Оливър Стоун: Демонизирането и унижаването на чужди лидери не е политика, която може да успее
Американският кино режисьор Оливър Стоун в своя профил във Facebook:
" Въпреки че Съединените щати имат доста нападателни войни, лежащи на съвестта им, това не оправдава експанзията на господин Путин в Украйна. Дузина неточности не водят до вярното нещо. Русия сгреши, че нахлу. Тя направи прекалено много неточности.
1) подценява украинската съпротива;
2) надценява способността на армията да реализира задачата си;
3) подценява реакцията на Европа, изключително на Германия, увеличавайки военния си принос към НАТО, на която те се съпротивляваха в продължение на към 20 години; даже Швейцария се причисли към идеята. Русия ще бъде по-изолирана от Запада отвсякога;
4) подценява засилената мощност на НАТО, което в този момент ще окаже по-голям напън върху съветските граници;
5) подценява евентуалното вкарване на Украйна в НАТО;
6) подценява вредите за личната й стопанска система и сигурно основаването на по-голяма вътрешна опозиция в Русия;
7) основава огромно пренастройване към властта измежду олигарсите;
8) пуска в игра касетъчни и вакуумни бомби;
9) и подценява силата на обществените медии в международен мащаб.
Но би трябвало да се зачудим по какъв начин Путин е могъл да избави рускоговорящите хора в Донецк и Луганск?
Без подозрение неговото държавно управление можеше да свърши по-добра работа и да покаже на света осемте години премеждия на тези хора и техните бежанци – както и да подчертае натрупването на 110 000 украински бойци на границите Донецк-Луганск, което се случваше всъщност преди съветската инвазия.
Но Западът има доста по-силен ПР (връзки с обществеността) от руснаците.
Или може би Путин трябваше да съобщи двете провинции и да предложи помощ на 1-3 милиона души за преместването им в Русия. Светът може би е схванал по-добре експанзията на украинското държавно управление. Но отново не съм сигурен.
Но в този момент е прекомерно късно.
Путин си разреши да бъде примамван и падна в клопката, подложен от Съединени американски щати, и ангажира своята войска, като даде опция на най-лошите изводи, които Западът може да направи. Вероятно, съгласно мен, той се е отказал от Запада и това ни приближава повече от всеки път до крайна борба. Изглежда, че няма път обратно.
Единствените, които се радват на това, са съветските националисти и легионът от мразещи руснаците, които най-сетне получиха това, за което са мечтали от години, т.е. Байдън, Пентагон, Централно разузнавателно управление на САЩ, Европейски Съюз, НАТО, всеобщите медии - и не пренебрегвйте Нуланд и нейната злокобна тайфа неоконсерватори от DC. Това доста ще оправдае и дейностите на “ястребите” в публичните очи.
Посочването на токсичността на американските политики (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, разширение на НАТО, нарушение на нуклеарните контракти, цензуриране и пропускане на значими обстоятелства от новините и т.н.) ще бъде съвсем невероятно.
Разобличаването на западните двойни стандарти, в това число неприятното държание на Киев и Зеленски, също ще бъде заглушено, защото още веднъж вършим неверни изводи.
Сега е по-лесно да опетняваме тези от нас, които се опитваха да схванат съветската позиция през последните две десетилетия. Опитахме.
Но в този момент е моментът, сходен на оня, когато JFK (Кенеди) и Хрушчов се изправиха пред рисковата обстановка в Куба през октомври 1962 година, двете нуклеарни сили би трябвало да върнат това назад от бездната. И двете страни би трябвало да запазят лицето си.
Това не е миг, в който Съединени американски щати да злорадстват. Като деец от Виетнамската война и като човек, който е очевидец на безкрайния конфронтация на Студената война, демонизирането и унижаването на непознати водачи не е политика, която може да успее. Това единствено утежнява обстановката.
Необходими са договаряния по противоположния канал, тъй като каквото и да се случи през идващите няколко дни или седмици, призракът на последната война би трябвало да бъде реалистично признат и да се посредничи. Кой може да направи това? Има ли измежду нас същински държавници? Може би, апелирам се, Макрон.
Донесете ни утвърждение сходно на Метерних, Талейран, Аверел Хариман, Джордж Шулц, Джеймс Бейкър и Михаил Горбачов.
Голямата невиждана покруса в основата на тази история на нашето време е загубата на същинско спокойно партньорство сред Русия и Съединени американски щати - с, да, евентуално Китай, без причина с изключение на желанието на Америка за владичество.
Идиотите, които продължаваха да предизвикат Русия след края на Студената война през 1991 година, направиха извънредно закононарушение против човечеството и бъдещето.
Заедно нашите страни биха могли да бъдат естествени съдружници в най-голямата борба против изменението на климата.
Само със своите механически достижения, в огромната просвета, в ракетната техника, в тежката индустрия и най-модерните и чисти нуклеарни енергийни реактори, Русия е била до момента огромен другар на човечеството.
Уви, в нашия век до момента индивидът не е съумял да види или да посегне към звездите. "
Източник: vtorifront.bg
" Въпреки че Съединените щати имат доста нападателни войни, лежащи на съвестта им, това не оправдава експанзията на господин Путин в Украйна. Дузина неточности не водят до вярното нещо. Русия сгреши, че нахлу. Тя направи прекалено много неточности.
1) подценява украинската съпротива;
2) надценява способността на армията да реализира задачата си;
3) подценява реакцията на Европа, изключително на Германия, увеличавайки военния си принос към НАТО, на която те се съпротивляваха в продължение на към 20 години; даже Швейцария се причисли към идеята. Русия ще бъде по-изолирана от Запада отвсякога;
4) подценява засилената мощност на НАТО, което в този момент ще окаже по-голям напън върху съветските граници;
5) подценява евентуалното вкарване на Украйна в НАТО;
6) подценява вредите за личната й стопанска система и сигурно основаването на по-голяма вътрешна опозиция в Русия;
7) основава огромно пренастройване към властта измежду олигарсите;
8) пуска в игра касетъчни и вакуумни бомби;
9) и подценява силата на обществените медии в международен мащаб.
Но би трябвало да се зачудим по какъв начин Путин е могъл да избави рускоговорящите хора в Донецк и Луганск?
Без подозрение неговото държавно управление можеше да свърши по-добра работа и да покаже на света осемте години премеждия на тези хора и техните бежанци – както и да подчертае натрупването на 110 000 украински бойци на границите Донецк-Луганск, което се случваше всъщност преди съветската инвазия.
Но Западът има доста по-силен ПР (връзки с обществеността) от руснаците.
Или може би Путин трябваше да съобщи двете провинции и да предложи помощ на 1-3 милиона души за преместването им в Русия. Светът може би е схванал по-добре експанзията на украинското държавно управление. Но отново не съм сигурен.
Но в този момент е прекомерно късно.
Путин си разреши да бъде примамван и падна в клопката, подложен от Съединени американски щати, и ангажира своята войска, като даде опция на най-лошите изводи, които Западът може да направи. Вероятно, съгласно мен, той се е отказал от Запада и това ни приближава повече от всеки път до крайна борба. Изглежда, че няма път обратно.
Единствените, които се радват на това, са съветските националисти и легионът от мразещи руснаците, които най-сетне получиха това, за което са мечтали от години, т.е. Байдън, Пентагон, Централно разузнавателно управление на САЩ, Европейски Съюз, НАТО, всеобщите медии - и не пренебрегвйте Нуланд и нейната злокобна тайфа неоконсерватори от DC. Това доста ще оправдае и дейностите на “ястребите” в публичните очи.
Посочването на токсичността на американските политики (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, разширение на НАТО, нарушение на нуклеарните контракти, цензуриране и пропускане на значими обстоятелства от новините и т.н.) ще бъде съвсем невероятно.
Разобличаването на западните двойни стандарти, в това число неприятното държание на Киев и Зеленски, също ще бъде заглушено, защото още веднъж вършим неверни изводи.
Сега е по-лесно да опетняваме тези от нас, които се опитваха да схванат съветската позиция през последните две десетилетия. Опитахме.
Но в този момент е моментът, сходен на оня, когато JFK (Кенеди) и Хрушчов се изправиха пред рисковата обстановка в Куба през октомври 1962 година, двете нуклеарни сили би трябвало да върнат това назад от бездната. И двете страни би трябвало да запазят лицето си.
Това не е миг, в който Съединени американски щати да злорадстват. Като деец от Виетнамската война и като човек, който е очевидец на безкрайния конфронтация на Студената война, демонизирането и унижаването на непознати водачи не е политика, която може да успее. Това единствено утежнява обстановката.
Необходими са договаряния по противоположния канал, тъй като каквото и да се случи през идващите няколко дни или седмици, призракът на последната война би трябвало да бъде реалистично признат и да се посредничи. Кой може да направи това? Има ли измежду нас същински държавници? Може би, апелирам се, Макрон.
Донесете ни утвърждение сходно на Метерних, Талейран, Аверел Хариман, Джордж Шулц, Джеймс Бейкър и Михаил Горбачов.
Голямата невиждана покруса в основата на тази история на нашето време е загубата на същинско спокойно партньорство сред Русия и Съединени американски щати - с, да, евентуално Китай, без причина с изключение на желанието на Америка за владичество.
Идиотите, които продължаваха да предизвикат Русия след края на Студената война през 1991 година, направиха извънредно закононарушение против човечеството и бъдещето.
Заедно нашите страни биха могли да бъдат естествени съдружници в най-голямата борба против изменението на климата.
Само със своите механически достижения, в огромната просвета, в ракетната техника, в тежката индустрия и най-модерните и чисти нуклеарни енергийни реактори, Русия е била до момента огромен другар на човечеството.
Уви, в нашия век до момента индивидът не е съумял да види или да посегне към звездите. "
Източник: vtorifront.bg
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ