Демография на областите – кои се стопяват най-бързо
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
На фона на икономическия напредък и върховете на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България - една от страните с най-негативни демографски трендове в Европа - ще успее да се оправи със застаряването на популацията и да трансформира стопанската система си по този начин, че тя да продължи да се развива макар свитата работна мощ. Този въпрос намира голям брой отговори, защото демографските процеси на районно равнище протичат с доста разнообразни темпове, даже в противоположни направления, и в сегашния текст ще представим няколко от основните демографски знаци, които разказват динамичността на районно равнище.
Едностранно отрицателен е естественият приръст в областите в България -
в нито една от тях разликата сред раждаемостта и смъртността не е позитивна,
все пак има огромни разлики сред тях (Графика 1). Докато през 2018 година някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се доближават до нулев натурален приръст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) показват очебийно отрицателни трендове. Прегледът на динамичността през последното десетилетие също не дава особени мотиви за оптимизъм - за последното десетилетие нито една от областите в страната не е съумяла да усъвършенства естествения си приръст, а даже и при тези, които се показват най-добре се следи утежняване от най-малко един процентен пункт в границите на последните 10 години. Този проблем е изключително забележим в столицата, която към началото на предходната икономическа рецесия беше съумяла да доближи нулев натурален приръст, само че в интервала по-късно той последователно се утежнява (най-вече вследствие на увеличена смъртност).
Графика 1: Коефициент на натурален приръст по области, ‰, 2018 година
© Национален статистически институт
На фона на негативния натурален приръст миграционните процеси са главният фактор, който разрешава на част от областите да усилват популацията си. Миграцията в страната (тук показана посредством механичния приръст, Графика 2) обаче е ориентирана едвам към няколко области, до момента в който множеството от тях остават " донори " на население.
Интересен проблем в този подтекст е област
Кърджали, където позитивният машинален приръст през 2018 година надвишава в пъти даже този на София,
която обичайно притегля максимален дял от вътрешната миграция. Причина за това може да се търси в няколко направления - както в еднократни събития (избори, да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години. Важно е да отбележим и събитие, че за разлика от естествения приръст при механичния няколко от областите - изключително бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора да вземем за пример - съумяват да забавят и даже да извърнат отрицателните миграционни процеси.
Графика 2: Коефициент на машинален приръст по области, ‰, 2018 година
© Национален статистически институт
Струва си да обърнем внимание и на застаряването, защото то съставлява забележителна спънка пред възобновяване на работната мощ на областите и може да служи за ориентир за бъдещия напън върху пенсионната система. Разглеждаме застаряването посредством отношението на хората, които напущат работната мощ (на възраст 60-64 години) по отношение на тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а приблизително за страната през 2018 година на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 индивида, които навлизат на пазара на труда (Графика 3). И тук обаче разликите са обилни - до момента в който области като Сливен, Варна и столицата към момента не срещат огромни компликации във възобновяване на работната си мощ, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се трансформира във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Графика 3: Коефициент на демографско заменяне (съотношение на популацията на възраст 15-19 година към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 година
© Национален статистически институт
Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст. В този смисъл, описаните тук трендове са най-много белег за провокациите на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за занемаряване.
На фона на икономическия напредък и върховете на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България - една от страните с най-негативни демографски трендове в Европа - ще успее да се оправи със застаряването на популацията и да трансформира стопанската система си по този начин, че тя да продължи да се развива макар свитата работна мощ. Този въпрос намира голям брой отговори, защото демографските процеси на районно равнище протичат с доста разнообразни темпове, даже в противоположни направления, и в сегашния текст ще представим няколко от основните демографски знаци, които разказват динамичността на районно равнище.
Едностранно отрицателен е естественият приръст в областите в България -
в нито една от тях разликата сред раждаемостта и смъртността не е позитивна,
все пак има огромни разлики сред тях (Графика 1). Докато през 2018 година някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се доближават до нулев натурален приръст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) показват очебийно отрицателни трендове. Прегледът на динамичността през последното десетилетие също не дава особени мотиви за оптимизъм - за последното десетилетие нито една от областите в страната не е съумяла да усъвършенства естествения си приръст, а даже и при тези, които се показват най-добре се следи утежняване от най-малко един процентен пункт в границите на последните 10 години. Този проблем е изключително забележим в столицата, която към началото на предходната икономическа рецесия беше съумяла да доближи нулев натурален приръст, само че в интервала по-късно той последователно се утежнява (най-вече вследствие на увеличена смъртност).
Графика 1: Коефициент на натурален приръст по области, ‰, 2018 година
© Национален статистически институт
На фона на негативния натурален приръст миграционните процеси са главният фактор, който разрешава на част от областите да усилват популацията си. Миграцията в страната (тук показана посредством механичния приръст, Графика 2) обаче е ориентирана едвам към няколко области, до момента в който множеството от тях остават " донори " на население.
Интересен проблем в този подтекст е област
Кърджали, където позитивният машинален приръст през 2018 година надвишава в пъти даже този на София,
която обичайно притегля максимален дял от вътрешната миграция. Причина за това може да се търси в няколко направления - както в еднократни събития (избори, да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години. Важно е да отбележим и събитие, че за разлика от естествения приръст при механичния няколко от областите - изключително бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора да вземем за пример - съумяват да забавят и даже да извърнат отрицателните миграционни процеси.
Графика 2: Коефициент на машинален приръст по области, ‰, 2018 година
© Национален статистически институт
Струва си да обърнем внимание и на застаряването, защото то съставлява забележителна спънка пред възобновяване на работната мощ на областите и може да служи за ориентир за бъдещия напън върху пенсионната система. Разглеждаме застаряването посредством отношението на хората, които напущат работната мощ (на възраст 60-64 години) по отношение на тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а приблизително за страната през 2018 година на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 индивида, които навлизат на пазара на труда (Графика 3). И тук обаче разликите са обилни - до момента в който области като Сливен, Варна и столицата към момента не срещат огромни компликации във възобновяване на работната си мощ, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се трансформира във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Графика 3: Коефициент на демографско заменяне (съотношение на популацията на възраст 15-19 година към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 година
© Национален статистически институт
Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст. В този смисъл, описаните тук трендове са най-много белег за провокациите на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за занемаряване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ