Ще се справят ли световните лидери с управлението на екологичната криза
Ан Чапмън от неправителствената организация " Грийн Хаус " упорства международните водачи да се договорят за преустановяване на добива на въглища. В изявление за БНР, тя добави, че страните би трябвало да обезпечат плавна смяна за хората, които ще изгубят работните си места:
" Временният отрицателен стопански резултат не може да бъде опрощение да продължи замърсяването с нездравословни излъчвания ".
Според Хелън Маунтфорд, вицепрезидент на Световния институт по запаси, в случай че страните изпълнят амбициозните си климатични цели, сложени на лидерската среща, световното стопляне може да бъде лимитирано. Засега прогнозите на учените са за растеж на температурата към 2,9 - 3 градуса по Целзий до 2100 година.
В Деня на Земята - 22 април, американският президент Джо Байдън сложи началото на двудневен видеофорум на върха, отдаден на климатичните промени. От столиците на най-големите международни сили се чуха смели обещания за понижаване на нездравословните излъчвания в ускорени периоди.
Макар и еколозите да гледат с оптимизъм на посланията, редица анализатори повдигат скептично вежди и предизвестяват, че към момента виждаме репортажи за откриването на вятърни и слънчеви паркове, тъй като това зависимостта ни от фосилните горива е мощна. Като морски бриз или вихър ще усетим смяната в климата и ще се оправят ли международните водачи с ръководството на екологичната рецесия?
Хелън Маунтфорд разяснява дали сме чули вятъра на смяната в климатичната политика в международен мащаб:
" Достатъчно ли е? Не. Необходимо е да има повече сходни моменти и да бъдем по-амбициозни, само че това е положително начало.
Това, което виждаме през последните няколко години и провокира неспокойствие, е множеството задължения за реализиране на въглеродна индиферентност към 2050-та година. За някои страни срокът е по-ранен, за други - малко по-късен. Всички споделят, че ще трансформират стопанската система и бизнес моделите си по метод, по който 2050 година да се стигне чисто до нулеви излъчвания. Това е превъзходен ангажимент и доста красиви думи, само че ние имаме потребност от дейности. Струва ми се, че би трябвало да забележим дейности и частично през вчерашния ден ги видяхме в вероятност или казано по различен метод - какво ще вършим идващото десетилетие? Въпросът е по какъв начин ще променим задачите си до 2030-та година? ".
Ан Чапмън добави:
" Твърде късно е да избегнем доста от резултатите на изменящия се климат или да предотвратим процеса напълно. Сега предизвикването е да успеем да управляваме смяната и да я забавим.
Също по този начин бих желала да прибавя, че ние би трябвало да престанем да мислим върху казуса от неверната страна, а да се концентрираме върху прекратяването на добивите на въглища. В противоположен случай, в случай че приказваме само за понижаване на нездравословните излъчвания, някои страни ще се оправят доста добре, само че на света има толкоз места, в които да се изгарят фосилни горива, че те просто ще го вършат някъде другаде, отвън границите си. Ето за какво е належащо интернационално съглашение за възбраната на въглищните добиви ".
От новооткрита въглищна мина в Китай камионът с добива пътува 30 минути, с цел да излезе на повърхността - не се споделя каква е дължината на пътя, само че скоростта сигурно не е висока. Това е притеснителната част от китайската „ екологична “ политика, признава Чапмън:
" Китай е по едно и също време доста добър и доста неприятен. Страната има достижения в региона на възобновимата сила. Струва ми се обаче, че светът прекалено много разчита на китайското произвеждане на чипове и на други артикули, в това число и на слънчеви панели ".
Именно това произвеждане се обезпечава с електрическа енергия на въглищни източници, а и посланието на китайския водач Си Цзинпин бе изрично - до края на тази петилетка, а точно 2025 година, страната ще има прогресивен тренд в излъчванията. Въпреки това Маунтфорд не бърза с скептицизма:
" Много съм обнадеждена, че Китай ще показа по-амбициозна цел през идващите месеци и това ще бъде в актуалната петилетка. Причината да се надявам е, че през септември президентът Си Цзинпин застана пред Организация на обединените нации и съобщи, че страната му ще реализира чист неутралитет през 2060-та година. Тогава бе казано, че те ще доближат висши излъчвания през 2030 година, само че в този момент се надявам да изместят датата за по-рано ".
Какво да кажем за обещанието на Съединените щати? Хелън Маунтфорд разяснява:
" Намаляването на излъчванията с 50 % до 2030 година е изцяло постижима цел, в случай че стъпим на постигнатото досега. Дотогава президентът Байдън към този момент анонсира стъпки, които ще ни оказват помощ да извървим пътя. Говоря за вложения в доста повече възобновими източници, произвеждане на зелена сила, възобновяване на селскостопанска обработваема земя. Всичко това може да удвои работните места, в случай че създадем съпоставяне с бизнесите, подвластни от въглищната продукция, нефт или природен газ. Това е доста по-добър бизнес модел, в който има повече претовареност и по-голяма икономическа резистентност. Моделът е по-конкурентоспособен и води Съединените щати по верния път ".
За Европа този път е много бодлив, въглищната промишленост е един от препъни камъните в положителните взаимоотношения сред страните - членки:
" Частният бизнес отхвърля да влага във въглищна продукция към този момент. Няма застрахователна компания, която да се съгласи да обезпечи работата нацяло произвеждане в този бранш. Тази промишленост залязва по пазарни аргументи. Екологичните политики могат единствено да ускорят този развой. Въпросът е по какъв начин държавните управления ръководят процеса на промяна, който по този начин или другояче е неминуем ", разяснява Хелън Маунтфорд, която запитвам дали вижда подадена ръка за зелени задгранични вложители от Русия или в посланието на президента Владимир Путин да търсим и политически колорит?
" Много добър въпрос, само че не съм индивидът, който може да му отговори. Мисля, че има доста огромен напън от гражданското общество, което упорства за действителни задължения, а не за красиви думи и зелени оправдания ".
В цифри - преди 16 години прогнозите са за стопляне на климата с 5 -6 градуса Целзий до 2100 година, в този момент - с помощта на към този момент подхванатите дейности учените приказват за 2,9 - 3 градуса.
" Ако страните съумеят да реализират задачите си, което изисква доста старания и използване на верни политики, ще се стигне до покачване на температурата с 2,1 градуса. Това не е задоволително. Ние няма да реализираме единствено градус и половина, само че в случай че успеем да удържим покачването на температурата на 2,1 градуса, а не 2,9 градуса, значи сме извървели половината път ", уверена е Хелън Маунтфорд, а тезата ѝ се поддържа и от Ан Чапмън, която съпостави климатичните промени с лед, който сме извадили и сме оставили на масата в кухнята. Въпреки че е на стайна температура, изисква време да се стопи. Същото важи и за ледниците:
" Много от тях трябваше към този момент да са се стопили, в случай че се вземе под внимание температурата, само че това лишава доста сила и те към момента не са. Колкото повече ледниците се топят, толкоз повече сила ще лишават и това в действителност е плашещо. С това ще се повишава температурата, както и равнището на международния океан.
Покачващите се морски води могат да увредят пристанищната инфраструктура. Това ще има съществено отражение върху цялата световна стопанска система, в случай че към този момент не можем да използваме оборудванията, където се товарят корабите ".
В откритите морски води „ Вятърът на смяната “, се усеща и чува най-силно, а образецът със зелената промяна в Европа идва от Германия, където точно в морето има вятърни централи.
Репортаж на Марта Младенова в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
" Временният отрицателен стопански резултат не може да бъде опрощение да продължи замърсяването с нездравословни излъчвания ".
Според Хелън Маунтфорд, вицепрезидент на Световния институт по запаси, в случай че страните изпълнят амбициозните си климатични цели, сложени на лидерската среща, световното стопляне може да бъде лимитирано. Засега прогнозите на учените са за растеж на температурата към 2,9 - 3 градуса по Целзий до 2100 година.
В Деня на Земята - 22 април, американският президент Джо Байдън сложи началото на двудневен видеофорум на върха, отдаден на климатичните промени. От столиците на най-големите международни сили се чуха смели обещания за понижаване на нездравословните излъчвания в ускорени периоди.
Макар и еколозите да гледат с оптимизъм на посланията, редица анализатори повдигат скептично вежди и предизвестяват, че към момента виждаме репортажи за откриването на вятърни и слънчеви паркове, тъй като това зависимостта ни от фосилните горива е мощна. Като морски бриз или вихър ще усетим смяната в климата и ще се оправят ли международните водачи с ръководството на екологичната рецесия?
Хелън Маунтфорд разяснява дали сме чули вятъра на смяната в климатичната политика в международен мащаб:
" Достатъчно ли е? Не. Необходимо е да има повече сходни моменти и да бъдем по-амбициозни, само че това е положително начало.
Това, което виждаме през последните няколко години и провокира неспокойствие, е множеството задължения за реализиране на въглеродна индиферентност към 2050-та година. За някои страни срокът е по-ранен, за други - малко по-късен. Всички споделят, че ще трансформират стопанската система и бизнес моделите си по метод, по който 2050 година да се стигне чисто до нулеви излъчвания. Това е превъзходен ангажимент и доста красиви думи, само че ние имаме потребност от дейности. Струва ми се, че би трябвало да забележим дейности и частично през вчерашния ден ги видяхме в вероятност или казано по различен метод - какво ще вършим идващото десетилетие? Въпросът е по какъв начин ще променим задачите си до 2030-та година? ".
Ан Чапмън добави:
" Твърде късно е да избегнем доста от резултатите на изменящия се климат или да предотвратим процеса напълно. Сега предизвикването е да успеем да управляваме смяната и да я забавим.
Също по този начин бих желала да прибавя, че ние би трябвало да престанем да мислим върху казуса от неверната страна, а да се концентрираме върху прекратяването на добивите на въглища. В противоположен случай, в случай че приказваме само за понижаване на нездравословните излъчвания, някои страни ще се оправят доста добре, само че на света има толкоз места, в които да се изгарят фосилни горива, че те просто ще го вършат някъде другаде, отвън границите си. Ето за какво е належащо интернационално съглашение за възбраната на въглищните добиви ".
От новооткрита въглищна мина в Китай камионът с добива пътува 30 минути, с цел да излезе на повърхността - не се споделя каква е дължината на пътя, само че скоростта сигурно не е висока. Това е притеснителната част от китайската „ екологична “ политика, признава Чапмън:
" Китай е по едно и също време доста добър и доста неприятен. Страната има достижения в региона на възобновимата сила. Струва ми се обаче, че светът прекалено много разчита на китайското произвеждане на чипове и на други артикули, в това число и на слънчеви панели ".
Именно това произвеждане се обезпечава с електрическа енергия на въглищни източници, а и посланието на китайския водач Си Цзинпин бе изрично - до края на тази петилетка, а точно 2025 година, страната ще има прогресивен тренд в излъчванията. Въпреки това Маунтфорд не бърза с скептицизма:
" Много съм обнадеждена, че Китай ще показа по-амбициозна цел през идващите месеци и това ще бъде в актуалната петилетка. Причината да се надявам е, че през септември президентът Си Цзинпин застана пред Организация на обединените нации и съобщи, че страната му ще реализира чист неутралитет през 2060-та година. Тогава бе казано, че те ще доближат висши излъчвания през 2030 година, само че в този момент се надявам да изместят датата за по-рано ".
Какво да кажем за обещанието на Съединените щати? Хелън Маунтфорд разяснява:
" Намаляването на излъчванията с 50 % до 2030 година е изцяло постижима цел, в случай че стъпим на постигнатото досега. Дотогава президентът Байдън към този момент анонсира стъпки, които ще ни оказват помощ да извървим пътя. Говоря за вложения в доста повече възобновими източници, произвеждане на зелена сила, възобновяване на селскостопанска обработваема земя. Всичко това може да удвои работните места, в случай че създадем съпоставяне с бизнесите, подвластни от въглищната продукция, нефт или природен газ. Това е доста по-добър бизнес модел, в който има повече претовареност и по-голяма икономическа резистентност. Моделът е по-конкурентоспособен и води Съединените щати по верния път ".
За Европа този път е много бодлив, въглищната промишленост е един от препъни камъните в положителните взаимоотношения сред страните - членки:
" Частният бизнес отхвърля да влага във въглищна продукция към този момент. Няма застрахователна компания, която да се съгласи да обезпечи работата нацяло произвеждане в този бранш. Тази промишленост залязва по пазарни аргументи. Екологичните политики могат единствено да ускорят този развой. Въпросът е по какъв начин държавните управления ръководят процеса на промяна, който по този начин или другояче е неминуем ", разяснява Хелън Маунтфорд, която запитвам дали вижда подадена ръка за зелени задгранични вложители от Русия или в посланието на президента Владимир Путин да търсим и политически колорит?
" Много добър въпрос, само че не съм индивидът, който може да му отговори. Мисля, че има доста огромен напън от гражданското общество, което упорства за действителни задължения, а не за красиви думи и зелени оправдания ".
В цифри - преди 16 години прогнозите са за стопляне на климата с 5 -6 градуса Целзий до 2100 година, в този момент - с помощта на към този момент подхванатите дейности учените приказват за 2,9 - 3 градуса.
" Ако страните съумеят да реализират задачите си, което изисква доста старания и използване на верни политики, ще се стигне до покачване на температурата с 2,1 градуса. Това не е задоволително. Ние няма да реализираме единствено градус и половина, само че в случай че успеем да удържим покачването на температурата на 2,1 градуса, а не 2,9 градуса, значи сме извървели половината път ", уверена е Хелън Маунтфорд, а тезата ѝ се поддържа и от Ан Чапмън, която съпостави климатичните промени с лед, който сме извадили и сме оставили на масата в кухнята. Въпреки че е на стайна температура, изисква време да се стопи. Същото важи и за ледниците:
" Много от тях трябваше към този момент да са се стопили, в случай че се вземе под внимание температурата, само че това лишава доста сила и те към момента не са. Колкото повече ледниците се топят, толкоз повече сила ще лишават и това в действителност е плашещо. С това ще се повишава температурата, както и равнището на международния океан.
Покачващите се морски води могат да увредят пристанищната инфраструктура. Това ще има съществено отражение върху цялата световна стопанска система, в случай че към този момент не можем да използваме оборудванията, където се товарят корабите ".
В откритите морски води „ Вятърът на смяната “, се усеща и чува най-силно, а образецът със зелената промяна в Европа идва от Германия, където точно в морето има вятърни централи.
Репортаж на Марта Младенова в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ