Очертанията на войната: Как руският ракетен терор ще направи Украйна по-силна
Анализ за Българска национална телевизия на Камен Невенкин - публицист и боен историк
Ракетният дъжд
Всички говореха за взривения Кримски мост, само че както постоянно се случва по време на война, само че тази вест не съумя да се задържи за дълго водеща. Русия отговори на смъртната засегнатост, която й бе нанесена събота преди изгрев слънце, като нанесе масиран ракетен удар против съвсем всички огромни градове в Украйна и това задълго закри хоризонта. Цивилизованият свят изцяло заслужено осъди тези обстрели като безчовечен, водещи интернационалните институции класифицираха съветския режим като „ терористичен “, а в Европа и в Украйна бяха подхванати първи стъпки по основаването на интегрирани системи за противовъздушна защита (ПВО). Няколко дни по-късно, когато пристрастеностите започнаха да утихват, е редно да да си зададем някои въпроси, тъй като май ще се окаже, че не всичко е по този начин както наподобява на пръв взор.
Как беше нанесен ударът?
Ракетната офанзива стартира понеделник сутринта, като денем Украйна бе изумена от най-малко две ударни талази въздушни оръжия притежаващи друга разрушителна мощност. Формално задачата на акцията (според формулировката на Путин) бе да бъдат изумени „ предприятия на енергетиката, командни пунктове и информационни центрове “, само че в реалност, с изключение на електроцентрали (за които ще стане дума по-долу), бяха ударени десетки цивилен обекти, които нямат нищо общо с военните дейности: жилищни здания, оживени кръстовища, просветителни центрове, пешеходни мостове и даже детска площадка.
Първата вълна се състоеше от ракети изстреляни от североизток (Воронеж) и юг (Черно море).
Градовете в северната и северозападната част на Украйна (Киев, Житомир, Виница, Лвов, Тернопил, и др.) бяха атакувани с крилати ракети Х-101 изстреляни от стратегически бомбардировачи Ту-160 намиращи се в съветското въздушно пространство в региона на Воронеж. Последният факт е доста значим, тъй като подобен вид удари разрешават на съветските самолети да работят отдалече и по този начин да не могат да бъдат поразявани от украинската Противовъздушна отбрана, която понастоящем има доста стеснен обсег. Тези ракети, кардинално, дават относително малко отклоняване от задачата (10-20 м) и по тази причина остава неразбираемо към какви тъкмо обекти са били ориентирани. Именно две от тях се взривиха на улиците в Киев убивайки почтени жители, а друга улучи детска площадка. Също по този начин Х-101 е предизвикала разрушаването на пешеходния мост „ Кличко “ в украинската столица, фрагменти от което мигновено бяха публикувани от всички международни медии. Като се вземе поради, че цената на една Х-101 е някъде към 13 млн. $, това поражда доста въпросителни. Например до каква степен една такава явно безразборна въздушна офанзива е била подчинена на някаква военна логичност.
Градовете в южната част на страната (Одеса, Николаев, Кривой Рог, Запорожие и Днипро) бяха ударени от крилати ракети Калибър пуснати от бойни кораби в Черно море. Този вид ракети имат разрушително деяние сравнимо с това на Х-101, само че са доста по-евтини (ок. 300 хиляди долара) и по тази причина са едни от най-често употребяваните от руснаците в спора. Сред „ достиженията “ на операторите изстреляли Калибрите този ден са дейно опустошен жилищен блок в Николаев и две попадения в оживено кръстовище в Днипро. За похлупак на всичко, те съумяха да се забъркат и в интернационален скандал откакто се оказа, че най-малко три ракети са минали през въздушното пространство на Молдова до момента в който са летели към цели в западна Украйна.
Втората вълна се състоеше от ракети изстреляни от югоизток (Астрахан) и дронове-камикадзе пуснати, надлежно, от юг (Крим) и север (Белорусия).
Около 40 ракети бяха пуснати от стратегически бомбардировачи Ту-95 от региона на пристанищния град Астрахан в северната част на Каспийско море без да се постанова да навлизат във въздушното пространство на Украйна. (Както към този момент загатнах нагоре, това разрешава на съветските водачи да стоят надалеч от обсега на украинската Противовъздушна отбрана и по този начин дейностите им все още остават безнаказани.) Целта на тази акция е била главно украинската енергийната инфраструктура в източната и югоизточната част на страната.
Междувременно от юг и север към разнообразни обекти в периферията на Украйна бяха ориентирани „ десетки “ дронове-камикадзе иранско произвеждане. Шахед-136 (с съветско публично означение Геран-2) все още е едно от най-дискутираните оръжия употребявано в спора. Това е безпилотен летателен уред (т.е. ръководен е от оператор от земята), който има обсег на крилете 3.5 м и развива оптималната скорост от 185 км/ч. В носовата му част има бойна глава с 40 кг експлозив. Ако обобщим казаното дотук, то той доста наподобява на много примитивните от днешна позиция самолети употребявани през Първата международна война – мудни, шумни и летящи на ниска височина. Но пък са евтини и, надлежно, са много преференциални за руснаците. Заради присъщия звук украинците към този момент лепнаха на Шахеда прякора „ Мопед “, само че с мъка, също по този начин, признават, че съумяват да смъкват единствено към 60% от тях.
Отговор за Кримския мост?
Беше ли масираният удар по Украйна първосигнална реакция на Путин на офанзивата против Кримския мост или бе особено планувана интервенция? По-скоро второто. Експерти с дълбоки знания съответно в ракетното и авиационното дело обясниха, че няма метод такава комплицирана и масирана атака да се приведе в деяние единствено тъй като някой е спал изкривено или се е въртял гневен в леглото си цяла нощ. Бе даден и образец, че един от моделите ракети изстрелвани от стратегическите бомбардировачи употребява особено ракетно гориво, което е мощно токсично, и което, надлежно, може да бъде зареждано единствено на специфични места от висококвалифициран личен състав. Счита се, че подготовката на масирания удар е почнало най-вероятно при започване на октомври и че взривяването на моста по-скоро е съвпаднало по-време с него в сравнение с да е било мотив за нанасянето му.
Друга причина за неговото реализиране несъмнено е и назначението на военачалник Суровикин , командващ въздушно-космическите сили на Руската федерация, за главнокомандващ на съветските войски в Украйна. Така в разположение на Суровикин е сложена доста по-голяма ударна мощност в сравнение с е имал който и да е от неговите прародители. Освен това той към този момент разполага с доста по-големи запаси за обмисляне и съгласуваност на дейностите на другите родове войски.
Какви бяха задачите на ракетната офанзива?
Интересен въпрос, който няма съответен отговор. Преди всичко, посредством нея бе издирван забележим резултат – че Русия е към момента мощна, че не прости нанесените й обиди (какъвто, несъмнено, беше казусът с моста). Също по този начин, безспорно, бе преследвано и мощно психическо влияние – възраждането на атмосферата на боязън и гнет измежду жителите на огромните украински градове, която те сякаш бяха позабравили в последно време. Несъмнено налице е гъделичкането на егото на най-военнолюбивата част от съветското население (т.е. най-фанатичните последователи на Путин), които доста обичат да гледат по какъв начин някой се гъчри и страда, стига това да се случва по малкия екран и да не е в тяхната страна. Всичко, това, несъмнено, има единствено кратковременен резултат, който нормално изветрява за няколко дни. Има, обаче, и дълготраен, който малко на брой са разбрали, само че който занапред ще се усеща от мнозина.
Както загатнах първоначално, с изключение на кръстовища и жилища, съветските ракети улучиха и значителен брой електроцентрали . Засега е известно, че са били ударени 3 електростанции в Киев, една в Кривой Рог, 1 в Лвов, 1 в Житомир и няколко в Харков. Също по този начин са били улучени подстанции в Ривне, Хмелницки, Тернопил, Конотоп, Житомир и Виница. Това несъмнено, ще прични освен забележителен битов дискомфорт на мнозина украинци, изключително през идните зимни месеци. На доста места в страната към този момент се ползват ограничения за спестовност на електричество, в това число режим на тока. Несъмнено, пред украинската стопанска система също следва сложен интервал. (Говори се, да вземем за пример, че цялостен металучргичен комбинат в Кривой Рог наложително е спрял работа за неопределен срок.) Най-големият удар, обаче, ще понесе украинският износ – малкоизвестен факт е, че Украйна, сходно на другите постсъветски страни, има мощно развита енергетика, която разполага с остатъци от електрическа енергия. От известно време тези остатъци се изнасят за Западна Европа, където се пробват да компенсират по всевъзможен метод дефицита на съветския газ. Това в близко бъдеще, явно няма да се случва, като пострадали с изключение на европейците ще бъдат още веднъж украинците, в чийто държавен бюджет няма да постъпят към 1.5 милиарда евро.
Разрушава ли Русия украинската гражданска инфраструктура?
Една от обичаните тези освен съветските, само че и на задграничните (включително и българските) пропутински пропагандисти, е че Русия не била нанасяла удари против обекти с гражданско предопределение в Украйна. Това, несъмнено, изрично не е правилно, освен това разрушенията започнаха безусловно от първия ден на нашествието. Да си напомним сринатите съвсем до основи Мариупол и Северодонецк, взривеният мол в Кременчуг, ударите по гарите в Краматорск и Чаплино. И това са единствено най-очевидните образци. В средата на септември Михаил Подоляк, консултант на президента Зеленски, заяви че от началото на войната вследствие на съветските удари са потърпевши над 22 хиляди цивилен обекта и единствено към 300 с военно предопределение.
СНИМКИ: БГНЕС
На масираната офанзива в понеделник бе обърнато извънредно внимание в интернационалните медии най-много тъй като пострадаха огромните градове. Може би ще прозвучи цинично, само че очевидно малко на брой по света фактически осъзнават, че това което се случва в Киев понякога е всекидневие (или по-скоро еженощие) за жителите в селищата в прифронтовата полоса и край съветската граница. Те доста постоянно се намират в обсега освен на реактивните системи за залпов огън (няколко десетки км), само че дори и на полевата артилерия, както и на дроновете. Докато някои у нас, или в Русия или, пък, където и да е другаде, изясняват разпалено „ по какъв начин НАТО преди време унищожи гражданската инфраструктура в Югославия “, а в този момент Украйна токова нещо изобщо не се случва, всеки ден (и всяка нощ) някъде в Одеса, Николаев, Никопол, Запорожие и други вадят от руините тела на убити или ранени безусловно почтени цивилни. Не инцидентно в Украйна смятат, че един от главните резултати на извънредно сполучливата септемврийска контраатака е изтласкването на агресорите оттатък държавната граница, което на процедура значи, че Харков повече няма да е в обсега на полевите им тежки оръжия.
Руският ракетен гнет към този момент е толкоз явен, че от тази седмица към този момент и формалната агитация на Москва престана да го неглижира. Както постоянно се случва в последно време, рупорите на Кремъл завършиха с етапа на отрицанието и напряко минаха към искрено зложелателство.
Могат ли руснаците да подложат Украйна на денонощни офанзиви от въздуха?
Категорично не. Най-сигурният метод такива набези да реализират резултат е класичесическата авиация, само че точно тя е един от най-големите проблеми на руснаците сега. По принцип поддържането на мощни военно-въздушни сили е извънредно скъпа активност и доста малко страни в света могат да си разрешат подобен „ разкош “. Явно Русия не една от тях. Не единствено производството на един съвременен военен аероплан коства милиони, само че също и подготовката на летците. При това водач преди малко приключил военно учебно заведение в множеството случаи може единствено да излетява и да каца. За да се трансформира в реалност първокласен въздушен войник са нужни още години спомагателна подготовка (според НАТО-вските стандарти – най-малко 120 летателни часа годишно). Русия от много време не разполага с огромен запас от положителни водачи, а след загубите претърпени при започване на войната той понижа още повече. Затова сега въздушна война в небето на Украйна на процедура няма . Има няколко десетки полета дневно, като и двете страни оперират директно над фронтовата линия и след приключването на задачите бързат да се приберат назад в личните си бази. Никой не се осмелява да лети над вражеска територия тъй като мигновено ще бъде свален. В икономическо отношение и двете страни са по-скоро небогати и по тази причина всеки пази самолетите си (и най-много водачите си) като зеницата на окото си.
В една „ идеална “ война врагът би трябвало да бъде методично смазван с мощни, и най-много постоянни, въздушни удари. При това както в зоната на бойните дейности, по този начин и в дълбочина, против така наречен сериозна инфраструктура. Русия на летищата около фронтовата линия в Украйна, обаче има към 400 бойни самолета, което за такава огромна повърхност си е напряко нищо. Това е по този начин наречената тактическа бойна авиация. Цялата стратегическа авиация (тежките бомбардировачи Ту-160 и Ту-95), пък, през 2020 наброяваше 66 машини, от които против Украйна работят към дузина, освен това единствено отвереме в точния момент. Като прибавим към това изцяло разумният боязън на руснаците от загуба на скъпи водачи и самолети, ще разберем за какво изказванието на всякакви пропагандисти, че Русия имала предимство във въздуха в актуалната война е перодният балон.
Именно отсъствието на мощни и добре готови военно-въздушни сили кара съветското управление от време в точния момент да прибягва до ракетите. Казвам „ отвреме-навреме “, тъй като една ракета е скъпа, лишава време да се създаде, а в изискванията на задушаващи стопански наказания и дефицитните вносни материали и съставни елементи, това към този момент е и съвсем невероятно. Украинското разузнаване тези дни пресметна, че все още Русия разполага с не повече от 25-28% от ракетния боеприпас, с който стартира войната , като наклонността той да се свива още.
Направени бяха и други калкулации – да вземем за пример, че общата стойност на изстреляните в понеделник ракети е сред 700 млн. и един милиард щатски $, а това е нещо, което Путин няма по какъв начин да си разреши всеки ден. Не инцидентно, той тези дни съобщи, че не вижда смисъл от още един подобен удар по Украйна, само че това по-скоро би трябвало да се схваща като самопризнание, че няма по какъв начин да го реализира в близко бъдеще. Иначе ударите по обитаемоте места не престават и ще не престават, като за задачата се употребяват евтини „ заместители “ – иранските дронове и зенитни (противосамолетни) ракети С-300, които след съответната конфигурация могат да се насочват към наземни цели. Ще не престават да страдат най-много тези, които имат най-малка виновност за експлоадирането на спора, цивилните от градовете наоколо до фронтовата линия.
Резултатът
По време на „ ракетния “ понеделник починаха към 20 украинци, а най-малко 108 други бяха ранени. Разрушени бяха в друга степен няколко десетки цивилни обекта, най-много здания. Единственият резултат от този въздушен гнет е, че украинското общество се настрои да даде още по-решителен отпор на агресора. Ако въпреки всичко прибавим сериозният ущърб нанесен на украинската енергетика, то резултатът може би не е чак толкоз неприятен за Путин. Но нямаше ли да е доста по-разумно, от чисто военна позиция, в случай че цялата тази мощност, вместо да бъде насочвана към пешеходни мостове и детски площадки, бе изпратена против обекти от военно значение, да вземем за пример хранилища, командни пунктове, щабове, жп гари, мостове, летища и други? И в случай че това бе комбинирано със съответните удари против електроцентралите, нямаше ли това най-малко за известно време да притъпи настъпателния порив на украинската войска? Както се споделя в такива случаи, въпросите са риторични, а отговорите – непотребни.
Украинската Противовъздушна отбрана
След края на ракетния гнет, украинският Генерален Щаб съобщи, че са били свалени 43 от 83 ракети изстреляни от руснаците. Освен това са били унищожени 17 дрона-камикадзе. Много или малко е това?
Украинската Противовъздушна отбрана е на първо място противосамолетно насочена. Тя към момента е въоръжена главно със зенитни комплекси руско призводство (като С-300, например). В битката с ракетите на врага се включват и изтребители. Въпреки това, всеобщият извод е, че моментното положение на Противовъздушна отбрана на страната не разрешава на последната да смъква забележителен брой от прииждащите ракети. Повечето от последните бяха унищожени в регионите на електроцентралите, което значи, че градовете са на практика беззащитни .
Не по-добра е обстановката с нашествието на иранските дронове. Както можеше да се чака, процентът на несвалените безпилотни летателни апарати към момента е невисок – към 40%. Със своята към 40 кг бойна глава той може нанесе някаква щета на апартамент, може да унищожи танк или камион, само че нищо повече.
Не бе минал и ден от началото на ракетния гнет и западните съдружници на Зеленски към този момент публично обявиха, че ще създадат всичко допустимо да усилят украинското Противовъздушна отбрана. Съединени американски щати, както може да се чака, ще дадат най-вече – 8 системи NASAMS, норвежко-американска разработка, които се употребяват за отбрана на редица жизненоважни обекти, да вземем за пример Белият дом. Две от тях ще дойдат в най-скоро време, а останалите най-вероятно през идната година.
Дали тъй като бе ударена постройката на немското посолство, само че този път в Германия реагираха извънредно бързо и на Украйна мигновено бе предоставена една противоракетна система IRIS-T, която с съображение се смята, че е измежду най-хубавите в света. Три други ще я последват на-вероятно през идната година. Помощ ще окажат и Испания, и Нидерландия, които също ще дават противоракетни системи.
Както към този момент няколко пъти се случва в актуалната война, когато Украйна претърпи някакъв мощен удар нейните западни сътрудници освен й подават ръка, само че и вземат решение казуса съществено като блокират първопричината за него . Така през февруари/март, когато руснаците на всички места напредваха с мощни бронирани колони, ЗСУ незабавно получиха огромен брой противотанкови оръжия, с чиято помощ нанесоха тежки загуби на агресора. После през лятото, когато в Донбас артилерията на агресора безусловно помиташе всичко поред, в Украйна бяха изпратени Хаймарсите и модерните НАТО-вски гаубици, вследствие на което на бойното поле бе реализиран огневи паритет, след който последва и обратът. Сега, пък, силите на Зеленски освен ще се снабдят с съвременни противоракетни системи, само че ще бъдат подпомотнати да изградят единна система за противовъздушна защита, която ще покрива цялата страна, със съответното централизирано обмисляне, ръководство и надзор. Просто по този начин работят в свободния свят – не си играят на дребно, а постоянно разчитат на дълготрайни тактики.
Ракетният дъжд
Всички говореха за взривения Кримски мост, само че както постоянно се случва по време на война, само че тази вест не съумя да се задържи за дълго водеща. Русия отговори на смъртната засегнатост, която й бе нанесена събота преди изгрев слънце, като нанесе масиран ракетен удар против съвсем всички огромни градове в Украйна и това задълго закри хоризонта. Цивилизованият свят изцяло заслужено осъди тези обстрели като безчовечен, водещи интернационалните институции класифицираха съветския режим като „ терористичен “, а в Европа и в Украйна бяха подхванати първи стъпки по основаването на интегрирани системи за противовъздушна защита (ПВО). Няколко дни по-късно, когато пристрастеностите започнаха да утихват, е редно да да си зададем някои въпроси, тъй като май ще се окаже, че не всичко е по този начин както наподобява на пръв взор.
Как беше нанесен ударът?
Ракетната офанзива стартира понеделник сутринта, като денем Украйна бе изумена от най-малко две ударни талази въздушни оръжия притежаващи друга разрушителна мощност. Формално задачата на акцията (според формулировката на Путин) бе да бъдат изумени „ предприятия на енергетиката, командни пунктове и информационни центрове “, само че в реалност, с изключение на електроцентрали (за които ще стане дума по-долу), бяха ударени десетки цивилен обекти, които нямат нищо общо с военните дейности: жилищни здания, оживени кръстовища, просветителни центрове, пешеходни мостове и даже детска площадка.
Първата вълна се състоеше от ракети изстреляни от североизток (Воронеж) и юг (Черно море).
Градовете в северната и северозападната част на Украйна (Киев, Житомир, Виница, Лвов, Тернопил, и др.) бяха атакувани с крилати ракети Х-101 изстреляни от стратегически бомбардировачи Ту-160 намиращи се в съветското въздушно пространство в региона на Воронеж. Последният факт е доста значим, тъй като подобен вид удари разрешават на съветските самолети да работят отдалече и по този начин да не могат да бъдат поразявани от украинската Противовъздушна отбрана, която понастоящем има доста стеснен обсег. Тези ракети, кардинално, дават относително малко отклоняване от задачата (10-20 м) и по тази причина остава неразбираемо към какви тъкмо обекти са били ориентирани. Именно две от тях се взривиха на улиците в Киев убивайки почтени жители, а друга улучи детска площадка. Също по този начин Х-101 е предизвикала разрушаването на пешеходния мост „ Кличко “ в украинската столица, фрагменти от което мигновено бяха публикувани от всички международни медии. Като се вземе поради, че цената на една Х-101 е някъде към 13 млн. $, това поражда доста въпросителни. Например до каква степен една такава явно безразборна въздушна офанзива е била подчинена на някаква военна логичност.
Градовете в южната част на страната (Одеса, Николаев, Кривой Рог, Запорожие и Днипро) бяха ударени от крилати ракети Калибър пуснати от бойни кораби в Черно море. Този вид ракети имат разрушително деяние сравнимо с това на Х-101, само че са доста по-евтини (ок. 300 хиляди долара) и по тази причина са едни от най-често употребяваните от руснаците в спора. Сред „ достиженията “ на операторите изстреляли Калибрите този ден са дейно опустошен жилищен блок в Николаев и две попадения в оживено кръстовище в Днипро. За похлупак на всичко, те съумяха да се забъркат и в интернационален скандал откакто се оказа, че най-малко три ракети са минали през въздушното пространство на Молдова до момента в който са летели към цели в западна Украйна.
Втората вълна се състоеше от ракети изстреляни от югоизток (Астрахан) и дронове-камикадзе пуснати, надлежно, от юг (Крим) и север (Белорусия).
Около 40 ракети бяха пуснати от стратегически бомбардировачи Ту-95 от региона на пристанищния град Астрахан в северната част на Каспийско море без да се постанова да навлизат във въздушното пространство на Украйна. (Както към този момент загатнах нагоре, това разрешава на съветските водачи да стоят надалеч от обсега на украинската Противовъздушна отбрана и по този начин дейностите им все още остават безнаказани.) Целта на тази акция е била главно украинската енергийната инфраструктура в източната и югоизточната част на страната.
Междувременно от юг и север към разнообразни обекти в периферията на Украйна бяха ориентирани „ десетки “ дронове-камикадзе иранско произвеждане. Шахед-136 (с съветско публично означение Геран-2) все още е едно от най-дискутираните оръжия употребявано в спора. Това е безпилотен летателен уред (т.е. ръководен е от оператор от земята), който има обсег на крилете 3.5 м и развива оптималната скорост от 185 км/ч. В носовата му част има бойна глава с 40 кг експлозив. Ако обобщим казаното дотук, то той доста наподобява на много примитивните от днешна позиция самолети употребявани през Първата международна война – мудни, шумни и летящи на ниска височина. Но пък са евтини и, надлежно, са много преференциални за руснаците. Заради присъщия звук украинците към този момент лепнаха на Шахеда прякора „ Мопед “, само че с мъка, също по този начин, признават, че съумяват да смъкват единствено към 60% от тях.
Отговор за Кримския мост?
Беше ли масираният удар по Украйна първосигнална реакция на Путин на офанзивата против Кримския мост или бе особено планувана интервенция? По-скоро второто. Експерти с дълбоки знания съответно в ракетното и авиационното дело обясниха, че няма метод такава комплицирана и масирана атака да се приведе в деяние единствено тъй като някой е спал изкривено или се е въртял гневен в леглото си цяла нощ. Бе даден и образец, че един от моделите ракети изстрелвани от стратегическите бомбардировачи употребява особено ракетно гориво, което е мощно токсично, и което, надлежно, може да бъде зареждано единствено на специфични места от висококвалифициран личен състав. Счита се, че подготовката на масирания удар е почнало най-вероятно при започване на октомври и че взривяването на моста по-скоро е съвпаднало по-време с него в сравнение с да е било мотив за нанасянето му.
Друга причина за неговото реализиране несъмнено е и назначението на военачалник Суровикин , командващ въздушно-космическите сили на Руската федерация, за главнокомандващ на съветските войски в Украйна. Така в разположение на Суровикин е сложена доста по-голяма ударна мощност в сравнение с е имал който и да е от неговите прародители. Освен това той към този момент разполага с доста по-големи запаси за обмисляне и съгласуваност на дейностите на другите родове войски.
Какви бяха задачите на ракетната офанзива?
Интересен въпрос, който няма съответен отговор. Преди всичко, посредством нея бе издирван забележим резултат – че Русия е към момента мощна, че не прости нанесените й обиди (какъвто, несъмнено, беше казусът с моста). Също по този начин, безспорно, бе преследвано и мощно психическо влияние – възраждането на атмосферата на боязън и гнет измежду жителите на огромните украински градове, която те сякаш бяха позабравили в последно време. Несъмнено налице е гъделичкането на егото на най-военнолюбивата част от съветското население (т.е. най-фанатичните последователи на Путин), които доста обичат да гледат по какъв начин някой се гъчри и страда, стига това да се случва по малкия екран и да не е в тяхната страна. Всичко, това, несъмнено, има единствено кратковременен резултат, който нормално изветрява за няколко дни. Има, обаче, и дълготраен, който малко на брой са разбрали, само че който занапред ще се усеща от мнозина.
Както загатнах първоначално, с изключение на кръстовища и жилища, съветските ракети улучиха и значителен брой електроцентрали . Засега е известно, че са били ударени 3 електростанции в Киев, една в Кривой Рог, 1 в Лвов, 1 в Житомир и няколко в Харков. Също по този начин са били улучени подстанции в Ривне, Хмелницки, Тернопил, Конотоп, Житомир и Виница. Това несъмнено, ще прични освен забележителен битов дискомфорт на мнозина украинци, изключително през идните зимни месеци. На доста места в страната към този момент се ползват ограничения за спестовност на електричество, в това число режим на тока. Несъмнено, пред украинската стопанска система също следва сложен интервал. (Говори се, да вземем за пример, че цялостен металучргичен комбинат в Кривой Рог наложително е спрял работа за неопределен срок.) Най-големият удар, обаче, ще понесе украинският износ – малкоизвестен факт е, че Украйна, сходно на другите постсъветски страни, има мощно развита енергетика, която разполага с остатъци от електрическа енергия. От известно време тези остатъци се изнасят за Западна Европа, където се пробват да компенсират по всевъзможен метод дефицита на съветския газ. Това в близко бъдеще, явно няма да се случва, като пострадали с изключение на европейците ще бъдат още веднъж украинците, в чийто държавен бюджет няма да постъпят към 1.5 милиарда евро.
Разрушава ли Русия украинската гражданска инфраструктура?
Една от обичаните тези освен съветските, само че и на задграничните (включително и българските) пропутински пропагандисти, е че Русия не била нанасяла удари против обекти с гражданско предопределение в Украйна. Това, несъмнено, изрично не е правилно, освен това разрушенията започнаха безусловно от първия ден на нашествието. Да си напомним сринатите съвсем до основи Мариупол и Северодонецк, взривеният мол в Кременчуг, ударите по гарите в Краматорск и Чаплино. И това са единствено най-очевидните образци. В средата на септември Михаил Подоляк, консултант на президента Зеленски, заяви че от началото на войната вследствие на съветските удари са потърпевши над 22 хиляди цивилен обекта и единствено към 300 с военно предопределение.
СНИМКИ: БГНЕС
На масираната офанзива в понеделник бе обърнато извънредно внимание в интернационалните медии най-много тъй като пострадаха огромните градове. Може би ще прозвучи цинично, само че очевидно малко на брой по света фактически осъзнават, че това което се случва в Киев понякога е всекидневие (или по-скоро еженощие) за жителите в селищата в прифронтовата полоса и край съветската граница. Те доста постоянно се намират в обсега освен на реактивните системи за залпов огън (няколко десетки км), само че дори и на полевата артилерия, както и на дроновете. Докато някои у нас, или в Русия или, пък, където и да е другаде, изясняват разпалено „ по какъв начин НАТО преди време унищожи гражданската инфраструктура в Югославия “, а в този момент Украйна токова нещо изобщо не се случва, всеки ден (и всяка нощ) някъде в Одеса, Николаев, Никопол, Запорожие и други вадят от руините тела на убити или ранени безусловно почтени цивилни. Не инцидентно в Украйна смятат, че един от главните резултати на извънредно сполучливата септемврийска контраатака е изтласкването на агресорите оттатък държавната граница, което на процедура значи, че Харков повече няма да е в обсега на полевите им тежки оръжия.
Руският ракетен гнет към този момент е толкоз явен, че от тази седмица към този момент и формалната агитация на Москва престана да го неглижира. Както постоянно се случва в последно време, рупорите на Кремъл завършиха с етапа на отрицанието и напряко минаха към искрено зложелателство.
Могат ли руснаците да подложат Украйна на денонощни офанзиви от въздуха?
Категорично не. Най-сигурният метод такива набези да реализират резултат е класичесическата авиация, само че точно тя е един от най-големите проблеми на руснаците сега. По принцип поддържането на мощни военно-въздушни сили е извънредно скъпа активност и доста малко страни в света могат да си разрешат подобен „ разкош “. Явно Русия не една от тях. Не единствено производството на един съвременен военен аероплан коства милиони, само че също и подготовката на летците. При това водач преди малко приключил военно учебно заведение в множеството случаи може единствено да излетява и да каца. За да се трансформира в реалност първокласен въздушен войник са нужни още години спомагателна подготовка (според НАТО-вските стандарти – най-малко 120 летателни часа годишно). Русия от много време не разполага с огромен запас от положителни водачи, а след загубите претърпени при започване на войната той понижа още повече. Затова сега въздушна война в небето на Украйна на процедура няма . Има няколко десетки полета дневно, като и двете страни оперират директно над фронтовата линия и след приключването на задачите бързат да се приберат назад в личните си бази. Никой не се осмелява да лети над вражеска територия тъй като мигновено ще бъде свален. В икономическо отношение и двете страни са по-скоро небогати и по тази причина всеки пази самолетите си (и най-много водачите си) като зеницата на окото си.
В една „ идеална “ война врагът би трябвало да бъде методично смазван с мощни, и най-много постоянни, въздушни удари. При това както в зоната на бойните дейности, по този начин и в дълбочина, против така наречен сериозна инфраструктура. Русия на летищата около фронтовата линия в Украйна, обаче има към 400 бойни самолета, което за такава огромна повърхност си е напряко нищо. Това е по този начин наречената тактическа бойна авиация. Цялата стратегическа авиация (тежките бомбардировачи Ту-160 и Ту-95), пък, през 2020 наброяваше 66 машини, от които против Украйна работят към дузина, освен това единствено отвереме в точния момент. Като прибавим към това изцяло разумният боязън на руснаците от загуба на скъпи водачи и самолети, ще разберем за какво изказванието на всякакви пропагандисти, че Русия имала предимство във въздуха в актуалната война е перодният балон.
Именно отсъствието на мощни и добре готови военно-въздушни сили кара съветското управление от време в точния момент да прибягва до ракетите. Казвам „ отвреме-навреме “, тъй като една ракета е скъпа, лишава време да се създаде, а в изискванията на задушаващи стопански наказания и дефицитните вносни материали и съставни елементи, това към този момент е и съвсем невероятно. Украинското разузнаване тези дни пресметна, че все още Русия разполага с не повече от 25-28% от ракетния боеприпас, с който стартира войната , като наклонността той да се свива още.
Направени бяха и други калкулации – да вземем за пример, че общата стойност на изстреляните в понеделник ракети е сред 700 млн. и един милиард щатски $, а това е нещо, което Путин няма по какъв начин да си разреши всеки ден. Не инцидентно, той тези дни съобщи, че не вижда смисъл от още един подобен удар по Украйна, само че това по-скоро би трябвало да се схваща като самопризнание, че няма по какъв начин да го реализира в близко бъдеще. Иначе ударите по обитаемоте места не престават и ще не престават, като за задачата се употребяват евтини „ заместители “ – иранските дронове и зенитни (противосамолетни) ракети С-300, които след съответната конфигурация могат да се насочват към наземни цели. Ще не престават да страдат най-много тези, които имат най-малка виновност за експлоадирането на спора, цивилните от градовете наоколо до фронтовата линия.
Резултатът
По време на „ ракетния “ понеделник починаха към 20 украинци, а най-малко 108 други бяха ранени. Разрушени бяха в друга степен няколко десетки цивилни обекта, най-много здания. Единственият резултат от този въздушен гнет е, че украинското общество се настрои да даде още по-решителен отпор на агресора. Ако въпреки всичко прибавим сериозният ущърб нанесен на украинската енергетика, то резултатът може би не е чак толкоз неприятен за Путин. Но нямаше ли да е доста по-разумно, от чисто военна позиция, в случай че цялата тази мощност, вместо да бъде насочвана към пешеходни мостове и детски площадки, бе изпратена против обекти от военно значение, да вземем за пример хранилища, командни пунктове, щабове, жп гари, мостове, летища и други? И в случай че това бе комбинирано със съответните удари против електроцентралите, нямаше ли това най-малко за известно време да притъпи настъпателния порив на украинската войска? Както се споделя в такива случаи, въпросите са риторични, а отговорите – непотребни.
Украинската Противовъздушна отбрана
След края на ракетния гнет, украинският Генерален Щаб съобщи, че са били свалени 43 от 83 ракети изстреляни от руснаците. Освен това са били унищожени 17 дрона-камикадзе. Много или малко е това?
Украинската Противовъздушна отбрана е на първо място противосамолетно насочена. Тя към момента е въоръжена главно със зенитни комплекси руско призводство (като С-300, например). В битката с ракетите на врага се включват и изтребители. Въпреки това, всеобщият извод е, че моментното положение на Противовъздушна отбрана на страната не разрешава на последната да смъква забележителен брой от прииждащите ракети. Повечето от последните бяха унищожени в регионите на електроцентралите, което значи, че градовете са на практика беззащитни .
Не по-добра е обстановката с нашествието на иранските дронове. Както можеше да се чака, процентът на несвалените безпилотни летателни апарати към момента е невисок – към 40%. Със своята към 40 кг бойна глава той може нанесе някаква щета на апартамент, може да унищожи танк или камион, само че нищо повече.
Не бе минал и ден от началото на ракетния гнет и западните съдружници на Зеленски към този момент публично обявиха, че ще създадат всичко допустимо да усилят украинското Противовъздушна отбрана. Съединени американски щати, както може да се чака, ще дадат най-вече – 8 системи NASAMS, норвежко-американска разработка, които се употребяват за отбрана на редица жизненоважни обекти, да вземем за пример Белият дом. Две от тях ще дойдат в най-скоро време, а останалите най-вероятно през идната година.
Дали тъй като бе ударена постройката на немското посолство, само че този път в Германия реагираха извънредно бързо и на Украйна мигновено бе предоставена една противоракетна система IRIS-T, която с съображение се смята, че е измежду най-хубавите в света. Три други ще я последват на-вероятно през идната година. Помощ ще окажат и Испания, и Нидерландия, които също ще дават противоракетни системи.
Както към този момент няколко пъти се случва в актуалната война, когато Украйна претърпи някакъв мощен удар нейните западни сътрудници освен й подават ръка, само че и вземат решение казуса съществено като блокират първопричината за него . Така през февруари/март, когато руснаците на всички места напредваха с мощни бронирани колони, ЗСУ незабавно получиха огромен брой противотанкови оръжия, с чиято помощ нанесоха тежки загуби на агресора. После през лятото, когато в Донбас артилерията на агресора безусловно помиташе всичко поред, в Украйна бяха изпратени Хаймарсите и модерните НАТО-вски гаубици, вследствие на което на бойното поле бе реализиран огневи паритет, след който последва и обратът. Сега, пък, силите на Зеленски освен ще се снабдят с съвременни противоракетни системи, само че ще бъдат подпомотнати да изградят единна система за противовъздушна защита, която ще покрива цялата страна, със съответното централизирано обмисляне, ръководство и надзор. Просто по този начин работят в свободния свят – не си играят на дребно, а постоянно разчитат на дълготрайни тактики.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ