Късметът на глобалната икономика може да свърши
Анализ на Тайлър Дърдън в zerohedge
Тази година приключва със относително позитивна нота, изключително в съпоставяне със същото време на предходната година. Има вяра за световен напредък, напрежението в търговията понижа, а централните банки потвърдиха, че ще поддържат свръх ниски лихви и ще продължат да обезпечават задоволително ликвидност. Финансовата неустойчивост е понижена и има рационални упования за солидна възвръщаемост на вложителите в доста класове активи.
Колкото и да е изкушаващо да се спрем на настоящите финансови и макроикономически условия, това рискува да обърка основен детайл в вероятностите за бъдещето. Съществува любопитен контрастност сред относителната изясненост на упованията за близкото разбиране и мътността и несигурността, които настъпват, когато човек разшири хоризонта по-нататък - да речем, до идващите пет години.
Много страни са изправени пред структурни несигурности, които биха могли да имат далечни, систематични последствия за пазарите и международната стопанска система. Например, през идващите пет години, Европейският съюз ще се стреми да откри нови работни връзки с Обединеното кралство, като в същото време ще се занимава и с нездравословните обществени и политически резултати от бавния напредък. Европейски Съюз ще би трябвало да преодолее заплахите от нескончаем интервал на негативни лихви, като в същото време ще редуцира икономическото и финансовото си ядро. Докато архитектурата на еврозоната е непълна, ще останат поредни опасности от неустойчивост.
Нещо повече, през идващите години Съединените щати, откакто доста превъзхождат доста други стопански системи, ще решат дали да продължат да се отделят от останалия свят - развой, който опонира на историческото им състояние в центъра на международната стопанска система. Или помислете за процеса на развиване в Китай. Разчитането единствено на краткосрочни стимулиращи ограничения е все по-несъвместимо с провеждането на нужните по-дългосрочни промени, а неговите геополитически упоритости и районни стопански и финансови задължения стават все по-скъпи. Най-важното е, че в идващите пет години Китай и Съединени американски щати, двете най-големи национални стопански системи в света, ще би трябвало да извървят все по-труден път, до момента в който се пробват да защитят личните си ползи, като заобикалят директната борба.
Оставени без ръководство, тези средносрочни структурни трендове биха сложили основата за по-голяма политическа и обществена фрагментация и биха повишили спектъра на светската деглобализация. Ако има едно нещо, за което нито международната стопанска система, нито пазарите са свързани, това е нескончаем и задълбочаващ се раздор в трансграничните стопански и финансови връзки. Ако беше такава нова парадигма, която да се реализира, днешното напрежение в търговията, вложенията и валутата ще се ускори и ще се разлее към сферата на националната сигурност и геополитиката.
Лошите резултати не са неизбежни (поне към момента не). Те към момента биха могли да бъдат предотвратени посредством стабилно използване на политики за поощряване на по-силен, по-приобщаващ растеж; възобновяване на същинската финансова стабилност; и въведете по-справедлива, по-надеждна (макар и към момента свободна) система за интернационална търговия, вложения и съгласуваност на политиката. Но доста ще зависи от действието на политиката в близко бъдеще. Навлизайки в 2020 година, политиците имат удобна писта, от която да започват политиките, нужни за разширение на позитивните краткосрочни вероятности в средносрочен и дълготраен проект. Притесненията за световната криза отстъпиха, финансовите условия са ултра приспособими, а комерсиалното напрежение сред Съединени американски щати и Китай понижава. Но тези удобни условия няма да продължат дълго. За страдание, политическият подтик, който би могъл да усъвършенства и обясни средносрочните вероятности, е малко евентуален. Съединени американски щати навлизат в напрегната и разграничителна година на изборите. Германия, Италия и Испания са в разгара на сложните политически преходи.
Европейски Съюз се занимава с Brexit, а китайското държавно управление се пробва да консолидира властта си в изискванията на закъснение на растежа и продължаващи митинги в Хонконг. Основното терзание - което виждат прекомерно малко пазарни участници - е, че през идващите пет години световните стопански и пазарни условия може да се влошат покрай равнищата на рецесия, преди националните, районните и многостранните политически системи да получат съответен отговор. За благополучие, в този момент сме в интервал, в който може да се подхващат дейности, с цел да се предотврати превръщането на най-лошия сюжет в действителност. Докато към момента има време, политиците би трябвало да следват препоръките, предлагани от ръководещия шеф на МВФ Кристин Лагард през октомври 2017 година: „ Оправете покрива, до момента в който слънцето грее. “
Тази година приключва със относително позитивна нота, изключително в съпоставяне със същото време на предходната година. Има вяра за световен напредък, напрежението в търговията понижа, а централните банки потвърдиха, че ще поддържат свръх ниски лихви и ще продължат да обезпечават задоволително ликвидност. Финансовата неустойчивост е понижена и има рационални упования за солидна възвръщаемост на вложителите в доста класове активи.
Колкото и да е изкушаващо да се спрем на настоящите финансови и макроикономически условия, това рискува да обърка основен детайл в вероятностите за бъдещето. Съществува любопитен контрастност сред относителната изясненост на упованията за близкото разбиране и мътността и несигурността, които настъпват, когато човек разшири хоризонта по-нататък - да речем, до идващите пет години.
Много страни са изправени пред структурни несигурности, които биха могли да имат далечни, систематични последствия за пазарите и международната стопанска система. Например, през идващите пет години, Европейският съюз ще се стреми да откри нови работни връзки с Обединеното кралство, като в същото време ще се занимава и с нездравословните обществени и политически резултати от бавния напредък. Европейски Съюз ще би трябвало да преодолее заплахите от нескончаем интервал на негативни лихви, като в същото време ще редуцира икономическото и финансовото си ядро. Докато архитектурата на еврозоната е непълна, ще останат поредни опасности от неустойчивост.
Нещо повече, през идващите години Съединените щати, откакто доста превъзхождат доста други стопански системи, ще решат дали да продължат да се отделят от останалия свят - развой, който опонира на историческото им състояние в центъра на международната стопанска система. Или помислете за процеса на развиване в Китай. Разчитането единствено на краткосрочни стимулиращи ограничения е все по-несъвместимо с провеждането на нужните по-дългосрочни промени, а неговите геополитически упоритости и районни стопански и финансови задължения стават все по-скъпи. Най-важното е, че в идващите пет години Китай и Съединени американски щати, двете най-големи национални стопански системи в света, ще би трябвало да извървят все по-труден път, до момента в който се пробват да защитят личните си ползи, като заобикалят директната борба.
Оставени без ръководство, тези средносрочни структурни трендове биха сложили основата за по-голяма политическа и обществена фрагментация и биха повишили спектъра на светската деглобализация. Ако има едно нещо, за което нито международната стопанска система, нито пазарите са свързани, това е нескончаем и задълбочаващ се раздор в трансграничните стопански и финансови връзки. Ако беше такава нова парадигма, която да се реализира, днешното напрежение в търговията, вложенията и валутата ще се ускори и ще се разлее към сферата на националната сигурност и геополитиката.
Лошите резултати не са неизбежни (поне към момента не). Те към момента биха могли да бъдат предотвратени посредством стабилно използване на политики за поощряване на по-силен, по-приобщаващ растеж; възобновяване на същинската финансова стабилност; и въведете по-справедлива, по-надеждна (макар и към момента свободна) система за интернационална търговия, вложения и съгласуваност на политиката. Но доста ще зависи от действието на политиката в близко бъдеще. Навлизайки в 2020 година, политиците имат удобна писта, от която да започват политиките, нужни за разширение на позитивните краткосрочни вероятности в средносрочен и дълготраен проект. Притесненията за световната криза отстъпиха, финансовите условия са ултра приспособими, а комерсиалното напрежение сред Съединени американски щати и Китай понижава. Но тези удобни условия няма да продължат дълго. За страдание, политическият подтик, който би могъл да усъвършенства и обясни средносрочните вероятности, е малко евентуален. Съединени американски щати навлизат в напрегната и разграничителна година на изборите. Германия, Италия и Испания са в разгара на сложните политически преходи.
Европейски Съюз се занимава с Brexit, а китайското държавно управление се пробва да консолидира властта си в изискванията на закъснение на растежа и продължаващи митинги в Хонконг. Основното терзание - което виждат прекомерно малко пазарни участници - е, че през идващите пет години световните стопански и пазарни условия може да се влошат покрай равнищата на рецесия, преди националните, районните и многостранните политически системи да получат съответен отговор. За благополучие, в този момент сме в интервал, в който може да се подхващат дейности, с цел да се предотврати превръщането на най-лошия сюжет в действителност. Докато към момента има време, политиците би трябвало да следват препоръките, предлагани от ръководещия шеф на МВФ Кристин Лагард през октомври 2017 година: „ Оправете покрива, до момента в който слънцето грее. “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ