по български източници.
Спомнена СофияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Романът " Легационен секретар " е класическа " любовна история ": в една далечна балканска страна френски посланик среща сънародничка, която озарява дните му и трансформира охолния му живот, изпълнен с галантни кавги. Има и втора значима нишка в повествованието, чисто фамилна - за чичото на основния воин (брат на починалата му майка), изтъкнат френски политик, вътрешен министър, който го покровителства, посещава го в заснежената балканска страна и таман там научава, че е избран от президента Фалиер да образува идващото държавно управление на страната си.
От електронния азбучник на Националната библиотека на Франция открих, че книгите на Жиро-Манжен са дарени с подпис и са част от фонда на Леон Буржоа (1851-1925) - прочут френски политик и министър председател на Франция (1895-1896), който е бил вътрешен и външен министър почти в същия този интервал. След Първата международна война Леон Буржоа става първия ръководител на Обществото на народите и даже притежател на Нобеловата премия за мир (1920). Ако това е " чичото ", Жиро-Манжен е имал в действителност стабилен " тил " в кариерното си израстване.
Действието в романа се разпростира в Славония - дребна балканска страна, неотдавна получила независимостта си и ръководена от цар Филип I - деспотичен монарх от рода Сакс-Кобург Гота. За читателя не е по никакъв начин мъчно да разпознае България, София и цар Фердинанд зад страната Славония, столицата Славо и владетеля цар Филип.
И така, пред очите на днешния четец се обрисува обликът на една заснежена страна (общо място във всички тогавашни описания), до която се стига с " Ориент експрес " от Истанбул. Следват срещи с дипломатическия корпус, първи разбори на " славонската политика " и запознанства с някои министри.
Така създателят попада във времето на " персоналния режим " на един държавен глава, когато министри се сменят като чифт ръкавици по височайша волност. И още нещо значимо, което непознатият посланик на часа усвоява от политиката в Славония: подшушват му дискретно, че министърът, с който пръв се е срещнал, взимал " големи бакшиши ", откогато пристигнал на власт. Ала по този начин било на Балканите. Френският посланик го приема " за сведение ", не че в неговата страна не изплуват понякога скандални афери, само че тук очевидно това е " практиката ". Така курсът по " славонска политика " последователно се попълня, с цел да стигне до следните съществени положения:
Бленувана София. Нови 20 историиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
1. " В Славония има и неподкупни политици, само че не те ръководят в този миг " - което е в действителност тъпо. И по какъв начин все става по този начин?
2. Корупцията е добре известна на всички. Самият държавен глава, непощаден от слуховете за комисионни, иронично приказва за своите министри с думите: " Ако смееха, щяха да отнесат и приборите " - това споделя той на една вечеря пред непознати дипломати, сочейки министрите, преди малко станали от масата.
3. " Корупцията е нещо явно; по-добре е да бъде по-прикрита ", отбелязва в книгата си Жиро-Манжен . И споделя каква стихия отприщило това негово умозаключение на една дипломатическа вечеря. Руският дипломат княз Чернов се ухилил, с цел да покаже какъв брой му е все едно: " в Русия е виждал какво ли не ". Но пък английският дипломат лорд Арфвидсън остро се възмутил от тези нрави със строгата си праволинейност на английски парламентарист.
4. " На всичкото от горната страна дипломатическото тяло има единствено строго публични връзки с министрите . Преди да дойдат на власт, то не ги познава; когато я изоставен, незабавно ги не помни ".
5. Само един човек в страната е закрепостен (освен държавния глава). При този кадрил на министрите и на кабинетите става дума за началника на Тайната канцелария и Тайния кабинет на особата. Като бухал, който бди над тайните, той смуче информация от цяла Славония. А това слага въпроса за " паралелната власт " - постоянно настоящ в славонските каузи.
Книга за модерните българи (меки корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В по този начин заложения роман най-вече внимание е отделено на " Особата ", ръководеща страната. Критиките против нея са сякаш позволени от славонския режим, само че в действителност не се насърчават, дори се санкционират със затвор. Щом политиците са слаби и биват сменяни като носни кърпички, тогава президентът е всичко. Независимо че не е по този начин по конституция.
Затова той следи всички придвижвания на публичното мнение в страната и постоянно навреме го удовлетворява. Умее да се покаже отстъпчив при избора на хора и съставянето на стратегии (дори в случай че по-късно се опълчва на осъществяването им). За министър-председател на Славония постоянно се избират лица, водили преди този момент открита акция против него в печата. Но тези действителни отстъпки не му пречат да резервира за себе си действителната власт. Изборите са единствено фасада. И всеки нов министър-председател ги организира с енергичността на предшествениците си.
Всички жители имат изборно право, само че до урните могат да стигнат единствено (освен в огромните гладове) последователите на ръководещата партия, които остават постоянно девет десети от новото Събрание. Така под комфортното прикритие на всеобщото изборно право действа безспорната монархия.
И въпреки всичко за какво това продължава, щом конституцията е планувала различен политически ред в Славония?
Защото щом актуалният Министерски съвет изчерпи опциите си, той раздава съмнителни по генезис " дотации " на своите креатури, с цел да им помогне да понесат бъдещите гладни години. Щом настойниците им паднат от власт, тогава в Славония се задава всеобща чистка. Други " партизани ", както споделят тук, ще заемат мястото на досегашните титуляри.
Книга за българския народ С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Целта на дълго управлявалите славонски партии, както отбелязва Жиро-Манжен, е още веднъж и още веднъж да застанат пред " чинията с маслото ". Упражнение до болежка познато на всички, което съгласно него било разказано и в славонската литература, за която той единствено бил чувал.
Лично аз незабавно се сещам за Стоян Михайловски и неговата " Книга за българския народ " (1894) , писана таман по това време - " сатирическа колекция " или скръбна " ориенталска алегория " в стихове през погледа на към този момент немощния Абдулрахман паша:
Защо послушна измама докарва постоянно благоустройство, когато непокорна добродетел поражда единствено безпорядък?
Или: Що аз съм крив, в случай че едничкий прийом да се поддържа трайна управия, среща се в съюза с порока?
Да ви звучи познато?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
С изненада откривам какъв брой нищо ново няма в днешните " български работи ". И по какъв начин това, което от дълго време се очакваше - във тип на отмятане - към този момент се случва. Когато стане ясно, тогава ще разясняваме. Засега като " зает наблюдаващ " (по формулата на Реймон Арон) не преставам да следя нещата " като в огледало ". Но не " неясно като през огледало " (1 Кор. 13:12), а по-скоро " разлюляно " - като в стихотворението на Далчев " Огледало ": " а от дъното му ярко идат хора / и като от клетка птици коли изхвръкват лудо. / В момент разлюшкват се площади: дървеса, стрехи и балкони падат лудо ". Поетичната вътрешен глас, скрепила последните стихове, следва някой ден да се оправдае.
Изведнъж се сещам за един френски разказ, който след дълго ровене из библиотеката си съумявам въпреки всичко да намеря. Става дума за книгата " Легационен секретар " - същинска алегория за българската политика от началото на ХХ в. Името на създателя ѝ - Жиро-Манжен - не приказва никому нищо. Дълго време се е считало, че е надали не псевдоним. Такава е била практиката преди време: дипломатите са писали книгите си под псевдоними, тогава е било допустимо да споделят доста повече неща от написаното до техните външни ведомства. Романът " Легационен секретар " е бил оповестен от влиятелното издателство " Плон " през 1923 година (емблематична година, в която международните медии са обърнали взор към настоящите " български кръвопролития " ). На български книгата се появи чак през 2007 година с увод и бележки от проф. Иван Илчев, който също гадае и се пита кой ли е създателят на тези редове (изданието е на, превод Галина Меламед).
Направих някои изследвания, през днешния ден в мрежата има доста повече информация, и се оказа, че въобще не става дума за псевдоним. В електронните запаси на Френската национална библиотека създателят е указан в действителност като Максим Жиро-Манжен, упомената е даже рождената му дата - 1869 година, както и датата на гибелта му - 1949 година Роден е в Нант, брат му Марсел е прочут френски архивист и историк.
Става ясно, че Максим Жиро-Манжен сред 1894-1901 година управлява две френски районни издания - " Прогре дьо Нант " и " Лоар енфериор ", а сетне става шеф на кабинета на шефа на " Отоманска банка " в Цариград. Изглежда, че сред тези две позиции той е бил на работа във френската легация в София , което би трябвало да се засече и по български източници.
Романът " Легационен секретар " е класическа " любовна история ": в една далечна балканска страна френски посланик среща сънародничка, която озарява дните му и трансформира охолния му живот, изпълнен с галантни кавги. Има и втора значима нишка в повествованието, чисто фамилна - за чичото на основния воин (брат на починалата му майка), изтъкнат френски политик, вътрешен министър, който го покровителства, посещава го в заснежената балканска страна и таман там научава, че е избран от президента Фалиер да образува идващото държавно управление на страната си.
От електронния азбучник на Националната библиотека на Франция открих, че книгите на Жиро-Манжен са дарени с подпис и са част от фонда на Леон Буржоа (1851-1925) - прочут френски политик и министър председател на Франция (1895-1896), който е бил вътрешен и външен министър почти в същия този интервал. След Първата международна война Леон Буржоа става първия ръководител на Обществото на народите и даже притежател на Нобеловата премия за мир (1920). Ако това е " чичото ", Жиро-Манжен е имал в действителност стабилен " тил " в кариерното си израстване.
Действието в романа се разпростира в Славония - дребна балканска страна, неотдавна получила независимостта си и ръководена от цар Филип I - деспотичен монарх от рода Сакс-Кобург Гота. За читателя не е по никакъв начин мъчно да разпознае България, София и цар Фердинанд зад страната Славония, столицата Славо и владетеля цар Филип.
И така, пред очите на днешния четец се обрисува обликът на една заснежена страна (общо място във всички тогавашни описания), до която се стига с " Ориент експрес " от Истанбул. Следват срещи с дипломатическия корпус, първи разбори на " славонската политика " и запознанства с някои министри.
Така създателят попада във времето на " персоналния режим " на един държавен глава, когато министри се сменят като чифт ръкавици по височайша волност. И още нещо значимо, което непознатият посланик на часа усвоява от политиката в Славония: подшушват му дискретно, че министърът, с който пръв се е срещнал, взимал " големи бакшиши ", откогато пристигнал на власт. Ала по този начин било на Балканите. Френският посланик го приема " за сведение ", не че в неговата страна не изплуват понякога скандални афери, само че тук очевидно това е " практиката ". Така курсът по " славонска политика " последователно се попълня, с цел да стигне до следните съществени положения:
1. " В Славония има и неподкупни политици, само че не те ръководят в този миг " - което е в действителност тъпо. И по какъв начин все става по този начин?
2. Корупцията е добре известна на всички. Самият държавен глава, непощаден от слуховете за комисионни, иронично приказва за своите министри с думите: " Ако смееха, щяха да отнесат и приборите " - това споделя той на една вечеря пред непознати дипломати, сочейки министрите, преди малко станали от масата.
3. " Корупцията е нещо явно; по-добре е да бъде по-прикрита ", отбелязва в книгата си Жиро-Манжен . И споделя каква стихия отприщило това негово умозаключение на една дипломатическа вечеря. Руският дипломат княз Чернов се ухилил, с цел да покаже какъв брой му е все едно: " в Русия е виждал какво ли не ". Но пък английският дипломат лорд Арфвидсън остро се възмутил от тези нрави със строгата си праволинейност на английски парламентарист.
4. " На всичкото от горната страна дипломатическото тяло има единствено строго публични връзки с министрите . Преди да дойдат на власт, то не ги познава; когато я изоставен, незабавно ги не помни ".
5. Само един човек в страната е закрепостен (освен държавния глава). При този кадрил на министрите и на кабинетите става дума за началника на Тайната канцелария и Тайния кабинет на особата. Като бухал, който бди над тайните, той смуче информация от цяла Славония. А това слага въпроса за " паралелната власт " - постоянно настоящ в славонските каузи.
В по този начин заложения роман най-вече внимание е отделено на " Особата ", ръководеща страната. Критиките против нея са сякаш позволени от славонския режим, само че в действителност не се насърчават, дори се санкционират със затвор. Щом политиците са слаби и биват сменяни като носни кърпички, тогава президентът е всичко. Независимо че не е по този начин по конституция.
Затова той следи всички придвижвания на публичното мнение в страната и постоянно навреме го удовлетворява. Умее да се покаже отстъпчив при избора на хора и съставянето на стратегии (дори в случай че по-късно се опълчва на осъществяването им). За министър-председател на Славония постоянно се избират лица, водили преди този момент открита акция против него в печата. Но тези действителни отстъпки не му пречат да резервира за себе си действителната власт. Изборите са единствено фасада. И всеки нов министър-председател ги организира с енергичността на предшествениците си.
Всички жители имат изборно право, само че до урните могат да стигнат единствено (освен в огромните гладове) последователите на ръководещата партия, които остават постоянно девет десети от новото Събрание. Така под комфортното прикритие на всеобщото изборно право действа безспорната монархия.
И въпреки всичко за какво това продължава, щом конституцията е планувала различен политически ред в Славония?
Защото щом актуалният Министерски съвет изчерпи опциите си, той раздава съмнителни по генезис " дотации " на своите креатури, с цел да им помогне да понесат бъдещите гладни години. Щом настойниците им паднат от власт, тогава в Славония се задава всеобща чистка. Други " партизани ", както споделят тук, ще заемат мястото на досегашните титуляри.
Целта на дълго управлявалите славонски партии, както отбелязва Жиро-Манжен, е още веднъж и още веднъж да застанат пред " чинията с маслото ". Упражнение до болежка познато на всички, което съгласно него било разказано и в славонската литература, за която той единствено бил чувал.
Лично аз незабавно се сещам за Стоян Михайловски и неговата " Книга за българския народ " (1894) , писана таман по това време - " сатирическа колекция " или скръбна " ориенталска алегория " в стихове през погледа на към този момент немощния Абдулрахман паша:
Защо послушна измама докарва постоянно благоустройство, когато непокорна добродетел поражда единствено безпорядък?
Или: Що аз съм крив, в случай че едничкий прийом да се поддържа трайна управия, среща се в съюза с порока?
Да ви звучи познато?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ