Религията разгаряла конфликти и при маите
Анализ на артефакти и културни монументи на Империята на маите е открил, че съчетанието на вяра и политика е изостряло и предизвиквало спорове още в Античността, когато вярата в свръхестественото, както считали учените, постоянно е укрепвала обществото, а не го е разрушавала, се споделя в публикация, оповестена в сп. Current Anthropology.
„ Не е значимо, че през днешния ден ние не се придържаме към вярванията на античните индианци на Мезоамерика – в предишното хората са работили, опирайки се на свои религиозни възгледи, и тези дейности са имали действителни последици в материалния свят.
Действително си коства да усвоим опита от това време и да отчитаме каква роля може да играе религията в политическите процеси “, споделя Сара Барбър (Sarah Barber) от университета на Централна Флорида в Орландо (САЩ).
Барбър и сътрудника ѝ Артър Джойс (Arthur Joyce) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ) провели разкопки на територията на щата Оахака в Мексико, където са ситуирани руините на цялостен град страна, съществуваща на територията на бъдещите империи на маите и ацтеките през I и II хилядолетие пр.н.е.
Тези индиански „ полиси “, както описват учените, непрекъснато враждували между тях, което пречело на обединяването им в една страна, концентрация на стопанската система и увеличаване на търговията, а също водело до голям брой жертви (включително вследствие на жертвоприношения) и обществени разтърсвания.
Според антрополозите техните сътрудници обичайно разглеждали локалните религии като сплотяващ фактор – те помагали да се обединят разединените общества на градовете страни и да следват една и съща просвета. Барбър и Джойс решили да ревизират дали по този начин е било в реалност, като сравнили културни монументи – барелефи, украшения, архитектурни детайли – в редица враждуващи, а по-късно обединили се страни в Оахака и долината на река Рио Верде.
Учените считали, че основният инструмент на такова религиозно обединяване са били традициите за погребение на умрелите, които помагали да се обединят обществата на тези градове. Разкопки, извършени от Барбър и Джойс, открили, че това не е било по този начин – в действителност, в случай че се има вяра на археологичните монументи, разпространяването на общите религиозни традиции е довело до огромен спор сред жреците и районните управляващи.
Съдейки по внезапното изменение в маниера на погребение и характера на правенето на артефактите, това е довело до вълна на поява и разрушение на държавни и религиозни структури. Например жителите на района Рио Верде са издигали монументални храмове, които ставали изцяло изоставени по-малко от 100 години след тяхното изграждане. Аналогична орис очаквала десетки села и градове, издигнати в този интервал.
От друга страна, в Оахака обстановката се развивала друго – тук появяването на жречеството и неговият спор с локалните вождове е изиграло относително позитивна роля и е станало подтик за основаването на централизирана страна и формиране на районна империя, нормализирала обществото на града страна.
Всичко това, както считат Барбър и Джойс, приказва, че религията не е била нужен фактор за обединяване на раздраните градове в империята на маите и други страни на Мезоамерика, както и в целия античен свят като цяло.
Подобен извод съгласно създателите на публикацията приказва, че и през днешния ден следва да се отделя особено внимание на взаимоотношението сред религията и политиката, като се регистрират появяването на „ Ислямска страна “ и множеството религиозни спорове в Близкия изток.
