„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Две копейки и вече Няма такъв народ
Ами – няма! Ама има! Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Преди изборите един многознайко-радиоводещ с име на съветска река предвиждаше огромна изненада – цялостна изборна победа на „ Възраждане ”. Самият радиоводещ работеше за такова класиране месеци преди този момент – канеше водача Копейкин в своето /лично!/ предаване по стратегия „ Хоризонт ” на публичното БНР, оставяше го да пропагандира проруските си и антиевропейски тези, като в ефира „ политнекоректните ” хрумвания на интервюиран и интервюиращ изумително съвпадаха – като че ли двамата бяха ходили на инструктаж при един и същи инструктор в посолството против парк-хотел „ Москва ”.
Но изборите минаха и „ политнекоректната ” възрожденска победа не се състоя. Действително, партия „ Възраждане ” удвои резултата си от предходните избори и стигна 10 на 100, само че това е поради ниската изборна интензивност. В предходни години „ оригиналът ” „ Атака ” взимаше повече гласове.
Ако парламентарните избори се одобряват като референдум /така ги представяше възрожденецът Копейкин/, той не го завоюва. Само от една копейка стана на две… Все същата дребна монета, за която не си коства даже да се наведеш, в случай че я мернеш на тротоара. Защото свети с подправен искра.
Резултатът от изборите на 2 октомври бе изцяло в интерес на проевропейските партии. Нищо че „ путинистите ” подвигаха много звук по медии и по обществени мрежи, нищо че съветската машина от първия ден на войната в Украйна налива по 300 милиона $ месечно за агитация.
Българите демонстрираха, че си желаят Европейски Съюз и НАТО.
И това е положителната вест.
Втората добра вест е, че партията на Слави Трифонов “Има подобен народ ” изпадна от Народното събрание. И към този момент Няма подобен народ, който да има вяра на чалга-лозунгите на Дългия, на възванията от диванчето и фейсбук и на парламентарните маймунджилуци на Тошко Африкански. Слави загуби с малко, само че както се споделя, вечно.
Голяма част от неговите чалга-избиратели се преляха към „ Възраждане ” – там си откриха мястото към този момент, до идващия прилив… Или отлив.
И с това положителните вести свършиха.
Победата на ГЕРБ не е триумф за партията – триумф ще е, в случай че спечелилите намерят сътрудници, с цел да сформират държавно управление. Но това може да стане единствено без Бойко Борисов. Ще има ли той задоволително предвидливост да се отдръпна от председателския пост и да мине в пенсия – това е въпрос на просветеност, която не е присъща за водача от Банкя.
“Продължаваме смяната ” получи задоволително гласове, само че за опозиция… Причината: още веднъж прекомерната самонадеяност на Кирил и Асен. Вместо да работят за създаване на партията си – регистрация, структури в провинцията и мрежа от съидейници, те си мислеха, че една ария на Ицо Хазарта ще им донесе успеха. И я изпуснаха, (победата, не песента), по този начин както изпуснаха властта, когато я имаха.
Българска социалистическа партия отново загуби гласоподаватели и сама се загуби в класацията към петото място. Логично – до момента в който не се обясни каква е: социалистическа или консервативна, лява или дясна, проруска или европейска, групировката на Корнелия ще губи… Докато изчезне под чертата. Където е мястото, на което я класира времето – въпреки всичко не сме 90-та година… Занапред Българска социалистическа партия ще е там някъде, към Мая Манолова, която също като колежката си Корнелия заложи на путинската карта и хвана % за шлифера… Единия %.
Демократична България се стабилизира на шестата позиция. С такива водачи – толкоз. Пак е триумф, че са в Народното събрание след съдружната прегръдка с Българска социалистическа партия в предходното ръководство.
„ Възходът ” на Стефан Янев към този момент е, че прескочи бариерата. Предстои да се види това напредък ли или проваляне – с проруската си ориентировка партията по-скоро върви към второто.
След изборите на 2 октомври ясно се обрисуваха пропутинските партии в Народното събрание ни – „ Възраждане ”, „ Български напредък ” и ненапълно Българска социалистическа партия.
За другите остава европейският път – дали ще тръгнат по него, следва да забележим.
Ако партиите отново не се схванат за държавно управление и отново оставят всичко да се взема решение служебно от президента Радев и неговото офицерско обграждане от странни птици и гълъби, не ни чака нищо положително.
Докато у нас правихме избори, президентите на осем натовски страни излязоха с декларация в поддръжка на Украйна за приемането є в НАТО. Между тях са и държавните глави на две прилежащи страни – Румъния и Северна Македония. А къде се скри нашият Радев?
Де си, Радев?
При Деси.
Михал Мишковед
Преди изборите един многознайко-радиоводещ с име на съветска река предвиждаше огромна изненада – цялостна изборна победа на „ Възраждане ”. Самият радиоводещ работеше за такова класиране месеци преди този момент – канеше водача Копейкин в своето /лично!/ предаване по стратегия „ Хоризонт ” на публичното БНР, оставяше го да пропагандира проруските си и антиевропейски тези, като в ефира „ политнекоректните ” хрумвания на интервюиран и интервюиращ изумително съвпадаха – като че ли двамата бяха ходили на инструктаж при един и същи инструктор в посолството против парк-хотел „ Москва ”.
Но изборите минаха и „ политнекоректната ” възрожденска победа не се състоя. Действително, партия „ Възраждане ” удвои резултата си от предходните избори и стигна 10 на 100, само че това е поради ниската изборна интензивност. В предходни години „ оригиналът ” „ Атака ” взимаше повече гласове.
Ако парламентарните избори се одобряват като референдум /така ги представяше възрожденецът Копейкин/, той не го завоюва. Само от една копейка стана на две… Все същата дребна монета, за която не си коства даже да се наведеш, в случай че я мернеш на тротоара. Защото свети с подправен искра.
Резултатът от изборите на 2 октомври бе изцяло в интерес на проевропейските партии. Нищо че „ путинистите ” подвигаха много звук по медии и по обществени мрежи, нищо че съветската машина от първия ден на войната в Украйна налива по 300 милиона $ месечно за агитация.
Българите демонстрираха, че си желаят Европейски Съюз и НАТО.
И това е положителната вест.
Втората добра вест е, че партията на Слави Трифонов “Има подобен народ ” изпадна от Народното събрание. И към този момент Няма подобен народ, който да има вяра на чалга-лозунгите на Дългия, на възванията от диванчето и фейсбук и на парламентарните маймунджилуци на Тошко Африкански. Слави загуби с малко, само че както се споделя, вечно.
Голяма част от неговите чалга-избиратели се преляха към „ Възраждане ” – там си откриха мястото към този момент, до идващия прилив… Или отлив.
И с това положителните вести свършиха.
Победата на ГЕРБ не е триумф за партията – триумф ще е, в случай че спечелилите намерят сътрудници, с цел да сформират държавно управление. Но това може да стане единствено без Бойко Борисов. Ще има ли той задоволително предвидливост да се отдръпна от председателския пост и да мине в пенсия – това е въпрос на просветеност, която не е присъща за водача от Банкя.
“Продължаваме смяната ” получи задоволително гласове, само че за опозиция… Причината: още веднъж прекомерната самонадеяност на Кирил и Асен. Вместо да работят за създаване на партията си – регистрация, структури в провинцията и мрежа от съидейници, те си мислеха, че една ария на Ицо Хазарта ще им донесе успеха. И я изпуснаха, (победата, не песента), по този начин както изпуснаха властта, когато я имаха.
Българска социалистическа партия отново загуби гласоподаватели и сама се загуби в класацията към петото място. Логично – до момента в който не се обясни каква е: социалистическа или консервативна, лява или дясна, проруска или европейска, групировката на Корнелия ще губи… Докато изчезне под чертата. Където е мястото, на което я класира времето – въпреки всичко не сме 90-та година… Занапред Българска социалистическа партия ще е там някъде, към Мая Манолова, която също като колежката си Корнелия заложи на путинската карта и хвана % за шлифера… Единия %.
Демократична България се стабилизира на шестата позиция. С такива водачи – толкоз. Пак е триумф, че са в Народното събрание след съдружната прегръдка с Българска социалистическа партия в предходното ръководство.
„ Възходът ” на Стефан Янев към този момент е, че прескочи бариерата. Предстои да се види това напредък ли или проваляне – с проруската си ориентировка партията по-скоро върви към второто.
След изборите на 2 октомври ясно се обрисуваха пропутинските партии в Народното събрание ни – „ Възраждане ”, „ Български напредък ” и ненапълно Българска социалистическа партия.
За другите остава европейският път – дали ще тръгнат по него, следва да забележим.
Ако партиите отново не се схванат за държавно управление и отново оставят всичко да се взема решение служебно от президента Радев и неговото офицерско обграждане от странни птици и гълъби, не ни чака нищо положително.
Докато у нас правихме избори, президентите на осем натовски страни излязоха с декларация в поддръжка на Украйна за приемането є в НАТО. Между тях са и държавните глави на две прилежащи страни – Румъния и Северна Македония. А къде се скри нашият Радев?
Де си, Радев?
При Деси.
Михал Мишковед
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ