Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски

...
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски
Коментари Харесай

Руско-турски отношения в светлината на събитията в Украйна и в Казахстан

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.



На 26 октомври 2021 година украински дрон Байрактар /турско производство/ нанесе въздушен удар против съветска гаубица, употребена от украинските сепаратисти. Според материал във Вашингтон пост тази бойна акция би трябвало да се възприема като навлизането на спора в нов стадий от своето развиване. Видеото с офанзивата на дрона е пуснато в обществените медии от украински военни. То демонстрира дребна синя кутия с отдалечено ориентиране, надвиснала над нещо на земята и след няколко секунди избухва огромен дирек пушек. След това се виждат двама души да бягат от мястото. След това последва декларация от украинската страна, че е унищожила сепаратистка артилерия в региона на Източен Донбас.

Новият миг е, че Украйна до този миг използваше турските дронове единствено за разузнаване. Сега към този момент те влизат в действителни бойни дейности.

Това, което съставлява действително предизвикателство за Русия е, че Украйна и Турция имат съглашение освен за доставка, само че и за построяването на цех за производството на такива дронове. На Москва не й харесва обстоятелството, че навлизането на нападателните дронове Байрактар прилича ситуацията на бойното поле в Сирия, Либия и изключително Азербайджан. Благодарение на тях турските военни елементи или подкрепяните от Анкара съдружници реализираха безапелационни военни триумфи. Турция и Азербайджан изключително се гордеят с успеха над арменската войска по време на последната война в Нагорни Карабах. Особено раздразнително реагира Москва на лепването на етикета „ Велика отечествена война “ на тази борба от страна на азерския президент Илхам Алиев.



Украинският боен специалист Сергей Згорица отбелязва, че фабриката за самолети основава „ радикално разнообразни условия “ в евентуалния спор. В телефонния диалог сред Реджеп Ердоган и Владимир Путин, извършен през декември 2021 година съветският държавен глава е определил потреблението на турските дронове като „ деструктивно държание “ и „ провокативна активност “. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отбелязва, че "Анкара не може да бъде упреквана за разполагането на оръжия от Украйна ". „ Това е много неприятна вест за руснаците, тъй като това е доста нарастване на бойните качества на Украйна, която към този момент има смяна в играта “, отбелязва Алексей Аростович, боен блогър от Киев. Друг значим миг за турските дронове е, че те се появяват в украинския боен боеприпас в миг, в който някои европейски страни основават компликации за доставка на оръжия на Украйна по линия на Агенцията на НАТО за доставяне и поддръжка. Американският вестник цитира Олексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна, който упреква Германия, която е страна на два съветски газопровода, че „ непрекъснато попречва украинските доставки на оръжие. “



Независимо от всичко това Турция продължава да поддържа връзки и с Русия,

които Синан Улген, шеф на Центъра за стопански и външни политически проучвания в Истанбул, разказва като „ внимателен и сложен балансиращ акт “. Той отбелязва, че в руско-турските връзки има „ детайли на съдействие, само че също по този начин и на конкуренция. " Това води до усложняването на геополитическите връзки сред Москва и Анкара през последните няколко години и по-скоро месеци.

От една страна Анкара изрично се опълчва на анексирането на Кримския полуостров, само че от друга не се причисли към европейските наказания против Москва. Според Улген Турция търси своите търговски изгоди и уголемява листата с евентуални и сегашни клиенти на своята оръжейна промишленост. В такава светлина той вижда и построяването на цех за дронове в Украйна.

За събитията в Казахстан публична Анкара изрази поддръжка за законната власт. Очевидно е обаче, че тя не има вяра на версията на съветските специалисти, доказана в по-мека форма от президента Токаев, че става въпрос за провален прелом от джихадисти от Близкия Изток, подкрепени от локални терористи. Прави усещане, че военните специалисти са доста по-пестеливи в изказванията си за джихадистите, за разлика от цивилните. Появиха се версии за сирийци и иракчани, като вторите след това изчезнаха. За афганистанците също няма консенсус. Първоначално те бяха локални ислямисти, а след това „ сътрудници на Съединени американски щати “. Какъв е персоналният състав на двата вида военни елементи /„ Алфа, които са предопределени да основават безпорядък измежду цивилното население и „ Браво “, които след тях нападат казарми, военни конвои и обособените държавни сгради/, които взимат присъединяване в кървавите събития, остава неразбираемо.



В същото време, румънският боен специалист Валентин Василеску, някогашен началник на военното летище "Отопени " и по-близък до съветската позиция твърди, че появяването на фантомният „ Фронт за избавление на Казахстан от съветска окупация “ е типичен заложена от Москва клопка за ислямисти. Декларацията за неговото „ основаване “ се появи в турските обществени медии, към този момент маркирано от The Forеign Insider като туитър постинг в сирийските протурски медии. Тактиката е „ копирана “ от американския метод, прилаган в Ирак за разкриване и ловене на джихадисти. Според него, в светлината на сходен тактически проект, в арабската страна американците са създавали както „ джихадистите “, по този начин и техните „ жертви “. Става въпрос за основани от американското командване „ ислямисти “, които отвличат „ почтени публицисти “. Последните нормално са жители на съюзнически страни. Василеску показва румънската журналистка Мари Джийн Йон от Prima TV и Флоранс Обена от френския вестник Либерасион. Двете са отвлечени през 2005 година и остават при „ джихадистите “ пет месеца. Подобно време е задоволително същински джихадисти да се свържат с иракските медии, които непрестанно популяризират информация за отвлечените журналистки, предлагайки помощта си.

Някои специалисти подозират, че въпреки всичко сред двете страни още веднъж са реализирани някакви договорености за след-Назърбаев епохата.

Повече от половината министри резервират постовете си /11 от общо 20/ в новото държавно управление. Запознати разясняват появяването на извънредно забавен член на новия казахски кабинет. Неговото наличие не се връзва с монолитната проруска ориентировка на държавното управление на Алихан Смаилов. Става въпрос за министъра на информацията Аскар Умаров, който в предходното е бил зам.-министър. Анализатори означават, че за разлика от множеството казахски министри, които са съветски ученици, той е приключил първия казахски частен университет, наричащ се „ Туран “. Умаров е прочут с гневните си протурски възгледи. В качеството си на зам.-министър той е наричал руснаците „ алкохолици “ и „ колонизатори “. Консенсусно съветската преса остава възмутена от това предопределение, след задачата на ОДКС в Казахстан. Евгений Примаков-младши (внук на някогашния министър председател и сегашен шеф на Федералната организация за Общността на самостоятелните страни за руснаците, живеещи в чужбина и интернационалното филантропично съдействие "Россотрудничество "), съобщи, че той няма да работи с „ русофобски отпадък “.

Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР