Една държава, една система
Анализ на Минксин Пей за Project Sindycate.
Минксин Пей е професор от Government at Claremont McKenna College. Автор на "China's Crony Capitalism ".
На 1 юли се означи 20-ата годишнина от предаването на Хонг Конг на Китай от Обединеното кралство. По модел, наименуван "една страна, две системи ". Но един неминуем въпрос виси над формалните празнувания: Има ли в действителност нещо за празнуване?
Ако бяхте попитали Дън Сяопин, проектант на модела "една страна, две системи ", по какъв начин би изглеждала 20-ата годишнина на предаването, той би могъл да каже, че жителите на Хонг Конг ще пият за техния разцвет и независимост. Китайските водачи от своя страна ще показват доверието и управническия си потенциал, като най-накрая са успокоили хора на простаците, които се съмняваха в Китайската комунистическа партия (ККП) и искреността на обещанията им към Хонг Конг.
Но действителността е доста друга. Днес, подиуми, които биха били немислими в Хонг Конг през 1997 година - всеобщи анти-китайски демонстрации, избирането на власт на радикали, които са против ККП в законодателната власт на града и открити апели за самостоятелност - станаха рутинни.
Със сигурност мощни стопански сили - в това число възходът на Китай, глобализацията, високата неравнопоставеност и покачващите се цени на недвижимите парцели – разбуниха духовете в Хонг Конг още от 1997 година насам, подкопавайки конкурентоспособността на града и допринасяйки за общественото неодобрение. Но до момента в който неподходящите социално-икономически фактори ускориха известната фрустрация, всеобщите митинги, които станаха факт в живота в града, са типични политически митинги, съсредоточени върху правата на хората в Хонг Конг.
На този декор малко на брой биха нарекли "една страна, две системи " триумф. Всъщност моделът евентуално е бил жертван през цялото време, заради няколко съдбовни дефекти, които са вградени в структурата му.
За начало езикът, който задължава Китай да зачита демократичните права на хората в Хонг Конг, е съзнателно неразбираем. Дори взаимната декларация, подписана от държавните управления на Англия и Китай през 1984 година, която сложи началото на предаването през 1997 година, предложи ненапълно неточното заричане, че новият политически водач на Хонг Конг ще бъде назначен от Пекин, само че "въз основа на резултатите от избори или консултациите, извършени на място “.
Освен това единствената страна, която има пълномощието да ползва изискванията на взаимната декларация, да не приказваме за миниконституцията на Хонг Конг, известна като главен закон, е централното държавно управление в Пекин. В резултат на това китайските водачи могат и да не съумеят да зачитат безнаказано духа или даже да не спазят експлицитните условия на своите задължения. Сегашната радикализация на жителите на Хонг Конг, изключително на младежите, отразява желанието им да се промени това и да се накара Китай да заплати цена за отхвърли от обещанието си за "самоуправление " и реакцията си на публичното противоречие с репресии.
Има още една специфичност на схемата "една страна, две системи ", която я обрече на неуспех: умишленото решение на Китай да ръководи Хонг Конг посредством старите капиталисти. Колкото и иронично да звучи, по този начин наречените комунисти в Китай явно се доверяват на магнатите на Хонг Конг повече от масите (може би, тъй като пазаруването на магнати коства доста по-малко).
Но защото крият своята преданост към поддръжниците им в Пекин, а не към популацията на града, който ръководят, капиталистите в Хонг Конг са неприятни политици. При ККП те са придобили власт и привилегии, които не са били достижими по време на английските закони и правила. Но това ги накара да не реагират на проблемите на личните им изборни региони, защото по този начин те от ден на ден биха се отчуждили от своите настойници. В резултат китайските пълномощници не съумяха да завоюват известната легитимност.
Помислете за ориста на основните изпълнителни шефове на Хонг Конг, персонално подбрани от китайските властимащи, с цел да ръководят града. Първият - Тунг Чи-хуа - беше изправен пред половин милион протестиращи през 2003 г. През 2005 година, в средата на втория си мандат, неговата все по-нарастваща непопулярност го накара да подаде оставка. Наследникът на Тунг, Доналд Цанг, приключи двата си мандата, само че едвам надали не на изхода от офиса беше вкаран в пандиза поради корупцията (заедно със своя заместник). Следващият - Леунг Чун-инг беше толкоз драматичен, че китайските владетели трябваше да го избавят единствено след един мандат.
Разбира се, моделът "една страна, две системи " не е абсолютно злополучие. Предвид огромните културни, стопански и институционални разлики сред Хонг Конг и континента, нещата можеха да бъдат доста по-лоши. Но това не го прави резистентен модел. Всъщност може би той към този момент е мъртъв.
В задния завършек на своите проекти китайски водачи постоянно са се стремели да придвижат модела "една страна, една система " към Хонг Конг. Дън счита, че подобен преход ще отнеме 50 години, само че наследниците му към този момент минаха през 20 от тях и даже не осъзнават изцяло, че това се случва. Каквито и да са политиките, които китайските управляващи преследват в Хонг Конг до 2047 година, задачата ще бъде да накарат сегашното - изключително неналичието на политически права - да наподобява от ден на ден и повече като бъдещето.
Превод: Анатоли Стайков
Copiright: Project Sindycate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на мнения. Читателите на Факти.бг имат опция да се допрян до анализите и мненията, както до мненията на европейски и международни водачи в другите области, политици, нобелови лауреати и цивилен деятели по значимите за света проблеми.
Минксин Пей е професор от Government at Claremont McKenna College. Автор на "China's Crony Capitalism ".
На 1 юли се означи 20-ата годишнина от предаването на Хонг Конг на Китай от Обединеното кралство. По модел, наименуван "една страна, две системи ". Но един неминуем въпрос виси над формалните празнувания: Има ли в действителност нещо за празнуване?
Ако бяхте попитали Дън Сяопин, проектант на модела "една страна, две системи ", по какъв начин би изглеждала 20-ата годишнина на предаването, той би могъл да каже, че жителите на Хонг Конг ще пият за техния разцвет и независимост. Китайските водачи от своя страна ще показват доверието и управническия си потенциал, като най-накрая са успокоили хора на простаците, които се съмняваха в Китайската комунистическа партия (ККП) и искреността на обещанията им към Хонг Конг.
Но действителността е доста друга. Днес, подиуми, които биха били немислими в Хонг Конг през 1997 година - всеобщи анти-китайски демонстрации, избирането на власт на радикали, които са против ККП в законодателната власт на града и открити апели за самостоятелност - станаха рутинни.
Със сигурност мощни стопански сили - в това число възходът на Китай, глобализацията, високата неравнопоставеност и покачващите се цени на недвижимите парцели – разбуниха духовете в Хонг Конг още от 1997 година насам, подкопавайки конкурентоспособността на града и допринасяйки за общественото неодобрение. Но до момента в който неподходящите социално-икономически фактори ускориха известната фрустрация, всеобщите митинги, които станаха факт в живота в града, са типични политически митинги, съсредоточени върху правата на хората в Хонг Конг.
На този декор малко на брой биха нарекли "една страна, две системи " триумф. Всъщност моделът евентуално е бил жертван през цялото време, заради няколко съдбовни дефекти, които са вградени в структурата му.
За начало езикът, който задължава Китай да зачита демократичните права на хората в Хонг Конг, е съзнателно неразбираем. Дори взаимната декларация, подписана от държавните управления на Англия и Китай през 1984 година, която сложи началото на предаването през 1997 година, предложи ненапълно неточното заричане, че новият политически водач на Хонг Конг ще бъде назначен от Пекин, само че "въз основа на резултатите от избори или консултациите, извършени на място “.
Освен това единствената страна, която има пълномощието да ползва изискванията на взаимната декларация, да не приказваме за миниконституцията на Хонг Конг, известна като главен закон, е централното държавно управление в Пекин. В резултат на това китайските водачи могат и да не съумеят да зачитат безнаказано духа или даже да не спазят експлицитните условия на своите задължения. Сегашната радикализация на жителите на Хонг Конг, изключително на младежите, отразява желанието им да се промени това и да се накара Китай да заплати цена за отхвърли от обещанието си за "самоуправление " и реакцията си на публичното противоречие с репресии.
Има още една специфичност на схемата "една страна, две системи ", която я обрече на неуспех: умишленото решение на Китай да ръководи Хонг Конг посредством старите капиталисти. Колкото и иронично да звучи, по този начин наречените комунисти в Китай явно се доверяват на магнатите на Хонг Конг повече от масите (може би, тъй като пазаруването на магнати коства доста по-малко).
Но защото крият своята преданост към поддръжниците им в Пекин, а не към популацията на града, който ръководят, капиталистите в Хонг Конг са неприятни политици. При ККП те са придобили власт и привилегии, които не са били достижими по време на английските закони и правила. Но това ги накара да не реагират на проблемите на личните им изборни региони, защото по този начин те от ден на ден биха се отчуждили от своите настойници. В резултат китайските пълномощници не съумяха да завоюват известната легитимност.
Помислете за ориста на основните изпълнителни шефове на Хонг Конг, персонално подбрани от китайските властимащи, с цел да ръководят града. Първият - Тунг Чи-хуа - беше изправен пред половин милион протестиращи през 2003 г. През 2005 година, в средата на втория си мандат, неговата все по-нарастваща непопулярност го накара да подаде оставка. Наследникът на Тунг, Доналд Цанг, приключи двата си мандата, само че едвам надали не на изхода от офиса беше вкаран в пандиза поради корупцията (заедно със своя заместник). Следващият - Леунг Чун-инг беше толкоз драматичен, че китайските владетели трябваше да го избавят единствено след един мандат.
Разбира се, моделът "една страна, две системи " не е абсолютно злополучие. Предвид огромните културни, стопански и институционални разлики сред Хонг Конг и континента, нещата можеха да бъдат доста по-лоши. Но това не го прави резистентен модел. Всъщност може би той към този момент е мъртъв.
В задния завършек на своите проекти китайски водачи постоянно са се стремели да придвижат модела "една страна, една система " към Хонг Конг. Дън счита, че подобен преход ще отнеме 50 години, само че наследниците му към този момент минаха през 20 от тях и даже не осъзнават изцяло, че това се случва. Каквито и да са политиките, които китайските управляващи преследват в Хонг Конг до 2047 година, задачата ще бъде да накарат сегашното - изключително неналичието на политически права - да наподобява от ден на ден и повече като бъдещето.
Превод: Анатоли Стайков
Copiright: Project Sindycate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на мнения. Читателите на Факти.бг имат опция да се допрян до анализите и мненията, както до мненията на европейски и международни водачи в другите области, политици, нобелови лауреати и цивилен деятели по значимите за света проблеми.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ