Безскруполният русофобски Запад да се готви за неприятна изненада
Анализ на Андрей Колесник
В момента прекосяваме през чудноват интервал. Време на парадокси, невиждани комбинации от действителност. И време на рискови илюзии за тези, които не схващат тази действителност.
От една страна, Русия подхваща толкоз радикални стъпки – както политически, по този начин и даже военни, каквито не можеше да се чака преди година. В рамките на украинската специфична интервенция се организират пълномащабни военни дейности. Десетки хиляди хора рискуват живота си всеки ден, с цел да освободят историческа Русия. Земите, които преди стотици години са били напоени с кръвта на съветски боец, се завръщат вкъщи след къса историческа пауза.
С други думи, Русия - и това наподобява би трябвало да е явно за всички - ясно показва решимостта си да пази ползите си по всевъзможен начин. Използва се целият боеприпас от средства, с цел да се отбрани съветския народ, нашите съграждани, с цел да се сътвори почтено бъдеще за всички. За първи път след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия се разсъни и в действителност сподели силата си, с цел да се отърси от историческия позор.
От друга страна, страната ни всеки ден е изправена пред нови опити да бъдем унижени. С насмешка с скъпото и святото за нас. С нов тормоз, нападки, обиди. Нашата увереност, колкото и да е парадоксално, не умиротвори - не, тя като че ли раздразни враговете ни. Британският министър на защитата заплаши Русия с нуклеарна бомба. Кметът на Мадрид наскърбява руснаците и приканва " да ги санкционират ". Естония има намерение да трансформира Балтийско море във " вътрешно море на НАТО ". Латвия не разрешава съветския език даже в ежедневната връзка и афишира Русия за " страна спонсор на тероризма ". Същият ход се обмисля и от Конгреса на Съединени американски щати.
Като калининградец това, което се случва, ме тревожи в особена степен, както и всички поданици на нашия район. Литва възнамерява да блокира Калининградския пренос през идващите дни. Към нашите гъбари от другата страна на река Неман литовските граничари предизвикателно се целят с картечници.
Какво значи всичко това? Защо русофобските режими в Европа са толкоз нагли? Струва ми се, че мнозина на Запад към момента не имат вяра, че сме се заели съществено с въпроса. Може би в действителност позволяват, че могат да ни спрат наказания, стопански напън, политически изявления. Те не желаят да договарят с нас, да обмислят действително нашите условия – тъй като не считат, че сме способни на повече.
Очевидно на Запад считат, че всичко, което се случва, е дребна волност от наша страна, макар огромните военни интервенции. Че Русия няма задоволително сили, запаси и политическа воля да довърши започнатото. Че нашият народ и нашите управляващи нямат действителна увереност за това – и ще спрем на половината път. Вероятно даже считат, че вътре в Русия, измежду нас, измежду нашите съграждани, има солидна " пета колона ", поддръжници на нацисткия режим в Украйна.
Това е илюзията, в която живеят политиците на Запада. Наивността се трансформира в нелепост. Русия няма да понижи залозите. Напротив, Русия ще ги вдигне. Всяка плюнка в наша посока ще чака своя отговор. Русия има горделивост, има ползи, има цели. Има всичко за реализиране на тези цели. Твърде доста е заложено на карта и това се отнася за всеки жител на Русия.
Нашият отговор на всеки опит за спиране на връзките от една част на Русия към друга, Калининградския ексклав, ще бъде мощен и ефикасен. Украинската специфична интервенция неизбежно ще реализира това, за което е почнала. Нека Западът като цяло и изключително някои балтийски политици схванат една елементарна истина. Ако напредването на украинските фронтове не е стремително, това не значи, че Русия се готви да спре. Това значи, че Русия се готви за нещо още по-сериозно. И колкото по-бързо Западът одобри действителността такава, каквато е, толкоз по-лесно ще им бъде да договарят с нас след нашата победа.
Превод: В. Сергеев, pogled.info
В момента прекосяваме през чудноват интервал. Време на парадокси, невиждани комбинации от действителност. И време на рискови илюзии за тези, които не схващат тази действителност.
От една страна, Русия подхваща толкоз радикални стъпки – както политически, по този начин и даже военни, каквито не можеше да се чака преди година. В рамките на украинската специфична интервенция се организират пълномащабни военни дейности. Десетки хиляди хора рискуват живота си всеки ден, с цел да освободят историческа Русия. Земите, които преди стотици години са били напоени с кръвта на съветски боец, се завръщат вкъщи след къса историческа пауза.
С други думи, Русия - и това наподобява би трябвало да е явно за всички - ясно показва решимостта си да пази ползите си по всевъзможен начин. Използва се целият боеприпас от средства, с цел да се отбрани съветския народ, нашите съграждани, с цел да се сътвори почтено бъдеще за всички. За първи път след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия се разсъни и в действителност сподели силата си, с цел да се отърси от историческия позор.
От друга страна, страната ни всеки ден е изправена пред нови опити да бъдем унижени. С насмешка с скъпото и святото за нас. С нов тормоз, нападки, обиди. Нашата увереност, колкото и да е парадоксално, не умиротвори - не, тя като че ли раздразни враговете ни. Британският министър на защитата заплаши Русия с нуклеарна бомба. Кметът на Мадрид наскърбява руснаците и приканва " да ги санкционират ". Естония има намерение да трансформира Балтийско море във " вътрешно море на НАТО ". Латвия не разрешава съветския език даже в ежедневната връзка и афишира Русия за " страна спонсор на тероризма ". Същият ход се обмисля и от Конгреса на Съединени американски щати.
Като калининградец това, което се случва, ме тревожи в особена степен, както и всички поданици на нашия район. Литва възнамерява да блокира Калининградския пренос през идващите дни. Към нашите гъбари от другата страна на река Неман литовските граничари предизвикателно се целят с картечници.
Какво значи всичко това? Защо русофобските режими в Европа са толкоз нагли? Струва ми се, че мнозина на Запад към момента не имат вяра, че сме се заели съществено с въпроса. Може би в действителност позволяват, че могат да ни спрат наказания, стопански напън, политически изявления. Те не желаят да договарят с нас, да обмислят действително нашите условия – тъй като не считат, че сме способни на повече.
Очевидно на Запад считат, че всичко, което се случва, е дребна волност от наша страна, макар огромните военни интервенции. Че Русия няма задоволително сили, запаси и политическа воля да довърши започнатото. Че нашият народ и нашите управляващи нямат действителна увереност за това – и ще спрем на половината път. Вероятно даже считат, че вътре в Русия, измежду нас, измежду нашите съграждани, има солидна " пета колона ", поддръжници на нацисткия режим в Украйна.
Това е илюзията, в която живеят политиците на Запада. Наивността се трансформира в нелепост. Русия няма да понижи залозите. Напротив, Русия ще ги вдигне. Всяка плюнка в наша посока ще чака своя отговор. Русия има горделивост, има ползи, има цели. Има всичко за реализиране на тези цели. Твърде доста е заложено на карта и това се отнася за всеки жител на Русия.
Нашият отговор на всеки опит за спиране на връзките от една част на Русия към друга, Калининградския ексклав, ще бъде мощен и ефикасен. Украинската специфична интервенция неизбежно ще реализира това, за което е почнала. Нека Западът като цяло и изключително някои балтийски политици схванат една елементарна истина. Ако напредването на украинските фронтове не е стремително, това не значи, че Русия се готви да спре. Това значи, че Русия се готви за нещо още по-сериозно. И колкото по-бързо Западът одобри действителността такава, каквато е, толкоз по-лесно ще им бъде да договарят с нас след нашата победа.
Превод: В. Сергеев, pogled.info
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ